Консултация с психолог - тема 2

Детско-юношеската клиника разполага с клинични психолози,към които можете да се обърнете за подобно изследване:

Хариета Манолова – клиничен психолог - ст. асистент
   Светла Петрова, специализиращ клиничен психолог –психолог
   Весела Кръстева, специализиращ клиничен психолог – възпитател психолог


http://www.alexandrovska-hospital.org/show_page.php?menu_id=6&am … menu_order_id=230

zdraveite,neznam kak da zpo4na,no sinat mi se rajda normalno s planovo sekcio i posle "zdravo bebe" ,dokato kato se pribrahme v ka6ti ne zapo4naha gar4ovete i se okaza hipokalcimia,prieha go v neonatologiata na sobstveno di6ane sled tova go intubiraha,sled koeto zapo4na stabiliziraneto mu s priem na kalcii.Izpisaha go vsi4ko normalno,i na edin ot kontrolnite pregledi kazaha 4e triabva malko gimnastika,hodihme pri Tonev,no na men ne6to ne me svarta6e i otidoh pri 4avdarov i ottam zapo4naha makite.deteto be6e na 4meseca,kogato zapo4nahme rehabilitacia,usporedno s tova prez 3meseca obsledvania s psiholog i logoped i vsi4ko e 6.Sega deteto e na 1 i 6meseca hodi,no ne govori.Na posledni pregled pri 4avdarov ni napisa diagnoza mentalna retardacia s ?.Kakvo da pravia
izvinete me razhvarlianoto pisane,no gledam da sam po kratka,za da ne vi otteg4avam

mar4e77 съжалявам,че сте преживели всичко това,разбирам,че сте преминали през много специалисти-какво пише в психологическото ви изследване?Това,което мжете да направите е да отиде при колега клиничен психолог,да му занесете извършените изследвания,да се направи диагностика на развитието на детето и да ви препоръчат план за работа от тук нататък.

Veronika blagodaria za barzia otgovor.kade v sofia 6te me posavetva6 da otida.az niamam nikakvi dokumentalni izsledvania.tova e na dumi

mar4e77  в такъв случай можете да се свържете с Детската клиника св.Никола

.Детско –юношеска психиатрична клиника-Адрес: София 1431,
ул. Георги Софийски 1
УМБАЛ “Александровска”
ДЮПК “Св. Никола”
тел.: 92-30-375; 92-30-681,
факс: 92-30-289
e-mail: cpc_stnicolas@yahoo.com
Началник: доц. Надя Полнарева, д.м.

 http://www.alexandrovska-hospital.org/show_page.php?menu_id=6&am … rder_id=225 

Здравейте Вероника!
Много ми е трудно, но търся помощ. Искам да направя консултация с психолог, но искам да ми препоръчате такъв, който е работил с деца. Притеснението ми се отнася за синът ми, който е на 2г и 2м. Не говори, използва 3-4 думички, но не ми казва "мамо", когато иска нещо, а ме хваща за ръка и ме води. Не проявява интерес към деца на неговата възраст, не играе с тях, не показва с нищо, че ги познава. Не е агресивен, нито нервен, няма страхове. Обожава музиката, кара ме да му пея и да му пускам музикални канали.
Има още много неща, които мога да споделя, но тук едва ли има смисъл. Препоръчаха ми психологична консултация в Карин дом, но след разговорът ми с тях, разбрах, че такава среща може да се случи след 3-4 месеца. А аз искам колкото се може по-бързо да се консултирам със специалист. Ще ви бъда много задължена, ако ми препоръчате към кого да се обърна. Мерси предварително!

Le Soleil, питането Ви е към Вероника, но може би и моята препоръка би Ви била от помощ. Можете да се обърнете към колегите в Детско-юношеска психиатрична клиника "Св. Никола", Вероника е дала информация за контакт в поста точно преди Вашия. Детската клиника е чудесно звено, в нея работят професионалисти - психолози и психиатри, които ще изследват детето и при установени нарушения в развитието му ще Ви помогнат с терапевтичен план. Специализирани са в генерализираните нарушения на детското развитие, както и в по-частни проблеми в детско-юношеска възраст и мисля, че ще Ви бъдат от полза

Редактирам се: Препоръката ми е неприложима, сега видях, че сте от Варна. Може да послужи евентуално на родители със сходно питане от София

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0

Това е темата за детски специалисти.Виждам,че сте от Варна-на първо време бих ви насочила към клиничен психолог,който да направи прецизна диагностика.Момова може да бъде намерена вторник и четвъртък в ДКЦ към УМБАЛ св.Марина.Сответно в понеделник и сряда има друг клиничен психолог там.Карин дом е вече за терапевтична работа,но на първо време е добре да се направи диагностика на психичното развитие на детето.
Бихте могли да се консултирате и със специалстите от св.Никола-където са най-добрите специалсти по детски здраве.Във Варна само в Карин дом работят терапевтично с малки деца-в София има много психоаналитично ориентирани специалисти,които работят с малки деца.Техни координати има в темата,към която ви дадох линк.

