Какво харесвате в България ?

Буля, естествено че познавам много не само мъже, но и жени. Много наистина. Това ми е работата. В кои проценти влизам ли? Въпреки, че при мен не процентите, а десетките сантиметри Сила са по-важни, ще ти отговоря - понякога съм в 90те, понякога в 10те. Зависи.
И за какво си "чешат езиците" мъжете, които познаваш? За комбайни ли си говорят?

Хей, Джуд, ...  let it out and let it in, hey, Jude, begin

А като какви теми, смятате, че обсъжда да речем средностатистическият белгиец или ирландец?
Около мен се обсъждат всякакви неща и такива и по- различни. И кръстословици петък след обяд, манджите и цените в новата кръчма, личните връзки на доктора Х и видовете дограма и минерални мазилки. Ще се пооплачем от болежките на личните си автомобили и от проблемите, дето ги създават децата /на кой- децата, на кой- внуците/.
Та честно казано много са ми подобни хората и по всета и у нас.

Донякъде си прав с това изказване,но само до някъде...Средностатистическия форумски мъж е точно такъв,какъвто си го описал,но аз повярвай ми познавам в реалия живот много  малко такива мъже.Повечето ми познати или не говорят така,или наистина карат страхотни коли и чукат страхотни жени.
А България си я харесвам,защото има хубави хора,хубава храна,хубав купон,хубави деца и най-вече защото си е моя родина.Никога не бих я напуснала.Обичам да ходя на различни и далечни места,но винаги обичам да се връщам,винаги.

Супер, Стефче. Може ли да  уредиш някой от твоите приятели със страхотни коли да вози брат ми на сватбата му?

Сега са на мода ретроавтомобилите.Мога да те свържа с такива хора,много по-интересно е да се появиш с волга лимузина твой набор например.
А онези с колите и мацките не са ми приятели,а познати,макар и добри познати.

ОК. Няма значение. ТАка или иначе се ебавам

Естествено,то как иначе,но всъщност си ми много симпатичен.

Обичам си България,каквато и да е.Дърдорковци,мърморковци,носопочистващи депутати,мърлячи,е***и,ИЧ и не ме интересуват Обичам си я и туй то! Иначе и аз като Минзухар поставям на първо място природата

Едни мои приятели живеят от десетина годинки в Испания, някъде до Бърцилона (както казва класикът). Тази година си бяха във Варна за малко и те така от маса на маса... стана въпрос за Саграда Фамилия. Мимка, която иначе е излючително корав човек, се разплака, когато се опита да ми обясни колко величествено е това чудо. Ей така, бе... текнаха и сълзите. Та тя ми каза, че като видиш Саграда Фамилия и ти се иска да си участвал в строителството. Камъни да си дялал ако ще...

Ей така я искам България - като я види човек, да му се прииска да е сложил поне един камък, да е засадил едно дръвче...
...което е и отговор на въпроса де - в момента нищо не харесвам в България! Дори нацията не харесвам...
Понятието "нация" трябва да носи положителен заряд. Иначе нормалните хора ще се дистанцират от националното и ще търсят реализация на наднационално ниво. То това вече се случва на доста места по света... а някъде е в такива големи размери, че има опасност цели държави да останат без ... нация. Което ще рече, че ще останат само с помощен персонал... Тогава, това е ужасно тъжно, те ще започнат да твърдят истерично колко се гордеят, че имат и произвеждат най-умните хора в света... защото всеки от тях може сам да си смени ремъка на колата, крушката в банята и прочие, а децата им учат в чужбина...
В тези държави, ама наистина е ужасно, хората ще се присмиват на глупостта на тази и онази (задължително много богата) нация, ще пускат клипчета за това колко са тъпи тези и онези  чужденци и така нататък... В тези държави липсват както финансовата стабилност, така и законността - липсват не само като конюнктура, но и като цели.
В тези държави - просто да се разплаче човек - националните интереси се свеждат до личните интереси на няколко бандитски фамилии, които предизвикват и задължително използват именно финансовата нестабилност и беззаконието за постигането на тези лични цели. В тези държави помощният персонал френетично подкрепя ту тази, ту онази фамилия, доброволно лишавайки се от цел в живота, подменена с удоволствието от най-низките хигиенни норми - да се наплюскат, да излъжат някого, да преебат едно-друго... Не е редно хората, живеещи в такива държави, да се наричат "нация", защото липсва положителният заряд на понятието. В такива държави желанието на всеки нормален човек е да НЕ принадлежи към тази псевдонация.
А това вече е кошмар!

