Ще си имаме бебе !

Е хайде и аз да разкажа
Незнам кога решихме да имаме дете май не сме решавали а просто един път по време на секс мъжа каза: Нещо против да свърша в теб  Казах му ако искаш да ставаш татко няма проблеми и така се почна.Опита първия месец беше само един когато ми дойде реакцията на половинката беше : Ама как нали не те пазих ? Много се смях и му обясних че не винаги става от първия път. И после активни опити 3 месеца. Декември месец се скарахме жестоко и той реши че не иска да живее с мен. Стягаше си багажа когато аз се усетих че нещо с цикъла ми не е наред и в 18:00 отидох на гинеколог . Жената ме гледа на видеозон и каза че няма плод но има оформена една лигавичка да си взема един тест за да се разбере . Направихме теста двете и чертичките бяха  бях като попарена даже я питах за цена на аборта и до кога трябва да реша дали ще оставя бебето. Плаках през целия път в таксито и не му казах нищо защото като се прибрах той си стягаше багажа. Обадих се на една приятелка да й поплача на рамото и тя му каза. Сега имаме едно живо и здраво бебе и проблемите тогава ми се виждат така маловажни
Пожелавам на всички една такава радост която колкото по истрадана е толкова е по любима.

Вижте и моята история!
Аз имам вече две момиченца на 7 и на 6 години. Сега съм бременна за трети път. Мъжът ми много обича деца и още от сватбата ни ме навива за три деца. Аз не се решавах, но една вечер просто реших да пробвам дали ще стане. Беше рожденният ми ден. Помислих си: "Ако забременея сега, бебето ще се роди зодия Лъв. И понеже мъжът ми е лъв, а аз много го обичам, ако имам дете искам то  да е като него. Ако не забребенея сега, повече няма да правя никакви опити. И така ето че все пак стана! Не можах да повярвам. Мислех си че това просто не е възможно! И понеже наближаваше коледа, реших да изчакам и да направя подарък на мъжа ми. Когато му съобщих, той не знаеше какво да каже! Цяла седмица беше като ошеметен. Сега вече всичко си е както преди. А да знаете как се зарадваха на новината момичетата. Всеки ден ме питат какво прави бебето, пращат му поздрави и целувки и много ми помагат. Моят съвет към всички е " Бъдете смели! За едно дете винаги има място!"

Нека и аз ви разкажа как стана всичко. Септември миналата година , решихме да си правим бебе и аз махнах спиралата. След опити от 3 месеца получих и цистит. Започнах да го лекувам, като не вярвах,че през това време ще забременея- но УВИ! Оказа се ,че точно тогава съм забременяла. Притеснявах се много от факта че съм пила хапчета и те могат да навредят на плода. Притеснявах се и когато ми закъсня,че имах някакво зацапване ... Сега си пия ДУФАСТОНА и съм в 7 г.с. Моля се на бог всичко да мине добре...

Започна голямото мътене!!!
На 13 януари сутринта въоръжена с два различни теста /съпруга ми спеше още, после сподели как усетил че съм с друго "преповдигнато настроение"/ приех съмнявайки се новината. Тих възторг!!! Единия тест с две лентички и другия ...също!!! Вътрешно ликуване! Влязох зашеметена в спалнята /предварително бях решила че, две поредни сутрини ще тестувам да е сугурно/. Носих новината само в мен цял ден.Сякаш Господ влезе в мен.Знаехме един за друг само То-моето пърхащо птиче и аз - мама.Излязох без колата на работа, за да го пазя. От първия час внимавах с какво се храня, как се движа.Щастливата ми тайна мълниеносно растеше, пръскайки негласен възторг.
Е ... не изчаках обаче до сутринта.Не издържах.Казах на съпруга ми вечерта.Гледахме се в коташко умиление и чакахме потвърждение от следващата сутрин.
Обичам го слънчицето в мен.
Последната ми меструация бе от 15 декември и за това треперех дали тестовете са ярки и точни, но бързах - трябваше веднага да преорганизирам живота си, защото професията ми е свързана с мн. хора, пътуване, стрес и т.н. а съм в рискова бременност.Лекарите ме предупредиха - пазене, без пътуване, отпуск.
Сутринта ... отново тест и....ДА две черти-Открих детето в себе си-открих те в мен.
Вече знам и че е вътрематочно сега е 21мм.
Парадокса е че на 24 чануари миналата година загубих първата си бременност/не се пазих и не бях предупредена от Николов-кабинет до цум за необходимост от специално проследяване като рискова бременност/, а тази година на същата дата лекарката потвърди, че е вътрематочна.И така след пазене 6 месеца, Дядо Коледа не ни отмина.
Сега съм вкъщи и го пазя с удоволствие. Радвам се и когато ми е лошо-нали е сладкия симптом.
Поднасям Ви пожелания за   светла радост! Усетете я в себе си пазете я и я споделете с целия свят! Простете на всички и бъдете силни и здрави!
Целувки и пишете.
Алфира

