Как да бъдем в мир със себе си?

и аз така

Ходя на разходки, скачам на въже, гледам спокоен филм или чета книга.

Може би ми е време да заменя с нещо по-полезно част от чиповете, които са ми монтирани през първите 7 годинки и да ги заменя с друго нещо - по-егоистично и здравословно.

Обичам се, това е отговорът ми.
Всяко мое решение е резултат на
мой избор, тоест, правилно е и не
задавам въпроси от рода на "Ама
трябваше ли, ама не трябваше ли".
Ивонска, Василиса и Имелда накуп.

Ами аз съм в мир със себе си когато съм честна със себе си. Не се залъгвам какво ми се прави, не се съобразявам с очакванията на близките и обществото, не се принуждавам да лицемернича, когато съм си аз такава, каквато бях на петнадесет.
Естествено не винаги съм в това състояние, но според мен не е и нужно. Просто когато имам нужда си имам начини да го постигам този мир- с музика, готвене, занимавка с детето, писане, вдетиняване на моменти, вечер на хамака под звездите...такива неща.
А с хората, които ме дразнят реагирам според ситуацията, но всъщност мнооого рядко се случва някой истински да ме издразни.
От "черните дупки" се спасявам на тъмно, със слушалки на ушите, саундтрака на филма Гладиатор и чаша вино. За мен истинско щастие е да не преставам да забелязвам малките нещица в обкръжението ми и природата и да не спирам да се изненадвам от тях .

Не обичам да съм в мир със себе си - много пълнея.

Много отдавна съм в мир със себе си и почти нищо не ме изкарва от това ми състояние.
Просто никога не забравям кои са истински важните неща за мен.
И се приемам каквато съм. И живея в хармония с идеалите си - независимо дали греша или съм на прав път, усещането, че не ги предавам, ми носи душевен мир.
Хората не могат да ми нарушат мира - обичам ги изначално дори и тези, които ме дразнят.

Съвсем в практически план, музиката ми помага най-много - да я слушам без нищо друго да правя.
Или да седна и да гледам футболен мач - да гледам как 11 души с различни характери и съдби се обединяват заедно около една обща цел, как намират синхрон, хармония, разбирателство помежду си, как работят в екип - може да звучи налудничаво, но това винаги ме е удивлявало до степен да се замислям въобще върху целия живот.
Това, че все още забелязвам всякакви дребни неща покрай мен също ми носи покой.

                   100% важи и за мен  . Живея в пълно съгласие със себе си. С другите поддържам прилични отношения, или не поддържам никакви. Ако се скарам с някого, не заспивам, преди да сме си оправили отношенията  .

Ох, не са лесни скорпионските противоречия и вътрешни борби, та да съм в мир със себе си. Понякога съм, друг път- тц.

10¢'s cafè&lounge, защо ли ме гони едно смътно усещане? Лени?

Аз отдавна подозирам, че 10 цента незнамсикво е Лени.

Не знам как да бъда в мир със себе си, но ще се възползвам от някои рецепти тук.

Като казахте книжарници, да сложа и библиотеките в купа. 
П.П. Кроасания, споменатият от теб поет в първото ти писание за мен е чичо Гошо.  Не можах да се сдържа. Пък и като гледам хората каква фукня му дърпат, че познават Картофа или Екстра Пена, що и аз да не си кажа (оправдавам се, разбира се ). Много голям поет, много!

Как да бъдем в мир със себе си и с околните? - За това има ли рецепта?  И да има, аз лично не съм я открила, не мога да говоря.
Какво правите с хора, които неистово ви дразнят? - Зависи дали целенасочено се опитват да ме изиграят нещо, или просто ме дразни самото им присъствие...съществуване. Ако е първото, игнорирам; ако продължат и след това, ставам откровено зла и ги помитам със сарказъм. Помитам би звучало добре, ако работеше при всички; някои си ходят пометени и не обръщат ни най-малко внимание на факта...  Ако е второто, понякога си играя да мисля защо се отнасям така предубедено, понякога просто ги приемам като такива и гледам да не обръщам внимание, а в някои случаи ги преоценявам като интересни хора, които съм пренебрегнала поради не особено добрия си нрав. Те така.
Как запазвате душевния си мир? Не го запазвам, защото нямам такъв изобщо. Освен ако не говорим за мир като свят, хаха (леко руска гледна точка) - такъв си имам, не претендирам да е особено увличащ и изключителен, но си е мой. Иначе постоянно се люшкам от крайност в крайност, за което по правило разбирам само аз...не обичам да товаря хората наоколо със свръх-интензивните си импулси.
Какво ви прави щастливи? - Това ми звучи като въпрос от лексикон, въпреки че си е хубав въпрос...Прекалено много неща. Което само по себе си е повод за радост и за благодарност. И за малко повече смирение, може би...
Кое ви изважда от кофти ситуации, настроения и черни дупки? - физическата работа. Спортът. Ясни, конкретни (били те и скучни) цели. Разговорите с приятни хора. Музиката (по-мощен стимулант от нея няма). Четенето. Някой и друг силно хубав спомен.

Ще прозвучи за някого смешно, но, Умнице, първо написах библиотеки и книжарници, а после махнах първите... звучеше ми вече много лично, старомодно...

А ако не е прекалено от моя страна, можеш ли да предадеш на твоя чичо Гошо, велик поет и голямо сърце и душа човек, моите почитания, благодарности за това, че го има, че стиховете му са били в съзнанието ми в трудни и хубави моменти и че се опитвам да съм добър човек

А пък ако познаваш и Калин Донков и Светлин Русев...

Нито съм в мир със себе си, нито с околните (повечето).
Иначе непрестанно пробвам, резултатът обаче засега не е положителен.
Не искам да се опирам на алкохола, защото е пагубно, за моето разбиране поне.
Срещам се с приятни хора, които не ме натоварват с проблемите си, с които мога да се смея до припадък, дори да си говорим глупости, но най-важното е да не се натоварвам психически.
Спортът също ме разтоварва. Физическо изтощение до припадък.
Но след това как се спиииии. 
Масаж, аромотерапия, глезотии за тялото и душата, и куп други такива неща.
Дори и мазните крилца в KFC (а и далеч по-приятни места за ядене) могат понякога да ме извадят от дупката.
Какво да се прави, чревоугодник съм си

Книгите не могат да ме разтоварят, защото фантазията ми работи непрестанно и всичко преживявам вътрешно.
А под душа мога и да заспя.

Как да бъдем в мир със себе си и с околните?


Казва ли ти някой?! Ако живея в мир със себе си, от това не следва, че живея в мир с околните. Колкото повече се помирявам със себе си, толкова по- малко хора се помиряват с мен. Такива ми ти работи...

Какво правите с хора, които неистово ви дразнят?


Опитвам се да се сетя, кой ме дразни неистово...Няма такъв. Ако има, проблемът е у мен. Нищо не правя с човека насреща. Не и съзнателно. Но по принцип, ако има някакъв дразнител, го избягвам.


 Как запазвате душевния си мир?

 Като си вярвам.

 Какво ви прави щастливи?

 Дребните неща.

 Кое ви изважда от кофти ситуации, настроения и черни дупки?

 Времето лекува. И ..пак дребните неща..