Възможно ли е едно трудно бебе да се превърне в лесно дете?

Моята Дария е почти на шест - беше много кротко бебе. Сега е "ураган"-палава, бърза, разсеяна, занимаваща се най-малко с две неща едновременно, със свое мнение за всичко и трудно податлива на послушание. Започна се на около година, слушах за бебешки пубертет, "криза" на третата годинка и все се надявах, че приятелките ми са прави и тя ще стане кротко, сговорчиво и послушно дете, като порасне. Е, това не се е случило още... Много я обичам точно такава каквато е и все пак тайно се надявам понякога...   

Моя големия син беше много ревлив - не ми се разправя изобщо - с рев ставаше, с рев лягаше. По цяла нощт го разнасях на ръце или го люлеех в една люлка и пак пищеше. Майка ми се е опитвала да го взема в тях - цяла нощ рев за мама, опитвала се е да спи с него в къщи - пак рев като знае, че съм в другата стая. През деня също не беше спокоен - все за нещо се сърдеше, почте не се заиграваше, не смеех да го събирам с деца защото само плачеше, особено ако някой му вземе нещо и т.т...... Не е за разправяне. До 3 год възраст го приспивах на ръце, а след това с четене на книжки. Когато се роди брат му / имат 5 год разлика/ като че ли се промени - или по-скоро аз нямах време да му обръщам внимание. Започна да заспива сам / без да го приспивам/, не се буди през нощта,  започна да се занимава с негови си неща. Не знам да ли порастна и се успокои или аз просто наистина нямам време да му обръщам внимание, но за мен той е съвсем различен - скоро ще стане на 7г.

Братовчед ми 

Иначе за обратното мога да ти дам също пример, София беше перфектното бебе, което се превърна в буйно и диво дете 

Аз съм била едно изключително трудно, ревливо, мрънкащо и инатливо бебе.
Майка ми и баща ми са ме разнасяли по цели нощи, а през деня непрекъснато съм изисквала някой да се занимава с мен, иначе съм наддавала страхотен вой.Като сме излизали на разходка съм правила такива сцени, че майка ми се е отказала да ме води навън и ме е извеждала само на двора в къщи.Все още като ме видят по-възрастни хора в родния ми град, които ме помнят както малка подмятат:'Я,това ли е онова ревливото?Гледай го колко голямо порастнало!'
По-късно обаче, в съзнателна възраст, бях детето-мечта.Не съм създавала големи проблеми на родителите си, в училище бях много упорита и старателна и носех само отлични оценки.
Дори и днес имам претенциите да съм добър и разбран човек.
И тъй като синът ми прилича досущ на мен като бебе, се надявам и при него да отмине този период и да се превърне в  едно любознателно и послушно дете. Всъщност тази надежда ме крепи, когато ми къса нервите с нетърпимото си държание.Казвам си:'Ще порастне и ще му мине!От възрастта е!'

Да. Синът на моя приятелка беше най-ревливото, инатливо и ужасяващо бебе на света. Това чудо заспиваше за 15-20 минути, след което се будеше и принуждаваше майка си да го държи с часове на ръце, при това не гушнати заедно на леглото, а да седи на фотьойла. Горката ми приятелка прекарваше нощите си на стол с бебе на ръце /а той беше и доста едричък/. Изтормози я тотално, но тя - жилава жена, българка, издържа. Като навърши 3 г. момчето коренно се промени, след първата година в детската градина вече беше друга личност. Сега е прекрасно момченце, първокласник, ученолюбиво, прилежно, разбрано, артистично. Просто да му се не нагледаш!

