Аз още докато бях бременна помилих мъжа ми да си помисли и да реши дали иска да присъства. Аз не исках тои да присъства, но все пак му оставих избора. Тои избра да присъства и да ме подкрепя. Добре се чувствах в негово присъствие, още повече че отиваики към клиниката до последно не бях убедена че ще раждам и когато акушерката ми каза че имам пъмно разкритие не можех да повярвям. Всичко стана много бързо и съм благодарна на мъжа ми че се реши да бъде до мен и да ме подкрепи.
- Публикувана: 22 май 2008, 11:04 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 10:04 ч.
за раждането в домашни условия+подкрепата от роднини кадето и да ражда една жена
За раждане в къщи съм против.
За присъствие на бащата съм ЗА,но само ако той желае.Първич път раждах нормално с епидурална упойка/майка ми и мъжът ми чакаха в приемната-така ми беше по-добре/Вторият път бях секцио със спинална упойка,но мъжът ми не беше в БГ и нямаше как да присъства
За присъствие на бащата съм ЗА,но само ако той желае.Първич път раждах нормално с епидурална упойка/майка ми и мъжът ми чакаха в приемната-така ми беше по-добре/Вторият път бях секцио със спинална упойка,но мъжът ми не беше в БГ и нямаше как да присъства
Относно зяпачите - при първото ми раждане имаше цяла сюрия студенти, които присъстваха. Изобщо не съм ги забелязала, докато цялата работа не приключи и не взеха да ми честитят възторжено 
Не са ми пречили, хората са там да се учат - нека гледат. Изобщо в този момент ми е хипер безразлично кой и защо ме наблюдава - аз и бебето сме заети 
Относно присъствието на родата вкъщи, докато раждам - тц. Не за друго - но ще ме разсейват, ще ми пречат и да ги мисля и тях кой как се чувства, да нямам въздух от навалица в стаята и прочее - не, благодаря.
Не са ми пречили, хората са там да се учат - нека гледат. Изобщо в този момент ми е хипер безразлично кой и защо ме наблюдава - аз и бебето сме заети Относно присъствието на родата вкъщи, докато раждам - тц. Не за друго - но ще ме разсейват, ще ми пречат и да ги мисля и тях кой как се чувства, да нямам въздух от навалица в стаята и прочее - не, благодаря.
Ти гледаш раждащи американки, които са носители на друг тип култура и манталитет...
Иначе по въпроса- не ми беше до мъжа ми, когато Маги се роди, а и се съмнявам че:
1. щеше ( мъжа ми) да понесе гледката, без да припадне, защото не може да гледа кръв
:
2.щеше после да има либидо
Да не говоря, че лошо му става само като му разказвам.Това за него, а и за други зяпачи казвам: " Не, благодаря
"
Иначе по въпроса- не ми беше до мъжа ми, когато Маги се роди, а и се съмнявам че:
1. щеше ( мъжа ми) да понесе гледката, без да припадне, защото не може да гледа кръв
:2.щеше после да има либидо
Да не говоря, че лошо му става само като му разказвам.Това за него, а и за други зяпачи казвам: " Не, благодаря
" Моето трето раждане протече много бързо, лесно и т.н. Да не говорим ча но 6-7 см. разкритие нямах АБСОЛЮТНО НИКАКВИ БОЛКИ, дори не вярвах че раждам изобщо! И ако не бях постъпила предварително в болница , за едната бройка и в къщи можеше да родя
veni-b, а как са протекли първите ти две раждания?
Не желая да раждам вкъщи или в присъствието на роднини, още по-малко деца.
Преди време тук във форума една майка беше разказала подробно как е родила у дома, в присъствието само на съпруга си и 3 годишната си дъщеря.
Много съфорумки искрено й се възхищаваха прехласнати от страхотното преживяване. На мен звучеше като сектантска проповед.
Преди време тук във форума една майка беше разказала подробно как е родила у дома, в присъствието само на съпруга си и 3 годишната си дъщеря.
Много съфорумки искрено й се възхищаваха прехласнати от страхотното преживяване. На мен звучеше като сектантска проповед.
Не желая да раждам вкъщи или в присъствието на роднини, още по-малко деца.
Преди време тук във форума една майка беше разказала подробно как е родила у дома, в присъствието само на съпруга си и 3 годишната си дъщеря.
Много съфорумки искрено й се възхищаваха прехласнати от страхотното преживяване. На мен звучеше като сектантска проповед.
Преди време тук във форума една майка беше разказала подробно как е родила у дома, в присъствието само на съпруга си и 3 годишната си дъщеря.
Много съфорумки искрено й се възхищаваха прехласнати от страхотното преживяване. На мен звучеше като сектантска проповед.
, напълно те подкрепям за всичко. Една жена трябва да бъде сама в онзи момент, защото той си е само неин и на детето й. Те никога повече няма да имат толкова силно, общо преживяване. Този момент си е само техен. А за онази тема не искам да се сещам, че пак се ядосвам. 
Раждането в домашни условия за мен е пълна лудост. Ами ако има усложнения и се наложи секцио по спешност както при мен? И за роднините не бих се съгласила. В началото на бременността ми исках таткото да присъства, но с течение на времето се отказах. Няма нужда да ме вижда в такова състояние
Ти гледаш раждащи американки
Става въпрос за канадки. Гледала съм шоуто. Много раждат в присъствието на децата си. Аз лично не бих родила вкъщи, заради страх от усложнения, но да си призная много ми харесва идеята просто да родя и да съм си у дома, вместо в болницата
Иначе на моето раждане присъства мъжът ми. През цялото време стоеше до мен и държеше ръката ми. Не е гледал как бебето излиза, но отряза пъпната връв 
Той самият много държеше да присъства, а и аз исках да е там, все пак ставаме родители и двамата, това е много важен момент за нашето семейство 
но напълно разбирам и майките, които предпочитат да са сами 
Определено не исках никой до мен в този момент. Просто не ми идваше от вътре да постъпя другояче 
. А и още повече, че когато съм сама, имам предвид и други моменти освен раждането се мобилизирам максимално. А колкото до идеята за това евентуално да има струпани и една дузина роднини над....главата ми - вижда ми се някак извратено лично на мен 
.
. А и още повече, че когато съм сама, имам предвид и други моменти освен раждането се мобилизирам максимално. А колкото до идеята за това евентуално да има струпани и една дузина роднини над....главата ми - вижда ми се някак извратено лично на мен . 
На моето раждане от началото до края присъства леля ми, която е акушер-гинеколог и аз много държах да е до мен. В предзалата беше мъжът ми, в родилна зала не влезе, естествено. Майка ми също беше там, но не съм сигурна дали влезе в родилна зала, нямам спомен. Спомням, че беше до мен като излизах от упойката, която ми поставиха, за да ме шият.
За мен беше важно до себе си да имам близки хора в такъв момент. Но чак пък до девето коляно... Със сигурност не бих искала баща ми да присъства, то е ясно.
За мен беше важно до себе си да имам близки хора в такъв момент. Но чак пък до девето коляно... Със сигурност не бих искала баща ми да присъства, то е ясно.
предизвикани са с окситоцин и трите
или няма значение, ражданията са си индивидуални? това ме интересува живо, информирам се за по-нататък... Препоръчани теми