Супер лесният Хляб тип италиански на pina!

и аз да попитам, колко висока да е тенджерката, че тия които са ми с малък диаметър са и по-ниски .
pina,благодаря за разяснението за сухата мая. Аз вчера бях на голям пазар и купих и пресна. Тези дни ще го спретна и ще го представя.

Да се отчета и аз. Сутринта го правих като използвах за тавичка една електрическа тенджера от едно време и ми стана така както гледам на картинката точно като на Крисче. Мислех си че не е втасал достатъчно, а то сигурно съдът ми е бил по- широк. На 300 г вода сложих 2 2/3 ч.ч. /от 250 г/ брашно. Нали съм си блейка  , забравих да сложа сол, обаче пак се омете. Язък, отиде ми цяла седмица глад /на ябълки/ на вятъра.
Замислям се дали не може да го объркам вечерта и на другата сутрин вместо да втасва втори път да го свожа в студена фурна и тогава да включа. Така си правя лесните милинки дето не се месят и си втасват екстра. Какво ще кажете.

Тенджерата ми е висока 10см и дори не се изпълва докрай, така че няма нужда да е много висока! 

дядо хаджия, тъй като тестото е една шупнала почти каша, изсипва се върху брашно и се овалва, за да се оформи да прилича на нещо. Не се омесва и не е необходимо брашното, за да се промени консистенцията на тестото. Би могъл да го печеш без набрашняване, ако ще го мяташ я на сач, я в някоя зидана гореща каменна фурна! Ако имаш такава, искрено ти завидях! 

атинянка, не съм месила от вечерта и не знам, но няма ли да превтаса до сутринта  или мислиш в хладилника... Ако искаш пробвай и кажи какво е станало, но съвет не мога да ти дам, защото не съм правила така и не знам.

на пърленка и мен много ме изкефи и май по-често така ще го правя, става страхотно! 

В машината за хляб смятам, че може да стане. Трябва тестото да остане доста меко. После при втасването понеже подгрява има опасност да превтаса, понеже е меко тесто, пък висока температура  Ще трябва да се намали времето. Може би някоя кратка програма  Не съм пробвала и не мога конкретен съвет да дам, но на ръка действително става много лесно и бързо! 

Сач си купих вчера, ама нямам намерение да го използвам за този хляб а за един друг на една индийка (тука по форумите четох за нея). Зазидани каменни фурни в панелните блокове на София не са предвиждани навремето и не са направени. Друго ми дойде на идея ама нека да го изпробвам па ще се фукам. А да ... тоя път няма да е и в машината за хляб.

Значи да си повторя урока, първо замесване, първо втасване, оформяне, второ втасване и печене в нагорещена фурна.

Eйй, нямам търпение да разбера какво си намислил.

Да, тъй е урока! Не се изкушавай да правиш тестото като за нормално хлебно, остави го меко и рядко. Като оформяш, само овалвай с брашно, ръси, но не меси!   

Днес дядо ви хаджия беше ерген. Значи бабата, барбар с внучката и щерката отидоа на гости при тъстовете. На тръгване бабата естествено ме изгледа страховито и така някак си с един предупредителен поглед нали и рече та отсече “И да седиш мирно, утре да не заваря кухнята пак цялата в брашно като мелница, че тоя път не отговарям.” Аз от своя страна естествено направих най-милата и усмихната физиономия и отговорих нещо от сорта “Аааа зайче, няма бе – днес ще мързелувам цял ден” (ама още дока ги редях тия бисери съпружески вече замислях поредния експеримент).

Та предвидливо изчаках така да мине индикиено време, па после ракиеното време, сетне уискиното време и по некое време посред нощите още преди да са пропели първи петли запретнах ръкави и си рекох “Я да видим тая италианската ще ли ми се опъне или нема.” И се започна …

Първо  аз понеже се едно вчера съм доведен в къщи и никога не знам кое къде се намира (баба хаджийка твърди, че това се отнасяло за повечето мъже) се разтършувах да си намеря подходящите там продукти, съдове и тем ми ти подобни. Хванах къде половин пакетче жива мая, натроших я в една порцеланова паница, турих и малко захар и брашно залях я с топла вода и я забъркахя на каша та я оставих настрани за около 10-15 минути да си се разберат помежду си продуктите какво ще правят.

