Какво харесвате в България ?

нищо не харесвам.
преди харесвах поне морето и природата, и това успяха да прецакат.

мисля, мисля и наистина за нищо не се сещам.

нали темата е какво харесваме, а не какво е уникално? аз си харесвам цветята не защото са уникални, а защото ми стоплят душата 

харесвам природата (на толкова малка площ е събрано толкова много)
малките стари градчета с калдъръмените улички
София с градинките пред църквите и уличните кафенета
улиците в стария квартал и шумът на трамвая
старите кооперации и бабите по балконите
Римската стена
миризмата на липите
печени чушки и лютеница в разгара на лятото
житата в горещ следобед
морето
Банско и Пирин
селата и мириса на цветя в дворовете
това, че искам там да заспя завинаги - в двора, под брезата, откъдето се вижда кладенеца 

Уникалната ни природа.Но надали ще я запазим чиста.

Кви сте чревоугодници...

Аз харесвам пролетта. Чудесен сезон в България.

Не знам Каренина видяла ли го е това,но ако ми позволиш да се изкажа ще спомена руската история.Мисля дори ,че написано с главно 'Р' би било по--коректно.

Планините, горите, реките, зелените ливади, цветята, билките, дивите животни, скалите, морето... Всичко що е природа.
Историята и историческите забележителности.
Малките селца сгушени високо в планината.
Самото име България.
И най-вече онова невероятно излъчване, някаква духовна енергия, която ме зарежда само като си помисля за някоя местност.
Започвам и все повече да харесвам и хората, защото започнаха да се осъзнават, стават по-човечни.

МОЯ ЗЕМЯ
Вековна земьо, скъпа моя
изпълнена със святост, с красота.
При тебе ако още малко постоя,
ще бъда радостен до края на света.

Дано успея да ти дам отплата,
любов, която пазя в мен,
и да остана тук при теб земя,
за да съм горд със твойта светлина.

Като майка свидна те обичам,
радвам се на твоя нов разцвет
и живота си на тебе вричам,
за да те пазя в този свят.

Някои, Родино, те наричат.
И с още много други имена,
но както и да те наричаме,
Българийо, докрай ще те обичаме!

        
България
Ами де да беше то тъй лесно
и да се изпее като песен
ала не е незначимо
да напишем ние в рими
стих за родната страна.
Но ще се опитам, ще се постарая
тук в мойта стая.

Тук в България живея
тук израснах,тук ще пея.
Тук се чувствам най-добре
под гордостта на трите наши  цвята.

Тук ще уча букви,стихове
тук нови книги ще прочитам
тук научих А Бе Ве
да живея вечно тук ще предпочитам

наистина ли?

Копирам следното, казано от друг човек:

Какво, България ли?!


Аз съм Българче. На 30+. Средно интелигентен, средно богат, живея под наем, карам средно хубава колица и т.н. Въобще middle class по български.

Това, което ме отличава от много мои сънародници е, че тук, в България ми харесва. Не, не започвайте да се хилите като ненормални или да си викате - Тоя не е средно, а мноо смахнат, бати тъпака! Имам си своите сериозни причини да харесвам мястото където съм роден, където съм отраснал и където живея в момента - България. Сега ще ви разясня защо...

Аз знам, че в България икономиката е пълен боклук. Знам, че 90% от хората тънат в мизерия, като по-лошото е, че голяма част от същите тези хора дори не осъзнават това. Знам, че мутри, политици-проститутки, продажни съдии и бивши ченгета черпят с пълни шепи от живота и управляват ли, управляват. Не е важно, колко си умен - важно е да имаш връзки. Не е важно дали имаш добри бизнес идеи - важно е с кого си ял и пил. Не е важно бизнесът ти да е добре планиран, важното е да измислиш "яка далавера". Не е важно, че 10-годишно дете умира, защото на родителите му не достигат 50 хил. USD за трансплантация на органи в чужбина - важното е, че Здравната каса е оборудвана с модерни компютри и служителите й ползват нови автомобили.

Но знам също, че... лека-полека мутрите ги отстрелват и е слаба утеха, че 5 години си карал Мерцедес S500, когато днес аверите ти носят ковчега към Орландовци. Знам също, че Ирландия и Италия са били в същото, ако не и в по-гадно положение (спомнете си милионите италиански и ирландски емигранти в Щатите), но днес ги сочат като пример за спретнати икономики. Знам че въпреки завистта, злобата и омразата, с които се сблъсквам всеки ден в бизнеса си ще успявам да вървя напред и да печеля парите си по-трудния начин или както се казваше в една книга "Затънал в лайна чак до рунтавите си вежди". Знам, че не искам да ме оправят, искам сам да се оправя - българският проблем е, че винаги някой друг ни е оправял, обикновено отзад. Аз знам, че ще се оправим, но що не вземем да спрем да мърморим, колко ни е тежко, да си хване гъзовете под мишница и да се напънем повечко, въпреки всичко - завистта, злобата, законотворците, мутрите, съдиите, данъчните и всички останали чекиджии. Икономически ще се оправим. Ще видите. Въпросът е, дали ТИ ще се оправиш, когато ти кажат, че трябва да бачкаш по 12 часа на ден, а не да висиш следобед по кафенетата на "Витошка".