Със сина ми беше наистина много трудно - ревлив, капризен, без да може да си установи режим на хранене и спане много дълго време. Като се роди сестра му беше на 1г и 4 м и поне още толкова беше по-ревливия от двамата. Някъде след като навърши три години започна да става по-лесен за гледане. Сега е на 8 и е дете - мечта, и вкъщи, и в училище. Сестра му - обратно - най-кроткото възможно бебе, преживя трудно раждането на по-малката сестричка и имам проблеми понякога да се справям с оизбухванията и рязката смяна на настроенията. Като цяло обаче и тя е "лесно" дете. Най-малката си беше капризно на моменти бебе и още е леко глезена.
Моето мнение за лесно и трудно гледане на деца е, че много зависи от твоята нагласа - ако не се впрягаш много-много, не си поставяш високи цели и се вглеждаш в децата, ще си по-щастлива и удовлетворена. Поне аз знам че съм имала неизпълними очаквания от първото си дете, безпочвени притеснения и неадекватни искания (да спи цяла нощ непробудно на 5 месеца, да не иска да идва в нашето легло и т.н.) Така че явно ревливите деца имат нужда от повече внимание и грижа, напук на схващането, че ще се разглезят.

Значи има все още надежда...

има, има надежда...
Ще стане кротко детето... дай му време.

Естествено,че е възможно.Както и обратното в моя случай.Синът ми беше бебето-мечта.Ядеше като за световно,спеше като пън,проходи на 9 месеца.И..един ден стана на 2години и половина.От от тогава до ден днешен,когато е почт на 18 години,моят обичан син ми изправя косата без четка и сешоар.Буен,самонадеян,умен,палав,непослушен-такъв е моят син,да ми е жив и здрав.Очаквам към 20 да се кротне.

При нас случая е точно обратния. Като бебе беше най-кроткото бебе на света, а сега - ела да я видиш. Вече съм вдигнала ръце от нея. Имам една братовчедка, при която е обратното . Нейната дъщеря като бебе беше просто непоносима, най-ужасното бебе, което съм виждала, непрекъснато ревеше, по 24 часа в денонощието. Но като порасна стана едно прекрасно дете. Сега вече  е в първи клас и е много разбрано, добро и умно дете. Няма нищо общо с преди.
Така че има надежда, не се притеснявай. Просто не трябва да изпускаш възпитанието от контрол.

Моето момиченце беше ужасно ревливо бебе.Тя просто не млъкваше.Но като порастна малко се промени корено.Сега с ръка на сърцето казвам че е най послушното дете.Такаче винаги има надежда.

То това не е ли принцип? Аз знам, че точно така става.

Племенницата ми беше от бебетата които много плачеха,все мрънкаха за нещо......ужас  Като навърши 4г се промени 

Възможно е. На приятелката ми бебето беше такова  (само рев и и само на ръце докато проходи) сега (3 г и малко) е най-прекрасното дете, но те пък го гледат като по учебник т.е. малко като цвете в саксия (не ходи на градина, баба му го гледа, ако тръгне да реве веднага се струпват да го утешават и т.н.), докато аз имам доста по-различна тактика за моите деца - може да са по-диви, по-нервни или по-буйни и невъзпитани по критериите на други хора, но аз лично смятам, че самостоятелността която им давам, ги пускам да се сбъскат с някои проблами, които само да решат, ще им помогне по-нататък. (малко се отплеснах от темата  )

При дъщеря ми се получи такава метаморфоза. Беше доста агресивна, запъната и инатлива. Сега вече няма и следа от агресивното й поведение. Е, запазила си е инатчето и си отстоява желанията, но лошо няма. Във всеки случай, промяната е доста голяма.

Не мисля, че има "по принцип ревливи, инатливи и опаки бебета". За да  плаче едно дете значи има защо - или е жадно/гладно, или му е стидено/топло или просто си иска вниманието....като всеки човек. И понеже не може да ви каже, ревът е единственият начин да ви привлче вниманието и да ви "каже".

Да. Всичко е възможно

Аз - ревливо бебе, след това спокойно и кротичко детенце; луда тинейджърка; спокойна мама... до тук съм стигнала за сега.

Имам братовчед - като бебе/дете - природно бедствие. Побъркваше всичко живо на около. След това дойде пубертета и стана най-кроткия човек на света. Все още е така - кротък, тих, мил и безкрайно добър.