И аз, и аз ще разкажа.
Последната ми лелка беше на 29.12.2005г.Следва бъркане из всички дупки , мерене на БТ , тестове за овулация и т.н.Според моите изчисления датата беше 09.01.06г.Това беше и единствения ден в който бебеправихме (около фертилните дни имам впредвит).Мъжо заспа, а аз си бях възкачила дупето и краката високо горе.Така на 22.01.06г. получих кафеникаво зацапване и аз си помислих, че е лелката.Два дена ходих с кора за баница, защото си мислих, че гостите ще ме изненадат .Така и не ми дойде.На 24.01 последва + тест,БТ над 37, треперят ми краката, обля ме пот .На 01.02 доктора каза:"Да бременна си" .
Да спомена, че гърдите изобщо не ме болят.Не ги мачкай те , като мен с надеждата да Ви болят по силно и това да значи радостната новина.Не и аз така ги натисках и понеже не ме боляха не предполагах в какво състояние съм .
На всички, които четат това, пожелавам много,много късмет.

 Аз очаквам второто си дете.Първото ми е момиченце и се роди преди 4г.За второто дете не сме планирали нищо конкретно.Историята обаче около второто ми забременяване за мен е много романтична.Лятото със съпруга ми заминахме на екскурзия на Канарските острови,обстановката,екзотиката те карат просто да се откъснеш от всякакви задръжки. И така просто една вечер седеейки на терасата на хотела с изглед към морския залив на който имаше безброй яхти и премигващи светлини-решихме да прекараме една от най-романтичните ни нощи.И после месец по късно разбрах,че тази вечер бе необикновенна не само заради мястото,а за това,че бяхме създали нещо много повече-бъдещето ни момченце!

Здравейте и от мен. Ние започнахме с опитити през ноември когато се преместих да живея при приятеля ми.  Искахме да си имаме бебче, но 2 емсеца нещастна посрещах гостенката. През януари правихме секс само веднъж по време на овулация. Спомням си, че бяхме на гости на неговите родители. Нямаше как да стана да се измия и това е направило чудото. Иначе през другите месеци, въпреки, че зная, че трябва да се лежи след секс, а ставай и се миех. Казвах си, че то ако реши да става ще стане. Та на 16.02 си направих тест след като 3 дни ми закъсня и се оказа положителен. Плаках от щастие и си виках "Господи това с мен ли се случва?!". Не очаквах да сме направили бебето защото не бяхме много работливи през януари,но..ето че бебока станал.Така, че един съвет към бебеправещите..не мислете постоянно дали ще стане бебето..Правете секс, а не бебе. То ще стане когато най-малко очаквате както стана при нас. 

Е, аз съм съвсем нова тук, чак сега събрах смелост да се регистрирам 
В момента съм бременна в 13 г.с., и честно казано съм много щастлива, толкова че не ми се вярва чак - аз дето работя като луда, сега едвам се съсредоточавам и все си мисля за бебчо
Иначе - отне ни 8 месеца, обаче нищо специално не сме правили, просто не се пазехме, нито съм следила точно овулация, нито пък кога правим секс. И когато си видях двете чертичи, направо онемях - поради вродена хипохондрия вече бях започнала да се навивам че имам някакъв проблем, а вече съм на 30 и т.н.
Засега единственият проблем е че много често ми е лошо, въобще за мен това с гаденето и повръщането е малко тежък момент. Но от друга страна без грам усилия спрях цигарите за 24 часа, просто повече не можех да пуша. Всяко зло за добро, както казват.Така че и килограми не съм качила. Само се надявам всичко да е наред! Късмет и на вас, момичета!

