Как пресата е била по крила. Тя лети и събира боклук ли?
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Преди доста години работех в продажбата на луксозни автомобили. Една част от тях бяха спортни и, как да кажа, изключително ниски. Колегите все ме пращаха с клиентите на тест драйв, защото по някаква причина вървеше добре. Лятото годех с риза с къс ръкав и пола до коляното, а любимата ми беше една тясна и еластична.
Въпрос : слизали ли сте с такава пола от кола, която е ниска почти до земята? Заобиколени от клиенти и колеги, които се чудят защо не слизате. Ами не можете. Първо в колата се седи като при гинеколога - все едно си на почти земята, а краката ти са нагоре и свити. А ако решиш да излезеш, нпмерът с двата крака навън е физически невъзможен - тоест трябва да извадиш първо единия крак на 90 градуса, да стъпил, да се хванеш за горната част на колата и да излезеш. Което автоматично крави въпросната пола до коляното на колан, а насреща са всички мъже.
Не ме питайте....обаче ми вървяха продажбите, пък на 22 не бях баш специалист, да не говорим, че работех сред мъже с подходящо образование и костюми, които будят много повече доверие, когато става дума за автомобили за такива суми:grinning:
Просто клиентите ни не бяха от най-интелигентните, за наш късмет.
Въпрос : слизали ли сте с такава пола от кола, която е ниска почти до земята? Заобиколени от клиенти и колеги, които се чудят защо не слизате. Ами не можете. Първо в колата се седи като при гинеколога - все едно си на почти земята, а краката ти са нагоре и свити. А ако решиш да излезеш, нпмерът с двата крака навън е физически невъзможен - тоест трябва да извадиш първо единия крак на 90 градуса, да стъпил, да се хванеш за горната част на колата и да излезеш. Което автоматично крави въпросната пола до коляното на колан, а насреща са всички мъже.
Не ме питайте....обаче ми вървяха продажбите, пък на 22 не бях баш специалист, да не говорим, че работех сред мъже с подходящо образование и костюми, които будят много повече доверие, когато става дума за автомобили за такива суми:grinning:Просто клиентите ни не бяха от най-интелигентните, за наш късмет.
Тук муните сме две майка и щерка.Снощи решихме,че малката има много дрешки в гардеробчето които и са малки и други които са дебели и трябва да се прередят.Речено сторено изваждаме всичките дрехи на спалнята и започваме.Обаче в течение на процеса най малкото мунче му омръзва само в количката и ние решаваме да го вземем при нас на леглото.Наясно сме,че се върти като шило и внимаваме ушким в един момент малката бута едни дрехи на земята и си мисля после ще ги вдигна.В следващият момент голямата само се извиква Йоана пада и гледам малкото на земята върху дрехите.Как се разсеяхме така не знам нищо му няма на бебето падна на меко а и не плака дори,но при положение,че двете ме при нея и я гледаме и да падне си е доста мунско от наша страна.
Съпругът ми е леко настинал. Според него, диагнозата е тежка, ще се мре. Опънал се е на дивана, а аз го обикалям като родилка - супи, фрешчета, витамини, Нурофен.
В цялата тази суматоха, успявам да отида на отдавна планиран преглед. Седя на кушетката, наслаждавам се на спокойствието, а докторът пише рецепта. В един момент ме пита, какво лекарство пия за кръвно.
- Нурофен, отговарям аз и още по-уверено добавям - за възрастни!:rolling_eyes:
В цялата тази суматоха, успявам да отида на отдавна планиран преглед. Седя на кушетката, наслаждавам се на спокойствието, а докторът пише рецепта. В един момент ме пита, какво лекарство пия за кръвно.
- Нурофен, отговарям аз и още по-уверено добавям - за възрастни!:rolling_eyes:
Муничка си слага капки в носа, обаче защо да остави пълното шишенце, ами си го държи. Обръща и него надолу с главата, за да си капне в носа и съвсем закономерно то бавно се изтича всичкото на килима. Сега, Муничка ще ходи за още едно шишенце.
Ама да знаете, тя не е виновна. То земното притегляне. Ако беше спряло за миг да действа съдържанието щеше да си остане в шишенцието. Ей, начиииии.
Мисля че един продавач ме взе за пълен идиот. С голямата девойка отивам да се купя шкафче в голям мебелен магазин подобен на Икеа. От интернет съм си приготвила шкафчето, вратичка и допълнителни лавички. Отивам директно при младежа в района и му казвам какво искам . Намира ме в базата данни , прави поръчката. Пита ме да потвърдя че телефона ми завършва '7502'. Да супер. Казва ми че кодът ми е '7502'да го кажа на касата, плащам и отивам да си прибирам шкафчето. Аз продължавам да си стоя тъпичко и накрая го помолих да ми запише кода. Той ме погледна изразително и го записа. През целия път до касите мрънках защо не ми записват кода, ще го забравя. Детето ме погледна умно 'Ама мамо това ти е телефона, нали да това човека те попита да потвърдиш'. Хилих се с глас до касите, обърках кода и подадох листчето. Женицата ме погледна съжалително и после 10 мин ми обеснява от къде да си взема шкафчето.
