Избор на работа!? Повече пари или...

  • 2 987
  • 58
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 212
В една от темите на първа страница за избора на работа срещнах едно много впечетляващо за мен изказване.
Ето ги и то цитирано дословно:
Цитат
След като се върнах на работа след първото си майчинство разбрах, че вече изобщо не ме вълнуват служебните купони, партита, кафета с колеги и т.н. екстри. Единствено ме интересуваше да взимам повече пари и затова се преместих от фирмата, в която бях работила 7 години, въпреки добрата атмосфера там.
...... винаги съм работила с идеята да изкарвам пари, а не да правя познанства и веселби на работата.   

Искам да ви питам в тая връзка. Наистина ли за повечето от вас отношенията с колегите на работното място нямат никакво значение. Важни са само и единствено парите които изкарвате. Хората около вас на работата са просто индивиди с които трябва да работите по задължение и изобщо не ви интересуват тяхните мисли и чувства.
Получава се нещо такова. Отивате сутринтта на работа, казвате си добро утро с колегите и започвате - работа, работа, работа... После обедна почивка и после пак работа, работа, работа... През това време си разменяте няколко служебни думи и толкова. След работата си тръгвате и изобщо не ви интересува никой от колегите. Няма кафета, няма купони.
И изобщо как гледате на колегите си - като на хора и личности с които можете и да се забавлявате извън работно време или просто като на роботи с които трябва да работите известно време без никой да се интересува от другия. Вредни ли са според вас приятелствата на работното място.
Интересно е защо пък 90% от мъжете и жените си намират любовници точно на работното място с колеги и колежки.

# 31
  • София
  • Мнения: 6 115
Аз лично при описаното от теб положение бих се върнала в старата си фирма. Това, разбира се, ако семейството ти не е в голяма нужда за тези 300 лв. Работила съм на място, където съм се чувствала стресирана и навиквана, с работно време, което не харесвах. Сега съм на работа, където с колегите сме в добри отношения, спокойно ми е (да не чуе дяволът  Mr. Green), отпуски и т.н. ме устройват. Парите са важни, но не са само те...

# 32
  • Мнения: 4 965
А кой от двата варианта носи повече "социални придобивки"? Това също е от значение. Peace

# 33
  • Мнения: 1 447
В една от темите на първа страница за избора на работа срещнах едно много впечетляващо за мен изказване.
Ето ги и то цитирано дословно:
Цитат
След като се върнах на работа след първото си майчинство разбрах, че вече изобщо не ме вълнуват служебните купони, партита, кафета с колеги и т.н. екстри. Единствено ме интересуваше да взимам повече пари и затова се преместих от фирмата, в която бях работила 7 години, въпреки добрата атмосфера там.
...... винаги съм работила с идеята да изкарвам пари, а не да правя познанства и веселби на работата.   

Искам да ви питам в тая връзка. Наистина ли за повечето от вас отношенията с колегите на работното място нямат никакво значение. Важни са само и единствено парите които изкарвате. .
За мен лично парите не са на първо място.По важно за мен е отношението с колегите.Лично аз искам да се разбираме,да си помагаме и след работа да излизаме понякога.Имам доста приятелства с хора които са ми били колеги.Ако на работното ти място не ти е приятно и атмосферата е подтискаща как ще върви работата.За мен разбирателството с колегите е от голямо значение.

# 34
  • Мнения: 1 897
Oтношенията на работното място зависят много от това на какви колеги ще попаднеш.
С някои може да станете добри приятели, а с други е по-здраваословно да поддържаш само служебни отношения. Изобщо да не забравяме, че колегите са преди всичко хора и ако ни допаднат като такива е нормално да се сближим с тях, а ако не-да ги държим на известна дистанция от себе си.


Интересно е защо пък 90% от мъжете и жените си намират любовници точно на работното място с колеги и колежки.
Това пък изобщо не е интересно. Логично е, удобно и практично също.

# 35
  • Мнения: 851
Няма да работя във фирма за без пари или за малко пари просто, защото там е готин колектива. Но няма и да търпя някакви изроди да си избиват комплексите за моя сметка само и само да вземам 200 лева повече. Слава богу засега се разбирам добре с шефовете и ми е гот. Но съм напускала работа заради една идиотка, макар че беше добре платена.

# 36
  • Sf
  • Мнения: 978
Парите са водещи, естествено. Ако ще убиваш 8 часа на ден от живота си, то да е поне за съответното заплащане.
Идеята да имам добри колеги и при това да работя за жълти стотинки съвсем не ме привлича.