Вероника благодаря ви! Вече се свързах с д-р Момова и ще направим консултацията в четвъртък. Още веднъж благодаря за съвета, надявам се срещата с д-р Момова да е полезна за нас с детето.
Приятен ден!

Шехина 

Дъщеря ми е на 10 г.- ужасно свито и неконтактно дете.  За четирите години в училище не създаде приятелство с нито едно дете, а на родителските срещи  единственото, което обсъждаха с мен учителките е безумната и срамежливост, която според тях и пречи да покаже знанията си, не защото ги няма, а от страх да не сгреши нещо. Естествено по тази причина учителките я игнорират при всяко училишно мероприятие, лепнаха и етикета "много свита", оттам децата от класа също и в резултат се получи , че детето се затваря все повече в себе си и все повече страни от контакти с  деца.
Иначе детето е с нормално за възраста си развитие. С нас- родителите комуникира съвсем нормално и адекватно. Интересува се от всичко, което вълнува и съучениците й.  Извън къщи обаче сякаш живее в непрекъснат стрес.
Чудя се какво да предприема и дали не е късно. Смятам, че проблема го създадоха в училището, Други фактори за това няма. Дали да се съветвам с психолог.

amileva здравейте-придобиването на социални умения е много важно-бихте могли да се обърнете към психолога в училището,обикновенно той работи с групи за придобиване на социални умения и познава обстановката в училище.Той би могъл да работи както индивидуално,така и групово с детето.Съвместно с това може да се мисли и за психотерапия-в темата за детски специалисти има координати:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0

Наскоро коментирах подобни проблеми тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381001.msg11433593#msg11433593

Вероника, благодаря за бързия отговор.
Имам още едно питане към теб като специалист, ако е възможно.
Наумила съм да сменя училището и средата като цяло. Мотивите ми са огромното текучество на учители в школото, а пък така или иначе началния курс до 4 клас сме го завършили. Подразбрах, че доста от децата в класа също ще се местят. Всъщност даже се оказва, че се местят децата , с които аз лично бих искала да контактува дъщеря ми- от семейства по- близки до нашата собствена среда. С останалите нямаме допирни точки извън обикновеното добро възпитание.
Та питането ми е това добре или зле ще подействува в случая.
Вече подготвям детето за такава размяна, като съм обяснила какъв голям шанс има да срещне нови деца, пред които може да представи себе си по нов начин- извън клишето на затворения и схлупен тип, който и създадоха в старото училище и от който не виждам как ще избяга вече.
Дали обаче не бъркам.....?

amileva -въпросът е много личен и в този момент никой не може да отговори-кое е по-добре.Вие като майка най-добре познавате детето си,средата,конкретната ситуация.Бихте могли да сравните негативи и позитиви от една такава промяна,така или иначе детето навлиза в друг пероид и приключва с началното училище.Независимо от решението,което ще вземете е добре детето да се чувства подкрепено и прието от вас-независимо от всичко.Всяко от двете ситуации на избор е риск и е въпрос на ваше решение.

Здравейте,

благодаря за темата и възможността да се получи информация и консулт.

Предварително се извинявам за многословието си, но не намирам друг по - кратък начин да обрисувам ситуацията.

Имам дъщеря на 1 год. и 11 месеца. Бременността ми протече нормално, родих със планирано секцио едно здраво дете. Развитие според детска консултация нормално до навършване на 1 год. Първо зъбче на 4 месеца, пропълзя някъде 6 месец. Отпусна се да ходи сама на 1 год. и 4 месеца, до тогава я беше страх ходеше но все търсеше да се държи за някой или нещо. На годинка назоваваше мама, тати, баба дедо, кака, куче и мау /за котка/. От самото начало сме на изкуствено хранене /нямах кърма въобще/,  започнах да я захранвам след 6 месец. Не сме имали проблени с храненето. От самото начало за детето сме се грижила сама, когато е имал възможност съпруга ми ми е помагал, не сме ползвали "услугите" на баба, дедовици и т.н. роднини. Да наистина често ги е виждала, познава ги и ги разпознава кой кое. От изписването ни от родилното детето винаги е спало отделно, не сме имали проблеми.
Това всичко добре, но беше до годинка и един месец, когато заминахме да живеем извън страната, бебе тати и мама. Дете коренно се промени, започна да се буди нощно време и да иска да идва да спи при нас, още по лошо започна да плаче на сън, не мога да я събудя и да я успокоя, а като се събуди продължава да плаче и да ме отблъсква, баща си също. Започна да отказва да се храни, храната служи за игра, основно го кара на адаптирано мляко и цедени плодове и зеленчуци. Върна си нощните хранения. Развали си и дневния режим, почна да спи преди обед. Когато сме на детската площадка се държи нормално, ведра е, играе, прави опити да се заиграва с другите деца /проблема е че те не откликват винаги на това/, когато друго дете и посегне към играчката я дава, не се бие, не хвърля пясък, не проявява агресия към нищо и никого.
В началото решихме че се дължи на стреса от смяната на обстановката, това че познати хора предмети а и кучето й не са около нея, но това продължава твърде дълго.
След вече 10 месеца от както сме сменили обстановката тя наистина се върна да спи в нейната си стая, но не са редки случаите да се буди нощем и да се премества при нас, или да плаче на сън, въпреки че в организиране на стаята и тя взимаше дейно участие избиране на мебели, подреждане на стаята, избиране какво да се нарисува на стените и прочие, а и през деня няма проблем тя си играе там, там спи следобед, когато стане време за лягане вечер сама си отива в стаята и си ляга. На всичкото отгоре снощи се стресна от сянката на една от играчките й. Сянката като явление не ни е чуждо, като с били на вън си я е виждала, не я е било страх, дори напротив било и е интересно, обяснявали сме си че всичко на този свят има сянка, показвано и е как се получава, от няколко месеца обръща внимание на слънчевите зайчета, научи се да си ги прави сама и това я забавлява.
Също продължаваме да имаме проблем с яденето, въпреки че си служи добре с лъжичка и виличка, въпреки че със таткото се стараем на всяко хранене да сме всички на масата, дете продължава да отказва да се храни, хапва някоя и друга хапка, после почва да си играе с храната или да нервничи да става от масата. Не мога да кажа, че има любима храна, че нещо може да яде на всяко хранене /изключа адаптираното мляко/. на последните две консултации твърдо сме с поднормено тегло. Друго притеснително за мен е че все още пие от шише, категорично отказва детските чаши без значение от вид, модел, цвят.

