Е моята не е толкова трогателна, но и на мен ми е тежко. По принцип не обичам да занимавам хората с проблемите си и за това ми е доста трудно да говоря, но като го напиша си мисля "какво пък може и никой да не го прочете", а се надявам аз да се почувствам по-добре, доколкото ми възможно.
Аз съм сама от не много отдавна, с Бившият ми мъж се разделихме преди повече от година, но това вече съм го преживяла а й да ви разказвам за него няма да е нищо което не сте прочели във 90 % от историите тук, обичайното типичен турчин, жената не е човек и така на татък.
Аз искам да ви разкажа за връзката която имах след това, тя приключи съвсем наскоро и все още не мога да се осъзная.
Нещата започнаха след като започнах работа след дълго седене в къщи.
Та на новото място срещнах един много страннен човек който ми хареса, в последствие разбрах, че и той ме харесва и така започнаме да излизаме и аз се чувствах прекрасно, мислех че съм намерила човека с когото искам да прекарам остатъка от живота си. Хубавото беше, че той харесваше и детето ми и тя го харева и така добре вървяха нещата. Но аз винаги съм знаела че всяко чудо е за три дни.
Той се започна да ме обсебва все повече и повече и накрая имах чувството че се задушавам. Осещах че нещо не е наред, пазбирате ли какво значи да си с човек 24 часа в денонощието и той да иска още. Аз бях свикнала, да не виждам бившият ми мъж с дни а този седеше до мен постоянно. Аз станах толкова зависима от него, че имах чувството че ако се обърна и него го няма това означава, че сънувам.
Опитах се да му обясня, че това е странно за мен и аз искам малко самостоятелност и малко лично пространство, но той ми се обиждаше, даже той не го наричаше така, а просто казваше, че се натъжава.
На всичкото отгоре аз живея с маика ми, а тя нали се сещате не го харесва.
За което разбира се не мога да и се сърдя, защото не е длъжна да го харесва.
Този човек ме накара да повярвам в себеси но в същото време не направи зависима от него. Той ми показа пътя в живота, но не ме остави да го извървя сама исакше постоянно да ме напътства. Накрая се стигна дотам, че аз си намирах какви ли не оправдания да остана за малко сама.
И в един момент всичко се срина.
Разделихме се всеки пое по своя път само дето аз се чувствам отвратително, липсва ми толкова много че немога да си намеря място. От 10 дни нищо не съм яла постоянно за него мисля, не мога да се съсредоточа в нищо.
Ето даже не мога да си подредя и мислите.
сега съм сама и незнам какво да правя.