Пускате ли децата си да играят сами навън?

  • 2 826
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 743
Наистина децата понякога са жестоки  Sad - повечето в градинката знаят за проблема на Марти. Веднъж едно момче (на 12години) каза на Марти, че е наркоман-опитах се хладнокръвно да му обясня, че изобщо не е вярно, докато най-накрая детето ме каза, че в къщи коментирали и баща му така казал  Shocked
Говорих с въпросния баща, изнесох му една лекция за диабета, а той се обърна и ми каза "нали се боде...като наркоманите" - идваше ми да го  #2gunfire
И в крайна сметка се отказах от този безмислен спор  Confused
Друго дете му беше казало, че ако изяде един шоколад и ...ще умре.
Никога не съм крила до сега за диабета, но напоследък се замислям и много внимавам на кого да казвам за проблема.

# 31
  • ново
  • Мнения: 5 977
 LaughingЗдравейте мами!Аз съм нова във форума, но бих искала да споделя мнение по въпроса.Имам дъщеря на 6 г. и от две години я пускам да играе сама навън.Е, разбира се има и други деца.Радвам се, че живеем в тих и спокоен град. Hug

# 32
  • Мнения: 431
Да. Живеем в провинцията, градът ни е малък, блока позволява. Пуснах го за първи път когато беше на 4 и половина. Беше ме много страх, но повечето му връстници си играеха сами. Вече претръпнах. Господ да ги пази!

# 33
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Наистина децата понякога са жестоки  Sad - повечето в градинката знаят за проблема на Марти. Веднъж едно момче (на 12години) каза на Марти, че е наркоман-опитах се хладнокръвно да му обясня, че изобщо не е вярно, докато най-накрая детето ме каза, че в къщи коментирали и баща му така казал  Shocked
Говорих с въпросния баща, изнесох му една лекция за диабета, а той се обърна и ми каза "нали се боде...като наркоманите" - идваше ми да го  #2gunfire
И в крайна сметка се отказах от този безмислен спор  Confused
Друго дете му беше казало, че ако изяде един шоколад и ...ще умре.
Никога не съм крила до сега за диабета, но напоследък се замислям и много внимавам на кого да казвам за проблема.
Може би наистина е по разумно да не се споделя пред много хора, само най близките, като порасне детето ти ще общува с големи хора, които ще проявяват разбиране. Не трябва да се чувства различен. А другите деца нуменуемо ще го карат да сечувства така. Лошото отношението на др. деца може да доведе до психологическа травма, която след години ще му е трудно да превъзмогне; и ще го промени завинаги. Може би още е мъничък и не разбира, но като стане тинейджър..., нещата ще са много по различни.
Пой 1 или 2 тип диабет е?

# 34
  • Мнения: 3 743
Тип 1 (инсулинозависим)  Cry

# 35
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Тип 1 (инсулинозависим)  Cry
Да и мъжа ми е същия тип. Проблема при 1 тип е, че щитовидната жлеза не произвежда инсулина, а 2 тип произвежда но не достатъчен. Предполагам, че го знаеш. Този тип диабет има много малъка вероятност да се унаследи. Старческия тип диабет има 100% унаследимост. След време сина ти като порасне, ще можеш да го успокоиш, че болеста му няма опасност да се унаследи от децата му. Мъжа ми много се притесняваше, и се допитахме до професор Валентина Цанева. Много всеотдайна жена, лекувала е мъжа ми като е бил дете. Исключителен специалист, тя му е спасила живота, практически. Вие при кой ендокринолог ходите? Коя му е лекуващата лекърка?

# 36
  • Мнения: 3 743
Ние сме в София. За Валентина Цанева съм чувала много добри отзиви, чела съм доста от нейните публикации. И много ми се иска да направим с нея консултация, миналата година мислех да отидем до Варна, за да се видим с нея, но не успяхме. Моля те, ако можеш изпрати ми на ЛС координатите й. Доколкото знам работи в "Света Марина".

