С тази разлика, че преди се карахме кой да играе, понеже бяхме много, а сега сигурно за една "народна топка" не могат да се съберат. Аз освен по училищата не съм виждала да играят много деца.
- Публикувана: 18 апр. 2008, 16:01 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2008, 16:52 ч.
Игрите които сме играли на улицата като деца
След време на този въпрос децата ще отговарят:
Диабло
Кънтър страйк
Лара Крафт
Диабло
Кънтър страйк
Лара Крафт
Мммда и сега като питаш чичко Гугъл и според него това са детските игри.
и една игра с отверки,но незнам има ли име 
Ние я играехме с пила мисля че е същата
Бях я забравила 
А някой помни ли точно как се играеше на тази с държавите. Беше кръг с няколко сектора, а държавите помните ли
И тях май вече ги няма НРБ, СССР, ГДР, ФРГ...Но как точно се вземаше територията на другите нямам спомен, заграждаха едни малки секторчета 
Добавям и игри с карти, вярно е че са повече за вкъщи, но аз съм ги играла и навън с децата!
И пускам една молба, понеже на мен всичко ми е мъгла. Имам предвид игрите с 'писани' правила, а не игрите с импровизиране. Ако някой иска да отдели време, нека ми разясни и правилата за тях, моля. Както и за картите. На какво ли не сме играли: Черен петър, Пасианси, Кент, Война, Вис - такова нещо имаше ли, гледали сме си на карти. Иначе игрите с топки са си класика.
толкова много ми се губи, че ме е срам. Моля ви, дайте линкове, където е обяснено или ме светнете за правилата и на някои от споменатите и на игрите с карти. 
Темата е прекрасна.
Аплодисменти от мен! 
И пускам една молба, понеже на мен всичко ми е мъгла. Имам предвид игрите с 'писани' правила, а не игрите с импровизиране. Ако някой иска да отдели време, нека ми разясни и правилата за тях, моля. Както и за картите. На какво ли не сме играли: Черен петър, Пасианси, Кент, Война, Вис - такова нещо имаше ли
, гледали сме си на карти. Иначе игрите с топки са си класика. толкова много ми се губи, че ме е срам. Моля ви, дайте линкове, където е обяснено или ме светнете за правилата и на някои от споменатите и на игрите с карти. Темата е прекрасна.
Аплодисменти от мен! 
...а имаше една друга дето 2-ма си измислят число, после другите го отгатват един по един, като биват напътствани с "нагоре" и "надолу" и който познае избира между разни категории сега се сещам някои- коли, цветове, цветя-- и двамата които са мислили числото си намислят по една кола примерно и спечелилият избира между двете коли и която избере, с този човек отива да мислят число... малее сега ми се струва доста тъпо, но сме го играли с часове!
Играехме на всички игри, които сте изброили също така и на Прескочи кобила.
Развеселих се с тази темичка. 
Игрите да не се повтарям са едни същи , които вече сте написали. И не е вярно, че децата днес не играят.Аз се завърнах в старата махала след 14 годишно отсъствие и гледам деца има и все така си играят, че и повече игри като се прибавят компютърните. Вярно не знаят всички от нашето време, но все така обичат игрите, дори ни питаха на какво сме играли ние като малки и понеже не знаеха правилата на шмайзера се наложи да си припомним детските времена с една моя стара дружка и да им нарисуваме един на улицата.Голямо веселие беше.
Играят и на ластик, но по-различно и им казахме и нашите. Не се изложихме толкова /с дружката/ само на ръбче се оказа, че съм загубила тренинг и станах за смях пред хлапетата. 
Игрите да не се повтарям са едни същи , които вече сте написали. И не е вярно, че децата днес не играят.Аз се завърнах в старата махала след 14 годишно отсъствие и гледам деца има и все така си играят, че и повече игри като се прибавят компютърните. Вярно не знаят всички от нашето време, но все така обичат игрите, дори ни питаха на какво сме играли ние като малки и понеже не знаеха правилата на шмайзера се наложи да си припомним детските времена с една моя стара дружка и да им нарисуваме един на улицата.Голямо веселие беше.
Играят и на ластик, но по-различно и им казахме и нашите. Не се изложихме толкова /с дружката/ само на ръбче се оказа, че съм загубила тренинг и станах за смях пред хлапетата. 
Най-обичах криеница. Играехме в двора на детската градина срещу нас, като там имаше пазач, който все ни гонеше... голяма тръпка беше, ама не ни отказа изобщо. Играехме на карти много... И се качвахме на покрива на детската, в която сега е и дъщеря ми и само при мисълта, че може да прави същите почти акробатични номера с висок процент риск... и ... добре, че майка ми не е знаела какви сме ги вършили....
