Публикувана: 23 апр. 2008, 19:04 ч.
Последно мнение: 24 юли 2010, 10:49 ч.

3-та тема на чакащите

61 701
779
1

# 30 3 юни 2008, 22:39 ч.

Мнения: 158

Shapokliak,аз от никой не съм се крила,а опитвам да се представим по най-семплия начин.Малко ми трудно защото съм "директор на водопад"също се притеснявам от махленските клюкарки,но вече си изработих стратегия,която дано проработи!
във форума някъде можеш да намериш споделения опит от по-"старшите"мами.
Самия въпрос във тебе ще породи правилния отговор ooooh!

п.с.за сега на мен почти никой не обръща внимание,само се лензят на бебка и я оприличават ту на единия ту на другия, което ме докарва до пръскане по шевовете от удолвоствие Whistling

# 31 3 юни 2008, 23:25 ч.

Мнения: 921

Цитат на: Shapokliak в вт, 03 юни 2008, 21:29

...та, казах на достатъчно ,за да го разберат всички- предпоставки има. мислите ли, че постъпих добре? всички на които казах реагираха много нормално, в смисъл нямаще никакви тъпи въпроси и прекалено любопитство. много мислих и ми се стори, че това е по- доброто решение, защото така ще избегна стъписващия момент и неконтролируемите реакции когато детето е вече при нас. знаете колко са деликатни тези отношения и как всяка една от нас се опитва да направи всичко възможно за да предпази детето си. в този ред на мисли още се чудя не беше ли по- добре да си мълча, разума ми казва, че така е правилно, но съм объркана. извинете за дългия пост.

Шапокляк, съжалявам - не съм изпадала в подобна ситуация и не мога да ти помогна с нищо от опит. Мисля, обаче, че си постъпила добре, като си подготвила колегите и обкръжението си, за да няма вцепенени погледи и глупави реплики, когато се наложи внезапно да излезеш в майчинство. Нали така или иначе всички ще разберат, когато събитието настъпи, а то може да стане по-скоро отколкото очакваш Wink

. Това, че ще ставаш майка е едно от най-прекрасните изживявания и не виждам защо трябва да се обгръща с някаква мистериозна тайна начина, по който си станала такава.
Успех и скоро да ни зарадваш с някоя хубава новина по темата! Peace

# 32 4 юни 2008, 10:58 ч.

Мнения: 34

Аз съм осиновена и в момента съм подала документи за осиновяване- съдбата ме поставя сега от страната на мама и виждам през колко въпроси е минала, милата ми мама. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, МОМИЧЕТА!! НАПРОТИВ- ГОРДЕЙТЕ СЕ!!
Когато разбрах от мама, че съм осиновена, казах на всички, защото исках да споделя, но и защото исках да знаят, че знам и не ме притеснява това.
Сега, когато ще си осиновяваме детенце, отново казах на всичките си познати- и близки и далечни, и колеги и всякакви хора. По този начин освен че споделям, им показвам, че не се чувствам уязвима от това- това не ми е слабо място, а гордост. Така парирам желанието на разни дребни душици да ме вкарват в сплетни и интриги. А който иска да говори зад гърба ми- нека. Това не ме интересува. Пред мен, обаче, ако някой само се опита нещо накриво да ми каже по този въпрос, армията ми е строена в бойна готовност- натискам копчето веднага!
Мисля, че на мен ще ми е по-лесно да кажа на детето си, че е осиновено. Моето дете ще има мен като модел- мама също е осиновена, знае как се чувства и знае, че няма нищо страшно или лошо в това. Не знам, ще видим. За сега сме в самото начало- само документи съм подала. Ще пиша.

# 33 4 юни 2008, 13:23 ч.

Мнения: 2 722

Цитат на: imago в ср, 04 юни 2008, 10:58

По този начин освен че споделям, им показвам, че не се чувствам уязвима от това- това не ми е слабо място, а гордост. Така парирам желанието на разни дребни душици да ме вкарват в сплетни и интриги. А който иска да говори зад гърба ми- нека. Това не ме интересува.

Ето го отговора за Шапокляк /според мен/.
Това е най-естественото поведение по мое виждане и това е начина, по който аз процедирам.

