Темпераментните деца - тема 5

Благодаря за честитките! 
Много мило!

Искам съвсем откровено да призная, че моето мнение за детето ми Давид е, че той е много лош като характер. Гледам съвсем обективно и го осъзнавам. Опитвам се да си представя дали такъв човек бих могла да обичам ако не ми е дете, щото е ясно, че детето си го обичам такова каквото е. Чудя се все пак дали начинът, по който ме работи би минал и при чужди хора. Май минава доста често. Имам чувство, че това дете ако направи нещо добро, то е само с някаква конкретна цел. Иначе непрекъснато умишлено дразни хората. Пред непознати обаче се сдържа докато опипа почвата и види къде какво минава. Такова хитро същество в нашия род няма, явно е от страна на мъжа ми. Очаквам някои от вас да ме нападнат. Но очаквам и да има от другия вид - които ще се замислят и ще опитат да погледнат безпристрастно на децата си и да ми кажат дали има и други като мен, които биха казали, че децата им като цяло са лоши. Не става дума за непослушни или буйни. Става дума за лош характер, пък дори и често прикрит в зависимост от обстановката и обкръжението, както е при моя Давидко примерно - някои мои приятели и познати имат много добри впечатления от него.

NikiFin , не разбирам много от деца .. вижда се че имам едно и е малко по-малко от твоето малко 
Трудно ми е от сега да му лепя етикет , че е "лош" .
Може би инат/ упорит/, може би понякога се лигави повече отколкото бих искала, дори "проклет" го наричам понякога на шега ...
Но се замислям, какво бих правила и как бих се чувствала ако след някоя друга година / или повече/ ,  бих могла да дам обективна оценка за характера му  и тази оценка не би ми харесала ....
Защото за мен това ще значи, че съм оценила така себе си, баща му или някой от близките ми, които сме пропуснали нещо при възпитанието.
Мисля , че в този случай няма непоправими грешки ... "желязото се кове докато е топло" .
Щом се замисляш върху проблема, вярвам че ще намериш път към детето си и ще успееш да моделираш характера му спрямо твоите критерии за добро .
Пожелавам успех ! 

Magesta, имах предвид именно характер, с които се ражда човек. Поведението се моделира донякъде, но характерът не се променя. Не съм му лепнала етикет, само споделям наблюденията си като майка. На което много от вас ще се скочат, понеже не било майчинско да кажеш, че детето ти има лош характер. Аз пък мисля, че си е съвсем майчинско, защото означава, че си наблюдавал детето си и си вникнал в същността му а след това си я признал пред себе си и околните. Разбира се не твърдя със 100% сигурност, че съм права, но за сега така ми изглежда. Но както вече казах си го обичам каквото е и си го харесвам (разбира се не заради лошия характер, а заради други положителни негови черти и най-вече защото си е мое). Идеята ми беше, дали има други родители, забелязали подобна черта в децата си. Защото съм чувала за деца, които понякога са много лоши, но всъщност били много добрички, онова лошото им се проявявало само в определени ситуации, но истинската им същност е добри деца. Е аз не мога да кажа подобно нещо специално за Давид. За близнаците още не мога да им преценя характерите, но дори да са лоши в някаква степен, не мисля, че ще надминат големия си брат.

Искам да поясня какво имам предвид под лош характер. Качества като злобен, завистлив, отмъстителен, умишлено дразнещ и умишлено пакостлив (прави пакости не защото самите пакости го кефат, а защото някой друг не го кефят и целта е да го вбеси и предизвика), обича да причинява болка на другите и го кефи, когато плачат и т.под. гадни неща

NikiFin, знаеш, че никак не си падам да лепим такива етикети, особено "лош". Защо мислиш, че тези неща, които прави са от "лошотия". По какво съдиш за това? Засега нямам да давам мнение, искам първо по-добре да си изясня ситуацията.