Не съм съгласна с теб - на синът ми не му липсваше изобщо внимание / непрекъснато го разнасях на ръце, бил е и нахранен, напит, просто си беше такъв капризен и ревлив - тип нервна система. Няма до мога да те обедя, ако не си имало такова неспокойно дете!

Големият ми син беше много ревливо бебе,но след годинка стана добро и послушно дете,а малкия беше бебе-мечта,изобщо не плачеше,спеше си спокойно по цяла нощ,но затова пък след годинка стана дивка от класа -даже и брат си научи да се катери и на разни други щуротии...

Чакам вече 4 години промяната, но не идва.  Е, вярно вече не реве, но си е все така буен и своенравен. Майка ми и за мен разправяше, че много съм ревяла като бебе, ама и до сега не съм от най-кротките.

Съгласна съм, че винаги има причина за рева. Но за мен ако едно дете реве, само защото иска да бъде носено и заминавано нон стоп, да съм залепена  за него и ако стана да ходя някъде още преди да съм се отдалечила на 1 метър от него реве истерично, а не мрънка..., или пък изпада в истерия защото не му даваш да ти строши очилата, в количка не иска да седи, просто щото иска да го носят, скучно му е и реве докато не го вземат и то не кой да е а, щото ако е бавачката примерно не действа, продължава да реве, трябва аз да го нося и т.н. и т.н. ....  за мен това е трудно дете и това имах предвид. От близнаците ми Ева е така, докато брат и Теди е пълна противополовност, кротушинко. Верно, че като е гладен реве на умирачка, верно, че се присива все на ръце и че се буди през 15 мин, верно, че много бързо се нерви и се нерви мноооого и то за нищо, но пък с биба се успокоява и може да му се отвлече вниманието... но за мен това не е трудно дете като цяло, щото нормално си е кротушинко.
Давид пък от бебе прави само и единствено на яд, квото и да опиташ да го научиш нарочно не ще щото ти подемаш инициативата, а не той,... абе тотално неподатлив на нищо, не знае какво иска, 10 неща едновременно и накрая се оказва, че и тях не ги иска, не яде нищо, не спи нормално, пищи и реве нон стоп и т.н. ... и той е трудно дете. Не може да се обясни така с думи, само когато човек види едно дете и го опознае, тогава получава усещане за себе си дали детето е трудно или не. Така както аз усещам, че имам 2 трудни и едно добро дете. С такива впечатления от тях са баща им,  и двете ми бавачки и цялата ми фамилия, които са ги виждали. Така че няма място за спор трудно или лесно е едно дете - нещата винаги са ясни и обясненията са излишни. Ако някой не разбира какво значи трудно дете, значи просто не е имал близък контакт с такова. То си трябва и време за да се добие впечатление. На бавачката примерно цяла седмица и трябваше за да установи, че Ева е страхотия и ужасия, отначало като и казвах не вярваше, викаше как може тази сладурана да прави така, тя е кротка и т.н. Но сега вече казва, че такова чудо не е виждала през живота си. И това го казва човек 25 години работил по детски градини и домове плюс самата тя има 3 деца

Абсолютно правилно!!!

На първо място следва да се отърсим от категориите "трудно" и "лесно"- това е стъпка №1. Втората е да престанем да мислим за децата  като за възрастни хора и да намалим до реализъм очакванията си спрямо тях- стъпка №2. Стъпка №3 - да станем приятели с децата си, да не се изживяваме само като техни родители. Съчувстването и разбирането помагат много. И никога да не забравяме, че дори и наши деца, те са си други хора, със собствен темперамент и желания. Както и че те винаги ще са наши деца, в наш плюс е само да ги приемаме по- лесно такива, каквито са си.