После намерих една голяма пластмасова купа и сипах вътре една част от брашното, за да покрия дъното  поръсих  го с една чаена лъжичка сол и ги разбърках. Хвърлих един поглед на купата с маята и като видях, че ония там вътре са се разбунтували та чак са се надигнали, хванах и я изсипах при брашното в купата. Долях си останалата топла вода (общо една кофичка от кисело мляко) и като хванах миксера, та а на лево а на десно, а у средата и забърках една каша.

След като забърках кашата (щото мен ме бива само каши да забърквам) хванах плика с брашно и почвах да добавям още към кашата за да я направя нещо средно между каша и тесто (по гъсто от кексовото). И така бъркам (с миксера де на най слабите обороти) и добавям, добавям и бъркам и за да му придам весело настроение на тестото му припявам  една стара макенодска песен:

Залюбил дедо хаджия варненска мома Пина,
не било мома Пина ми най –било нейните хлябове
Нейнте хлябове бабо льо, нейните рецепти,
Нейните рецепти бабо льо, нейните йощ майстории.

Припев:

Де гиди дедо хаджия,
де гиди луди гидия,
какви на стари години ги правиш,
какви ги правиш йощ майсториш

Припева да знаете се пее по два пъти. А мома Пина е една мома форумджийка от един световно известен вече форум, дето е написала най-различни рецепти за много работи, включително и за тоя хляб, за който ви разправям сега. Между другото аз тая песен не смея много да я пея пред бабата (впрочем аз май много не смея да пея пред нея, ама то това си е друга тема).

Сега дали от граченето ( ъъъ … пардон от припяването) или от работата миксера, тестото стана с една страхотна консистенция (ето го тук преди втасване) нищо, че беше едно такова соникакво ни тесто ни каша. Като почна нали да ми се навива на бъркалките викам айде стига толкова и взех едно домакинско полиетиленово фолио, хубаво опаковах отгоре купата, метнах и една хавлия за всеки случай и оставих “тестото” да поспи така около час, че да порасне повече.

По оригиналната рецепта като втаса първия път тестото се изсипва върху масата, която предварително е посипана с много брашно. Това се прави само с цел да се оформи хляба, после той се слага в тясна и висока форма пак да втаса и след това да се изпече в нея.

Аз обаче съм типичен мързел, пък и се сетих за приказките на жена ми за мелницата и кухнята и реших да изпробвам друг начин. Намерих формата за кекс на жена ми, “опаковах” я отвътре с хартия за печене, намазах хартията с олио (ето така) и изсипах тестото във формата (ето така). После според височайшите указания на мома Пина отново покрих формата с фолио, увих я в една хавлиена кърпа и оставих тестото да втаса още малко време, колкото да изпия една фанта портокал и да изпуша къде 4 -5 цигари (демек 30 - 40 минути). Когато изсипах тестото във формата, то заемаше някъде около една четвърт от височината, след като втаса втори път беше стигнало малко под ръба.

Фурната беше предварително загратя на 150 градуса и кексовата форма пренесена много внимателно в нея. Много е важно значи как се отнасяте с тестото нали. Аз например го пренесох с типична балетка стъпка (нарича се хипопотам ходи на пръсти) като даже балансирах с въртеливи движения на задника нали за да елиминирам сътресенията от възедричкото ми тяло и баейки му между другото нещо от сорта “Пу пу пу какво си ми пухкавичко” – нали да не го изплаша демек. Та така с тия ефирни движения тип ала Мая Плисецкая га играе умиращия лебед успях тоя път да пренеса тестото без да го уплаша и без то да разбере какво става. Много внимателно затворих фурната и го оставих там да се пече около 40 – 50 минути.