Съвсем в страни от лирическото отклонение на Фиатаджия, в тази тема имаше голям спор за красотата и уникалността на България, в който и аз се бях впуснала. По-късно попаднах на прекрасен цитат, изразяващ позицията ми, но не ми се ровеше за темата, та да го пусна. Е, сега, в подновената, ще се възползвам:

'Животът е едно неизбежно пътуване между родилния дом и някое гробище.
Ако пътуването е достатъчно дълго, то неизбежно се състои от две части:
първата разкрива колко уникална и самобитна е страната, в която си се
родил и израснал, а втората част... тя прави на пух и прах това откритие.

из притчите на един мъдър китаец'

И въпреки всичко, не те ли кара да изпиташ някакво жегване в сърцето когато се върнеш отново В България? Не си ли казваш:


У дома съм!!!

чакай!  Той още не я е напуснал!

  Хора,всички тук се вълнуваме от подобни теми,а само се джафкаме в тях.Хубавата тема за емиграцията от вчера я заключиха,но ето веднага се подхваща нова.Поздрав за всички и не се карайте,обичайте се!
Ето това,за което се говори в песента,най-много харесвам и обичам в България.

Да се помолим за родителите си

Аз често предлагам - да я закрием тая държава! 1300 години стигат! Експериментът е успешен - доказано е, че един народ може да бъде мачкан до безобразие в продължение на векове като за целта е достатъчно да му се втълпи да се мисли за горд народ и то най-вече, защото е бил и ще бъде мачкан... Значи да се гордеем, че много носим на бой... И за да се доказваме колко сме печени в носенето на бой, а и за да подклаждаме неугасващия пламък на гордостта, се подлагаме на тоя и оня да ни пердаши на мегдана, да ни съдира кожата, да ни шиба, да се гаври с нас, да ни унижава... че да сме все по-горди! Обявяваме безднадеждни войни, съюзяваме се с губещи държави, избираме за политически модели несъстоятелни доктрини, залагаме на куци коне, влюбваме се в диктатори, пазим нежни спомени за оковите си... Извратена работа! Дори мразим не когото трябва.

Да я закриваме и да се разпръснем. Какъв е смисълът да се правим, че обичаме някаква си територия? Пък и е толкова очевидно, че я мразим... достатъчно е човек да се разходи из България, за да види, че това няма начин да е обичана територия. Дупки, пълни с боклуци; мръсотия; пустеещи земеделски земи; опожарени гори; преливащи реки; КОЧИНА!!! И навсякъде хора, които държат табелки с най-различни надписи, деклариращи загриженост и решимост за действие... Зомби, живеещи по силата на някаква тъпа сентенция, псуващи и кълнящи наред, се редят на опашка да протестират, да се подписват под петиции, да крещят, да ръкомахат в тълпата!!! Една крава хапнала нещо розово там, на полето, в някаква ямичка-бунище... и умряла. Това е истината! Едно дете с увреждания си играло до един строеж, минал някакъв българин и го изнасилил! Това е истината! Едни хора всеки ден търчат като на фронта, за да се спасят от профучаващи със сто километра в час коли, а тези, които не са токова бързи и съобразителни, умират! Това е истината! Истината е това, което виждаме, а не това, което се пее в патриотичните песни. Къде е сега поетът да възпее истината?
Земя като една човешка длан... Глупости!