Забелязвам, че под "трудно" дете може да се дефинират коренно различни хлапета- от прекалено активните, до флигматичните и изключително инатливи деца, от прекалено любопитните, подвижни, пипащи, питащи до прекалено незаинтересованите, неактивните, необщителните. За мен такова определение, като "трудно" и "лесно" дете просто не съществува. Също не споря по такива въпроси.
На следващо място- мисля, че много малките деца не се стараят умишлено да ни ядосат. Те просто правят това, което първосигналната им неукрепнала нервна система, зачатъчен интелект и слаба воля им позволяват. Не следва да се забравя, че може да се случи и това, на родител да се роди дете с коренно различен от неговия собствен темперамент и това е изпитание и за двете страни. Това не означава изобщо, че детето е "лошо", то просто е различно и то в голяма степен от родителя си, което налага много разход на много нерви, усилия, разбиране, воля и то предимно от страна на родителя, като възрастен и разсъдлив човек.

NikiFin , Не искам да те отчайвам , освен това може и да греша, но по мои наблюдения   трудното бебе, става трудно дете  а после труден тийнеджър.То си е нагласа на организма , биология и въобще набор от качества.Само те сами могат да променят нагласата си,ако искат,когато станат възрастни хора. Не е по силите на един човек,дори  на майката да промени нагласата  на  друг човек. Само донякъде възпитанието и обучението помагат ,но само донякъде.   Важното е да показваш на децата си  колко много ги обичаш и никога не  показваш  ,че си разочарована от тях.
Пък и какво значи трудни и лесни. Това са етикети, които ние им залепяме  .Както се държиш с едно дете , такова става. Ако му показваш и казваш,че е лошо, то наистина ще бъде такова. Разбирам какво се има предвид под `трудно дете`, но защо трябва да робуваме на някакви правила и рамки. Като не иска да яде ,значи не е гладно, като не иска да спи ,значи не му се спи. И какво като пиши ,крещи и се инати. Ами ние възрастните не правим ли така!?Защо за нас да е позволено да изразяваме гнева си , а за децата да е забранено.
 Това поведение ,което описваш е типично за болшинството деца,  с тази разлика че техните майки не си го признават толкова охотно, както ти. Според мен ,спри да мислиш за двете от децата ти като за трудни. Имам чувството ,че в душата ти се е натрупала огромна горчилка и мъка ,че са такива, или греша?
Judy , писали сме едновременно

Танюшка, "трудно" и "лошо" дете не са едно и също и никоя майка която казва, че нейното е от трудните, няма предвид, че е лошо.
Моето е точно от трудните, но никак не е лош.
Труден е защото за научаване на едно и също нещо в сравнение с децата на неговата възраст полагам специални усилия в пъти повече от колкото една майка на т.нар. лесно или нормално дете.
Това не е само мое мнение, но и на всички които по някакъв начин имат допир с него - учителки, близки мои приятелки, които го виждат често. Коментарът "ама и твойта не е лесна" е най-редовен.
Самия факт, че се налага ресурсен учител в детската би трябвало да ви говори нещо.
Така, че нека не говорим, че децата са само това, на което ги учим, все пак те не са бял лист хартия, колкото и да ни се иска понякога. Имат своите дадености по рождение, с които просто трябва да свикнем, само че при някои е по-трудно.

pasinet , и аз това исках да кажа. Имах предвид ,че понякога неправилно смятаме трудните деца за лоши. Не визирам никоя конкретна майка . Впрочем мисля, че няма лоши деца.
 Просто не ми харесва термина `трудно` дете. Хайде да го заменим с друг синоним, не толкова стряскащ.  Моте деца наистина са `трудни`, но тази думичка никога не си я мисля, нито я произнасям на глас.

Не знам. Аз съм потърпевша от това как едно лесно бебе се превърна в трудно дете...

