имаме ли нужда от помощ...

  • 5 923
  • 46
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 825
Днес бях на психиатър. Добре, че бях с направление и не плащах че иначе щеше да ме е яд за дадените пари. Сега поне само времето си загубих. Само ме изслуша и каза: ох, горкичката, какво ли да ти изпиша. И ми изписа някакви хапчета, които аз няма да пия.
А аз си мислех, че ще ми говори успокоителни неща.
Вие сте ми най-добрият психолог. С вас споделям и болка и радост.  Hug ви всички.

# 31
  • Мнения: 1 234
Марморана, миличка, не си за психиатър,  обикновено те изписват хапчета Sad, а на хора в това състояние не им трябват толкова хапчета, колкото изслушване, споделяне и евентуално да ти представят те как стоят нещата отстрани, защото в такива моменти се губи връзка с реалността. Ако по принцип имаш нужда от някаква професионална помощ, то психолозите и психоаналитиците правят такива консултации. За жалост не са по здравна каса...

# 32
  • Мнения: 390
Мен дори ме пита психиатъра дали не съм смятала да се самоубивам. Нямам думи. Наистина форума е единственото място, където си позволявам да бъда себе си. Прави ми впечатление, обаче, че съм станала доста чувствителна към грубото отношение на хората, всяга по-груба реакция ме наранява.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Искрице, разплаках се, толкова мъчно ми стана за теб  Cry. Съжалявам, че изживяваш това предателство от страна на най-близкия човек до теб. Аз със нищо не бих оправдала постъпката на съпруга ти, за мен това е проява на огромна слабост и егоизъм, непростимо е да постъпва така с теб и децата ви. Сигурна съм, че след време ще съжалява, ще иска да поправи грешката си, но сигурно ще бъде късно. Прегръщам те  Hug и мисля за теб!

# 34
  • Мнения: 7 114
Не си спомням дали някой по-нагоре не написа каква е разликата между психиатър и психолог. Психиатрите са лекари и предписват лекарства. Това е техният начин на въздействие. Психолозите не учат в медицинско учебно заведение.
И си мисля, че ние по-скоро сме от контингента, който иска някой да ни изслуша и да насочи нишката на тъгата ни в някаква различна посока. Да ни помогнат да признаем загубата си, да се научим да живеем и да контактуваме с другите, които не познават толкова голяма болка. Доколкото въобще е възможно всичко това да се случи.   Hug
temir,  въобще не съм сигурна, че от тук пишещите има майче, което да не е пожелавало да полети от високо. Явно специалистът, който си посетила не те е попитал по най-подходящия начин.

# 35
  • Мнения: 390
Лично аз нямах никаква полза, може би съм имала големи очаквания, но и там нещата са повече комерсиални, а в случая ние се нуждаем от добри хора.

# 36
  • Мнения: 3 621
ето тук има много интересни статии, искам да ги споделя с вас 
заповядайте

# 37
  • Мнения: 390
Да, интересни неща.

# 38
  • Мнения: 425
Нефетрити,

все едно мене ме описват... #Crazy

Днес вече ще ходя на лекар, че е годишнина и пак ми се появи задуха, да видим какво ще ми предпише..

Някой пил ли е антидепресанти на билкова основа, дали действат, че не се понасям вече, и немога да се радвам на другото ми детенце... ?! #Crazy #Cussing out

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 364
 Момичета, може би не е удачно да се включвам в темата, но просто исках да направя някои разяснения и ако мога да ви бъда полезна с информацията. Психиатрите са лекари - имат право да поставят диагнози, да лекуват психични разстройства с медикаменти. Някои от тях изкарват и разни курсове по психотерапия и съответно се пишат и психотерапевти. Често обаче се наблюдават някои типични за лекарите прояви - изписват хапчета наред, склонни са навсякъде да виждат патология. Разбира се, това не важи за всички. Психолозите не са медици - психология се учи 4 години за бакалавър + още 1,5-2 или 3 за магистърска степен, без която е немислимо да практикуваш (магистърската степен трябва да е клинична и консултативна психология). Ако се насочвате към психолог първо се убедете, че той има нужната квалификация, като плюс необходимото висше образование е нужно и да е изкарвал допълнителни курсове и специализации. Казвам всичко това, защото в България има много шарлатани, ако мога така да се изразя, които могат да се възползват от доверието ви. Все още законите не действат за тях, надявам се, че с навлизането на европейските норми положението ще се промени.
 Сърцето ми се свива, като ви чета  Cry Добрият психолог ще ви бъде от полза според мен. За болката трябва да се говори, не се притеснявайте да потърсите помощ, ако чувствате, че ви е необходима.
 Прегръщам ви силно!   Hug

