Тогава имах вече детенце, съвсем здраво, не предполагах, че второто ми дете обаче ще "има проблеми". Все още не съм намерила мир и се боря с болката и неизвестността, понеже не е ясно как ще се развият нещата при детето. На 4 м е, хипотрофно, малко недоносено, наддава много бавно, откриха му киста в мозъка. Първите 2 месеца си изглеждаше като обикновено недоносено мъниче, но все повече се вижда, че има известно забавяне в развитието, особено двигателно и т.н.
Както и да е, не повдигнах темата за да разказвам за нашия случай, а да ви попитам как реагираха вашите роднини по отношение на вашите деца, всяко със специфичния му проблем.
Ние за сега на никой от тях нищо не сме казали. Осъзнавам, че това е временно положение, но точно сега нямам нужда непрекъснато някой да ме подпитва и разпитва. Майка ми примерно е ужасно притеснителна и през ден дори и сега звъни да пита колко е наддало, колко яде, ама на съседката на 2 м вече гукало и се усмихвало, ама държи ли си главата, ама ... и т.н. Представям си какво ще е родата като разберат за цялата картинка. Мъжът ми и той тежко изживява нещата с бебето, макар да не го изразява външно, но аз го познавам. Иначе и той не одобрява многото въпроси от страна на родителите ми, дори ми каза да престана да давам отчет за децата на майка ми по телефона.
Както и да е, кажете как е при вас по отношение на родата, разпитват ли ви, помагат ли ви, укоряват ли ви макар и индиректно? Предполагам, че вече са наясно с проблемите на децата ви. Трудно ли ви е, когато ви задават въпроси, на които и вие самите търсите отговор
Може би съм в нещо като стрес и депресия сега, понеже ми е още прясно, но просто външно вмешателство и въпроси ще ми дойде в повече за момента. А и както казах в момента никой не може да прогнозира как ще се развият нещата при бебо, можем само да наблюдаваме.