Наистина е изключително относително това понятие. Толкова различна е и степента на търпимост, която притежава всеки от нас и то във всеки отделен момент към различните ни ангажименти! Децата са си ангажимент, постоянен, при това и такъв, който не можеш да планираш, от който не си почиваш когато ти се ще, за разлика от всички останали. 
Голямото ми дете, напр., е бавен, дори флегматичен човек. Навън минава за кротък, добър. Аз имам обаче коренно различен характер от неговия. Това е наистина трудна ситуация, а не трудно дете. Това съм го разбрала много отдавна, та детето ми не ме дразни. Опитах се да го разбера, да се приспособя към него, нагодихме се един към друг, сега живеем добре, разбираме се вече чудесно. В бебешкия си период той беше такъв, на какъвто биха се радвали друг тип майки- разумен, никога не скаше, не викаше, не дразнеше, не бърбореше непрекъснато, не чупеше играчки, не влизаше в конфликти. Обаче аз издивявах, тъй като когато исках от него да направи нещо той не ме разбираше бързо, не действаше така, както действам аз, не беше експедитивен, не проявяваше творчество. Нито веднъж не си позволих да го обвиня или да му прикача етикет. Разбрах за около година- две, че това е специфика на неговия характер и сега, седем години по- късно, сме си изключително близки. С мен споделя повече, от колкото с баща си, на когото прилича много по характер. Днес той е същия, аз съм си  същата, но това не ни пречи да живеем добре.
Малкият ми син е мое копе- бърз, приказлив и подвижен до безобразие, беладжия,ръцете му са поставили много рекорди по бързо и вредоносно пипане. Надрал и е и обрисувал тапетите в цялата къща /големият не ги е пипвал с пръст/. На две години може да отвори всяка брава и шкаф, на "ти" е с една камара механики и джаджи. В две годишния си живот е направил в пъти повече бели от брат си, който е на осем в момента. Тропа с крака, вика, смее се на всичко, дори когато аз съм вбесена и се карам, той пак се смее и приказва, приказва...и пак мисълта му е в белята /не с цел да ме ядоса, така му е интересно/. Много майки са ми казвали, че не биха могли да се справят с такава хала. Бабите му са затруднени да сменят мен или бавачката за няколко часа. На мен обаче ми е лесно, разбирам го добре, дори знам във всеки момент какво да очаквам. Не се дразня. Дори не ми се е налагало да се приспособявам.
Та мисълта ми е, че наистина няма трудни и лесни деца, има такива, които са ни близки или далечни по темперамент. С първите /близките ни по кръвна група/ е леко от самото начало. С вторите се изисква разбиране и търпение. Може да се живее еднакво хубаво и с едните и с другите обаче. Родителят е този, от който зависи дали това ще стане.

Педиатърката на дъщеря ми всеки път ме ожалва как не ми е лесно с моето чудо... Но по моите критерии детето си е много добре.
Вярно, че откак проходи се превърна в Тазманийския дявол, но все още е ясно, че аз командвам парада. Никога не бих позволила на детето ми да ми се налага безпричинно, както и не бих му се налагала аз. 

Голямата дъщеря беше трудно и ревливо бебе,а сега  е кротко и отстъпчиво дете,което лесно можеш да убедиш.Докато малката точно обратно-беше изключително кротко и поспаливо бебе,а сега е пожар

