глупост, егоизъм или страх

 Аз въобще не разбрах самата кики, дали иска дете. В един момент се радва, че не е бременна, в друг страда за същото... Помоли приятеля си известно време да не те притиска и си помисли какво ти искаш от тази връзка, как си представяш бъдещето и тн Ако нямаш ясна представа, по-добре не предприемай такива решителни стъпки само заради него или защото си "много стара".

Много неща ти пречат да мислиш трезво, а и то едва ли е възможно в положение като твоето... дори само мисълта, че вече не си много млада т.е. според теб вече няма да имаш кой знае колко шансове допълнително утежнява нещата... трябва да ти стане ясно, че в някои ситуации идеален вариан просто не съществува... но така или иначе най-важното е да си дадеш сметка, дали наистина искаш да си с този човек и когато вече си абсолютно сигурна в решението си и то е"да", ще видиш, че и възможността за бебе вече не те плаши... само не мога да разбера защо си мислиш, че иска дете от теб, за да замести първото - човек,който обича децата по принцип иска да има и 2-ро и 3-то...е, може би за да запълни някаква липса, но същата такава липса изпитват повечето хора, които са достигнали определена възраст и зрялост, а все още нямат дори нито едно дете - нуждата да се грижиш за едно малко същесто и да го виждаш как расте, радостта от общуването с него е съвсем естествена... знам ли, че един мъж ме обича, никога няма да ми дойде на ум да си мисля такова нещо... Просто самото наличие на друго дете е утежняващ емоционален и финансов фактор, който трябва да имаш впредвид. Но мисля, че ако наистина взаимо се обичате, ще успеете да съчетавате нещата!
Пожелавам ти успех!

Ако някога загубиш любовта му ,ще ти остане поне детето от него. Няма по голяма радост от това да бъдеш майка.

Аз имам преки наблюдения как втората жена на вуйчо ми тормозеше братовчедка ми от първата му жена.
Само внимавай в каква "мащеха" ще се превърнеш, защото ти може да ревнуваш от едно дете, но я си помисли то как те приема.

Аз наистина се очудвам, че има хора, които сравняват любовта между двама души с тази между родител и дете.Съжалявам ако прозвучи грубо, но в действителност само този които няма дете не го осъзнава...колко прекрасна, чиста, истинска и всеотдайна може да бъде бащината обич.
Обичта, която демонстрира приятеля ти ме води само към едно....че той мъж за пример.Какво повече може да се иска?
Можеш да си сигурна, че обвържеш ли се с него той би дал всичко за вас, така както би го дал и за по-голямото си дете...и това е нещо нормално и естествено...Дали именно обичта, която раздава този човек не те плаши....и това, че той може би не те заслужава...
Поста ти е объркващ.Хем пишеш, че искаш да имаш дете.Упрекваш се, че при теб не става от раз, а в следващият момент казваш "и Слава Богу" 
Хубаво е да седнеш насаме и да решиш какви са целите ти, мечтите ти за напред, да си подредиш приоритетите...и да се замислиш как се виждаш след 10-ина години.
Ако питаш мен, аз не бих се чудила много, човек трябва да изживее живота си не в терзание...използвай всеки момент и се радвай на това, че си обичана...детето не може да те измести.....Напротив....ако приемеш това дете...може и да не е като твое, но като част от човека когото обичаш..смятам, че ще ти е по лесно.
В момента ти асоцираш детето май повече с предишната жена...и затова те боли.
Опитай се да обърнеш светогледа.
Останалото е вътре в теб...пребори се с ниското самочувствие и се отдай на радостта...ако не можеш....или не искаш...поне не огорчавай този мъж....

Моето мнение, е че ако обичаш този човек и смяташ че ще е прекрасен баща и съпруг не би трябвало да се тревожиш за това, че има детенце което обича. В крайна сметка всеки може да се окаже на неговото място, това нали не означава че няма право на 2-ри шанс да бъде щастлив с друг партньор? А ако ти отвориш сърцето си за неговото дете вярвам и 3-мата ще сте щастливи, а може би 4-мата 
Когато с приятеля ми, вече съпруг  започнахме да си правим бебе аз също изпитвах смесени чувства, ама дали точно сега е момента, ама дали няма да срещна някой по-добър, ама живота ми ще се промини дали съм готова.Тогава бях на 29  Колкото повече време минава все по-големи егоисти ставаме. Сега имаме прекрасен син и сме невероятно щастливи!
Желая ти успех, преследвай мечтите си!

Искам да отбележа,че ако е нямал кой знае какви контакти с другото си дете....както в нашия случай,малкия е бил бебе,когато са се разделили ...е малко по различно .Аз виждам как те нямат за какво да говорят,нищо че са баща и син.А също така и постоянното настройване на майката,срещу нас ,си оказва пак голяма роля.При последния скандал(тези скандали продължават вече 5 год. ),преди 2 седмици,когато тя не искаше да пуска синът си в нас...той просто затвори тел и ми каза.""Ама тя кво си мисли,че може да ме заплашва с нещо ли..ми аз си имам ново семейство,деца...""
Та виждам как битката му да си вижда сина,с времето се изчерпва отвсякъде ....и един ден просто повече няма да има сили.
...различни ситуации....
Аз съм свикнала с неговото дете...,не мога да кажа ,че го обичам като мое,но съм го приела почти като такова ..Най вече ,приела съм този мъж с това дете,и съм знаела ,че така ще е завинаги.
Ми тва е...нищо грубо не виждам в постовете си

 
Това,че той обича детето си и държи да поддържа връзка с него,само трябва да те радва.Имаш до себе си един отговорен човек и любящ баща.Опасенията ти ,че иска дете ,за да компенсира липсата първото е неоснователна.Я си представи,че не се интересуваше от детето-нямаше ли да си помислиш, че един ден това може да се случи и на вашето бъдещо дете?От личен опит ще ти кажа:Това ,че моят мъж не се интересува от детето си от преден брак,винаги ми свети като лампичка в мозъка.

