Мила щом така се налага ще трябва да бъдеш доста силна и търпелива 
- Публикувана: 17 май 2008, 23:23 ч.
- Последно мнение: 22 май 2008, 11:23 ч.
Налага ми се да оставя бебка за 6 месеца!
Писах, писах и... отиде ми цялото философстване
Това, което най-вече обаче искам да те посъветвам, е да търсиш решения, за да се случат нещата, които искаш, а не оправдания защо не могат да се случат.
Т.е. ако в момента е обективно или ти се вижда невъзможно да вземеш детенце при теб, може би след 1-2 месеца там, вече няма да е така - просто трябва да си гъвкава!
Успех!
Това, което най-вече обаче искам да те посъветвам, е да търсиш решения, за да се случат нещата, които искаш, а не оправдания защо не могат да се случат.
Т.е. ако в момента е обективно или ти се вижда невъзможно да вземеш детенце при теб, може би след 1-2 месеца там, вече няма да е така - просто трябва да си гъвкава!
Успех!
Веднъж, когато ми беше много гаден период, една приятелка ми разказа притча... Не знам дали ми е помогнала, но съм я запомнила...Та: Един баща завещал на сина си 2 сандъчета. Заръчал му да отвори първото в най - светлия си час, а второто - в най - мрачния. Веднъж на момчето всичко му вървяло в живота. Сетил се той за завета на баща си и отворил първото сандъче. А там имало само една бележка, на която пишело "Всичко минава". Друг път нещата му вървяли на зле, толкова, че в отчаянието си отворил второто сандъче. Там имало само друга бележка, на която пишело "И това ще мине".
maya duztepeliler - къде си? Защо не пишеш в темата си?
По въпроса... - ами аз и мъж ми оставихме за 2 години, т.е. прехвърлихме майчинството ми - на майка ми...Ние бяхме в Благоевград, те - в Добрич - 600км. Сина ни бе на 10 мес.,а си го взехме на 2г. и 10м., вече бях бременна с дъщеря ни.......
Не видях първото му зъбче, не видях първата му крачка, не видях толкова много неща.......Имаше и обективни, и субективни причини за нашето решение. Всеки месец се редувахме аз и мъж ми, по 1 седмица да бъдем при него. Кошмарен период. Те - родителите ми и сина ни - дойдоха за Нова година, сина бе на 1г. и 10м....Излязохме на центъра и имаше един истински Дядо Мраз.....Сина ни като го видя, уплаши се, ревна и...се сгуши в майка ми, а не в нас...Заболя ме! Спа в тяхната стая, а не в нашата......
Общо взето период от живота ми, с който не се гордея и не се хваля.......Но така се стекоха обстоятелствата...Ако се върна назад - дали бих постъпила пак така...Сигурно..Защото нямаше да съм на този акъл, който го имам сега.......Но незнам.......
В момента сина ни ни познава
, не сме се разделяли за повече от 1 месец - като ходят на родителите ми на гости ваканциите, говоря му често за този период...Но...следва едно голямо Но.....
Но...съм изключително благодарна на майка ми, която го дари с голяма обич, нищо не му липсваше - както морално, така и материално, даде му това, както тя самата е нямала и казваше - Изпитала щастието да гледа дете без финансови притеснения, с улеснения - автоматична пералня, памперси и пр., с време само за детето, защото със своите деца - не е имала такова щастие.......
Независимо от всичко - желая ти детето да получава голяма обич, да е живо и здраво и 6-те месеца да свършат бързо и пак да сте заедно........
По въпроса... - ами аз и мъж ми оставихме за 2 години, т.е. прехвърлихме майчинството ми - на майка ми...Ние бяхме в Благоевград, те - в Добрич - 600км. Сина ни бе на 10 мес.,а си го взехме на 2г. и 10м., вече бях бременна с дъщеря ни.......
Не видях първото му зъбче, не видях първата му крачка, не видях толкова много неща.......Имаше и обективни, и субективни причини за нашето решение. Всеки месец се редувахме аз и мъж ми, по 1 седмица да бъдем при него. Кошмарен период. Те - родителите ми и сина ни - дойдоха за Нова година, сина бе на 1г. и 10м....Излязохме на центъра и имаше един истински Дядо Мраз.....Сина ни като го видя, уплаши се, ревна и...се сгуши в майка ми, а не в нас...Заболя ме! Спа в тяхната стая, а не в нашата......
Общо взето период от живота ми, с който не се гордея и не се хваля.......Но така се стекоха обстоятелствата...Ако се върна назад - дали бих постъпила пак така...Сигурно..Защото нямаше да съм на този акъл, който го имам сега.......Но незнам.......