Здравейте! Ето и моята история. Омъжих се през 1999г. Две-три години се пазихме, че още ни беше рано, после, почти негласно престанахме. Не сме мерили температури, не сме брояли дни (е, тайничко , но в един момент си признахме, че това ни гризе... Всеки месец като ми идваше плачех тайно, не исках да тревожа мъжа ми, защото знаех, че и той страда. Започнахме, обаче, да говорим за проблема. Решихме, че ще ходим на доктор, да видим, все пак - има ли проблем, у кого е, и как да се справим. Но... все отлагахме, поради различни причини. Може би мен ме плашеше обикалянето по доктори и допълнителния стрес, който ще дойде неизбежно...

И така, докато един хубав ден в средата на март, на третия ден от закъснението си купих тест... Като видях двете чертички направо пощурях - ревах, смях се, говорих с кучето

Като се прибра благоверния  му сервирах новината, той, горкият, не знаеше какво да каже...

После отидохме на доктор, видяхме плодно сакче... и така! Сега стискайте палци всичко да продължи толкова добре, както започна!

Аз, разбира се, се похвалих на всички, пренебрегвайки суеверията. Иначе, не ми е лошо, не ми се гади, чувствам се страхотно. Единствено ми се спи повечко от обикновеното.

Пожелавам на всички ви всичко най-! А на тези, които още не са видяли чертичките и четат тук (и аз го правех), пожелавам много позитивно настроение, не превръщайте правенето на бебе в идея фикс и то ще стане, както казо една "колежка", когато Господ реши!

Бъдете щастливи!

Нека и аз да разкажа!
Със съпруга ми живеем заедно от 5 години,а сме семейство от 3.Веднага след сватбата спряхме да се пазим.Чаках 2 чертички,чаках,след като мина 1 година,започнах много да се депресирам и да мисля само за това.Може би всички знаете какво е чувството,но така и заветните 2 чертички не идваха!
Започнаха роднините (на мъжа ми )да питат:"Хайде де какво се стискате,хайде едно бебе да си имате"Той естесвено не им остана длъжен и забрани на майка си и на сестра си да говорят с мен по тази тема,защото не им стига сиво вещество.
Така,започнах работа на много приятно място със страхотни работодатели(младо семейство),които са имали същия проблем и започнах много да споделям с тях.И някак си ми олекваше!И знаете ли поолучих страхотен съвет:"БЕбе се прави със секс,ама много секс,а не само по график"
И на следващия месец като се почна един секс,ама всеки ден след работа и преди нея
И познайте,на следващия месец ми закъснява,но аз съм със супер нередовен цикъл,имах някакво течение и си викам :Е,пак не е станало,но.."Обаче гърдите ме боляха още от пурвия ден,а това не ми се беше случвало.
Колежката ме нави да си взема тест,а бяха минали само 3 дни и......................
2 чертички,като излязох от тоалетната неможах да повярвам и дадох на нея да провери,и пак рев!!Ама и двете ревем от радост и влизат клиенти и ни се чудят какво става,а ние просто сме се гушнали и си плачим двечките,тя милата ме знаеше колко го искам това бебе
И така аз дочах 2-те чертички!
Пожелавам на всеки да изпита тази радост,това е най-хубавото чувство в живота ми!!

здравейте, и аз да се запиша
Ние с мъжът ми сме заедно от около 5 години, от самото начало искахме бебенце, но все нещо излизаше на преден план - болни роднини, изплащахме апартамент, правихме ремонти, обзавеждахме и решихме, че е по-добре да изчакаме малко .... като мина това малко престанахме да се пазим и резултата дойде от първия път
Изчаках Благовец, имах закъснение от 20 дни, направих си теста, но предварително си знаех резултата, защото някак си го очаквах , на следващият ден отидохме на лекар и той потвърди новината След това разказахме на родители и близки хора и сега изчакваме търпеливо появата на новото сладко начало в нашите отношения.

здравейте и от мен!        с мъжа си се запознах на 01.01.2004г., 5м по-късно по4нахме бебеправенето     и след 2м в 4ест на влизането ни в собственото жилище разбрах,4е съм бременна    4рез тест.  10 дена по -късно  видяхме малката то4ица на видеозона и разбрах,4е ще е моми4енце,някак сърцето ми го подсказа    бях безумно щастлива и в същото време мн уплашена,дали ще се справя с едно малко 4ове4е напълно безпомощно и раз4итащо само на мен  .  Но ве4е от 1г и 3м се радваме на една малка госпожица,която е по-щура и за 2 мом4енца ,но да ни е жива и здрава.  това е най-важното!