Танюшка, единственото, което ми се е натрупало и то не в душата, а физически е умора и чувство на безпомощност, че не мога да се справя с децата си. Горчила и мъка няма изобщо, много си обичам децата и ги харесвам такива каквито са, не ги сменям за кроткото и разбрано комшийче за нищо на света. Да не кажете, че само се оплаквам, ще ви кажа, че Давидко ни е много чаровен, забавлява всички в яслата и е всеобщ любимец. Там не се оплакват от него, защото децата в яслата имат респект от даскалките и не се държат толкова своеволно. Но разбира се и те са забелязали, че е голям командир и трябва да се прави квото той каже и ни предупредиха, че с този характер щял да има проблем в детската градина. Както и с това, че още не говори, колкото би трябвало за възрастта си. При него неяденето наистина обаче беше проблем, като по-малък, защото при опит да го научим да яде нещо различно от 3те неща които ядеше, щяхме да го уморим от глад - 2 седмици не яде нищо, едва не пукна. И не че не му се яде, ревеше от глад и сочеше какво иска, но ние не му го давахме него, а една купчина други вкусотии... Но не ще и не ще. И това, че се буди в 4 нощем и буди цялата къща пак е проблем, сещаш се защо. Ако не спи ама си играе тихо в стаята никой нищо няма да му каже. Ама да излиза и да пречи на всички да спят си е проблем от къде и да го гледаш.
Съгласна съм с pasinet, че трудно е различно от лошо. Но моят Давидко на моменти наистина е лош, като бие бебета примерно или нарочно отива и прави забранени неща. Но понякога е много добричък, обича да се грижи за по-малки, подава им играчки като е в настроение, преди ги цункаше, ама напоследък много ревнува и не го прави. Те го дразнят като му вземат играчките, а той много мрази и става 
Isa, щом ти командваш парада наистина нямаш причина за оплакване. Но в нас Давид и Ева командват парада, нито аз нито баща им може да се оправи с тях. Подложени сме на психически терор от Ева и непрекъснато напрежение от Давид, и за сега не знаем как можем да променим нещата. Мъжо каза, че би оставял Ева да реве  в др стая и никакво внимание няма да и обръща, ако не бях аз. Но то е защото той все още като някои други мисли, че това е начина да се научи да не реве, въпреки че до сега го е пробвал многократно и накрая пак става нейното щото тя просто не спира да реве. Но човека си се надява. Пък и каза, че не му пука за нея, защото той не понася да му пищят на главата и това е основателна причина да я изолира. Не може да я понася и си го признава. Но тя наистина е непоносима. Брат и Теди като реве поне е жален и сърце не ти дава да го оставиш, но тя е просто ужасна, не предизвиква никакво съчувствие - горкичката, няма късмет. Ама аз все още си я търпя, добре че съм аз, като гледам други желаещи няма и ако не съм аз ще я уморят

NikiFin, и моя беше доста проблемен в яслата и на моменти агресивен, защото не можеше да говори добре и това засилваше агресивното поведение. Повярвай ми има връзка, като се научи да изразява това което чувства и мисли, няма да е така.  А и донякъде хиперактивното поведение много често  е съпроводено с по-трудно развиване на говора.

pasinet, всъщност Давид няма поставена диагноза хиперактивен, и в яслата не мислят, че е такъв, но никой не може да каже все още, прекалено е малък за да се прецени. Като тръгне на детска вече ще се разбере. За мен той е хиперактивен, има много от признаците, включително и това, че бавно проговаря, но според всички е защото е 3 езичен. Надявам се искрено да е така и да си е съвсем нормален, въпреки че губя надежда с всеки изминал ден. От следобеден сън се буди примерно по много странен начин. С адски рев. Излиза в коридора и почва да се тръшка, не дава да го пипна, пищи и лежи на пода. Като вляза в стаята и го игнорирам той почва да отваря вратата и да я тръшка. Ужас направо. И това продължава поне 10 минути. Като иска да направи нещо, но не успее, веднага изпада в нервна криза, почва да реве и пищи, хвърля играчките, метка по бебетата разни големи и тежки играчки, идва и ме бие и ми пищи в очите, като че ли аз съм му виновна, че  примерно е препълнил камиона и не може да го затвори. За такива неща и това е непрекъснато. Абе кво ли разправям  Адски сприхав и чувствителен. Съмнявам се да оправи. За Ева по-имам надежда някак си щото ми изглежда по-умна, опитва се да разбере кво и говоря, реагира много по-адекватно.

Е, не знам дали е хиперактивен, то и ние нямаме такава диагноза. По скоро е със свръх чувствителна и изострена нервна система, това е мнение на лекар - невролог. То това с диагнозите при такива малки деца е много относително. Не се надявай да стане флегматичен,  просто търси подход към него, който да не го изнервя допълнително, че това с кризите ми е много познато. Все пак с възрастта нещата се подобряват. Влизат в час така да се каже, малко по малко.
Успех ти желая в ежедневните битки.