В момента сина ни ни познава
, не сме се разделяли за повече от 1 месец - като ходят на родителите ми на гости ваканциите, говоря му често за този период...Но...следва едно голямо Но.....Но...съм изключително благодарна на майка ми, която го дари с голяма обич, нищо не му липсваше - както морално, така и материално, даде му това, както тя самата е нямала и казваше - Изпитала щастието да гледа дете без финансови притеснения, с улеснения - автоматична пералня, памперси и пр., с време само за детето, защото със своите деца - не е имала такова щастие.......
Независимо от всичко - желая ти детето да получава голяма обич, да е живо и здраво и 6-те месеца да свършат бързо и пак да сте заедно........
Веднъж, когато ми беше много гаден период, една приятелка ми разказа притча... Не знам дали ми е помогнала, но съм я запомнила...Та: Един баща завещал на сина си 2 сандъчета. Заръчал му да отвори първото в най - светлия си час, а второто - в най - мрачния. Веднъж на момчето всичко му вървяло в живота. Сетил се той за завета на баща си и отворил първото сандъче. А там имало само една бележка, на която пишело "Всичко минава". Друг път нещата му вървяли на зле, толкова, че в отчаянието си отворил второто сандъче. Там имало само друга бележка, на която пишело "И това ще мине".
Аз също.Пожелавам на авторката много сила да се справи с дългата раздяла.Със сигурност това,че заминава,не я прави лоша майка.Тя си знае какво й е.Но ако имаше и най-малката възможност да не замине или да вземе детето със себе си,сигурна съм,че щеше да го направи.
Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.
Подкрепям!
Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.
Подкрепям!
Точно така
Аз съм в чужбина и тук има много български семейства, които са си оставили децата в Бг да ги гледат баба и дядо
Просто нямат друг вариант
Много им е трудно, че са далеч от децата си, но го правят за тяхно добро.
Понякога живота е пълен с изпитания и трябва да сме готови да ги посрещнем
Със сигурност раздялата на майката с детето ще е болезнена, най-вече на майката. Детето е твърде малко още за да осъзнае напълно какво се случва, а и децата бързо забравят.
На мен ми се е налагало да си оставя детето си за по една седмица на грижите на майка ми още, когато той беше на 2 месеца.И то в продължение на няколко месеца. Не ми беше леко. И не че е имало нещо по-важно от детенцето ми, но нямах избор. Късмет и кураж!
На мен ми се е налагало да си оставя детето си за по една седмица на грижите на майка ми още, когато той беше на 2 месеца.И то в продължение на няколко месеца. Не ми беше леко. И не че е имало нещо по-важно от детенцето ми, но нямах избор. Късмет и кураж!
Сина ми втора седмица е на вилата при баба си, малко да смени въздуха, че доста боледуваше и го взимаме само събота и неделя като почивам.Много ми е мъчно, въпреки че се разделяме за 5 дни, а при теб просто...
Не мога да ви разбера.Едни търсят кой да им гледа децата ,за да хукнат към морето.Е родители вземете ги с вас и децата имат нужда от море,сл.лъчи и промяна на обстановката.
Колкото до авторката на статията заминавай щом няма друг вариант.Детето,като те забрави поле пак ще свикне с теб.
Аз лично не бих я оставила.Но това е мое мнение!Успех
Колкото до авторката на статията заминавай щом няма друг вариант.Детето,като те забрави поле пак ще свикне с теб.
Аз лично не бих я оставила.Но това е мое мнение!Успех
Искрено се надявам на мамата да не й се налага да остави детенце по здравословни причини.Но все си мисля,че става дума за стажовете в Евросъюза - те обикновено стартират около средата на януари ,март,юли,септември и са около 168 дни.Ако е втората причина нека авторката сама да реши ,кое е по-важно за нея-дали първото зъбче и "мама" или стаж,на който може и по-късно да отиде.
Искрено се надявам на мамата да не й се налага да остави детенце по здравословни причини.Но все си мисля,че става дума за стажовете в Евросъюза - те обикновено стартират около средата на януари ,март,юли,септември и са около 168 дни.Ако е втората причина нека авторката сама да реши ,кое е по-важно за нея-дали първото зъбче и "мама" или стаж,на който може и по-късно да отиде.
Амиии, зависи. Аз никога не бих пропуснала подобен шанс (ако става въпрос за втория вариант), защото за мен работата ми означава адски много. Но бих търсила варианти да виждам по-често децата си и да не се отделям напълно от тях. Т.е. някакъв баланс.
Всичко зависи от начина, по-който се чувстваш ти. Детенцето ти е малко, така че надали ще те забрави и ако е обгрижвано добре , ще се чувства добре. Мисля, че ще е по-тежко за теб. Виждам, че не си сигурна дали свекърите ти ще се справят и не знам дали ще бъдеш спокойна, докато си далече от детенце.