Детето отделна личност ли е?

Да, детето е личност със своите настроения, чувства, желания, нужди,  не по-маловажни от моите. Тази личност има и достойнство, също като мен. Думите, тонът, действията, които биха наранили моето достойнство, биха наранили и неговото. Както аз имам нужда от уважение,  така и то.

Ааааа, аз явно съм добра майка - не съм попадала в гореописаната хипотетика, нито съм чувала лошо за себе си. Или пък съм просто буца лед 

Нека поясня - за отделна личност аз говоря, когато индивидът може самостоятелно да смени къщата си, ако не я харесва; да смени работата си, ако не му понася, както и да избира и купува сам дрехите и храната си. Уважавам и поощрявам индивидуалността на децата си, но на този етап не бих могла да им позволя да ядат или обличат каквото им хрумне, нито да правят каквото им скимне, което поставя под въпрос неприкосновеността им като личности. Давам свобода на избор, да, но каква свобода е тази, щом алтернативите са предварително определени от мен и баща им? Виж, с другите отделни личности покрай мен няма как да постъпвам по същия коварен начин. 

Нямах предвид правила. Те са ясни - всички спазваме някакви всеки ден.
И е хубаво да има точни и ясни такива.
Вярно много е тънка границата между възпитание, манипулиране и силово налагане.
Всеки родител иска най-доброто за детето си, или поне съвестните родители.
Не говорих и за грижи - ясно е, че без нужните грижи бебето не би могло да оцелее.
Говорих за вътрешното усещане, което имаме. Дали ги приемаме като личност отделна от нас, личност със свой характер, темперамент, усещания, чувства, дори съдба и т.н. или като свой придатък. Говоря за приемане на това на емоционално ниво. Физически е видно, че са отделни индивиди.
Наистина бях наскоро изненадана от две мои приятелки, които имат емоционални проблеми да приемат това. Децата им са сравнително големи (ученици са), но за тях те били като неразделна част, същото както когато били бременни. Едната все още обгрижва 12-годишния си син като бебе (спи с нея, връзва му обувките, бърше му дупето, мие го и такива работи) и беше много наранена как така той се тръшнал, че иска да отиде на екскурзия с класа за 1 ден. На края синът й замина, но тя караше зад автобуса       Иначе е готина мацка, напълно нормална и без видими отклонения.  
Другата пък страдаше, че 7-годишната й дъщеря харесвала едно момиченце от класа си, което според приятелката ми не си струвало. Когато й казах, че преиграва и че дъщеря й има право на симпатии различни от нейните, тя ме погледна ужасно учудено и ме попита дали съм наред. Според нея пък детето й трябва да споделя всички нейни виждания и няма право на различни чувства.
Родителите може и да не харесват всичко което чувстват или харесват децата им, но трябва ли да го приемат като лична обида.

Благодаря на всички включили се.

Това значи ли, че приемаш за личности само хора, които могат да си плащат сами сметките в даден момент?
А, ако по някакви обективни причини възрастни хора не могат да се справят с това (говоря за хора в неравностойно положение) тогава те какво са?
И мислиш ли, че децата ти в един конкретен точно определен момент биха станали личности - когато са напълно финансово независими от теб и баща им? Не вярвам това да става от раз и на мига.

Разбира се,че е отделна личност!

 Разбира се , че е отделна личност. Има си свой приоритети и желания.

Нищо не значи. В първия си пост дадох приблизителна речникова дефиниция на думата "личност" и споделих до колко, според мен, се припокрива това понятие със ситуацията на децата ми. Оттам насетне може да се импровизира до безкрай - ама възрастните, те личности ли са; кучето ми, дето и то има свой живот и интереси, то личност ли е, и прочее. Нямах представа, че заглавието на темата трябва да се разбира абсолютно буквално и се извинявам. Буквалният ми отговор е, че дори сиамските близнаци са две отделни личности. Колкото до майки, забърсващи 12-годишни момци в тоалетната - това е патология, какво друго може да се каже...

Не, не трябва заглавието да се разбира буквално, аз също се извинявам. Личност ми звучи по-добре от същество или "твар".

Не.

То е отделно човешко същество, което обаче е физически и психически зависимо от мен.

За личност изобщо не може да се говори на неговата възраст.

Може и да му се ще да е отделна личност, ама докато му бърша сълзите, промивам раните, утешавам с целувки и "пазарувам" забавленията му, тая работа е само във фантазиите му и в идеалистичните представи на някои хора за света.

А че уважавам чувствата и емоциите му си е съвсем отделна работа. Правото на всяко човешко същество да изпитва собствени емоции не може да бъде отнето дори насилствено, те са неподвластни.
Това обаче са различни неща.

Макар и кръвно да е свързано с родителите си, разбира се, че детето си е отделна личност. Още от самото ражадане на всеки човек е така. Само че ние не винаги се съобразяваме с това.Но то ще порасне и ще си извърви собствения си  път, независимо дали на нас  ни харесва неговия избор или не...

Пак ли за който плаща той поръчва музика си говорим? Всичките подчертани майка ми е правила за мен и когато съм била голяма и финансово независима. Само с пазаруването на удоволствия е малко по-извъртяно, но примерно е гледала сина ми, за да си почина и един вид ми е осигурила забавление.
А кога смяташ, че детето ти би се превърнало в личност.

Когато самото то е в състояние да извършва гореспоменатите действия и ритуали за друго човешко същество, както и само за себе си.

Аз съм от тези родители и, да, детето ми е отделна личност откакто се е родило. Нека се учи от моите плюсове и минуси, нямам против да ме критикува и да не одобрява нещо в мен, но докато аз нося отговорност за него, моята дума е закон! След като поеме отговорност за живота си, ще има право да живее по собствените си правила.

Аз съм пътят, и истината, и животът!

 

Амин!

Ама, като ти каже един ден, че е отделна личност, която иска да пуши трева, пие алкохол и прави секс на 10 години, ще гледам либерализъм и идеализъм в действие.