педагогика Френе

Аааа, това е друг въпрос.
Аз сравнявам с българските, и то със сегашните, с царящата в образователната ни система обърквация.
Липсата на емоционално смислен подход към децата обясняват с нуждата от "академични" успехи, а липсата на знания - с емоционалното поведение на децата, изобщо пълна боза.
Не знам, джабата дил, аз и двоичната система съм я учила вкъщи, по-точно на една вечерна разходка край плажа с тати в трети клас Така че на българското училище не разчитам да направи детето ми енциклопедистче... но не бих го отглеждала вкъщи

Коя е тази занималня, все пак?

и аз не бих.
но не бих и отдала дори семейните занимания на у;илище. В крайна сметка да приготвиш ве;Еря или да сервираш кафе е нещо свързано с дома, а не с класната стая.
Според мен за всяко нещо си има своето място. И аз моето го у;А да ;Ете у дома, поради което няма да пропусне 1 клас, където азбуката се у;и, но и доста друи неща. Като си спомня моят 1 клас си спомням и в-зхищението от ;иновете и новите деца и новия ред в стята и вси;ко , също и буквара и у;ебната тетрадка и ;Енгел;етата, които ни показваха как да пишем. НЕ бих го пропуснала за домакински неща и експерименти, които така или ина;Е правехме след у;илище. И лодки в езерзето пускахме и магнити някое приятел;е домъкваше и пазарувахме и в по;истването у дома помагахме  и какво ли не.
И в крайна сметка не вси;ко се у;иот опит. И аз ако трябва да използвам нов уред гледам инструкцията. НЕ го пускам просто така ... и вси;ки ние ;етем книги и ползваме опит наготово ...

Според мен просто не трябва да има такъв контраст между училището и дома, а двете да се допълват взаимно. Не е нужно да се слага изкуствено някаква рязка граница.
Част от възхитата, която си изпитала (аз също) в първи клас пред чудото, наречено училище, се дължи на семейната нагласа - "еееей, на училище ще ходиш значи, браво" (поне в моя случай възрастните говореха за това с много ентусиазъм), т.е. пак от дома тръгва.
Пък и ентусиазмът с времето поизбледня.

В момента статуквото тук е много разбишкано, образованието далеч не е като през осемдесетте. Затова такива алтернативи са интересни.

Не всичко се учи от опит, да, определено, но все пак ми се струва хубаво да е малко по-близък до естественото процесът на учене.

Съгласна, но не можем да прехвърлим всички семейсни zанимания в училище . Тогава какви ще са семейсните ценноти, семейсния опит и семейните ни спомени? 
Аz не съм педагог и не мога д аспоря с педагоzи, а и не бих го направила, zащото методиката е много полеzна, просто не споделям мнението , чЕ мястото и е в класната стая, а по скоро това е работа на родители и иzвън училищни игри, zанимания , опити . Дали с приятели, дали с тати и домашен комплект с микроскоп, дали с мама в кухнята или на дневно ваканционно училище в zоопарка ...

Мисля, че не е честно да се сравняват училища, в които част от тези идеи така или иначе са залегнали, и среда, в която те са възможни (ваканционно училище в зоопарка?) със ситуация на тотален разпад на образователната система.
Иначе - да, на мен също ми беше приятно в училище, въпреки че не беше като вкъщи. За много деца обаче не е така; има деца с различен ритъм на учене, с различни емоционални или физически бариери - системата на Монтесори ми се струва много по-добре пригодена за разнообразието от детски характери.

Виж де, аз не съм казала йок, всички да си записват децата там... просто казвам, че е вариант, който си струва да се обмисли. Че са интересни упражненията - да, и за правене вкъщи също - аз не съм толкова добре запозната, но не е лоша идея да ги опитам.
Тук такова у-ще и няма, така че говорим общо взето на теория.

Минзухар, коя е все пак тази занималня, понеже подозирам, че сме в иден и същ район на града? Може и на ЛС. Мерси.

Имах щастието  няколко години да работя в частно училище, в което доста се наблягаше на въпросните педагогически принципи (Френе). Описаната в тази тема занималня по нищо не ми напомня на педагогиката на Френе. Училището, в което преподавах, беше с ранно чуждоезиково обучение (още от ДГ,а в 1 клас - по 15 часа седмично), със статут на езикова гимназия за горния курс. Много усилено академично образование - държавните изисквания плюс още. В същото време обаче се държеше на основните принципи на педагогиката Френе - отделяше се голямо внимание и много време на груповата работа в клас; не се толерираше класна стая тип автобус (учителят говори на дъската - учениците слушат); уважаваха се мненията и желанията на децата и големите ученици; имаше ателиета по изкуства и спорт; всички ученици разработваха собствени учебни проекти, само напътствани лекичко от учител; подкрепяше се интердисциплинарното обучение; можеше в действие да се види принципът на "Връстници обучават връстници", обръщаше се внимание на много практически и социални умения; учениците се поощряваха и подкрепяха сами да откриват и осмислят познанието и пр. (извинявам се за миналото време, надявам се, че в училището всичко си е още същото, просто аз си смених амплоато). Никой никога не е подкрепял наказания от типа на скъсани листа от тетрадки и изобщо всъщност "наказанията" бяха крайна мярка, търсеше се по принцип положителна мотивация. Да не говорим за изисквания за "безпрекословно послушание". Като цяло, мисля, че акцентът в този тип педагогики не е толкова върху това, което се изучава (макар че според мен и не е нужно да се настоява за безумните кръстословични познания, с които са пълни много от учебниците), колкото върху начина на обучение.
С една дума, принципите на педагогиката Френе според мен са си много хубави, но ако споменатите неща за тази занималня са верни, бих се усъмнила как точно са ги интерпретирали там.

И отново - коя е занималнята и кое е училището в което прилагат педагогиката Френе.