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Тип 1 (инсулинозависим)  Cry
Да и мъжа ми е същия тип. Проблема при 1 тип е, че щитовидната жлеза не произвежда инсулина, а 2 тип произвежда но не достатъчен. Предполагам, че го знаеш. Този тип диабет има много малъка вероятност да се унаследи. Старческия тип диабет има 100% унаследимост. След време сина ти като порасне, ще можеш да го успокоиш, че болеста му няма опасност да се унаследи от децата му. Мъжа ми много се притесняваше, и се допитахме до професор Валентина Цанева. Много всеотдайна жена, лекувала е мъжа ми като е бил дете. Исключителен специалист, тя му е спасила живота, практически. Вие при кой ендокринолог ходите? Коя му е лекуващата лекърка?
Не щтитовидната, а задстомашната жлеза /панкреаса/ произвежда инсулин - хормон, който регулира нивото на кръвната захар, глюкагон - с действие обратно на инсулина и третият хормон, който произвежда е стоматостатин.  Затова и при определени предпоставки се прибягва до трансплантация на панкреас

# 38
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Тип 1 (инсулинозависим)  Cry
Да и мъжа ми е същия тип. Проблема при 1 тип е, че щитовидната жлеза не произвежда инсулина, а 2 тип произвежда но не достатъчен. Предполагам, че го знаеш. Този тип диабет има много малъка вероятност да се унаследи. Старческия тип диабет има 100% унаследимост. След време сина ти като порасне, ще можеш да го успокоиш, че болеста му няма опасност да се унаследи от децата му. Мъжа ми много се притесняваше, и се допитахме до професор Валентина Цанева. Много всеотдайна жена, лекувала е мъжа ми като е бил дете. Исключителен специалист, тя му е спасила живота, практически. Вие при кой ендокринолог ходите? Коя му е лекуващата лекърка?
Не щтитовидната, а задстомашната жлеза /панкреаса/ произвежда инсулин - хормон, който регулира нивото на кръвната захар, глюкагон - с действие обратно на инсулина и третият хормон, който произвежда е стоматостатин.  Затова и при определени предпоставки се прибягва до трансплантация на панкреас
Да грешката е моя. Но за сега до колкото съм запозната, дори и трансплантацията няма добри резултати. Говорила съм със специалист по въпроса. Учените са пробвали различни методи , но за сега никой не е успешен.

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Лошото при трансплантацията е, че след това започва едно здраво тъпчене с имуносупресори и кортизони, които пък имат сумати странични ефекти, така че с едно се справяш/и то не за цял живот, а за известен период от време/ , а си навличаш други проблеми. Но ако нещата са много сериозни, защото този  диабет често води и до бъбречни проблеми, а от там и до диализа, по-малкото зло е трансплантацията според мен. Но разбирас се най-добре е изобщо да не се стига до тези усложнения.

# 40
  • Мнения: 3 743
... този  диабет често води и до бъбречни проблеми, а от там и до диализа, по-малкото зло е трансплантацията според мен. Но разбирас се най-добре е изобщо да не се стига до тези усложнения.
Може би вината до някъде е моя за отклонението от темата"Пускате ли децата си да играят сами навън", но ... да се върнем към темата все пак.

# 41
  • Мнения: 3 479
Моят син го пускам от 9 годишен навън да играе сам. Преди това и той самият се страхуваше. В квартала, в който живеем сега имаме близко приятелско семейство и той почти винаги е с техният син. Така и самите ние се чувстваме по-сигурни, да се контролират един-друг, макар че и щуротии могат да измислят заедно. Sad Засега сме нямали проблеми, но и кварталът е спокоен. Винаги обаче предупреждавам да внимават, като пресичат улиците.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Да. Живеем в провинцията, градът ни е малък, блока позволява. Пуснах го за първи път когато беше на 4 и половина. Беше ме много страх, но повечето му връстници си играеха сами. Вече претръпнах. Господ да ги пази!

Същото е и при нас,с тази разлика,че живеем в голям град!

# 43
  • Мнения: 712
Преди години не беше проблем. Оставяли са ме сама пред заключената детска градина. По-късно сме играли до 22-23 ч.
Сега ми прави впечатление, че доста родители на по-големи деца (8-10 годишни) стоят на пейките на площадката или в близост до нея.
Същото важи и за водене и прибиране от училище.

# 44
  • София
  • Мнения: 469
Моите момичета са малки - на 2 год. и 4г.8м. За сега се страхувам да пускам сама каката, въпреки, че детската площадка е срещу кооперацията ни. Мисля, че това ще стане най-рано на 6 год. ,т.к ще трябва да свиква на самостоятелност преди тръгването на училище.

Общи условия

Активация на акаунт