Виждам проблем и в усвояване на нови неща. Въпреки че проявява всички признаци че е готова да ползва гърне, категорично отказва, в момента в който го види и разбере че искам да я сложа на него почва да се сърди и да бяга. Казва че има пиш или ако но след като е свършила вече работата. Въпреки, че се занимавам с нея да учим думички и знае дадена думичка не иска да я ползва, не иска да назове дадения предмет като я питам. Когато иска нещо и то веднага да и се даде не го назовава почва да се сърди и да ме дърпа за ръката и повтаря само мамо мамо ела. Трудно се заиграва сама и при първото препятствие се отказва, или търси лесния начин. Два примера: и до днес ни е трудно да прекрачваме през прагчета които са по- високи, преминаваме ги на четири крака; играе с играчка представляваща дървена дъска в която има направени отвори в които да влезе дадена картинка-формичка, ако не успее да уцели мястото и начина на поставяне на картинката на дъската почва да насилва картинката да влезе в коя да е дупка и като и това не помогне се дезинтересира от играта. Иначе може да седи да си разглежда книжки продължително време, да рисува, все още не се ограничаваме в листа, а рисунките са и разнопосочни чертички и шарканици, или цветни петна.
Притесняваме и това, че прави опити да се налага да пищи, да се тръшка, а ако е в количката си да се катери по нея, ни тиранти ни нищо я спират научила се е сама да си ги откопчава.

Иначе сме прекалено самостоятелни не дава да и се помага в хранене, иска тя да си избира дрехи, сама си подрежда играчките след като приключи да си играе, когато е на вън не иска да бъде водена за ръка иска да ходи сама, дори си крие ръцете в джобове на дрешка или си ги хваща зад гърба, а когато е в парка, където се извеждаме най-често, тича и въобще не я интересува дали я следваме.

Проявява ревностна привързаност към куклите и плюшките и то към всичките, към дрехите й, да не даде господ да види че са в пералнята, но това си е типично за възрастта й.

Кошмар настава и когато хване баща си да излиза за работа, не помагат обясненията че тати отива на работа, това че довечера ще се върне в къщи и т.н. Всеки ден от около месец и малко се разиграва едно и също.

Моля да ме ориентирате дали описаното по-горе като поведение на дъщеря ми може да се дължи само на стреса от смяната на обстановката или е вследствие на нещо друго, какво да правим.

Предварително благодаря

ПП Преди около 6 месеца се консултирах с психолог към детската консултация тук, тя е на мнение, че поведението и се дължи на промяната в обстановката. Заради нежеланието и да се храни и се правиха какви ли не кръвни тестове и изследвания резултата е нула

bebkakrasi здравейте-наистина подробно сет описали развитието на детето.Детския психолог е прав,че смяната на обстановката може да е причина,но това е само част от картината.При 90% от случаите на проблем при дете на тази възраст,става дума за напрежение в родителите,най често майката.Децата са неразривно свързани с майчнита емоция и ако вие сте тревожна,ако вие не сте в хармония,защото промяната е стресова повече за вас,отколкото за детето-то детето е просто носител на симптома на това,което се случва с вас,с бащата или в семейството.При такива случаи се работа с детето и майката-терапевтично и ако е необходимо с бащата.С това в накакъв случай не казвам,че вие сте виновна-не ме разбирайте погрешно.Казвам,че вашето състояние и това не детото са пропорционални и здраво свързани.Ако имате възможност направете връзка с психотерапевт,който да ви помогне да намерите нужното спокойствие.Надявам се да съм била полезна-за съжаление интернет консултацията има много ограничения и не може да замести живата такава.Пожелавам успех!