Ние също имахме котка,обаче я махнахме.Нямам нищо против да имаме животно,но е по сложно да се занимаваш с него.А пък котките са много опасни за бебетата.Може би като порасне да си вземем пак коте.
- Публикувана: 9 май 2008, 12:44 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2008, 10:36 ч.
бебе и домашен любимец
имам четири годишен персийски котарак. много кротък ,тих ,мил ..няма да го видиш да драска ,да скача или да прави пакости.редовно се обезпаразитява ,не излиза от нас....не видях проблем да си го гледам ,като преди година и две месеца се роди синът ми.котарака си стои в едната стая ,бебето си е в неговата стая.....това е.сега синът ми много се кефи на котарака !!
Здравейте!Не прочетох всичките мнения,но мойто е сигурно едно от малкото тук"майка сьм на две деца,които са с животни от самото им изписване от родилното.Възпитала съм ги да обичат и кучета и котки,както аз съм възпитана и съм отраснала с тях.Животинчето ако е гледано с обич,ще отвърне със същото и НИКОГА няма да навреди на бебето и детето.В къща живея,но кучето ми е вътре,и никога няма да го махна.Дори след него ще си взема и куче и котка.(котките дърпат отрицателната енергия от тялото,дори лекуват доста болежки.И последно,който обича животните е добър човек!!!!!!!!!!
Здравейте! Смятам, че това е въпрос на личен избор. 
Лично моето мнение е, че съжителство на бебе и домашен любимец не е противопоказно, ако разбира се детенцето няма
алергия към определеното животно.
Бременна съм в 6 ти месец и преди месец си взехме котенце. Много четох по въпроса преди да се реша на тази крачка.
Последните изследвания доказват, (специално за котките), че котките не са вредни за бебетата, дори напротив, туй като при наличие на паразити или микроби в дома, те се насочват към животното и по този начин то се явява като естествен филтър. Детето може ад изгради имунитет към различни видове алергии и да е по-стабилно здравословно.
Аз съм психолог и отчитам невероятно положителния психологически ефект на присъствието на животно в дома за психологическото развитие на детето - развитие на много ранна възраст чувството за емпатия - способността за вникване в ролята на другия, обгрижване, отговорност, развитие способността за работа в екип, а и уравновесяване на нервната система.
В другите държави отношението към животните и отглеждането на бебе не е по този начин както в България. Живяла съм 3 години в Германия и там е нормално да имаш куче или коте и бебе. Никой не си поставя въпроса дали да махне животното заради бебето.
Аз лично вярвам, че това отношение на българина към животното и бебето идва от яркото разграничение между градска и селска среда в миналото. Да отглеждаш животно в дома е било недопустимо, животно се гледа в двора. Малко по малко с преселването на по-голяма част от населението в градовете се засилва и способността ни да се учим да съжителстваме с домашни любимци у дома. На времето подобни разсъждения са имали и чиста практична страна, животните не са се имунизирали и обезпаразитявали така както в момент, поради това, че не са били " домашни любимци" и опасността от пренасяне на различни заболявания и зарази е била много голяма. Мита за котките и токсиплазмозата идва според мен именно от там.
Ако едно животно се обезпаразитява редовно - при бременна или бебе в къщата е необходимо по-често обезпаразитяване-няма опасност от зараза с токсиплазмозата, която се пренася от сурово месо или други животни.
Според мен преди човек да вземе каквото и да е било решение за това дали да има животно и бебе, трябва да се информира добре, и да не се осланя само на хорски мнения и закостенели разбирания предавани от поколение на поколение, а да си зададе въпрос - как стоят нещата в действителност и ако има разминавания на базата на какво се дължат те.
Не трябва да се забравя, че когато има бебе в къщата хигиената с животното трябва да е на по-високо ниво от колкото е обикновено. Също така бъдещата майка не трябва да се занимава с изпражненията на животното, защото ако има някаква зараза или нежелан организъм, той ще е там, за това ако се налага, да използва ръкавици.
Лично моето мнение е, че съжителство на бебе и домашен любимец не е противопоказно, ако разбира се детенцето няма
алергия към определеното животно.
Бременна съм в 6 ти месец и преди месец си взехме котенце. Много четох по въпроса преди да се реша на тази крачка.
Последните изследвания доказват, (специално за котките), че котките не са вредни за бебетата, дори напротив, туй като при наличие на паразити или микроби в дома, те се насочват към животното и по този начин то се явява като естествен филтър. Детето може ад изгради имунитет към различни видове алергии и да е по-стабилно здравословно.