Millena, то се усеща просто. Ако ти не го усещаш в твоето дете, значи го няма. Има хора с лош характер и то не винаги е защото им е липсвала любов както ще ти кажат психолозите. Ама не ми се философства. Това са си мои усещания. едни ги имат, други ги нямат и толкоз. Агресията примерно може да е израз на лош характер според мен. А може и да е знак за хиперактивност. А може и двете да са свързани, кой знае. Но както вече казах накратко да си лош значи умишлено да създаваш проблеми, да причиняваш болка на другите, защото така ти харесва. Или да си мислиш, че си най- и другите хора са грубо казано боклуци и можеш да си правиш квото искаш с тях. И т.под.

Ники, от кога го забелязваш това в детето ти и какво правиш ти по въпроса? Как реагираш, какво говориш с него, как реагира той? Не можеш просто да приемеш, че е лош, това не може да бъде оправдание или "измиване на ръцете" особено при толкова малко дете.

NikiFin, разбирам, че с Давид се натъкваш на множество трудности и може би енергията и ентусиазма на моменти те изоставят или пък отстъпват пред умора и обезверяване. Без да търся етикети, вече виждам в сина си прояви, които са не просто етап, а са именно въпрос на характер. Мисля обаче, че ако успея да изградя здрава връзка с него и да бъда  авторитет в неговите очи, ще успея да го науча на общоприетите норми на поведение. Той  отскоро е в нова детска градина и след първите дни на ентусиазъм от него, вече започнаха да казват, че се опитва да се налага, че е труден храктер, ...  все пак това са педагози с опит и с база за сравнение. Мисля, че с много работа, търпение и 'пололжителни етикети' (който е чел книгата, знае какво имам предвид) ще успея във възпитанието и ще го науча как трябва да се държи. Иначе, да - едни хора са ревниви, други свадливи, трети заядливи... - неща, на които не непременно някой ги е учил и надали е възможно да ги отучи от тях. Всеки има 'трески за дялане', но въпросът е те да не му пречат да продължава напред - в приятелството, семейството,  работата.

Малко ме дразниш с категоричността си.
Ти отсега му лепиш сама тези "добродетели" и отсега го слагаш в този "калъп".
Ти го правиш такъв. Няма дете, което на тази възраст да е наистина такова. Не му приписвай такива качества, защото децата не мислят по начина, по който ние мислим и възприемаме света. Ние сме накачулени с хиляди скрупули и очаквания, с омърсено подсъзнание от околните през целия ни досегашен живот. Не можеш да очакваш, че едно толкова малко дете ще бъде пълно със същите скрупули и омърсено подсъзнание.
Усещам как си се настроила негативно към детето си отдавна, поведението ти към него е пълно отричане и невиждане на някакво добро зрънце в него и сама го тикаш по кривата пътека. След 10 г. той просто ще потвърди сегашните ти "очаквания" и предположения за това, какъв е той и ти ще бъдеш нещастна и горда, как си отгледала толкова лошо дете, ако не спреш още сега да виждаш "дявола" в него.
Вървиш сама по грешна пътека и се опитваш да го накараш да върви по нея.
Спри се! Оттърси се от предубежденията си и може би един ден ще го преоткриеш.
Пиша ти това, защото аз минах по този път. Дори в един момент мразех (макар и за кратко) дъщеря си, че не е нормална, ами свръхактивна, и че ми се налага ежедневна борба с нея.
Аз сама си наложих спирачки и погледнах нещата в съвсем друга светлина.
Оттогава отношението ми към нея се промени и сега се радвам на едно слънчево дете.
Опитай и ти!

Благодаря ти, Вечернице 
Скоро четох и малко участвам в друга тема на НикиФин, която завърши с ключ. Точно заради нещата, които прочетох там й зададох въпросите, а не й написах веднага постинг като твоя - искаше ми се да стигне сама до това, че тя стои отстрани, смее се, радва се на този тип реакции на детето си, а след това заявява, че той просто е лош, сякаш това е просто черта от характера, вдигаш ръце и казваш "той просто е такъв". Ники, радвам се, че дойде в темата, но недей и тук да решаваш, че си сама, единствена и уникална с проблемите си с Дейвид, защото тук поне ти гарантирам сме много! И всички минаваме през подобни неща (че и по-тежки!) всеки ден. И тук поне знаем кое помага и кое - не. Лепенето на етикети не помага. И съм повече от сигурна, че сина ти не е лош! Но ако отсега го приемеш за такъв и му лепнеш етикетите, тогава да, ще стане такъв и то с точно толкова силна увереност, колкото ти сега показваш.
Дано ме разбереш правилно и видиш тук, в групата хора, на които можеш да се довериш. Не отблъсквай тази помощ, приеми я.

