Привързано родителство с две деца?

Според мен,за да се чувстват децата щастливи, то трябва майката да е щастлива.Как ще стане това ,ако непрекъснато си разочарована от себе си,че не можеш да се раздвоиш?Приеми спокойно фактите и се наслаждавай на децата си и времето с тях, когато това е възможно.Разумно е всеки член на семейството да уважава другите и тяхното време и пространство,това включва и децата и бебетата.У нас децата винаги са знаели ,че всичко е по равно .Всичко за всички.Признавам, че малката е доста по-голяма егоистка от големите,но в това вина имат  как и бати.Аз съм тази, която по-скоро не прави компромиси със собственото си време и спокойствие.И тя го знае.Но смея да твърдя ,че расте щастлива,спокойна и обичана.Големите ми деца са много отговорни и превързани към семейството .Така ,че се успокой,нищо страшно няма да се случи, ако оставиш бебето да си поплаче малко или баткото да се занимава сам в стаята си.

Аз също съм фен на привързаното родителство. Така съм чувствала нещата, така съм ги направила. Непонятно ми беше като кажат- ама детето има нужда от лично пространство. След като бебето/детето плаче, търси те с очи и се успокоява само в прегръдките ти, иска да спи гушнато,  не разбирам за какво лично пространство става въпрос. До навършване на година и полвина дъщера ми беше буквално залепена за мен - кърмех я, не се бяхме разделяли за повече от 2-3 часа седмично. Когато я отбих, тя постепенно се оформи като по-самостоятелен и независим индивид. Започна да се заиграва сама, да не ме търси всяка секунда. Когато почнах работа тя беше на 1г.и 9 мес. и го преодоля много трудно. Върна се назад в своето развитие, отново се залепи за мен и се бореше и плачеше неистово при всяко мое излизане. Беше ужасно, кошмарно и тъжно. Сега обаче близо половин година по-късно тя е отново независима от мен - по цял ден е с баба си. Обича да ходи и при другите си баба и дядо, обича да спи при моите родители понякога. Струва ми се, че това щеше да настъпи по-рано, ако не я бях стресирала с тръгването си на работа. Чувствам вина за това определено.

В твоя случай, Нели, смятам, че всичко може да продължи както преди, просто да намериш начин да приобщиш бебето към вас. Ако сега прекратиш предишнте отношения със сина ти, той ще направи връзка и ще се настрои срещу бебето. Ако изолираш бебето пък, ще се пръснеш от мъка, просто защото мисленето ти е такова. Затова застани някак си по средата. Предполагам и ти като мен просто си така устроена- може да те боли зверски гърба, да не спиш месеци и години наред, но пак ще го носиш и приспиваш на ръце, пак ще спите на едно легло и пр. и пр.

Привързаното родителство с две деца си е трудна работа, така че Нели, не се обвинявай, ядосвай, натъжавай и т.н.  Нещата ще си дойдат на мястото, просто трябва да мине известно време, за да се ориентираш в обстановката. Важно е да не забравяш, че не всичко може и трябва да е по равно. Никога не можеш да отделиш на второто дете времето, което си отделяла на първото (освен ако не го направиш изцяло за сметка на първото). Няма смисъл да опитваш. По-добре се настрой отсега, че няма с второто дете да сте толкова "залепени", ще има периоди, в които то ще спи само, ще лази само, обирайки играчките на баткото от пода и т.н. За сметка на това вероятно ще стане по-отворено към света, готово да ходи И при други хора, ще се радва на майка, която е доста по-спокойна и уравновесена и т.н.

Слинга... Не знам... Зависи колко ревнува първото дете. От една страна това наистина е начин за близост. Но ако по-голямото детенце преживява тежко увеличаването на семейството, не мисля, че е много добра идея. Поне не непрекъснато. С моя ревнив батко съм благодарна, че по времето, по което се роди щерката, не знаех за слинговете. Тя спеше много добре сама и в момента, в който за себе си осъзнах, че просто не е възможно с нея да имам цялото време на света, което съм имала с брат и - без особени скрупули я оставях да си спи в креватче, кошничка, количка. Свикна от рано и беше много хубаво, защото оставаше време и за брат и.

