Център vs. периферия

Манталитет.
Аз съм живяла и на село (периферия тоест ), и в града.
Не съм виждала по-опърпано и мърляво същество от градския селянин. Такова нещо на село няма да видите. 
И наистина, какво означава "домашни дрехи"? У дома ходиш като повлекана, а за да излезеш навън се гласиш няколко часа?
Въпрос на уважение към себе си най-вече, после към околните е да си в човешки вид - навсякъде. Съвсем не смятам, че трябва да си с грим, специална прическа, с най-новата си рокля и обувки на ток, за да хвърлиш боклука.
Аз не се обличам специално, за да отида до магазина. Но "домашните" ми дрехи са си съвсем прилични (въпреки наличието на малък трол с мазни ръчички и устица ).
П.П. Живея в центъра.

Онзи ден имаше митинг по случай първи май в Борисовата градина. На другата сутрин личеше, че е имало такова събитие. Но повярвайте, това е нищо в сравнение с понеделнишкия боклук след съботно-неделната разходка на родителите с малки деца! Бас държа, че всички те вият до бога колко е мръсен градът. 

На мен не ми е удобно да ходя с дънки вкъщи, стягат ми някак. Ходя с по-стари и по-свободни дрехи, с дрехи от кила /втора употреба/, с роклички през лятото. Анцузи съм имала като малка, донесени от наще от Турция, от тези като шушлякови, гадни са ми на мен, като голяма не към си купувала, а бих искала да си имам нещо такова удобно.

При мен не е било въпрос на възпитание, нашите не ги бърка, някаква тъпа суета и свенливост моя си, която преодолях с времето. Не ходя у нас като повлекана. А и кварталният магазин наистина е съвсем наблизо, не излизаш съвсем на площада /мегданя...  

Иначе съм съгласна с Дона, има нещо такова за центъра-кварталите, но не го гледам като едно срещу друго и не споря по тая тема. Нарекох го провинциализъм, защото съм била в много големи градове из Европа и там хората ходят по-неглиже, за да им е по-удобно, до магазина също, тук, за да излецеш "на центъра" тр се премениш и нагиздиш, от край време си е така. А при детето правя обратното - градската градина ни е близо, нямаме квартална, съответно като знам, че ще се рови в пясъка и ще лежи по тревата я обличам с дрехи, за които няма да ме е яд, че ще съсипе набързо. Някои майки пък си обличат най-новите дрехи на децата за разходка в Градската градина, не им разрешават да се цапат там, малко като на показно и това го приемам също за нормално.
Някои от кварталите като излизат казват - ще ходя по центъра, ще слизам в града, отивам надолу... съответно центъра си е още другото пространство, по-специалното.

Дона, ти не беше ли учила културология, би трябвало да сте ги говорили тия неща и да си ги мислила. И също си живяла на различни места доколкото знам, та имаш поглед. За това си има цяла теория.

Тц, не си ми разбрала категоризацията   Разделението беше център (на град, на село, без значение) и покрайнини (пак на град, на село, без значение). Т.е. животът в центъра на селото те задължава повече да ходиш с изпънат гръб, образно казано, отколкото животът в периферията на града, да речем. Не е на база София/провинция.

Не съм учила културология  Живяла съм на различни места, да - и в село, и в малък град, и в столица, и в център, и в периферия... затова и правя някакви връзки и ми се струва, че има зависимости. Иначе като "провинциално" бих определила по-скоро самоцелното гласене за два чарка по Главната, с бавна походка и озъртане с периферното зрение дали те заглеждат  Ама това е очарователно провинциално, мило ми е някак.

Израстнала съм в краен квартал на малък провинциален град. /В смисъл такъв, че къщата ми беше на цели 10 минути от центъра/.

Там беше изключително срамно и неприлично да отидеш занемарен и по пеньоар до магазина, или пък до центъра по анцунг или без грим. Направо немислимо.
Добре че после живях в Студентски град, та малко да се освестя.
Сега след близо 15 години в София мога уверено да кажа, че вече съм изкоренила този селски манталитет и спокойно си ходя по анцунг дори в БИЛЛА или в Бриколаж.
А в кварталния магазин си позволявам дори да отида с домашната дреха /хавлиена е, но чорапите към нея са в тон и също хавлиени/

Така е, Дона. Ноблес оближ. Центърът задължава, де. 
Вярно е, че хората в центъра са по-докарани. И определено са по-възпитани. Най-вече възрастните хора.