А да … по спомени от семейни влюбени разговори с жена ми се сетих, че фурната ми е включена само отдолу, оти ако е и отгоре нали оная хала (фурната де) нещо си нали го грабвала и не ставало. Та затова против уроки първо включвайте фурната отначало само отдолу, след това погледнете назад през лявото рамо дигнете си десния крак и изречете следното заклинание “Върви си хало у вас, че да ми се изпече хляба” (това последното предписание не е задължително  - щото аз като си дигна нали единия крак трудно пазя равновесие, а даже един път обърках заклинанието та рекох “Върви си жено у вас, че да ми се изпече хляба” та после ме гледаха малко по особенно цял ден – ама това пак е друга тема).

Някъде около пет – десет минути преди да извадя хляба пускам фурната и отгоре (пак на същата температура) че да му придаде малко тен отгоре. Обаче тен не хвана и го извадих от фурната та да го не мъча повече. Ето тук виждате как изглежда готовия хляб.

Снимките, които ви предоставям са правени с GSM апарат и затова не са много качествени. На външен вид хляба ми е по различен от представените от други форумджии защото моят не е овалян в брашно при оформянето. На вкус е нещо страхотно, ама нямам представа с какво да го сравнявам. Не знам само дали да не го припичам повече независимо че си е добре изпечен, но няма кой знае каква дебела коричка (може би защото не е овалян с брашно).

Ами това е от мен. До следващите приключения, ако жена ми вече ме остави сам в къщи де.
 

Ох, дядо хаджия, усмихна ми утрото  Ми и на хляб ми замириса. И удивително ми напомняш на един мой познат, който не съм виждала отдавна, въпреки, че не може да си именно този познат  Носталгично ми става едно такова, като те чета 

Малеееееей дядо ни хаджия направо ме умори от смях с това страхотно описание на хляба на Пина  Особено песента дето си е припявал 


Ми аз влязох да се похваля,че хляба стана страхотен и много вкусен.Стана точно както пина е показала на картинката.Аз нямам фотоапарат за да ви покажа резултата,но вече ще се прави редовно!

 Пина,благодаря ти за вкусната и лесна рецепта          

дядо хаджия, истински ме развесели с твоите премеждия!

дядо хаджия,    какво мога да кажа, без думи съм!         


Много се радвам, че всички ( или повечето) имате добри резултати с рецептата и че най-вече сте доволни! 

аа и дядо хаджия, според мен можеш да пуснеш и горните реотани. Температурата е ниска и няма да го грабне чак толкова яко, та да не свари да се надигне. Да има коричка и цвят и отгоре! 

Е няма друг такъв форум. Дядо Хаджия - жив да си и по-често да те оставят да готвиш и после да разказваш. Изпълни ми и на мен душата и съм препратила линк на де що имам дружки, които се вълнуват от простите, но хубави неща в живота,  да видят как се готви и пише.

 

Между другото, остави ли малко от хляба за бабата да го опита, или си го омете целия и замаза всички следи от нощното готвене?

Не мислиш ли все пак, че трябва да е малко на по-висока температура все пак да се по препече малко или такъв си е хляба без кора.


Разбира се, че съм и оставил - все пак това е доста интересен хляб, който не сме правили до сега. Аз умишлено му увеличих солта и на мен на вкус страхотно ми допада.

А вие не се подмотвайте ми запрягайте ръкави и пробвайте и експериментирайте и ... нали живота ще е направо песен.

Ами при мен се получава идеална кора на 150градуса. Ако решиш, експериментирай с по-висока температура, особено ако си фен на по-дебелите кори. 

При мен трябваше да увелича температурата и времетраенето, за да се получи цвета. Иначе и мойто печиво, по твоите градуси и времетраене си седеше бяло, и щото не ми се хареса как изглежда докато се дзверих да го гледам през стъклото, увеличих до към 180, май беше 175, включих и вентилатора и още 13-15 мин седя. Иначе ако го бях извадила по-рано щеше да си е почти суров.

То от фурна до фурна...... Ама то пък и затова всеки си познава своята. В интерес на истината, на нито една рецепта от форума не ми се е изпичало за посоченото време и ми се е налаголо да увеличавам времето, а в много случаи и градусите. И сега вече си знам - просто при мен се пече по-дълго за радост на електрическата компания

И на мен ми стана страхотна коричка на 150 градуса....Аз пекох в една йенска тенджера,че нямам таъв тип дето Пина е показала и стана превъзходно....