Консултация с психолог - тема 2

Вероника, благодаря за отговора, всъщност откакто писах до днес нещата малко се промениха при нас. Новото е, че имахме малко свободно време и поговорихме по-надълго с психоложката ни, чието мнение е, че при нас не се касае за хиперактивност в класическия смисъл на думата, а за повишена двигателна активност вследствие на късно говорно развитие и сега когато детето наваксва в говора, този факт се отразява и на повездението му, което е все по-въздържано, макар и много далеч от общоочакваното за възрастта му. Според нея ще наваксаме и с говор и с поведение и е мноооого рано да си мисля за първи клас и за това че обезателно ще бъдем с проблеми там. Прегръщам всички - и майки , чиито проблеми са ми безкрайно познати и ежедневни и за мен и сърцатите спецалисти, които въпреки индиректния ни контакт са винаги до нас

Мама Марияна-радвам се за вас!     

Благодаря много  Забелязах, че щом аз започвам да му
разказвам нещо от миналото, той също започва да си съченява разни неща, може би и с чувствата ще е така Ще се пробвам аз да започна да споделям чувствата си с него - например: Много обичам да вали дъжд.Дъждът ме прави щастлива!, и да се надявам че и той ще започне да споделя това което чувства, като - Аз пък не обичам да вали, защото не мога да ритам топка на вън! Мисля, че ако започнем така, лека по лека ще има напредък, и той ще се отпусне!

ПуканкаZ и аз си мислех, че контакта с по освободени в държанието си деца, ще му помогнат да се отпусне, ама ... Най-добрият му приятел е много палав, контактен и директен в изразяване на чувствата си. По-голяма част от децата от неговата тайфа са такива.

Интересен е факта, че въпреки огромната разлика в поведението на децата и моят син, те- децата от неговата тайфа - това са 5-6 дечица който са заедно от яслата, сега в градината, и редовно се събираме в парка- витаги го търсят, молят го да остане ... всички му се въртят на пръст.

Едва сега забелязвам, че имаме нова тема Дано е по-успешна и от първата

 Здравейте,имам бебе на два месеца почти,което се роди със затворени носни прегради,направиха му операция на 10 дни,но за да диша нормално се налага по два пъти на ден вкъщи да прокарваме през носа му до гърлото една дебела сонда,за да не се срастнат отново отворите.Това е много болезнено за него,колкото и да внимаваме,пищи страхотно.Това се очертава да го правим няколко години.
 Чудя се как да направим така, че да не ни намрази и да не нанася голяма вреда болката върху психиката му.
 Има също и хидроцефалия,последица от задушаването след раждане.Преди месец му поставиха клапа.Изобщо първите 50 дни от живота му всеки ден е подложен на болезнени манипулации и се тревожа как му се отразява това. Усмихва се, но повечето когато нещо си сънува или гледа играчка,на мен сякаш така съзнателно не ми се усмихва. Моля, посъветвайте ме как да облекча болката му.

Здравейте, Ohrid,

Преживявате явно много тежък период за цялото семейство - желая Ви скоро всичко това да отмине и да премине болката, вашата и на детенцето. Разбираемо е, че не е леко в тази ситуация и се притеснявате за състоянието на детската психика сега и последствията след време. Мога да Ви успокоя, че е много малко вероятно детето да носи реални спомени от този период - детската амнезия се проявява в това, че децата рядко помнят какво са преживели до 3-4 годишна възраст (ето защо да ви "намрази" е почти абсурдно). Детската амнезия е свързана с развитието на самосъзнанието - това преживяване на децата като отделени от заобикалящата ги среда и усещането им, че са "автори" на мислите и действията си. В този период до появата на самосъзнанието това, което може да направите за детето си, е емоционално да сте източник на постоянна и стабилна подкрепа, да изразявате емоциите си към него. В този ранен период децата са много повече емоционални, отколкото съзнателни (разбираемо) и Вашите емоции пряко рефлектират върху детенцето.

Що се отнася до усмивката - до 3-месечна възраст (приблизително), детската усмивка има рефлекторен, а не социален характер, т.е. детето се усмихва, но усмивката му не е отговор на усмивката на друг човек. Това не означава обаче, че емоциите Ви не са важни за него, ето защо радвайте му се, говорете му, гушкайте го, то усеща това и му е напълно достатъчно на този етап като грижа от страна на родителя.