Вечерница, това, което усещаш не е това, което наистина е. Може би усещаш, това, което ти самата искаш да усещаш. Но то със сигурност не е това, което аз усещам. Никога не съм си мразела детето. Поне не до сега. Даже мисля няколко пъти по-горе написах, че го обичам. Защо на някои хора им изглежда невероятно да си обичам детето се чудя.  . Това, че констатирам негови черти и ги споделям, значи само и единствено това. Другите изводи до които стигаш не са обосновани по никакъв начин от думите ми. Не че искам да споря, но не си права и трябва да си го кажа.
Освен това къде съм молела за помощ? Интересува ме само дали и други майки имат подобни наблюдения върху децата си. Не знам защо си мисля, че аз най-добре от тук присъстващите познавам детето си и това, че на някой не му харесва какво съм казала или не го разбира просто не променя фактите. И се пусна лъжата вече не помня от кой, че съм вдигнала ръце от детето си и не го възпитавам, повтори се няколко пъти и стана истина. И се започна великото решаване на НЕсъществуващ проблем. Аз съм сигурна, че синът ми, понеже не е глупак, ще се научи как да се държи рано или късно в обществото така че да е приет. Всъщност той си е приет и сега. Днес примерно като изключим, че скочи с дрехите си в басейна завърза много сладко приятелство с 2 тиинеджърки и си играха цял ден, направо се влюбиха в него. Та понеже е хитрец съм сигурна, че ще се оправи в живота може би доста по-добре от мен. Е няма да се размине с хорска омраза най-вероятно, но със сигурност ще има и много почитатели. По- добре да бъде мразен или обичан отколкото безразличен. От мен може да го е взел това качество. Днес говорех и със сестра ми по детски въпроси. И нейния син е голям инат, говори глупости, за които сестра ми непрекъснато му повтаря да не говори, но се получава обратен ефект. В детската са забелязали ината и непрекъснатото му противопоставяне и правене на обратното и директорката е посъветвала сестра ми просто да престане да му обръща внимание и така той ще престане да прави забраненото. Идеята ми е, че има случаи когато именно НИЩО не трябва да се прави за да се постигне резултат, а не непрекъснато да се клюнка на детето Това не е хубаво и т.под. и то зорлям да прави точно не хубавото с цел да си отмъсти за нещо си. Понеже и не яде и сестра ми се беше хванала за главата с него.  Оказа се според даскалките в градината, че той не яде именно защото го карат  да яде. А в детската градина яде като невидел, иска допълнитено по 3 пъти. Добре че тръгна на градина да се наяде, че цял живот не беше яло детето от чист инат и продължава да го прави в къщи, щото вижда колко много майка му иска да яде. Друг е въпросът, че според мен бабата е виновна до известна степен, понеже се е панирала от неяденето му и непрекъснато измисляше кви ли не трикове за да яде. А той направо се гавреше с нея. Майка ми разказва как опекла баница и му давала хапка по хапка. Той си играе нещо и идва до нея, лапне и си бега. После пак дойде и така докато изял цели 2 парчета. Майка ми не вярва на очите си,  това дете, на което нормалното му ядене е 2 хапки да изяде толкова много. И хоп - изнанадка. Идва малкият след малко с широка усмивка, хваща майка ми за ръката и я води до леглото. Там зад него и показва една купчинка с изплюти парченца баница  Изводът - ако нещо ти изглежда невероятно, значи то наистина е такова 