# 37
  • Мнения: 85
За мен разбирането с колеги също е от голямо значение, а още по-добре когато срещна на работно място колеги на сходна възраст с общи интереси...така в по предната ми фирма създадох много приятелства и редовно излизахме и след работа и "банкет4ета" си правехме беше много хубаво, но за съжеление напуснах заради по-добро предложение...а пък сегашната ми работа е пълен хаос...като се има на предвид, че работя на обект то колеги, инвеститори, работници, подизпълнители....голямо напрежение, големи интриги и големи забавления(голям обект - големи глупости, малък обект - малки глупости, както казва шефа ми)...за това винаги гледаме да разведрим обстановката било с шега , майтапи и така...но естествено има колеги с които излизам и се виждам макар и да са доста по-възрастни от мен и такива на мойта възраст с които не.....то всичко зависи до човека май....

# 38
  • София
  • Мнения: 7 193
Отношенията между колегите трябва да са добри, но в рамките на нормалното, за да тече гладко работният процес. Аз лично не търся приятели на работното си място.

# 39
  • София
  • Мнения: 7 097
Какви отношения, аз направо се омъжвам за колегата си... Laughing
Имам и доста приятелки измежду колежките.

# 40
  • Мнения: 1 310
Oтношенията на работното място зависят много от това на какви колеги ще попаднеш.
С някои може да станете добри приятели, а с други е по-здраваословно да поддържаш само служебни отношения. Изобщо да не забравяме, че колегите са преди всичко хора и ако ни допаднат като такива е нормално да се сближим с тях, а ако не-да ги държим на известна дистанция от себе си.
Такова е и моето мнение Peace

# 41
  • Мнения: 4 841
Хайде пак крайности - или си "робот" и не те интересуват "мислите и чувствата" на колегите, или си прекарваш свободното време с тях и са ти първи дружки... Има и нюанси все пак. ЕСТЕСТВЕНО, че човек трябва да се чувства комфортно на работното си място, но без крайности. Дружелюбно отношение, малко умерено чувство за хумор по време на пуш-паузите, малко обмяна на свежи служебни клюки - ОК. Ама да ставам душеприказчик за семейните проблеми на колежките или да си изливам личните такива върху тях - не, благодаря  Naughty

За мен поне има ясно поставена граница между личното и служебното пространство, и се старая да няма размиване между двете. Апропо, колкото пъти съм се сближавала с колежки, толкова пъти ми е излизало през носа.

Имам повече от 15 години трудов стаж и съм се научила да балансирам така нещата, че хем да не ме смятат за необщителна, хем да не напират да се сдружаваме повече от необходимото.

# 42
  • Мнения: 2 309
Напуснах предишната си работа по две прични - едната беше заради колегите. Премного свободно време имаха и премного навлизаха в личния периметър на другия. Другата причина беше липсата на развитие. Малко съжалявам сега, защото точно в ролята ми на майка щеше да ми е много удобна поради големите отпуски, почивни дни, работа на смени и пр..., макар и за сметка на компромис с мене си.
Сега не работя за пари. Позицията ми харесва, фирмата също. С колегите се научих да се сработвам. От едната крайност преди, се хвърлих в другата крайност сега. Като свобода в отношенията имам предвид. Не съм близка с никой от колегите си. Понякога обядваме заедно, не излизаме вечер, не ходим по купони, не си говорим за личния живот. Трудничко ми беше да свикна, даже мислех, че е нарочно отношение към мен. Но сега ми допада, по-лесно е някак да си в такива по-периферни отношения. Отне време да се докажа и да ме приемат, както и да спра да се впечатлявам от подробности, и сега  съм доволна от атмосферата.

# 43
  • Мнения: 2 309
Бих се върнала на старата, честно казано. Парите не са ми приоритет пред душевния комфорт Peace Но пък основно зависи колко ти трябват пари Rolling Eyes

Абсолютно съм на това мнение и аз. Но пък парите, които получавам или не получавам не се определящи за семейния бюджет. От друга страна не изпитваш ли интерес към  новото, непознатото? Мен би ме глождило любопитство. От 6 месеца съм в сегашната фирма, а вече имам чувството за рутина. Което всъщност мразя Rolling Eyes

# 44
  • varna
  • Мнения: 676
Много е важно да имаш разбрани колеги ,с които можеш да работиш спокойно и да се веселиш.За съжаление моите не са такива.Имаме само служебни отношения.,а интригите и завистта ежедневие.Много тягостно се работи в такава обстановка.

Общи условия

Активация на акаунт