Кърменето - гледах да я кърмя на поискване. Гледах и доколкото е възможно да не го правя много демонстративно пред баткото, т.е. на моменти съм гледала да не и предлагам, ако може да се разсее с нещо друго. Слава Богу тя нямаше много голяма нужда да суче и като направи годинка и няколко месеца много разреди кърменията и съвсем неусетно се отби. Вероятно ако бях настоявала щяхме да се кърмим по-дълго, но реших, че така е най-добре за двамата... Но моите деца са породени, той много ревнуваше, не разбираше достатъчно, че да говорим, изобщо сложни бяхме с кърменето. Ако при вас го няма това, не мисля, че ще имате проблеми в тази насока. Все ще измислиш някакво занимание за баткото, докато малката се насуче.

За спането - и до момента най-често спим четиримата на спалнята (или поне тримата - демек аз и децата). Знам, че не е приемливо за всички, има и неудобства, но това е положението.

Нещата се променят във времето - има периоди, в които едното е по-залепено за теб, съответно се налага другото да се оправя по-самосиндикално, и обратното.

Не се сещам в момента какво повече да ти пиша. Това е то с две деца - балансираш, доколкото можеш, и се опитваш да дадеш всекиму според нуждите, без да очакваш, че всичко ще е по същия начин или по равно...

Много усмивки ви желая 


пп Nani_, честито бебе   

ппп Никога не съм разбирала желанието на някои хора да пишат, когато няма какво всъщност да кажат по темата, освен че не споделят възгледите на автора...

Големият не ходи ли на детска градина?
Това което описваш не ми се струва добро нито за теб нито за детето ти. То е вече самостоятелна личност (всъщност е такова откакто се е родило), а освен това ти не си тригодишна.
Дъщеря ми от съвсем малка съм я оставяла да се занимава и заиграва сама, винаги е заспивала сама в креватчето си, а аз съм имала време за работа и за себе си. В момента когато са заедно с батко си си играят двамата и много се забавляват.
Поста на дейзи е много показателен според мен каква грешка е това тъй наречено привързано родителство: детето се успокоява само с майка си защото му е създаден такъв навик, и после понеже майката не може да остане цял живот домакиня в къщи (както предполага западния образец на тази практика) следва големия стрес за детето.

какво точно е привързаното родителство  да ходиш нон стоп с бебето  навсякъде ли? ако е това то при мен по неволя се получи. никой не пожела да вземе първото ми дете дори за 1 вечер да не говорим за по дълъг период. та с мъжа ми си я гледахме а тя беше ужасно ревлива и капризна, за спане да не говорим. в буквалния смисъл едва оцеляхме да  не говорим за стреса и безсънието /всяка вечер ставане по минимум 10 пъти/ който изживяхме. та ако това е привързаното родителство аз него харесвам защото не е от полза за мен и за детето. но който няма избор явно става привързан родител и по неволя 

Май я раzбираме грешно. Тя няма амбиция детето да е zалепено zавинаги zа нея, а да се отдели когато само е готово zа това и то постепенно.  Все пак тя трябва да му поzволява и да го насърчава да се отделя. Слинга е, ако и другото дете е все така zалепено и не иска да спи и стои само. Моя например вечЕ 2,5 г. не се сещам zа момент да иска да е сам. Просто като гледам другите бебета си лежат в кошчета , в колички , гледкат ... но моето искаше непрестанно някой да се zанимава с него, да комуникира с него. т.е не мога да си седя на пейката с бебе в скута. НА това бебе трябваше да се обяснява zа тревички и цветенца и да се държи zа ръЧичките да ходи ... Някои деца не можеш да  ги отделиш беz да ги травмираш и нараниш. Така  че полека  , всички са раzлични
 Анаисе при вас е имало проблем, който не сте открили навреме и zатова се е получило стрес.

   Не съм привърженик на привързаното родитиелство, а на приучване към самостоятелност на детето още от първия му ден. Иначе кога ще сготвя и изчистя ,цялата къща мене чака и сготвено за трима трябва да има всеки божи ден ,и кога ще седна да си почета на спокойствие.   Нахранвам го , подпирам го на масата и го оставам, а аз си върша работата. Ако иска обикаля  из къщи, ако иска се заиграва. Обезопасила съм цялата къща и не му вървя по петите. Чак като си свърша работата , тогава си играем. Много си играя с него ,но общо взето когато аз кажа.

   Аз съм против слинговете, извинявайте ама първобитно ми се вижда...Вече отдавна са измислени количките, шезлонгите, бънджитата и какви ли не още помагала.