Къде видя да пиша, че си мразиш детето? Аз споделих моите чувства, за да те предпазя да стигнеш до този етап!
За споренето, спори си! В спора се ражда истината. Важното е обаче ти да я видиш.
Аз ти пиша тези неща, просто защото имам малко по-дългичък опит с две темпераментни деца.
Ако ти връча сина ми, сигурно на втория ден ще го оприличиш на Давид и ще го наречеш също хитрец, умишлено дразнещ и пакостлив.
Ти констатираш някакви черти според твоя мироглед. Но този мироглед не е миродавен за психиката на малките деца. Това се опитвам да ти кажа. Така можеш да характеризираш един зрял човек, но не един дете.
Пак ти казвам - в едно дете не можеш да намериш умисъл, подлост, отмъстителност, завист и злоба!
Мисля, че и двете пишем все пак на чист български. Друг е моментът, дали ти искаш да вникнеш в думите ми.
Защото знам, че не молиш за помощ, а просто споделяш. Но щом споделяш, значи търсиш подкрепа. А това, което пишеш, според мен не може да срещне подкрепа, защото е само в твоята глава.
Давид е дете! Запомни това - чисто и необременено от качествата, които му приписваш. Ако щеш ми вярвай. Той не е възрастен, надарен с качествата,които "виждаш".
А споделената от теб случка доказва това, че той е още дете. Никой възрастен (вероятно изключая себе си) би скочил с дрехите в басейна. Това показва освободеност на духа, типична за малките деца.

НикиФин, това, че детето ти се държи толкова по-различно в градината не ти ли прави впечатление и по никакъв начин ли не те кара да се замислиш?
Знам, че не искаш помощ, но и знам, че имаш нужда от нея. Не упорствай така, а поне тук се отпусни.
Че си вдигнала ръце от него ти сама го писа по много други теми, както и че "просто си е такъв". Не, не е, не и на тази възраст. Но ако е го приемеш и му го набиеш в главата, ще стане! Аз виждам как подхода, за който си говорим тук помогна на сина ми и на мен. Затова знам, че работи.
Никой не оспорва, че ти най-добре познаваш детето си. И че го обичаш, разбира се!
Но да гледаш отстрани и да се радваш, когато той върви неща, които не са приемливи за обществото и за теб като родител, не е добър коректив за него.
Не искам да превръщам тази тема в онази, която затвориха.
Ако искаш да си с нас, да споделяш и да обсъждаме - добре дошла си. Ако обаче за пореден път ще упорстваш в защита на позицията си мислейки, че само и единствено ти имаш такова ЛОШО дете, аз лично ще спра да ти отговарям. Безсмилено е.

Millena, именно защото допускам да има и други като детето ми особено в тази тема, затова и попитах да се покажат. И искам за пореден път да опитам да изясня, че не съм вдигнала ръце от детето си, а че понякога се чувствам безпомощна и знам, че ако реагирам ще има негативен резултат понеже вече съм го пробвала многократно и затова предпочитам да не се намесвам, и това при положение, че баща му е там и той ще се заеме с него. Винаги когато съм сама с Давид и прави нещо нередно гледам да го спра. С изключение на случая с коледното тържество, който първо, беше еднократен, второ, точно в този момент наистина се чувствах физически безсилна, и трето - прецених, че поведението му беше по-скоро интересно и забавно, отколкото противообществено - конкретно за този случай. И това, че понякога наистина се подхилквам без да се намесвам също е истина, но и тук става дума първо, за дребни проблемчета, не само за мен, а за всички,  второ - защото съм преценила, че в конкретната ситуация той сам може да се оправи, и трето - защото наистина е смешна. Сигурно накратко съм ги пуснала тези изказвания, и те веднага са били изтълкувани в най-зле представящата ме светлина.
Не разбрах, това за градината и детето ми дето е по-различно къде точно си го прочела, защото не помня да съм писала някъде такова нещо, че е по-различен от другите.
Вечерница, пак съжалявам, но не мога да се съглася с това Пак ти казвам - в едно дете не можеш да намериш умисъл, подлост, отмъстителност, завист и злоба!. Да - детето не съзнава, че това е лошо може би, но именно когато е малко и неразбиращо и неосъзнаващо то най-явно, естествено и откровено си демонстрира характера, така че характера точно сега му проличава. Това, че като порастне, ще се понаучи да се контролира и сдържа, не значи, че му се е променил характера, а че успоешно си го прикрива