Аз ще ви разкажа една случка отпреди няколко седмици.
Прибираме се с Криси от яслата към вкъщи с автобуса, до нас седи едно девойче. Една баба имаше лошия късмет да се качи и да седне точно срещу нас на двойната седалка. Защо казвам лош късмет ли- ами защото бабите са й любимата жертва по автобусите, набелязва си някоя и като я почне... докато не слезе от автобуса. Добре, че носят на майтап!
Та сяда бабето, което преметнало през рамото си една голяма чанта, тип торба; чантата й виси точно на корема. Криси я поглежда и казва съвсем сериозно:
- Ти си кенгуру!
Явно е направила асоциация с това, което съм й казвала- че кенгуруто отпред на корема има торбичка, в която си носи бебето. Аз й казвам, че това е една баба, като нашата баба Кети, а НЕ кенгуру, но това не я спря и продължи:
- Не, това Е кенгуру!
А мен хем ме хвана срам, хем ми е едно смешно, но се сдържах, обаче момичето, което седеше до нас, просто не устоя
Добре, спря се, но след малко бабата вади от чантата си една носна кърпичка. Кристина веднага се включва с коментар:
- Мамо, виж, бабата има сопол! Бабата бърше си сопола!
Тука вече и аз, и бабата се захилихме, просто нямаше друг начин. После и бабата почна да я закача и докато си стигнем, купона беше на мах 
Прибираме се с Криси от яслата към вкъщи с автобуса, до нас седи едно девойче. Една баба имаше лошия късмет да се качи и да седне точно срещу нас на двойната седалка. Защо казвам лош късмет ли- ами защото бабите са й любимата жертва по автобусите, набелязва си някоя и като я почне... докато не слезе от автобуса. Добре, че носят на майтап!
Та сяда бабето, което преметнало през рамото си една голяма чанта, тип торба; чантата й виси точно на корема. Криси я поглежда и казва съвсем сериозно:
- Ти си кенгуру!
Явно е направила асоциация с това, което съм й казвала- че кенгуруто отпред на корема има торбичка, в която си носи бебето. Аз й казвам, че това е една баба, като нашата баба Кети, а НЕ кенгуру, но това не я спря и продължи:
- Не, това Е кенгуру!
А мен хем ме хвана срам, хем ми е едно смешно, но се сдържах, обаче момичето, което седеше до нас, просто не устоя
Добре, спря се, но след малко бабата вади от чантата си една носна кърпичка. Кристина веднага се включва с коментар:
- Мамо, виж, бабата има сопол! Бабата бърше си сопола!
Тука вече и аз, и бабата се захилихме, просто нямаше друг начин.
После и бабата почна да я закача и докато си стигнем, купона беше на мах 