Хубаво де.. чета, чета и се озадачавам все повече..
От постинга на Maria St. излиза, че едното дете е ощетено - второто. Само за първото ли има привързано родителство? Значи понеже първото е свикнало майката винаги е на разположение се пренебрегва второто на моменти. Нещо не ми се връзват нещата. То е ясно, че по равно внимание не може да се даде, но все пак ми се струва, че по логиката на въпросното родителство трябва майката да обръща изцяло внимание и на второто дете. А това е невъзможно! Според мен някои теории за възпитанието са прекалено крайни. Аз за себе си винаги преценявам какво е реално приложимо във възпитанието на моето дете и какво не.
Baibibi е права.. това е някакъв кошмар! За мен би било такъв. И честно казано не можех да си представя, че ще седя 2 г. по майчинство и като капак детето ми ще се срива психически от отделянето му от мен. Александра тръгна на 1 г. и 3 м. и никога не е ревала. Никога не ме е молила да я взема първа и подоби неща. Точно защото беше самостоятелна и УВЕРЕНА в себе си. Как се дава увереност на дете, чиято майка скача при всяко повикване, храни, носи и пр. до не знам колко годишна възраст.

Или аз нещо криво разбирам тази теория с привързаността 

Просто недей да се кахъриш на кого колко даваш (грубо казано). Просто трябва малко време да си напаснете режимите и да свикнете един с друг.
Разликата на моите е горе-долу същата. Като родих спрях баткото от детската градина и до ден днешен не ходи. Той по принцип си е лепка за мен....в краен случай баща му. Е вече започна да иска да ходи при баба си, заиграва се сам.....просто порасна.
Е, сега другата лепка не ме пуска, но когато е с батко си поне не реве за мен, но почнаха да се бият за играчки и територия.
Танюшка, а ако ти висне на крака и почне да реве, как точно ще изчистиш и ще си почетеш......до дете е. Малкият ми е по-спокоен, но баткото беше голям ревльо (всъщност все още е).

Не знаех, че има такъв термин, но се включвам, защото и моята дъщеря е от децата, които искат много внимание, а когато се роди брат й (тя бе на 3,5 г) стана много трудно. Много му се радваше и много ме ревнуваше. Започна отново да не иска да ходи на градина, за да е в къщи с мен, сега иска да я взимам първа, за да е повече време с нас. Не знам защо смятате, че едно дете, което има нужда от майка си е неуверено или има някакъв проблем... Просто е по-чувствително. При еднакво отношение - синът ми е по-неуверен от дъщеря ми и ме търси още по-често, верно че е още мъник (1г1м). Опитай се да правите нещата тримата, аз така правех - хранехме бебко двете с кака, гладехме тримата (понякога аз с кенгурото), готвехме тримата кака до мен, бебо в кошче) и т.н.

Хайде да не превръщаме темата в поредния спор за и против привързаното родителство, носенето на бебето, и т.н. Авторката е написала изрично, че ИСКА да практикува привързано родителство.. И търси съвет КАК да го прави с две деца, а не ДАЛИ да го прави.
За тези, които не разбират или не споделят идеята на привързаното родителство - има достатъчно теми за писане.
Що се чувствате длъжни точно тук да си обяснявате възгледите, не мога да разбера 

Vache, нещо не си ме разбрала или аз не съм се изразила добре. Не знам къде прочете, че се пренебрегва второто? Напротив - казвам точно обратното - няма ощетено дете (или всяко е ощетено - кой както предпочита). Със или без привързано родителство второто дете се гледа различно и никога не можеш да му дадеш същите работи, които си давал на първото. Или почти никога, айде, сигурно има и изключения, особено там, където е голяма разликата във възрастта. Никога не можеш със същия трепет да очакваш първото "мамо" - просто знаеш, че ще дойде момента, нито първото зъбче (закъде да бързаш  ), нито прохождането - пак се радваш и пак го обичаш с цялото си сърце, но е много по-различно е просто. И това е така независимо от типа родителство. Затова не трябва да очакваш всичко да е същото, просто за второто дете привързаното родителство е различно и в това няма нищо лошо.

