"Съпричастност" от страна на татковците

  • 5 147
  • 50
  •   1
Отговори
# 45
Брей, па как на мен не ми е било физическа умора, а по- скоро психическа отмора!!!!

Отговорът е: Па не ти се е паднало диво дете Laughing

Заклеймете ме всички, ама ако не родиш и откърмиш поне 1-2 деца - защо въобще си жена?! Както и обратното - един мъж ако не се постарае колкото може да осигури поне елементарното на семейството си - защо е мъж?!

Не гледам така на живота, но всеки има право на мнение. За мен хората са хора, без значение дали ще имат деца или не.

Ся сама си противоречиш - той ставал и хранел, а иначе не помагал! Значи той ходи и бачка, носи пари и каквото трябва, храни детето нощем и т.н., а ти какво правиш?

Не, не си противореча Wink
Какво значи "помагал"? Това дете да не е чуждо, та да помага? Негово е, съответно той е задължен да полага грижи за него, а не да "помага" на някой друг. Не всичко се изчерпва с носене на пари Peace
Както той е работил през деня, така и аз. Или професията детегледачка не е работа, щом това дете е моя плът?

А за храненето нощем - деляхме нощта на 2, през първата половина аз ставах, през втората той. Да, разбира се, че имам право да спинкам нощем, това, че съм майка, не означава, че не съм човек с обикновени потребности - храна, сън ...  Wink Мислиш ли, че една жена може да бъде адекватна и да отговаря за живота на детето, ако не спи всяка нощ? Ако няма избор, би се справила, няма къде да мърда, но с цената на много нерви и най-вероятно ще си го изкарва на детето ...

...  Напсувай ме и ти и другите, но такива ги наричам ЛИГЛИ!  ...

Няма да те псувам, както писах вече, не съм нервна, нямам предпоставки да се изнервям Simple Smile
На теб ти е дошло на главата да се грижиш сам за детето, разбирам гнева ти, в първия момент даже си помислих, че те познавам, в наше приятелско семейство се разигра същото, жената изостави детето при бащата и просто изчезна, трудно мога да я нарека майка, но тяхното детенце вече е на 5 г., така че явно става дума за друг случай ...
хм интересно...."професия детегледачка, при положение, че е твоя плът".....оттук насетне аз няма какво да кажа...думите говорят сами по себе си!!! Успех в "професията" мога да ти пожелая само!
За "професия" детегледачка държавата, т.е. всички ние плащаме, да имаш 90% от заплатата си 10 месеца! После още 14 месеца по 200 лв. Ваксини и лекар и осигуровки са безплатни за детето ти /пак всички плащаме/. Мисля си, че "професията ти" е заплатена!!! А все пак става въпрос за детето, което си родила! А да забравих и еднократната помощ! И колкото и да ти се струват смешни сумите, в една съседна Гърция ти хвърлят еднократно 2-3 000 евро еднократно и се спасявай!!! Ай сметни твоите за 2 години! Доживях "майка" да каже, че е детегледачка - сполай ви!

# 46
  • Мнения: 46 534
...оттук насетне аз няма какво да кажа...думите говорят сами по себе си!!! ...

Хем нямаш какво да кажеш, хем пишеш  Laughing ако караш по-спокойно, може би дори ще разбереш какво ти говоря  Rolling Eyes

Сравнението беше във връзка с физическата умора след работен ден (на детегледачка) и след "работен" ден на жена, която си гледа собственото дете, разлика няма.
Написах го във връзка с това:

... а ти какво правиш? ... поеми си адекватно задълженията! ...

Защото за теб явно жената по майчинство не си поема задълженията, а денят й минава в лакиране и фризиране, не в работа, затова дори не заслужава да спи половината нощ ...

Тези 90% мен не ме хванаха, дъщеря ми е голяма, приеха ги след това  Wink
А въпросните пари, които дава Държавата, преди да родя съм си ги платила от собствения ми джоб, нали се сещаш, всеки месец Laughing Дала съм на Държавата доооста повече, отколкото ми е "платила" тя за майчиството, така че не ми казвай, че ваксините и всичко останало ми е безплатно Peace


П.П. Не е нужно да копираш целия "чаршаф",  за да разбера, че говориш на мен Simple Smile

# 47
  • Мнения: 1 763
И аз съм от майките, на които майчинството не им идва отвътре. Много исках детето, обичах от още преди да се роди, но след като се роди, ме беше страх да го взимам, да го къпя. Когато ми го носеха за хранене в родилния дом, си придърпвах кошарката до леглото, хранех го и веднага го връщах обратно, много ме беше страх да го държа. После свикнах. Аз схванах темата не точно като вършене на "работа" около бебето от страна на татковците, а като желание да са близо до детето. Не е тежка физическа или интелектуална работа да смениш памперс или да държиш шишето с млякото. Въпросът е да искаш да си с детето си, да ти е било мъчно за него, когато си бил на работа и да нямаш търпение да се прибереш, за да си го нагушкаш. Така разбира нещата и прави бащата на моето дете. Не съм съгласна с таткото, който пише, че жените мислят, че са извършили голям подвиг като са родили и че всички са им длъжни.  Поне аз искам мъжът ми да обича детето ни така, както аз го обичам. Тогава желанието да помага е естествено и идва отвътре.

# 48
  • Мнения: 2 448
Моя мъж на бебето се включваше много добре - за къпане и всичко останало, но сега вместо да му е по интересно и да се занимава като отрасна детето той все мрънка и се жалва, че нямал спокойствие от сина ни.  Confused

# 49
  • Мнения: 336
 
     Е разбира се има и много печени бащи, не искам да слагам никого под общ знаменател, но има и такива, които ти идва да  #2gunfire.
   

Повече не коментирам, а това, че ти interesno си попаднал на неподходяща жена е за друга тема. Точка. И не съм някоя лигла, която да квалифицираш. ОК?

# 50
  • София
  • Мнения: 1 456
Interesno, ситуацията  която се намираш намираш е точно същата в коята са майките, чийто мъже отказват или не намират време да бъдат до тях и да ги подкрепят в отглаждането на детето им. Само където ти  си татко и за теб би била в сила темата "Съпричастност" от страна на майките.

Според мен всичко е до усещане и желание.
Колкото е ново и непозанато за един татко новото човече , точно толкова е ново и непознато и за майката. Не знам на някой да му идват "отвътре" знанията да бъдеш родител, но си прав, че отвътре идва чувството и желанието да бъдеш спътник, а не придружващ
в отглеждането на детето.

Точно за това съвместно "пътуване" става въпрос в което и двамата родители да носят отговорността и да бъдат съпричастни един към друг и към детето.

Последна редакция: пн, 11 авг 2008, 13:59 от Муци

Общи условия

Активация на акаунт