# 40
  • Мнения: 425
да, аз търся справедливост, но бг Прокурор-арменец, ме попари с отказа си , че носената от мен рожба няма никакви права, защото още не било 4овек,когато се роди ставало 4овек, а как да стане това, като некомпетентен аг д-р ми твърдеше 4е не пренасям, а то бавно и сугурно гаснело в мен от седмици и , трябваще само да ме прати да ми придизвикат контракции, но той за ежеседмичният му некадърен, но платен видеозон се е полакомил, и така уби моето беб4е, но бг прокурор невижда предмета на престъпление.... #Cussing out #2gunfire

ЩЕ ОБЖАЛВАМ НО ПОМОГНЕТЕ СЪС ПРАВЕН СЪВЕТ  Praynig

# 41
  • Мнения: 32
и аз се бях замисила за това ,но като чета тук наистина си мисля че вие ми помагате най-много.Вярно е че роднините не искат да говорят за случилото се и мъжа ми също.Опитах се да говоря с приятелка,но не ми улекна имам чувството че не ме разбира.Единствено тук с вас мога да споделя всичко.Само тук ме изслушвате и споделяте болката ми и ми помагате да го преодолея по-леко

# 42
  • Мнения: 21
Аз се опитах да се справя сама, но не стана. Затъвах все повече и повече и накрая стигнах до психиатър. Наложи се да пия антидепресанти. Вярно е, че психиатрите не говорят много и общо-взето само изписват лекарства, но затова пък си имаме форума и той помага много, дори и повече да четеш, а по-малко да пишеш. Приятелките ми не се умориха да ме слушат и да трият сълзите ми. Поне при мен тази комбинация помогна. Вече не плача постоянно, свикнах да живея с болката, даже се научих да я крия в себе си. Преди не виждах смисъл да живея, а сега ме крепи надеждата за следващите бебета. Не че ще забравя изгубените или ще ги заменя, но за себе си разбрах, че само това би ме задържало цяла. Ако остана без следващо дете, неминуемо ще се разпадна. А не искам повече да тревожа дъщеря си. Тя милата каза : "Мамо, тебе те нямаше тук, но започна да се връщаш". Повече няма да й причинявам това. Затова мисля, че всеки вид помощ е от полза, изолацията определено влошава нещата.

# 43
  • Мнения: 20
Най-голяма помощт и подкрепа,можем да получим от хора с подобни на нашите проблеми и мъки. Когато бях в труднен момент след загуба,аз лично нямах нужда от: "горката,колко страшно" и т.н. Най-много ми помогнаха думите: "Ей,горе главата,млада си,целият живот е пред теб,ще се справиш,продължавай напред,бъди силна"  Аз няма да ви казвам това,всеки изживява мъката си по различен начин и има нужда от различни неща,но не забравяйте,че всички ние имаме шанс и близки,заради които да се борим.

# 44
  • Мнения: 319
Относно правната помощ - още докато бях в болницата мъжът ми се свързал с адвокатка, която се специализирала в медицински дела. Жената направила консултацията без да вземе една стотинка и обяснила, че можем да започнем делото, но то ще се проточи 7 - 8 години, а това ще ме съсипе, ще ме връщат към най-лошите моменти в живота ни. Мъжът ми изчака аз да реша. Мислих много дълго и още не съм го измислила. Знам, че дори и да успея да ги осъдя след 10 години, това няма да ми върне детето. Мислих си в един момент да се свържа и с Милен Цветков и да ги изоблича по телевизията, но се спрях 1- защото бързо ще бъде забравено от хората, които ще чуят и видят историята ми; 2- отново ще трябва да преживея всичко, но този път пред много хора, а то е толкова интимно и само мое. Избрах да ги напиша във всички черни списъци до които се докопам и да се моля и те да се срещнат със съдбата си един ден. Колкото до психиатрите и психотерапевтите - аз самата завърших психология и смятам, че човек, който не е минал през този ад икога не моге да разбере колко много страдат сърцата ни и приказки от сорта на "млади сте, ще си имате друго бебе" не помагат. НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ МЛАДИ И ЩЕ ИМАМЕ ДРУГО БЕБЕ, НО СИ ИСКАМЕ ТОВА БЕБЕ, КОЕТО НИ ВЗЕХА ТАКА НЕЛЕПО. Добре ми стана, когато приятелките ми, които имат деца ми се обадиха и със сълзи ми казаха, че не могат да си представят живота без децата си и ме обичат безумно много. Сърцето ми се стопли когато колегите ми подариха огромен букет с червени рози, за да ми кажат колко много ме обичат и са с мен, за да ми помогнат да бъда силна. Най-голяма помощ получих от вас, мили момичета, защото само вие познавате мъката ми.БЛАГОДАЯ Hug Hug Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт