Как се справихте дами със...

бъръльо-бъръльо        Аз по принцип не съм конфликтна личност, само съм леко емоционална и искам всички да са щасливи около мен. Не мразя хората каквото и да са ми направили (лошо имам предвид)...може би това ми помага.
А пък за перални, печки и разни такива неща не мисля да се караме, някак безмислено ми се струва. В живота има много по важни неща.

Аз съм старомодна и независима. Първо съм против съжителството без брак и второ съм против съжителството с роднини - така че не мога да се поставя на твое място. Първо съм омъжена от 3 години и второ живеем самостоятелно с мъжа ми откакто сме семейство. Преди това бяхме гаджета известно време- но всеки у дома си. Като ми предложи да се съберем - това означаваше стабилност и независимост. Неща отсорта докато си стъпим на краката могат да излязат цял живот, затова предпочетохме още от млади да сме си отделно. Родителите, да са живи и здрави помагат, но всеки си знае дома.

Много е хубаво да живееш с любимия човек,но ако сте сами двамата.Повярвай ми с родители не е никак розово казвам го от опит

Притеснено ти е, защото самият факт е нещо ново за теб, промяна в живота ти, питаш се - готова ли съм ...
И аз мисля обаче като другите момичета - не рискувай дълги съжителства - или ще се проскубете с роднинството, или с юнака ще се разделите.

Успех!

Ами почуствах облекчение.Тогава работех почти непрекъснато.След работа се прибирах,пооправях се и хайде с него по живота.За през нощта е ясно ,накъде сабахлем бегом до вкъщи да се приведа във вид за работа и 8.30 пиех кафе с колежките.След работа същия режим.И така,докато не усетих,че губя равновесие-преумора,безсъние,цигари,кафета....Когато той предложи да си донеса малко багаж в тях за по-удобно,почувствах голямо облекчение.Така хем щях да съм с него,хем това нямаше да ми коства малкото свободно време.Но ние си бяхме на квартира тогава.Аз със свекъри разни не съм живяла,слава Богу!Дано този елемент не развали удоволствието от съжителството ти с твоето момче!

Не сме живяли с родители -нито мои ,нито негови.
С неговите родители се разбирам много добре,но като отидем на гости броя минутите кога ще си ходиме,особено сега като имаме дете.Брррррррр

Не бих живяла с родителите му, колкото и добре да се разбираме
Бихме потърсили квартира навярно

Най-добрият вариант е да се изнесете и да си живеете отделно.
Ние живеем с кандидат-свеки, свестна е жената, разбрана е, но знаеш, че във всеки един момент ти "диша във врата"

Въпрос на гледна точка е.
С бившия ми мъж живеехме на квартира от момента в който се събрахме до момента в който се разделихме. Това беше една от причините поради които се разделихме. За 10 години купихме апартамент ама не за нас а за хазяите. Много се ядосвах че даваме луди пари да живеем в апартамент в който не ми се прибираше, но пък бяхме далече от родители и те идваха на гости изключително рядко. Много мой познати пък живееха при майки и свекърви. Е да не даваха пари за наем но не си спестяваха много неприятни моменти породени от различията между поколенията, а когато се съберат 3 на едно място става доста напечено. Така че ако нямате собствено жилище в което да живеете само двамата избери по малкото зло според теб.

Абсолютно си е до гледна точка. За мен дадените за наем пари са си съвсем на място и добре похарчени, ако да речем нямам възможност да купувам жилище. Предпочитам го на 100%, отколкото да съжителствам с роднини, "спестявайки" парите за наем. Но аз не съм спестовна натура така или иначе.

Разбирам се добре със свекър и свекърва си, но нито за миг не съжалявам, че излязохме на квартира!
Аз също искам да имам собствено жилище, но определено от наем не бих могла да спестя толкова, че да имам жилището което искам. Имахме възможност да си купим нещо малко, но решихме, че няма смисъл да се нагърбваме с разходите по мизерно жилище, само и само на документи да е наше. Живот и здраве някой ден като станем по-стабилни финансово, ще имаме жилището, което искаме - до тогава на квартира!

Забравих да спомена също, че преди да се оженим не сме живели заедно, а след като се оженихме известно време живяхме при неговите родители. Всичко беше ОК! Но бъдещата поява на бебо ни накара да се замислим за наше си жилище ( в случая на квартира). Защото иначе щеше да ни е ужасно тясно! Сега малко ми е тегаво понякога, защото все пак със свекърва ми си деляхме домакинската работа, но пък не е болка за умиране. Ще свикна, има време!

bebe_efi, сега е "женицата", но съвместното съжителство много променя нещата, в този подфорум е пълно с теми как женицата се превръща в чудовище  


Не съм почитател на експериментите   Да сключиш брак с човек, а който не си делил дом е голям риск, колкото и добре да се разбират двама, никога няма да разберат дали могат да живеят заедно, докато не пробват   иначе единия месец разходи за сватба, другия за развод  

Е, и семействата, които не са живяли заедно преди брака оцеляват понякога, колкото и да е странно 

Няма правила, разбира се и за двата случая, но поне тези, при които видимо няма да могат да се понасят, ще си спестят доста главоболия 

Когато се нанесох да живея в тях беше шок голям за мене.Бяхме си още гаджета но забременях и всичко стана доста бързо та бяхме при майка му.В началото всички ми казваха да си взимам мъжът и да бягам бързо.И аз разправях колко е свястна женицата и как няма да имаме проблеми.Дори не ме изчака да родя , бях в 7 месец когато спря да ми говори понеже съм навивала синът й да маха мокета от стаята в която бяхме ние и съответно където щеше да е бебето(ми как няма да го навивам, отдолу беше паркет, покрит с 3 пръста прах и е исках бебето да живее на прахоляка исках да изциклим паркета).Но тогава пък не осъзнавах колко е хубаво това, че не ми говори  Като родих и ми проговори направо ми отрови живота.Няма да изпадам в подробности, писала съм много пъти.Изтраях няколко месеца докато се стопли времето, мъжо започна хубава работа и веднага го хванах и излязохме на квартира.Щастливо си живяхме 3 години и половина, стана така, че вдигнаха наема имахме финансови проблеми и се наложи да се върнем там.Този път беше по- поносимо , дадох й да разбере, че онази послушната и нямата я няма вече.Но забременях а и се е пооправихме с парите та хайде сега от месец пак сме на квартира след още 6 месеца живот заедно. Повече няма да се върнем там (думи на мъжът ми) , а и няма как- доста е тесничко а ние живот и здраве скоро ще сме четирима...
За парите- не искаме да се нагърбваме с изплащане на жилище.Така сме решили.Постоянно ми говорят колко сме безотговорни и какво сме щели да оставим на децата си един ден.Ми казвам им както ние плащаме квартира така и децата ни ще плащат ако трябва .Аман от това остарялото мислене, че задължително трябва да имаме имоти.Хубаво е- да, ама то не става с приказки, а и те на нас не виждам с какво са ни помогнали, че и да ни обвиняват един ден за нашите деца Мисля, че наема е възможно най- оправданият ни разход.вярно, че не мога да си направя всичко което искам но е нормално да си има и минуси. Нищожна цена която плащаме за самостоятелност (същите пари харчехме и в тях за ядене, сметки и т.н.)
И аз не съм конфликтен човек но се научих да бъда, след като за 6-7 месеца ми се разби психиката и от супер спокоен човек се превърнах в кълбо от нерви