Хилих се с глас до касите, обърках кода и подадох листчето. Женицата ме погледна съжалително и после 10 мин ми обеснява от къде да си взема шкафчето.
Самономинирам се от преди малко.
Предистория:
Живеем на втори етаж като пред, по-скоро под, на отстояние 2-3 метра височина от терасата ни има една площадка понеже долу има магазин и тя му се пада покрив, не знам дали добре го обяснявам. Та, отдолу се правят ремонти и съответно на площадката пред терасата ни се пребоядисва, слага се външно тяло на климатик и какво ли още не.
Днес решавам, че ще си работя от вкъщи. В един момент излизам да видя дали дрехите от пералнята са вече сухи и на стъклената тераса с бялото на окото виждам някаква човешка сянка. В този момент всичките изгледани филми, прочетени книги и истории на ужасите се материализират и аз, гушнала дънки, тениски, гащи и чорапи започвам да крещя:
- Оо, Боже, Ооооо, Божеее.
В този момент някакъв, явно изплашен от виковете ми мъж се надига и ми отговаря:
- Не е Господ, майстора съм. Боядисвам само.
Предистория:
Живеем на втори етаж като пред, по-скоро под, на отстояние 2-3 метра височина от терасата ни има една площадка понеже долу има магазин и тя му се пада покрив, не знам дали добре го обяснявам. Та, отдолу се правят ремонти и съответно на площадката пред терасата ни се пребоядисва, слага се външно тяло на климатик и какво ли още не.
Днес решавам, че ще си работя от вкъщи. В един момент излизам да видя дали дрехите от пералнята са вече сухи и на стъклената тераса с бялото на окото виждам някаква човешка сянка. В този момент всичките изгледани филми, прочетени книги и истории на ужасите се материализират и аз, гушнала дънки, тениски, гащи и чорапи започвам да крещя:
- Оо, Боже, Ооооо, Божеее.
В този момент някакъв, явно изплашен от виковете ми мъж се надига и ми отговаря:
- Не е Господ, майстора съм. Боядисвам само.
Мотаем се с ММ из голям супермаркет. Вземам пакет превръзки, пускам ги в количката и продължавам напред, търсейки друго. Дочувам ММ да казва, че превръзки не му трябват. Мислейки си "Тоя пък чак и на испански ми говори", се обръщам и пак на испански казвам( за да му вляза в тона), че на мен ми трябват, много ясно. И се сблъсквам с чужд мъж, държащ пакета превръзки, който съм метнала в количката му. Бря, че се притесних, ужас! Извиних се, взех си ги и ми идеше да ги натикам в носа на ММ, който се хилеше отстрани.
Днес съм Муня на квадрат. Поне. Първо, тъй като леко ме боли гърлото си пръскам с едно пръскалце. Това добре, но в един момент то запецва и Муня му извършва съществен ремонт. И това добре, но решава да види резултатите от ремонта. Само не прецени, че струята е насочена към лицето ѝ и ще отиде в очите ѝ. Ами... точно така стана.
След малко щерката възкликва: "Мамо, виж какво сладко котенце". Естествено Муня нищо друго не забелязва и докато се опитва да види четирикракото се нацелва във вътрешния ръб на стената. Ама и той значи един проклет, вместо да се помести...
И за капак, докато нейна Мунска светлост се катери по един покрив я ужилва оса по носа.
Надявам се с това Мунската серия да е приключила. Силно се надявам. Дали да не отида да застана в една стая. Ама дИдИто правилно рече, че не е сигурно дали покривът няма да падне...
След малко щерката възкликва: "Мамо, виж какво сладко котенце". Естествено Муня нищо друго не забелязва и докато се опитва да види четирикракото се нацелва във вътрешния ръб на стената. Ама и той значи един проклет, вместо да се помести...
И за капак, докато нейна Мунска светлост се катери по един покрив я ужилва оса по носа.
Надявам се с това Мунската серия да е приключила. Силно се надявам. Дали да не отида да застана в една стая. Ама дИдИто правилно рече, че не е сигурно дали покривът няма да падне...
От както следя темата, много внимателно се оглеждам, дали човека до мен е този, за когото го мисля. 
Днес пускам полупразна пералня с бебешки дрехи, специално за да изпера едно одеалце. Естествено го забравих.
Днес пускам полупразна пералня с бебешки дрехи, специално за да изпера едно одеалце. Естествено го забравих.