Аз съм психолог и отчитам невероятно положителния психологически ефект на присъствието на животно в дома за психологическото развитие на детето - развитие на много ранна възраст чувството за емпатия - способността за вникване в ролята на другия, обгрижване, отговорност, развитие способността за работа в екип, а и уравновесяване на нервната система.
В другите държави отношението към животните и отглеждането на бебе не е по този начин както в България. Живяла съм 3 години в Германия и там е нормално да имаш куче или коте и бебе. Никой не си поставя въпроса дали да махне животното заради бебето.
Аз лично вярвам, че това отношение на българина към животното и бебето идва от яркото разграничение между градска и селска среда в миналото. Да отглеждаш животно в дома е било недопустимо, животно се гледа в двора. Малко по малко с преселването на по-голяма част от населението в градовете се засилва и способността ни да се учим да съжителстваме с домашни любимци у дома. На времето подобни разсъждения са имали и чиста практична страна, животните не са се имунизирали и обезпаразитявали така както в момент, поради това, че не са били " домашни любимци" и опасността от пренасяне на различни заболявания и зарази е била много голяма. Мита за котките и токсиплазмозата идва според мен именно от там.
Ако едно животно се обезпаразитява редовно - при бременна или бебе в къщата е необходимо по-често обезпаразитяване-няма опасност от зараза с токсиплазмозата, която се пренася от сурово месо или други животни.
Според мен преди човек да вземе каквото и да е било решение за това дали да има животно и бебе, трябва да се информира добре, и да не се осланя само на хорски мнения и закостенели разбирания предавани от поколение на поколение, а да си зададе въпрос - как стоят нещата в действителност и ако има разминавания на базата на какво се дължат те.
Не трябва да се забравя, че когато има бебе в къщата хигиената с животното трябва да е на по-високо ниво от колкото е обикновено. Също така бъдещата майка не трябва да се занимава с изпражненията на животното, защото ако има някаква зараза или нежелан организъм, той ще е там, за това ако се налага, да използва ръкавици.
Ние имаме куче , но като се роди малкия го пратихме за около 3 месеца на гости у роднини. Като ни го върнаха бях много притеснена как ще се справим със ситуацията бебе +куче . Вече година и половина се справяме - като кучето не влиза в спалнята и това си е правило още от началото.
Аз също смятам, че е въпрос на личен избор. Аз имам котка на 8 години и не я махнах нито когато забременях, нито когато се роди дъщеря ми. Просто котката не влиза в стаята на бебето и се оптвам да поддържам по сериозна хигиена. Според докторката ми не би трябвало да има проблеми. Аз, също както и сестра ми сме отгледани с животни още от раждането ни. Но както казах - всеки преценява за себе си.
честно тези теми колкото и да се пускат ще бъдат все едни и същи най-много накрая да се скараме 
а на въпроса: отглеждам малкия със все големия котарак беше ме страх в началото, котаракът ни е много своенравен но какво да прави милия примири се че остава на второ място и си чака времето за да му бъде обърнато и на него внимание бебчо много му се радва направо се разтапя като го види и протяга ръчички да го хване но котарака бяга яко дим усещал му е ръчичките как стискат
а на въпроса: отглеждам малкия със все големия котарак беше ме страх в началото, котаракът ни е много своенравен но какво да прави милия примири се че остава на второ място и си чака времето за да му бъде обърнато и на него внимание бебчо много му се радва направо се разтапя като го види и протяга ръчички да го хване но котарака бяга яко дим усещал му е ръчичките как стискат Oбщо взето сме същата картинка, само дето котарака в началото много се стресна, заплачеше ли бебето бягаше като попарен. Дори изживя нещо като лека депресия защото не можеше да разбере как вече не е център на внимание. След няколко месеца всичко си дойде на мястото, постепено разбра че бебо не е страшен и че не може да го хване.
Иначе се научи на правилото всеки в стаята си. В началото ги пусках заесно само в мое присъствие (котката е сиамска); после като свикнаха заедно ги оставях и тайно ги наблюдавах-Писан не обръщаше внимание на Макс. Сега дори котака проявява инициатива и се доближава до кошарата. Мисля че домашния любимец е член от семейството и не мога да си представя да го дам на някой; щеше да ми е много трудно ако детето се окажеше алергично... Още повече че когато дойдох тук това коте ми беше голяма упора. Друг е въпроса че понякога имам чувството че имам 2 деца. Тъкмо едното спре да плаче и започва другото, тъкмо съм оставила едното и съм го приспала, другото иска ласки...Но си струва. а иБебчо ще се научи на много неща покрай котето. И съм 100 процента сигурна че бебетата са по-малко нервни.