Аз бих погледнала така нещата. Той много обича деца, грижовен е. Обича толкова много детето си, колкото всеки родител. Не бих се тормозила въобще. Нашето детенце, ще обича толкова, колкото и неговото. /По твойте думи много./ Какво по - хубаво от това?

Подкрепям!

Много си неуверена за това дали искаш дете или не ... това че детето му ще е на първо място за него е факт , който ти или приемаш или не , но дали твоето дете ще замени или компенсира липсата на другото .... защо си мислиш така не успях да разбера 

Авторката щом от сега я притесняват тези неща,значи има повод за това....не си представям като има дете как ще се развият събитията.Човек трябва да се изясни до къде могат да му стигнат разбиранията спрямо партньора ,но те да бъдат от сърце ,не само на думи,защото в противен случай ежедневието му  ще се превърне в ад.

Ние като поискахме второ дете, не сме запълвали никаква липса, и сега си ги обичаме двете деца, и пак толкова много, колкото преди само едното. В сърцето на родителите винаги има място за още    И като обичаш едно дете, не му търсиш заместник, а просто си го обичаш винаги.

Преди да се прави дете обаче, е по-добре да сте сигурни, че сте направили добро семейство и че и двамата го искате това дете. Може и затова да не става - защото ти не си сигурна. Ето, животът, съдбата или Бог (или каквото и да е) ти дава шанс да си изясниш на себе си какво искаш и да вземеш решение. Не пишеш никъде дали го обичаш този човек - мечтаеш за дете, ревнуваш го, не си първа младост и се чувстваш неуверена... Обаче обичаш ли го, виждаш ли живота си с него в бъдеще - когато той ще има 2 деца, и т.н.

Кики, не схващам смисъла на заглавието ти. В думите ти не виждам нито глупост, нито егоизъм. Виждам ясно една сигнална червена лампичка - твоята интуиция. Ти усещаш, че в цялата идилия с твоя безкрайно добър, отговорен, обичащ приятел нещо не е в ред.
Аз не знам какво е то, защото светът е много шарен и ситуации всякакви.
На твое място на първо време възможно най-точно бих си изяснила точните причини за раздялата с първата му жена, и то не от неговите думи, защото от казанато от теб нещо силно навява на нередност там.

Без да може да се прави аналогия, ще ти разкажа част от моята ситуация.

Имах приятел за чудо и приказ. Добър, отговорен, стабилен, обичан и уважаван от обществото. В очите на околните - най-прекрасният мъж, на когото може да попадне една жена, за в моите пък да не говорим. Един ден стана грешка и случайно забременях.
Отдръпването, отчуждението и неглижирането започнаха да се прокрадват малко по малко, докато някъде към средата на бременността ми той заяви, че е много объркан, прекалено млад за да има деца, заяви на родителите ми, че не иска да живее и да има нещо общо с мен и че "личното си щастие не би го жертвал за нищо на света".
Така и не ми обясни причините, заради които се отчужди от мен. Да бях аз грешната, исках да разбера от него, къде точно съм сбъркала, но смислено обяснение не получих. Понеже не успя да поеме отговорността за това, че ме заряза бременна и че вече близо две години не се грижи за детето си, започна да се държи по възможно най-свинския начин на унижения, подигравки, обиди, като не криеше че го прави умишлено, за да ме доведе до състояние, в което аз да не издържа и да кажа нещо по-грубо, което да му даде повод да твърди пред хората, че аз го гоня и не го допускам до детето. Веднъж ме заяви, че някой ден, когато детето започне да разбира, и на него ще му каже, че сме разделени, защото аз съм го изгонила.
Пред всички твърди, че много си обича детето. Всъщност бях покрусена, когато разбрах, че някои от колегите ни, които нямат близка връзка с мен, всъщност дори не знаят, че той не живее с нас и че не поема никакъв практически, емоционален, а доскоро и финансов ангажимент към отглеждането на детето.
В очите на непознаващите го отблизо той все още прави впечатление на изключително добър, стабилен, отговорен, а на тези жени, които го харесват (а те не са малко) вероятно прави впчетление, че би бил изключително грижовен баща. Сигурна съм, че ако някога се стигне до обяснения (защото той от непознати крие съществуването на детето) той би казал, че е имало непреодолими различия в разбиранията ни и че аз съм го изгонила, сигурна съм че би обяснявал, колко много си обича детето и колко много страда, че не може често да го вижда (а всъщност той е този, който изобщо не вдига телефона и не го търси), сигурна съм, че някой ден на самото дете ще обяснява, колко много страда от това, че нещата са стекли така. Сигурна съм, че ще има много, които ще му повярват, защото умее да разиграва мелодрамите така, че в един момент започваш да му вярваш, да му съчувстваш и да считаш себе си за виновния.
Сигурна съм, че със следващата си жена ще направи опит да компенсира разрухата, която остави след себе си, за да може в собственото си съзнание да си възвърне самоуважението на мъж, което дълбоко в себе си знае, че е загубил. Доколко ще успее, е въпрос без отговор, защото не зависи от жената, а от патология, вкоренена още в детството (не е мястото да изпадам в подробности).