# 34 4 юни 2008, 19:02 ч.

Мнения: 262

Цитат на: imago в ср, 04 юни 2008, 10:58

само това мога да напиша

# 35 4 юни 2008, 19:57 ч.

Мнения: 310

Благодаря на всички! bouquet

# 36 9 юни 2008, 22:04 ч.

Мнения: 1 327

в четвъртък съм на първата среща в ЗД. Направо ще се пръсна! Пада се точно в период, в който имам много проблеми на главата си и съм адски объркана. Не по отношение на осиновяването Grinning

Не знам какви въпроси ще ми задават, имам чувството, че покрай проблемите ще забравя и какво да питам.. Някак си ми омръзна и да ме питат - като искаш още едно дете, защо не си родиш?! А сигурно и там ще отговарям на същия въпрос Confused

Как протече вашата първа среща? и също ли бяхте толкова притеснени?

# 37 10 юни 2008, 00:14 ч.

Мнения: 11 914

Елито, не е толкова притеснително.Откровено казано, на мен ми беше малко странно, независимо, че поради някакви причини към момента аз бях изчела немалко доклади относно проучвания за осиновяване.Навсякъде е различно.Но обикновено на първата среща питат по- общи неща,опознавателни и не пряко свързани с осиновяването.Успех!

# 38 10 юни 2008, 08:29 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Здравей, еlito !

На първата среща и аз бях доста притеснена ooooh!

Питаха ме за моето детсво, за родителите ми, за брат ми, за вторичното ми семейство. Питаха ме и за моите мотиви за осиновяването. За това, дали бих казала един ден на детето ми, че е осиновено. Като се сетя, доста неща засегнахме и самата среща продължи около един час. Желая ти успех, както и на всички чакащи! bouquet

Аз съм казала на всички които познавам, че съм в процес на осиновяване и хората се радват за мен. Е, има и такива които ми задават такива въпроси и ми дават "съвети" #Crazy

от рода на:"Ама, защо бързаш да осиновяваш?" или"Всичко ли опита да си имаш биологично дете, ходи ли на еди коя си църква или манастир?" "Вземи напиши едно писмо на Алена/астроложката/ може да ти помогне на коя дата е подходящо да заченеш" newsm78

Ядосвам се вътрешно, но ги подминавам с усмивка, е, поне засега...

# 39 10 юни 2008, 10:14 ч.

Мнения: 34

Манастир? Алена?? Тези хора са изумителни!! Има ли още такива??? А аз си мислех, че са останали в романите на Елин Пелин... Какво да се прави- ще се усмихваме Rolling Eyes

# 40 10 юни 2008, 19:24 ч.

Мнения: 262

Здравейте, не се ядосвам аз на такива малоумници тръгнали те да ти обясняват и да ти нареждат живота я си се усмихвайте и си гледайте децата.
Не виждам какво е по-различно осиновеното от биологичното, и да ви кажа мой наблюдения осиновените деца и външно заприличват на родителите си Simple Smile

, но важното е че знаем какво предприемаме и сме готови да дадем всичко от себе си Hug

Успехи
Искам един въпрос да задам но незнам къде, затова ще питам тук.
Ако ми откажат да осиновя дете мога ли да обжалвам?

Последна редакция: вт, 10 юни 2008, 19:34 от teodora_ss

# 41 10 юни 2008, 21:05 ч.

Мнения: 310

teodora_ss , защо мислиш че ще ти откажат, я недей така се настройва.
на въпроса: да,можеш да обжалваш. 14 дневен срок от уведомяването за отказа пред административния съд в града където е съответната регионална дирекция.обжалва се отказа да те впишат в регистъра.
и не мисли такива неща, ей Hug

# 42 10 юни 2008, 21:31 ч.

Мнения: 11 914

Shapokliak, вероятно Теодора говори за съдебно решение с което се отхвърля молбата за осиновяване.Предполагам, че е така, тъй като тя вече е вписана в регистъра, но ако нещо греша, моля да бъда извинена.
Решението на съда е обжалваемо пред съответния апелативен съд, но при спазване на законовите процедури не мисля, че има причини за притеснения.
teodora_ss,защо мислиш, че ще ти се откаже?

# 43 10 юни 2008, 21:49 ч.

Мнения: 262

Цитат на: Светкавица в вт, 10 юни 2008, 21:31

Цитат на: Shapokliak в вт, 10 юни 2008, 21:05

Вкрая на мес ще изпратят доклада в Благоевград и там ще се реши дали ме вписват или не.
Имам съмнения понеже съм с Таласемия Майор.Не знам дали ще ми позволят да осиновя дете, иначе щях да подам док още януари на се отказах примирих се че не може, после едне жена ми каза че и инвалидизирани хора са осиновили и така реших да стигна докрай пък каквото стане. Hug