Имам познат, който до 16 годишнината си се казваше Мариян, а след това по давление на дядото го прекръстиха Димитър.
- Публикувана: 3 май 2008, 21:52 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 16:59 ч.
Историята на една старица, или какво да мислим, когато даваме име на детето си
Мали-и-и, направо ме накарахте да зауважавам още повече свекървенското тяло. Нито те, нито наште са се опитали да повлияят в избора на име за дето НИ.
Бог знае колко им се е искало, но факт е, че нямаше нито един намек, нито пък изразени някакви очаквания или разочарования по този повод.
Бог знае колко им се е искало, но факт е, че нямаше нито един намек, нито пък изразени някакви очаквания или разочарования по този повод.
Имам познат, който до 16 годишнината си се казваше Мариян, а след това по давление на дядото го прекръстиха Димитър.
Това направо не мога да го повярвам. За протокола-дъщеря ми се казва Дария и не е кръстена на никого.
Аз нали съм все с/у всякакви глупави традиции 
Още от ученичка си бях наумила как ще ми се казва дъщерята/забележете 
/, защото бях сигурна, че син няма да имам.Така исках- така и стана, а мъжа ми пък много й го харесва името .Даже не даде да я кръстя на майка му/аз я харесвах нея, лека й пръст и от уважение/, а остави на мен да реша.
Още от ученичка си бях наумила как ще ми се казва дъщерята/забележете /, защото бях сигурна, че син няма да имам.Така исках- така и стана, а мъжа ми пък много й го харесва името .Даже не даде да я кръстя на майка му/аз я харесвах нея, лека й пръст и от уважение/, а остави на мен да реша. За това аз и съпругът ми решихме, че колкото и деца да имаме нито едно няма да носи името на наш роднина, за да няма разсърдени и огорчени.
Вчера моята приятелка даде име, което не искаше на първото си детенце. Дълго спорили със съпруга й, но той се е наложил накрая. Много ми е мъчно! 
Звънях през 5мин с все нови предложения, които тя да даде на таткото, но той беше категоричен. Сега миличката лежи в болницата с бебка и се надява заедно да наложим поне галеното име. Ще успеем, мила! 
Звънях през 5мин с все нови предложения, които тя да даде на таткото, но той беше категоричен. Сега миличката лежи в болницата с бебка и се надява заедно да наложим поне галеното име. Ще успеем, мила! 
За съжаление историята на тази старица се повтаря хиляди пъти в днешно време.Мисля,че не е толкова важно на кого кръщаваш детето,а да му избереш име с любов,име,от което то няма да се срамува,като порасне.За това трябва да мислим,когато даваме име на децата си,а не кой щял да се сърди и тем подобни простотии.
точно за да не се чувствам като тази женица като остарея,кръстих сина ни на свекърва ми,която безкрайно уважавам и обичам вместо на свекър ми,въпреки че имаше доста приказки и коментари от майката на свекър ми,че как така не сме подновили името му.наистина човек трябва да отстоява решенията си и да не позволява вмешателство.