По въпроса за токсоплазмозата-моята котка винаги е живяла в апартамент, пуснеш ли я навън няма да може да се справи, много е зависима от нас. Ваксинирана е, взима хапчета за вътрешни паразити, поддържам безупречна хигиена вкъщи заради космите, тоалетната й я чистим с ръкавици, после мием ръце.
Радвам се че си имам такова пълно семейство и че всеки от нас допринася за колорита му.
Взехме на малкия котка преди 2 години.Сега я махнахме .Много добро животинче, но ужасно космато (персиец) и напоследък взе да своеволничи - например огладнява в 4-5 сутринта и започва да вдига невъобразим шум ( драска по вратите все едно някой ги разбива, започва да си мести чиниикат по теракота и мяука като все едно го колят).Не приема да спи в друга стая, иска при нас, досега щеше да се е намърдал в бебешката кошара 100 пъти. Мъчно ми е, но нямаше друг вариант, а и честно казано незнам дали щях да се справя с бебе, малко дете и котка.Като стана щях да се учдя кого по напред да оправям, или котешки тоалетни ли да чистя, дете ли да храня, бебе ли да кърмя/сменям/гушкам.Нямам мнение ЗА/Против, просто така се стекоха обстоятелствата при нас.Мислехме да го оставим но при тези "сцени" от негова страна хвана пътя 
Още като забременях всички бяха против котката,но аз не съм си и помисляла да се разделям с него,много си го обичам и за мен той си е част от семейството и за щастие мъжът ми ме подкрепи 
В началото като видя бебка за пръв път така се уплаши и побягна,като попарен 
но после свикна и не й обръщаше никакво внимание,а тя милата отскоро започна да разбира и все го следи,лази все след него,а той й бяга и така по цял ден се гонят Колкото и невероятно да звучи котаракът много допринесе за лазенето защото бебка не искаше никак да лази,правеше го,но само назад,не и напред,и когато видеше котката правеше опити да лази напред и така полека-лека се научи и сега само го преследва и го скубе или дърпа за ушите,а за мое голямо учудване той просто си стои,най-много да избяга,но никога не се е случвало да я одере или да е бил по-агресивен към нея 
иначе на никого не позволява да го мачка или скубе,освен на бебка 
Аз все се шегувам,че си имаме две деца-бебка и котката което за мен лично си е така 
В началото като видя бебка за пръв път така се уплаши и побягна,като попарен но после свикна и не й обръщаше никакво внимание,а тя милата отскоро започна да разбира и все го следи,лази все след него,а той й бяга и така по цял ден се гонят Колкото и невероятно да звучи котаракът много допринесе за лазенето защото бебка не искаше никак да лази,правеше го,но само назад,не и напред,и когато видеше котката правеше опити да лази напред и така полека-лека се научи и сега само го преследва и го скубе или дърпа за ушите,а за мое голямо учудване той просто си стои,най-много да избяга,но никога не се е случвало да я одере или да е бил по-агресивен към нея иначе на никого не позволява да го мачка или скубе,освен на бебка Аз все се шегувам,че си имаме две деца-бебка и котката което за мен лично си е така 
Мислехме да го оставим но при тези "сцени" от негова страна хвана пътя
Какво значи "хвана пътя"?
Това ми звучи така, все едно сте го изхвърлили на улицата.
Против! Имам и куче и котка, като второто иди - дойди е доста по - умно и самостоятелно животинче, тихо, чисто и т.н. (неангажиращо)...
Но куче + бебе...
Комбинацията е "убийствена" във всички смисли. Кучетата са ангажиращи като малките деца, непрекъснато трябва да се занимаваш с тях, отделно цапат, лаят и т.н.
Ако имах на кого да дам моето, никога нямаше да си причиня подобен "уют"... Ама съм поела ангажимент и сега си сърбам попарата.
Но куче + бебе...
Комбинацията е "убийствена" във всички смисли. Кучетата са ангажиращи като малките деца, непрекъснато трябва да се занимаваш с тях, отделно цапат, лаят и т.н.Ако имах на кого да дам моето, никога нямаше да си причиня подобен "уют"... Ама съм поела ангажимент и сега си сърбам попарата.