мамите с деца, как си намерихте работа?

Аз съм от майките,които все още не работят... направо се отчайвам!Когато ми свърши майчинството веднага реших да си подам документите за работа  в армията,но уви ,от там ми отказаха,защото май вече съм прескочила възрастта...и така се започна...Където и да отида или търсят момичета или търсят хора без ангажименти-т.е. без деца или работното време е неприемливо за мен,да не говоря,че и са ми предлагали заплащане доста под минимума!Не виня непременно работодателите.Но мога ли да виня и себе си,че искам да си намеря работа,с която хем да си гледам детето,хем да съм сигурна,че няма да ме изгонят за поредния взет болничен1Мисля,че държавата трябва да направи нещо в политиката си по този въпрос!Майката в България в много от случаите е дискриминирана и обречена на безработица или ниско заплащане!

А ако детето ти е малко и боледува често, което налага да отсъстваш често от работа? Тогава не може да се каже че си гледаш съвестно работата. Ние също сме без баби и дядовци и аз така се лутах, докато не пораснахме. Даже на една от поредните ми работи, където много ме ценяха, при първият болничен лист направо ми го казаха в очите "Или си намираш кой да ти гледа детето или напускаш". Просто в никоя частна фирма няма да те държат, особенно ако работата ти е отговорна, да отсъстваш през ден през два. Съжелявам ама такъв стана живота

Преди да родя работех в частна фирма и много бях доволна от работата си. Напуснах от там след майчинството, защото работата беше отговорна, много динамична, изискваща ежедневна заетост, а нямаше кой да ме замества при евентуални отсъствия по болест. Прецених, че няма да се справя със работата и напуснах заради детето. Сега работя по-лека работа, на оперативна длъжност съм и мога да отсъствам по всяко време, има кой да ме замести, цял отдел сме. Когато постъпвах дадох ясно да се разбере, че детето ми е на първо място и че при нужда ще отсъствам и че няма кой да го гледа. Взеха ме. Сега колегите мрънкат ужасно, когато отсъствам, даже се изнервят на моменти, защото поемат цялата ми работа, която не е малко. Но и те, и аз знаем, че просто няма как. Разчитаме на  това, че детето ще порасне и ще укрепне. В момента когато това стане обаче, аз ще потърся нова работа, ще помисля отново за кариерата си и съм оптимист, че ще успея, защото досега в рамките на година, въпреки боледуващото малко дете и ангажиментите ми на майка, получих две предложения за работа. Когато ги попитах, защо предлагат на мен, защо не намерят някое момиченце, което да е без всякакви ангажименти и да може да работи едва ли не денонощно, ми отговориха, че на тях им трябват опитни хора, професионалисти и не биха искали да обучават някой и да експериментират с нови хора. Така саси решили, смятат, че е по-добре. Което за мен означава, че дискриминация на майките с малки деца на практика няма, просто много зависи от конкретната професия, а може би и квалификация.

Отговарям, това беше предварително изискване , когато започвах работата, понеже няма кой да ме замества и болничен заради детето не можех да взема, дори и са си пусна освен да ми го платят, отсъствие от работата не се приемаше, тоест, ако не ми отърва да напусна както и стана. Отсъствала съм само 2 дни и то за мое разболяване, защото просто не бях в състояние да отида на работа. Работех в търговската сфера и няма как обекта да затваря всеки месец по една седмица, защото малкия така и не може да изкара на градина пълен месец без нито едно отсъствие по болест.

За намиране- лесно я намерих.

Честно казано, нямам думи.
Казали са ти, че не можеш да ползваш болнични, което не е коректно, а по-добре да напуснеш (не да те уволнят, а да напуснеш - по собствено желание)... и ти се съгласяваш и напускаш, защото явно не е коректно да се разболяваш и магазинът да стои затворен.

Ами не е луд този, който яде баницата...