Аз знам, че в България култура няма. Културата (като изкуство) я погреба мизерията. Погреба я бясната ориенталщина, която изкласява върху 150 лв. заплата, изпита малко по-късно в близката тенекиена кръчма под звуците на... сещате се какво. И понеже говорим за мнозинството (естествено, не за теб, който в момента четеш тези редове), нормално е политиците да залагат именно на това мнозинство, когато планират кампаниите си. Именно на тази културата на мнозинството, именно на тези певци (Първанов беше VIP гост в едно чалгаджийско заведение, а други са редовно присъствие там - четете хрониките). Тази простотия, която е достатъчно тъпа, че когато дойде време за избори, вместо да се разходи из парка да подиша малко чист въздух, се юрва да гласува. И понеже медиите следят, какво вълнува мнозинството, не се учудвайте, че вече ни заливат с масиран порой от предизборни фекалии, хехе. Апропо аз не гласувам и никога не съм гласувал. Нямам време. Липсва ти елементарна обществена отговорност! - казва баща ми. Може и да е така, само че в момента няма нито един, повтарям - НИТО ЕДИН пич или пичка, който да си заслужава да отделя от скъпоценната си неделна почивка, за да се наредя на опашката пред урните и да гласувам за него/нея. НИТО ЕДИН. И не вярвайте, когато Карбовски ви говори обратното...

Но знам също, че... Ако не си промивам мозъка с евтина телевизия, пълна с реалити-шоу, чалга концерти или ТВ викторини ще оцелея. Ако не чета ежедневници, а чета смислени книжки ще оцелея. Ако не роня сълзи за това, в-колко-тъпа-държава-живеем-да-му-еба-майката и не общувам често с мърморковци, мърлячи и дребни далавераджии, ами си общувам с по-позитивно настроени хора (все още се намират, вервайте ми!) ще оцелея.

Знам, че ако издържа тук, аз ще издържа на всяко друго място по света и във всяка една кофти ситуация, в която попадна, защото това е джунглата в чистото си съвършенство – пълна с опасности, подлост, гадост, лайнари и боклуци, но това е и...

...моята България, която никой не може да ми вземе, защото я нося в сърцето си, а там тя е недостижима за цялата отрова и сган.

...моята България, която виждам, когато вървя през Странджа и Стара планина.

...моята България, която създавам ежедневно с кървав, почти денонощен труд и знам, че накрая ще я създам.

...моята България, която сравнявам с Германия, Франция, Италия, Гърция, Чехия, Унгария, Словения, Хърватска, когато пътувам през тях и сравнението не е в тяхна полза.

...моята България, която виждам през очите на всичките си приятели и много роднини, които я напуснаха заради по-изгодни оферти, но всеки път, когато си тръгват оттук плачат.

...моята България, в която един ден ще се разхождат спокойни, усмихнати, много-работещи, но и много-получаващи хора.

...моята България, която след като е била тотално опустошена, разграбена и съсипана ще възкръсне като Феникс от пепелта и ще го начука на песимистите.

Знам, че няма да е утре, спокойно. Нещо повече - знам, че няма да е и вдруги ден. Но ще стане, мамка му! Ще видите. ЩЕ СТАНЕ! Ще стане в рамките на този живот. 10, 20, 30 години – на кой му пука. Тази страна е съсипвана със столетия, а вие искате от утре да се качите на новите коли и да потеглите по равните пътища.

И когато това стане, аз ще съм тук. И ще знам, че съм допринесъл. Че имам дял в успеха. И не ви ща благодарностите, аплодисментите, и прав беше копеле, верно така стана.

Просто вземете да повярвате в себе си днес, да го еба.

Чао ви.

Логиката на този тип не ми харесва , оптимизмът му е подплатен със злорадство от селски тип"и е слаба утеха, че 5 години си карал Мерцедес S500, когато днес аверите ти носят ковчега към Орландовци", и явно се бори не за живот,а за оцеляване, като цяло доста пораженчески звучи.

На мен пък ми харесва! 
Важното е, че е позитивно настроен и не чака пак някой да го "оправя".

Какво искаш да ти изброявам? Моретата ли? Черно, Бяло и Адриатическо.

П.С. сега видях, че съм писала 5, не 3, за което се извинявам.

П.С.2- на който не му харесва- свят голям, прав му път. Ама да седи само и да мрънка, колко отвратителна била България, разбираш ли, ай стига! Аман от криви хора!

Тъкмо щях да поствам карта, да преброиш моретата.
http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/index_pictures/ … map_simeon-01.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/Bulgari … 93-927%29.svg.png

На мен ми харесва България, макар никога да не е била на 5 морета и макар други държави да са на повече от 5 морета + няколко океана и природата и да не е уникална.

Ами тъпо беше есето, оптимизмът му е изграден на базата на негативизми. И е смешно някой да ми сочи това бездарно есе за пример за родолюбие. Нали се сещаш,че не е кой знае какъв подвиг да говориш с патос,щото това и дете в 5-ти клас го умее. Аз вяра имам, но ако я нямах този човек щеше последния,на чиито приказки да се вържа.
Все пак, трагично е,че най-големите ?родолюбци? тук не са имали търпението да изучат родния си език подобаващо, а любовта към родната реч омайна сладка е първото нещо, с което можем да започнем, декларирайки тази си яростна и всецяла любов към всичко бащино и родно.