Детето ми има режим и се чувства най добре като го спазваме.
Иначе става ужасна просто- мрънка ,тръшка се и реве за всичко.
Иначе става ужасна просто- мрънка ,тръшка се и реве за всичко.
- Публикувана: 12 юни 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2009, 11:46 ч.
За режима при децата
С голямата родителите на мъжа ми ме нарекоха "вманиачена в режима" и т.н. Но детето просто ставаше нееудържимо като му се промени режима. Спряхме да има ходим на гости, освен ако не яла и спала в къщи - те мрънкаха, но свикнаха. Сега с малкия сме също така - за мен е важно децата да са се наспали, наяли и да са доволни, а не някой около мен да е доволен, а децата да са раздразнителни ....
Намирам режима за нещо от изключителна важност за децата. Синът ми е на пет, и въпреки това си има режим, който се опитвам да спазвам максимално. Особено по отношение на съня - на обяд ляга в 14,00, вечер - в 22,00. До сега съм правила 1-2 компромиса със следобедния сън, ако примерно сме били прекалено далече и не сме могли да се приберем до в къщи, но с вечерния - никога 
Детето ми до толкова е свикнало с режима, че дойдат ли тези часове директно става сънлив и си ляга без да трябва да го подканям.
Вярно е, че различните майки и деца имат различни режими, но за мен поне режимът на детето ми винаги е бил на първо място.
Детето ми до толкова е свикнало с режима, че дойдат ли тези часове директно става сънлив и си ляга без да трябва да го подканям.
Вярно е, че различните майки и деца имат различни режими, но за мен поне режимът на детето ми винаги е бил на първо място.
Аз мисля, че майката би трябвало да напсне режима си към този на детето, стремейки се да не забравя и за себе си. Това за мен е оптималното. Винаги, когато съм го постигала сме били доволни и усмихнати и двамата със сина ми, но... аз просто съм много хаотичен човек и съответно по-рядко ми се отдава да реализирам този вариант.
Храненето и съня на година и десет са си доста важни за здравето и спокойствието на детето, съответно и на майката (особено ако детето е по-темпераментно и енергично като моето диване).
Та съм с две ръце за режима на детето. Режимът, макар и ограничаващ, дава сигурност за нещо познато и по-голямо спокойствие на детето.
Правила съм грешката да "не се вживявам" за храненето, не един път, съответно не един път пропускане на яде, че е преуморен, съответно сега едно такова лежерно, нехайно, манипулативно отношение към храненето има малкото човече, че на три години и седем месеца вчера, след едно поредно "гладуване" - 13 кила детето, но и без гладуването с триста зора до 14 кила ги докарва, на 100-тина см ръст.
Храненето и съня на година и десет са си доста важни за здравето и спокойствието на детето, съответно и на майката (особено ако детето е по-темпераментно и енергично като моето диване).
Та съм с две ръце за режима на детето. Режимът, макар и ограничаващ, дава сигурност за нещо познато и по-голямо спокойствие на детето.
Правила съм грешката да "не се вживявам" за храненето, не един път, съответно не един път пропускане на яде, че е преуморен, съответно сега едно такова лежерно, нехайно, манипулативно отношение към храненето има малкото човече, че на три години и седем месеца вчера, след едно поредно "гладуване" - 13 кила детето, но и без гладуването с триста зора до 14 кила ги докарва, на 100-тина см ръст.
Виж, всеки решава сам за себе си. Аз съм избрала да се съобразявам с нуждите на сина ми, още повече че е толкова малък и има нужда от грижите ми. Лишавала съм се от много неща - от ядене, от приказки до късно при празници, от излизания с приятели заради неговия режим, то даже не толкова режим, а нужда за сън или храна. Не ми тежи. Даже по-добре се чувствам аз самата, когато виждам, че той е добре, когато е усмихнат, спокоен, отспал си и нахранен.
Който иска да живее и да не се лишава от нищо, да не ражда деца.
Който иска да живее и да не се лишава от нищо, да не ражда деца.
Децата ми до три години си имаха/имат 
изградени режими,които аз само следвам и по този начин осигурявам спокойствието хем на тях ,хем своето собствено.Не виждам защо трябва да се съобразявам с режимите на другите майки и техните деца.Режимите са различни при всички.
Моите деца обичат да си спят по обед вкъщи и на мен тогава също ми е хубаво да си бъда вкъщи,на който му е хубаво да се разхожда по обед да се разхожда,но това незначи че и аз трябва да го правя.
изградени режими,които аз само следвам и по този начин осигурявам спокойствието хем на тях ,хем своето собствено.Не виждам защо трябва да се съобразявам с режимите на другите майки и техните деца.Режимите са различни при всички.Моите деца обичат да си спят по обед вкъщи и на мен тогава също ми е хубаво да си бъда вкъщи,на който му е хубаво да се разхожда по обед да се разхожда,но това незначи че и аз трябва да го правя.
Аз като цяло не съм привърженик на режима. Дъщеря ми си ляга, когато й се спи. Не съм я насилвала никога да спи, нито пък съм я карала да лежи в леглото, само защото така трябва. Не виждам проблем от това. За храненето също е така - слагам й да яде, когато каже, че е гладна. Зависи и от детето, де, защото моята дъщеря определяйки сама режима си се храни редовно и спи, колкото трябва. Някое друго дете може да не се сети само да си поиска храна или пък да не можеш да го озаптиш до 12 вечерта да легне.
Някое друго дете може да не се сети само да си поиска храна или пък да не можеш да го озаптиш до 12 вечерта да легне.
Всъщност моята "мания" детето ми да се храни поне първите 3 години пълноценно се появи след многото четене на този сайт.
Случва се и да не се съобразявам с детето. От малка сме я свикнали да спи и да яде при всякакви обстоятелства и така пропускам разни неудобства. Спи и яде, когато иска. И каквото поиска. Строги режими не са ми по вкуса - нито за детето, нито за мен.
Привърженик на режимите съм. Дъщеря ми е на 8, синът ми - на2.5г. и Двамата ги гледам по-режим, смятам 4е за тях и мен е по-удобно. Дъщеря ми вече има малко повече свобода, все пак е във ваканция. Но малкият си знае времето за сън и храна. Искам да е наспан и нахранен, и така да хоодим по разни мероприятия. Мнението на другите не ме интересува, защото после МОЕТО дете ще мрънка и ще е вкиснато.
Благодаря Ви мами, значи не съм само аз. Днес докато им обяснявах, защо на мен не ми удобно да се събираме към 12ч.-13ч., в очите им четях насмешка. Благодаря Ви още веднъж, че ми отговорихте, сега се чувствам по-добре!
Благодаря Ви мами, значи не съм само аз. Днес докато им обяснявах, защо на мен не ми удобно да се събираме към 12ч.-13ч., в очите им четях насмешка. Благодаря Ви още веднъж, че ми отговорихте, сега се чувствам по-добре!
Съгласна съм с теб,така е и с мене илзизаме сутрин повечето мами,прибираме се за обяда и да спят,после на нов глас