Маймунка хапва шунка, колкото и тъжно да звучи, ако беше мой склада /защото не става дума за магазин , а за склад/ сигурно и на мен нямаше да ми е приятно да затваря често често, защото на работничката ми се е разболяло детето. Аз за себе си съм си направила преценка, че за тези никакви пари дето работех не си струваше да троша нерви и притеснения всеки път щом се разболее детето. Сега обаче, ако започна да търся нова работа и ако кажа какво ме устройва сигурно няма да получа нито едно предложение.Да не се повтарям написала съм в първия пост. Тук не става дума за желание или каприз, аз просто нямам друг избор в случая. Ако мога да си намеря толкова добре платена работа, че да си позволявам да наемам жена когато се наложи, ок, но дотогава се налага да се съобразявам на първо място с детето и работното време на градината.

И аз се чудя каква точно работа да си търся, но не смятам че трябва толкова настървено да плюем работодателите.
Да не би ние да нямаме изисквания за работата, която работим - за заплата, за работно време, за отпуски, за натовареност ако щете? Еми и работодателят си има изисквания. Ако са няколко човека, които да се занимават с една и съща работа - ЮОК има кой да замести, но ако не са, смятате ли че на вашия работодател му е единственото занимание да се чуди как да компенсира отсъствието. Или само защото не трябва да дискриминира някого да отвори два щата на това работно място - за работа, за която принципно трябва един.
По закон фирмата трябва да има определен процент работни места за работници попадащи под специална закрила, в което се включват и майките с малки деца /но това не означава, че ще е работата за която мечтаем и със заплащането което искаме/. По закон ние се ползваме с много повече облаги от останалите служители, имаме повече права от тях. В КТ има цяла глава, отделена за такива като нас.
Но не мисля, че работодателят в крайна сметка е благотворително дружество.
Хайде като те толкова ни дискриминират, ние да им покажем как трябва да се държат и да работим каквато и да е работа, за колкото дадат пари.

Знам, че сега ще ме оплюете и мен - не съм била работодател, просто се опитвам да гледам и от другата камбанария.

pasinet, разбира се, права си относно чувствата на работодателя. Но бива ли всеки път да се поставяме на мястото на другите и да ги щадим, а да ощетяваме себе си? И той би трябвало да знае, че човек се разболява, и мъж без деца да наеме, и той ще се разболее рано или късно. Би трябвало винаги да има резервен вариант.
И не мисля, че единствения вариант да работи човек е с детегледачка вкъщи. По-добре да изискваш да си ползваш болничните, отколкото да се чудиш чуждия човек дали му дава сиропите на детето.

Аз се извинявам, явно съм имала късмет или знам ли и аз какво, затова си разсъждавам така, сигурно реалността е друга.
И недей отсега да мислиш как никой няма да те вземе на работа с изискванията, които имаш, мисли положително, за да стане "чудото" 

Аз пък не искам да разчитам, че някой ще ме замества добре в работата ми и ще свърши качествено моите задачи, та после да не трябва да му оправям кашите...
Но зависи и от естеството на работа - даже шефката ми се кара, че и болна ходя на работа...
За децата намирам варианти, ама (да чукам на дърво) не боледуват. Максимум 1-2 пъти в годината и то за броени дни.

Работа наистина не се намира лесно и в София. Аз съм с едно дете, живот и здраве до няколко години с три ако е рекъл Господ, но трудно се случва на работодатели.....Аз съм държавен служител с управленски функции-в смисъл съм административен директор, но също имам шеф. Имам късмет с началство, защото ще ползвам почти 3г. отпуск и после съм предупредила, че планираме да имаме още деца. Именно в този момент шефа ми предложи да подпиша безсрочен трудов договор, за да не се тревожа. Така че има и лоялни работодатели, но са рядкост за страната ни.