Не мога да живея в центъра. Да не мога да прескоча до магазина по чехли и анцуг - мерси! 
Родителите на мъжа ми живееха в центъра - свекърът не излизаше от къщи без шапка и вратовръзка, даже и да отиде за хляб в магазина под тях.
Когато преди няколко години търсихме ново жилище, изрично предупредих агенциите да забравят центъра, даже и не отидох да видя апартаментите, които все пак ми предложиха. Хем бяха доста по-евтини от този, който купихме накрая. 

Винаги съм смятал ,че анцугът, дори и официалният, си  е екип за туризъм и спортни занимания. Не виждам връзката с местоживеенето, но с възпитанието - определено.

П.П. Обаче недоумявам как изглежда един официален анцуг.

Родена съм в центъра на София и винаги съм живяла в центъра на София.
Изобщо не мога да се съглася, че в цантрална градска част е населено предимно пенсионерска среда.
Анцуга ми стои в един сак в колата, употребявам го единствено и само, когато ходя на спорт.
Боклука в къщи се изхвърля, когато някой излиза по друг повод и нямаме специално облекло за изхвърляне на боклук.
Ако се наложи да пазарувам нещо, слагам дънки, гуменки и кожено яке, или нещо подобно, но не и анцуг.
Да, има разлика между централни градски части и крайните квартали.
Имам наблюдения и от други градове в България и Европа, където нещата стоят по подобен начин.

В провинцията по-късно отмират традициите просто. И също така по-късно при жените отколкото при мъжете - мъжете са работили на чаршията, жените са преминавали набързо със сведена глава, а погледът тип свалка е бърз, под ъгъл 45 градуса нагоре към мъжа, закачлив с лека усмивка, после бързо го сваляш пак надолу   За да идеш на мегданя е трябвало да си облечен в новите си дрехи и прилично. Спомнете си филма Зона Замфирова, сръбския. Едва през 20 век жените в БГ са почнали да ходят по кафета и то в големите градове и то най-еманципираните и богатите. На центъра се е ходело задължително с придружител - брат, майка, по-голяма омъжена жена роднина. Между другото много жени и сега не тръгват сами да се пошляят просто ей така. Майка ми и досега казва - как ще ходя сама сама /когато и предложа да излезе без цел тип пазар, плащане на сметки и други ангажираности, а просто ей така/. Българите са станали граждани масово едва през средата на миналия век, нормално е това поведение да си се пази и досега.
А центъра е сакрално пространство в традицията, не може ей така да идеш там по всяко време. Там са институциите, ритуалите/празниците и т.н. В градовете, в които няма пешеходна главна улица това може би го няма толкова. Но Плевен има такъв отявлен център - много дълга пешеходна зона, много широка, кафетата са от двете и страни, наистина си като на показ, хората продължават да съдят много по дрехите и да коментират, доста пъти на висок глас.

Другите баба и дядо на детето ми са пък баш на центъра, излизаш и си на площада. Баща и така е отрасъл, там е карал колело и си е играл, влачил е камъни и пръчки, калял се е, той може да ходи съвсем неглиже, прекалено дори и ми се е подигравал дори в студентски град най-вече като живеехме.

Ако искате да знаете на времето имаше и такива - шушлековите анцузи, внос от Турция. Смятаха се за достоен заместник на ежедневните дрехи и дори се носеха с обувки с висок ток.

А, анджак, точно това имах предвид. И че живеенето в центъра по някакъв начин те кара да си гълташ корема и да изпъчваш гърди, когато ходиш - не буквално, а като излъчване, като навици, като маниер на обитаване...

Да, аз точно за тях писах по-напред. Имах си за вкъщи такъв, удобно ми беше, но не ми харесваше как изглежда. Прави те по-дебел, нищо, че съм била супер клечка. Съученичките ми от основното училище, което е по-скоро тип квартално, ходеха по такива и с токчета, обикновено с анцунг долнище, нагоре с пуловер или горнището на анцунга, с обици халки на ушите, много гримирани, пушещи задължително, с тези бритоните, които навиваш на ролка или маша и фиксираш с гел, понякога накъдрена коса на ситно къдрене, от това дето те изгаря. Това в седми-осми клас. Много бяха смешни.