Горките деца... горките вие... 

Не знам дали го каза сериозно или саркастично, но на практика май точно така излиза. Вече ми се повръща да слушам тотално неработещи съвети на "специалисти". Оня ден в яслата, понеже са забелязали, че само Дан се занимава с Давид и се опитаха да ме убедят как му липсвала майка и как да съм оставяла бебетата на баща им и да сме излизали сами с Давид, да усетел, че има майка. За пръв път мъжът ми да застане явно на моя страна. Каза им нещо от сорта, че за сега това е невъзможно, защото е приоритет да се погрижи майката на трите деца да оцелее. Бе едва ли ще пукна, ама положението наистина е минало границата на поносимото.  Айде аз съм дърта, все ще намеря начин да оцелея. Но за децата ми е жал, те  са тотално безпомощни и зависими от нас и наистина са горките с откачили родители.  Явно съм си заслужила наказанието, защото в случая става въпрос именно за наказание. Ама тия деца що да страдат.  Въпреки че сега като се сетя как дъртата ме нервеше като дете и как ревах истерично с часове.... много я мразя за това както и за много други неща де... Сигурно и моите деца един ден ще ме мразят. Поне аз съм доказателство, че от рев не се умира. 

NikiFin, успокой се няма да те мразят децата ти. Аз със едно , че направо на моменти съм полудявала, а ти с 3 си майка героиня.
На колко е голямото, за близнаците вече видях на лентичката?

На 2г 9 мес. Иначе и да ме мразят ще ги разбера, защото понякога си го заслужавам. Но все пак се надявам въпреки ужасното ми поведение на моменти да усетят че ги обичам и да ми прощават изблиците. Аз всъщност мисля, че Давид много добре знае, че е непослушен и си заслужава виковете и пошляпванията, така че едва ли ще ми се разсърди за тях. Гадно е когато те бият или обвинят без да си виновен

Същата работа със синът ми.Беше изключително кротко бебе.Ни колики, ни зъби сме усетили, вечно с усмивка си беше детето.След 2 годинка стана същият като Дария

Аз мога да говоря за себе си.
Била съм ужасно бебе.
Майка ми е казвала, че и е идвало да ме хвърли през прозореца.

Сега съм много по- добра и послушна, от доброто ми малко  братче


п.п. За малката не смея да казвам нищо! Чакам да видя.

Шансовете са 50 %. Или ще се превърне в добро дете или няма. Не виждам с какво ще ти помогне сравняването с други деца. Така или иначе твоето е единствено и неповторимо. Няма неща валидни за всички. Примерно всички деца,които познаваме обичат прясно мляко, моето - не. Това означава ли, че всички трябва да обичат прясно мляко? Ще поживееш - ще видиш. Каквото и да стане няма да го промениш и няма смисъл да се ядосваш. А едно будно и енергично дете е далеч за предпочитане пред спокойно такова.
Това е успокоението за майките на природни катаклизми като моето. Да са ни живи и здрави.
Аз съм била спокойно бебе и съм станала голям дзвер след това. В градината биех всички наред. Не съм си играла с момичета до 3-ти клас. Правех лъкове и стрели за целия квартал. Това за статистиката.

   И аз да кажа за себе си. Майка ми твърди,че съм била спокойно бебе, но много не и вярвам.Защото си спомням детските  си години- бях толкова проклето детенце, че просто ме е срам сега като си спомням. Колкото повече растях, ставах по-проклета. Майка ми почина милата. Сигурно аз я уморих. На 40 години се сетих ,че не може повече да съм такъв темерут и реших да се променя. Започнах да чета психологична литература и техники за положителна нагласа. И не знам дали ще повярвате,но сега съм нов човек.