Публикувана: 30 май 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 15:33 ч.

За личното ви мнение по една тема, моля.

5 481
132
1

# 30 30 май 2008, 13:26 ч.

Мнения: 189

Аз също не разбирам, от какво може да те е страх от родителите ти?
Ще те лишат от наследство?
Няма да ти говорят два дни?
Ще дадат апартамента на брат/сестра?
Страхът от бой, лирическият герой следва да е надраснал.
Страхът от прекъсване на връзката дете-родител? Човекът, ако има собствено семейство, би следвало да знае, че тази връзка не се къса толкова лесно;той би ли могъл да намрази децата си?

Разсъждавам си просто.

# 31 30 май 2008, 13:27 ч.

Мнения: 4 757

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 13:22

...

Тези страхове ( за чиито мащаби само мога да предполагам ), възможно ли е подсъзнателно да те правят сляп? Или друг вариант, просто за всеки техен гаф или простотия да намираш уж логично обяснение?

# 32 30 май 2008, 13:29 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Larla в пт, 30 май 2008, 13:26

би ли могъл да намрази децата си?

Разсъждавам си просто.

Чак да ги намрази, предполагам че не.
Но спокойно може да не са част от неговият живот.
Логично - те не му дължат уважение.

# 33 30 май 2008, 13:32 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 13:22

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 13:12

Толкова ли е страшно и сложно да застанеш очи в очи с родителя си и да му кажеш къде греши...

Одеве използвах думичката "страх" не случайно...
За "лирическия герой" страхът може да е в такива мащаби, каквито не предполагаш.

Това, което родителите волно или неволно са в състояние да причинят на децата си е... необозрима тема. Има психологически травми, които един цял човешки живот не е в състояние да излекува напълно. Трябва много работа върху себе си, много самоанализ и самоконтрол... Единственото положително в цялата работа е, че един мислещ човек, имал проблеми с родителите си, полага неимоверни усилия самият той да бъде добър родител, който да заслужи уважението на децата си.

Колкото до това:

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 13:27

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 13:22

...

Напълно е възможно и даже силно вероятно!

# 34 30 май 2008, 13:36 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 13:27

Тези страхове ( за чиито мащаби само мога да предполагам ), възможно ли е подсъзнателно да те правят сляп?

Не, не мисля.

Да не би логичното обяснение да го намира за пред някой друг...В смисъл - да оправдава поведението на родителите си пред някой друг, а не пред себе си.
Да го оправдава, за да не се налага да се конфронтира с него - външно, но в себе си - не.

# 35 30 май 2008, 13:39 ч.

Мнения: 4 757

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 13:36

...

И за пред самия себе си, и за пред хората. Всъщност няма нещо направено или изречено от тях, което уж да няма своето логично обяснение. За мен това е ненормално. Да виждаш, че си правят каквото искат а кат ответен отговор хем да обираш негативите, хем да ги оправдаваш.

Питах по-назад, но отново ще попитам. Има ли начин да се помогне на този човек да прогледне най-общо казано.

# 36 30 май 2008, 13:47 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 13:39

Питах по-назад, но отново ще попитам. Има ли начин да се помогне на този човек да прогледне най-общо казано.

Може и да има. Зависи от човека. От ситуацията. От помагащия - с какви подбуди го прави (или по-точно как ИЗГЛЕЖДАТ подбудите му в очите на лирическия герой).
По-сложно е, отколкото изглежда.

# 37 30 май 2008, 13:51 ч.

Мнения: 2 161

Няма начин според мен.

# 38 30 май 2008, 13:53 ч.

Мнения: 4 757

Разговор с родителите проведен от трето лице? Макар решението да е кардинално, цената си струва. Истината трябва да им бъде казана ако не от собственото им дете, то поне от хора които ги е повече грижа за него от тях самите.

# 39 30 май 2008, 13:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:47

А как ще спре едно дете да уважава майка си? Изобщо родителите си.И най-голямата мизерница да е, детето я обича и уважава.

Може, но не когато все още е дете, когато стане възрастен, може и още как.
Може да е рядкост, но както има родители, които не обичат децата си, така има и деца, които в последствие не обичат и не уважават родителите си.

Като ти каже баща ти, "ти ли искаш да живееш по добре от мен, ти дето от семето си ми излязъл?" #Crazy

върви го уважавай после.....

# 40 30 май 2008, 13:56 ч.

Мнения: 656

Интересна тема.
АЗ открих, че с моите родители влагаме различен смисъл зад думата "уважение". Те смятат за "уважение" "безпрекословно подчинение". В този смисъл аз не уважавам моите родители.
От друга страна аз пък твърдя, че ги "уважавам", защото изслушвам тяхното мнение, близки са ми и ги обичам, взимам предвид и техните интереси винаги. Но правя това, което е най-добре според мен за моето семейство, като удовлетворявам доколкото мога техните искания.

# 41 30 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:56

Не обяснявай пред тълпата.Обаче и да има такова отвръщане,сигурно не е често явление.

Напротив, доста често е .Това , че при теб и около теб не е имало такива случаи не значи, че е рядкост.Около мен- с лопата да ги ринеш.

# 42 30 май 2008, 14:04 ч.

Мнения: 3 405

Няма как да се даде мнение за всички родители на всички деца.
За моите родители мога да кажа - да, дължа им уважение за цял живот. Те на мен също.

# 43 30 май 2008, 14:05 ч.

Варна
Мнения: 1 795

Касиди, начинът е само един - здраво разстърсване. Из основи. После ще мине време, нещата пак ще станат същите и пак разтърсване и така до края на света. Уважението не се дължи. То се заслужава. И не е здравословно да уважаваш някой, който те манипулира и тъпче, който се опитва да реди живота ти и смята, че има право на това, само защото: "Аз съм ти родител, аз съм те отгледал/а" и дрън-дрън. Един родител трябва добре да знае откъде започва и докъде се простира неговата роля в живота на детето му. И да не преминава тези граници.
Лирическият герой в темата най-вероятно се страхува от много неща. Като се почне от: "Ще ми се разсърдят и няма да искат да ме видят." и се стигне до: "Какво ще кажат хората?"
Освен това имам чувството, че тук не става въпрос за едното "уважение". Явно от лирическия герой се изисква това "уважение" да бъде засвидетелствано чрез различни материални придобивки, чрез отделяне на голяма част от времето, предназначено за собственото семейство, чрез сляпо следване на безумни съвети... Права ли съм?

# 44 30 май 2008, 14:07 ч.

Мнения: 4 757

Цитат на: Саня в пт, 30 май 2008, 14:05

...

Ужасно права, най-вече в частта за времето.

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

Новите безумни условия за градски транспорт в София

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: