За да се постигне някакъв успех е необходимо първо да се развие връзката между мозъка от една страна и пикочния мехур и червата, от друга. Това означава, че едва тогава детето ще може да започне да осъзнава какво се случва с отделителната му система. Според учените това става в периода от 18-тия месец до около 3 години. Едва тогава децата започват да усещат кога пикочният мехур е пълен и кога им се ходи по голяма нужда. И пак ще им е нужна още около година, докато се научат да съобщават за нуждите си. Освен това детето трябва да може да назовава нуждите си – трябва да знае думичките „пиш“ и „ако“.
Разбира се, ходенето по голяма нужда по-лесно се контролира от малката и е само един, максимум 2 пъти дневно. Освен това по принцип се случва и по едно и също време на деня. Детето усеща напрежение в коремчето малко преди това и прекъсва играта си. Сигурно си забелязала, че в такива моменти то се усамотява някъде (скрива се) и прави гримаси на напъване. Това е първият малък постигнат успех. Остави му малко време преди да започнеш да го слагаш на гърнето. То трябва добре да осмисли тази физиологична функция.
Във възрастта между 2 и 3 години децата пишкат средно около 10 пъти на ден. За разлика от голямата нужда, те усещат, че им се пишка едва тогава, когато вече не могат да задържат урината. Това са добри знаци за начало, но е необходимо още малко време. Тези сигнали лесно могат да се игнорират, ако детето се занимава с нещо по-интересно за момента.
Не насилвай детето си да сяда на гърнето. Имай предвид, че до петата година все още се счита за нормално детето да не може съзнателно да контролира отделителната си система.''