Вижте сега, много зависи от характера на детето. Децата, ако щете вярвайте, са различни, също като нас възрастните. Специално на моето дете му беше нужно много внимание. Още от бебе, докато е будна съм я занимавала с песни и какво ли още не. Имаше тежки колики до 3 месец, а до 6 - само нощем. После имаше тежко зъбоникнене. Всячески съм се старала да й помогна. В нейния случай помагаше само гушкане. До 5-тия си месец спеше по корем върху мен, а аз полуседнала. Дали е кошмар за вас или не, слабо ме интересува. Даже бих казала, че не е възпитано да даваш такава тежка оценка за нечии методи на възпитание. Кошмар е да пребиваш детето си или да смазваш психиката му, да го държиш гладно, голо и на студено. Това да се грижиш за него, както то иска и сърцето ти повелява, според мен не е кошмар. Да , не готвех, не чистех, не ходех на дискотека и по кръчми. Пак казвам, така съм го чувствала, така съм го направила. Дойде момент, в който насила я откъснах от себе си, а тя не беше готова. Точно тогава изневерих на въпросния метод и видях, че не съм права. Но така и така бях започнала, реших да устискам. Съжалявам, най-искрено, че постъпих така. За пръв път тогава реших да се проявя като егоист и видях, че тя го преодоля много трудно. Вярвам, че ако бях устискала още поне половин година вкъщи и ако се бях върнала на старата си работа, където работех на смени, раздялата щеше да стане много по-плавно, а и тя щеше да е узряла емоционално. Аз обаче реших да сграбча възможостта, която ми се отдаде и от режим 24/7 заедно, се хвърлих в другата крайност - работа на пълен работен ден и 5 дневна работна седмица. Естествено, че ще го изживее тежко. Съжалявам, че го направих и именно затова ми се струва, че и в случая на Нели, не трябва по-голямото й дете да се изведе насила от този стил на живот.
А това, че на 3 годишните мястото им било в градината и трябвало да се социализират и пр., не хващам дикиш, защото пак казвам - децата са различни. На мен например най-кошмарния период в живота ми е  градината. Обичах да си седя вкъщи с баба ми и дядо ми, да си чета книжки, не обичах да играя с деца. Бях затворена и вглъбена в себе си. Благодарна съм, че майка ми видя това нещо и ме спря от градина. Ето ме сега... нормален, здрав, прав човек съм.

Не виждам да има проблем щом майката иска да си остане вкъщи с двете деца. Какво да се прави, част от съдбата на първото дете е в един момент да отстъпи част от родителите си на по-малките деца. А по-малкото все се опитва да се доказва. Така или иначе всички деца в семейството се конкурират за вниманието на родителите си, но също така и усещат всеотдайността и любовта им.
Само не съм съгласна с това по-голямото дете заедно с майка си да обгрижва по-малкото с цел приобщоване. Според мен внимание трябва да има самостоятелно и за двете деца - докато бебето спи да се играе повечко с по-голямото. Ако майката сменя памперсите на бебето, то другото дете да сменя памперси на своята кукла, ако иска. За мен изходът е всяко от децата да има свое самостоятелно място в семейството. Така голямото няма да се чувства пренебрегнато и спокойно ще се занимава самичко известно време.

Защо така я емнахте девойката?! Това, че има друг поглед за отглеждането на децата, не означава, че това което прави е грешно. Още по-малко пък е кошмар и филм на ужасите. Така го чувства със сърцето си, така прави.

Освен това примерите, които болшинството дава за самостоятелност са за по-големи деца, не за пеленачета и батко, който ревнува със сигурност.

Нели, чу ли? Моментално да се отлепиш от двете си деца, защото лошо... И как точно си го представяте това? Как се оставя бебе на 1 месец да е самостоятелно?
Заставам зад думите на Мария Ст. и Дейзи и се подписвам под тях.

Нели, аз съм на същото дередже като тебе. Само баткото ми е по-малък.
Докато беше бебе го носех в слинг винаги. Кърмен е на поискване, спеше при нас. Не сме се разделяли повече от 1-2 часа седмично. Не ми тежеше никак, макар да беше трудно бебе.
Беше залепен като гербова марка за мен година и половина. Сега елате го вижте -  гледа филмчета сам, виждам че му е забавно сам да играе неговите момчешки игри, щастлив е, весел и общителен е и невероятно разбрано момче. И чудесно общува с други хора и деца.

Доволна съм от резултата от привързаното родителство. И пак го правя.
Сътресения има, ревност има голяма, трудно ми е много, но търпя
Спим четиримата на спалнята, докато кърмя чета книжка, рисувам камиони, гушкам и двамата, говоря много. Сигурна съм, че разбира.
И да, давам на всекиго според нуждите.

Дано да ти вдъхнах малко кураж.

На мен само това със спането всички на едно легло ми идва в повече. При положение, че почти денонощно съм била с тях поне всеки може да си спи в своя креват, пък пак да сме в една стая. Детето на 2 години вече се заиграва самичко за половин час наведнъж и не е нужно постоянно да е с майка си в една стая или до нея на стола. Още от годинка децата започват да имат нужда от възможност за самостоятелна игра и им е достатъчно да знаят, че майка им е наоколо.