Ех, Фрида, къде ме върна...
Споделям мързелива неделя. Малката изненадващо заспа обеден сън по-рано от предвиденото и по собствено желание(оле!) и аз мисля да се отдам на филмогледане.
- Публикувана: 19 май 2008, 11:42 ч.
- Последно мнение: 25 май 2008, 14:10 ч.
Споделете 64
Ех, Фрида, къде ме върна...
Споделям мързелива неделя. Малката изненадващо заспа обеден сън по-рано от предвиденото и по собствено желание(оле!) и аз мисля да се отдам на филмогледане.
Споделям, че се излюпих най-сетне 
След малко отивам на Траянови врата. Само врата ли има там 
Ще се разходим пък каквото и да е, нали времето е хубаво. Усмихнат ден на всички ви! 
Ако снимките станат хубави 
може и да ги споделя с вас.
Благодаря ти Chanel! 
Много се гордея с тях! Споделям, че като бяхме деца и с приятелки си говорихме коя какво иска като порасне, аз казвах, че искам трима сина - големи, високи и хубави и да вървя между тях и да се гордея... Бог ме е помилвал тогава и е запомнил! Сигурно съм била много добра или пък ме награди заради страданията ми като дете.
След малко отивам на Траянови врата. Само врата ли има там Ще се разходим пък каквото и да е, нали времето е хубаво. Усмихнат ден на всички ви! Ако снимките станат хубави може и да ги споделя с вас.Балу,много са хубави синовете ти.
Много се гордея с тях! Споделям, че като бяхме деца и с приятелки си говорихме коя какво иска като порасне, аз казвах, че искам трима сина - големи, високи и хубави и да вървя между тях и да се гордея... Бог ме е помилвал тогава и е запомнил! Сигурно съм била много добра или пък ме награди заради страданията ми като дете.
Под звуците на GUN - The only one, ви споделям, че ми е несвойствено. Отдавна не съм се чувствала така безгрижна. Свикнала съм нещо голямо и тежко да ме трови в мислите ми. Нещо все да ме преследва със срокове и обеми. Сега - нищо. Пълна свобода. Лекота и простор, накъдето и да се обърна. Безметежие. Знам, че няма да продължи дълго. Знам, че и сама ще разваля всичко, като се натоваря с нещо. Но сега се отдавам без капка свян и неудобство на това усещане. Доплувала съм до острова и нищо не ме притиска да се хвърля отново в океана.
Под звуците на GUN - The only one, ви споделям, че ми е несвойствено. Отдавна не съм се чувствала така безгрижна. Свикнала съм нещо голямо и тежко да ме трови в мислите ми. Нещо все да ме преследва със срокове и обеми. Сега - нищо. Пълна свобода. Лекота и простор, накъдето и да се обърна. Безметежие. Знам, че няма да продължи дълго. Знам, че и сама ще разваля всичко, като се натоваря с нещо. Но сега се отдавам без капка свян и неудобство на това усещане. Доплувала съм до острова и нищо не ме притиска да се хвърля отново в океана.
Чак на мен ми стана по-леко
Аз все още се уча да се наслаждавам на такива състояния. Моят най-голям враг са собствените ми мисли. 
Първи плаж на половината ни семейство. Естествено съм от прецаканата половина .
В момента по БНТ едни руснаци тропат ръченица все едно са родени с калцуни. Страхотен спектакъл, с какъв казачок започнаха, все едно летят или плуват, не стъпват по сцената.
Летяща, с оглед особеното ти душевно състояние и надеждата да е заразно, що не пуснеш 65 тата? И без това е време.
. В момента по БНТ едни руснаци тропат ръченица все едно са родени с калцуни. Страхотен спектакъл, с какъв казачок започнаха, все едно летят или плуват, не стъпват по сцената.
Летяща, с оглед особеното ти душевно състояние и надеждата да е заразно, що не пуснеш 65 тата? И без това е време.
Едвам си изпих кафето.От къде са тези болки, се чудя... Бог ме е помилвал тогава и е запомнил! Сигурно съм била много добра или пък ме награди заради страданията ми като дете.
Летяща, с оглед особеното ти душевно състояние и надеждата да е заразно, що не пуснеш 65 тата? И без това е време.
О, може ли?!
Заповядайте.
Препоръчани теми