... Лично аз съм стигала до там, да представя на интервю само един кандидат- майка с дете, за да няма възможност работодателят да направи друг избор, под предтекст, че тя е най-подходящата. ...[/quote]

отговор на:
А тя наистина ли беше най-подходящата за тази длъжност или ти реши да й направиш услуга?
[/quote]

Разбира се, че беше подходяща, все пак немога да си позволя непрофесионално отношение и да не си свърша добре работа. Просто не включих други хора в подбора, за да й гарантирам по някакъв начин работата.

А сега, тъй като притежавам шестгодишен опит в подбора на персонал и срещите с майки- бъдещи, по майчинство или работещи, бих искала да Ви дам няколко съвета:

Преди да потърсите професионални контакти,  трябва да подновите своите социални контакти. Какво ще рече това:

Първо да узнаете, че освен прекрасният свят на майчинството, все още съществуват и света на любовта, приятелството и най-вече женският свят - на красотата и доброто самочувствие, поддържаният външен вид и физическа култура, приятелите, светските или квартални клюки, шопинг терапиите и актуалните заведения, любимите книги, развлеченията и хобитата.

Добре обмислете решението да започнете работа и се върнетете тогава, когато почувствате, че сте готова и имате не само финансова и физическа необходимост, но и емоционална- т.е. изпитвате нуждата да се почувствате значима не само у дома, но и на работното място.

След  това, ще е важно да повишите своята професионална квалификация, да наваксате времето прекарано извън работна среда, като си припомните позабравените знания и умения, а ако все още нямате такива да се постараете да ги придобиете, чрез допълнителни курсове или самоподготовка.

Помнете, че ако нямате настояща работа, изборът за нова работа е важен и продължителен процес. Не се хвърляйте на първата предложена оферта, от страх, че ще бъде последна. Незабравяйте, че не ще одобряват само вас, а и вие ще трябва да избирате. А колкото повече избирате, толкова по-доволни ще останете, колкото по-доволни сте, толкова по- дълго ще се задържите, а колкото по-дълго се задържите, толкова по-големи отговорности ще ви гласуват. А големите отговорности, ще ви карат да се чувствате значими, ще бъдат стъпалата на вашата нова кариера.

Сиурна съм, че сега си мислите, колко е лесно да даваш съвети, но в реалността не е така.

Разбира се, че не е лесно, напротив, често е въпрос само на късмет или на познанства. Но в повечето случаи, вярвайте ми, е въпрос на правилна мотивация и самооценка. Със сигурност на една майка подхожда много повече осанката на победител от одеждата на жертва.  Ако вие самите се чувствате и показвате, че сте по-различни, по-специални или по- онеправдани от останалите, така ще ви приемат и те. А никой не желае служител или колега, с който трябва постоянно да се съобразява и да прави компромиси.

Върнете се на работа само тогава, когато имате психическата нагласа, желание и най-вече самочувствие, че сте толкова  необходими на фирмата, колкото и у дома.

И още нещо- за да получите коректност и да спечелите доверието, на който и да е работодател, трябва да покажете, че сте готови да дадете същото от себе си.
/Само тогава няма да се чувства прецакан, че е рискувал да ви наеме:) /

Ще си позволя само тук да те допълня /съветите ти наистина са добри/ - според мен, майчинството не трябва да е причина една жена да прекъсва социалните си контакти, за да се налага да ги подновява!
Майчинството е прекрасна причина една жена да си напраи равносметка какво иска от живота, от работата си, доколко е подходящо образованието й за областта на професионалнте й интерси и т.н.

Десита,
много си права според мен. Само да споделя, че според мен, на доста майки им се налага по финансови причини да започнат работа преди да са достигнали тази емоционална зрялост и може би това ги подтиска и им пречи на самочувствието и увереността.
Пък и си мисля /поне при мен е така и поне за сега/, че както една жена винаги се съмнява и не се чувства готова да стане майка до момента на раждането, така и няма да се чувства напълно готова и сигурна че иска да се отдели от детето и да започне работа.