Желая Ви скорошно преодоляване на трудния период и повече усмивки в дома

Здравейте,
Моля да ме насочите към подходящ психолог от София. Става въпрос за момче на 15г. с много лека форма на ДЦП. Има някои проблеми, за които искам да потърсим помощ. Извинете ме, че не успях да прочета цялата първа тема.

Здравейте! Дъщеря ми е на две години и четири месеца. Общо взето е доста палаво дете, инатливо, темпераментно и може би малко по-глезено. Малко след годинката започна да се тръшка ако не стане на нейното, усети при кого минава номера и при кого не. На ясла ходи от миналия септември, свикна доста бързо, харесва й и ходи определено с желание. По принцип още не говори, разбира всичко, има известен речников запас, но изречения не прави все още. От около два месеца насам започна с едни много драматични сцени, които напоследък силно ме притесняват. Истеричен рев / просто страшен/, придружен с търкаляне и блъскане на главата в пода. Не мога да я взема, да я прегърна или да я успокоя по никакъв начин, не чува какво й говоря - общо-взето се чувствам безпомощна и единственото нещо, което правя е да я гледам да не се удари сериозно някъде и понякога се разплаквам с нея. Картината е потресаваща поне за мен. Прави ми впечатление, че това се случва, когато й се спи много или тъкмо става от сън и нещо не е по нейната. Вярно,че последните няколко седмици й се събра може би повечко - прекара много тежък грип със сериозно повръщане и много висока температура /това й се случва за пръв път/ и беше за няколко дни в сборна група в друга ясла, т.к. нашата почива. От яслата я спрях, защото започна да плаче и не искаше да ходи. Някъде по това време може би започна и да спи доста неспокойно - плаче на сън, буди се, става, плаче и така по няколко пъти на нощ. Не знам какво да правя, притеснена съм доста сериозно. Предварително благодаря за отговорите и отделеното време! 

Здравейте Пипилота,нещата които описвате са доста комплексни.Дъщеря ви е преминала през няколко кризисни периода-ясла,грип,детски пубертет-не е лесно да се справиш с всичко това,когато си само на две години и няколко месеца.Детето преминава през бурен период на промени-трябва да отстои себе си,но без да изгуби обичта на мама.Вие сте усетили,че  обикновенно истеричните кризи при децата се случват именно,когато са най-уморени.Една консултация с колега-на Вас и детето вероятно би била по-пълноценна.Пожелавам ви всичко най-добро!

Благодаря Ви много за отговора! 

Здравейте!

               Моля ви, препоръчайте ми

добър детски психолог, който провежда игрова тарапия.

               Детенцето ми /на 1 г. и 7 мес., не говори/ от скоро посещава детска ясла и се случи нещо, което много ме притеснява. Получи "афективна реакция" /това е диагнозата на педиатърката ни/, придружена с писъци, рев, писъци и повръщане, продължили около 50-60 мин. Никога, до сега не е изпадал в такова състояние - неконтактен, а аз бях напълно безпомощна и не успях да го успокоя.
                Майчиният ми инстинкт подсказва, че това не е просто трудна адаптация, а нещо сериозно е предизвикало състоянието му. 
                Мисля, че имаме нужда от професионална помощ, но ми е трудно да открия някой, който провежда игрова терапия и би могъл да ми "подскаже" какво се е случило.

               Предварително ви благодаря!

Pipilota71, можете да се обърнете към детския психолог с дългогодишен опит г-жа Петя Хорозова. Нейните контакти са:
Петя Хорозова - детски психолог               
0888 354558       
e-mail: petia_h@yahoo.com

Разбира се, повечето детски психолози работят с игрова терапия предвид възрастовата група на техните "пациенти", но Хорозова е утвърдено име и с ръка на сърцето мога да Ви насоча към нея.

Желая Ви всичко най-добро

Благодаря Шехина! 

Мисля да Ви се доверя, после ще споделя впечатленията си!

Здравейте, търся детски психолог за консултация на дете, на което предстои трансплантация на бъбрек от родител. В момента родителите се изследват за съвместимост и ако някой от тях може да бъде донор, те ще осъществят тази трансплантация. Искат детето да бъде консултирано от психолог (момче на 9г), защото то се притеснява, че с това донорство ще `осакати` родителят-донор. Пиша думата в кавички, защото не знам как точно да обясня чувствата му. Долу-горе това ми казаха родителите. Търси се специалист в София.

  Здравейте, на всички мами имам нужда от психолог в областа на  Свищов ние сми хиперактивни и неможе да говори на 5г  и е сташна фурия  някои чувал ли е за др.Мечкунова от Русе.