Другите игри вече са споменати....
В първи клас сигурно почти цяла година играхме с една моя приятелка една космическа игра... имахме си карта с планети и пътища.... цел, премеждия.... (все ми се иска да открия отново Катя)
Другите игри вече са споменати....
В първи клас сигурно почти цяла година играхме с една моя приятелка една космическа игра... имахме си карта с планети и пътища.... цел, премеждия.... (все ми се иска да открия отново Катя)
ние му казвахме бомба-шмайзер
Май и къра е същата игра
Ние пък и викахме "ура"!
На всичко изброено до тук.Освен това добавям:каране на кьнки/ на лед ,асфалт/,колело.Правене на колиби,печене на картофи и месо/ на жар/,катерене по всички дьрвета и покриви /на блоковете /в квартала,ходене до гробища 
Правехме си и "кьщи"под балконите на блока ни/сега не смея да си пусна децата там.../,тенис на корд/импровизиран в двора на училище/.
Правехме си и "кьщи"под балконите на блока ни/сега не смея да си пусна децата там.../,тенис на корд/импровизиран в двора на училище/. 
В нашия квартал играехме много на "Седморката на Блейк" - то едни бластери, то едно телепортиране, направо не ти е работа 
И при нас беше така. Народна топка;Стражари и апаши;скачане на ластик и въже до припадък;Магазини - правехме сок(оцветявахме вода с пълнители от флумастри) и продавахме,парите бяха листа от дърветата,по-късно започнахме да ги правим от хартия;Ръбче;ходехме по дворовете да берем сливи и череши(зли баби ни гонеха)...друго не се сещам.
.... Ако някой иска да отдели време, нека ми разясни и правилата за тях, моля....
Ето няколко от мен:
Цитат
СТРАЖАРИ И АПАШИ
В тази игра отборите са два. Едните са стражари. Другите апаши. Едните гонят. Другите се крият. Когато играта започне стражарите затварят очи и започват да броят до 100. В това време апашите, въоражени до зъби с…тебешири хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки на къде са поели. Следите се оставят възможно най-скришно, за да е по-трудно на стражарите да ги открият.
Стражарите от своя страна, след като преброят до 100 тръгват след апашите. По пътя си трябва да зачеркнат с тебешир всяка една изрисувана стрелка. Когато някой апаш е заловен, стражарят казва: “Стражарска марка - бум печат! Ти си вече наш играч” и играчът преминава моментално към другия отбор и започва да гони досегашните си съотборници. Играта приключва, когато апашите бъдат заловени. След това се проверява дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оцеляла, то играта се печели от апашите.
В тази игра отборите са два. Едните са стражари. Другите апаши. Едните гонят. Другите се крият. Когато играта започне стражарите затварят очи и започват да броят до 100. В това време апашите, въоражени до зъби с…тебешири хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки на къде са поели. Следите се оставят възможно най-скришно, за да е по-трудно на стражарите да ги открият.
Стражарите от своя страна, след като преброят до 100 тръгват след апашите. По пътя си трябва да зачеркнат с тебешир всяка една изрисувана стрелка. Когато някой апаш е заловен, стражарят казва: “Стражарска марка - бум печат! Ти си вече наш играч” и играчът преминава моментално към другия отбор и започва да гони досегашните си съотборници. Играта приключва, когато апашите бъдат заловени. След това се проверява дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оцеляла, то играта се печели от апашите.
Цитат
РЪБЧЕ
Класиката в жанра при нас беше играта "РЪБЧЕ". Отборите заставаха от двете страни на някоя по-малка уличка и с топка се целеше ръба на съседния бордюр. Имаше си и точки - печеливши ... Най-много точки събираш, ако уцелиш с топката самия ръб, попадне ли в долната част на бордюра, съответно точките бяха по малко. Помня, че дори колите спираха, съобразявайки се с играта.
Класиката в жанра при нас беше играта "РЪБЧЕ". Отборите заставаха от двете страни на някоя по-малка уличка и с топка се целеше ръба на съседния бордюр. Имаше си и точки - печеливши ... Най-много точки събираш, ако уцелиш с топката самия ръб, попадне ли в долната част на бордюра, съответно точките бяха по малко. Помня, че дори колите спираха, съобразявайки се с играта.
Цитат
РАЗВАЛЕН ТЕЛЕФОН
Развален телефон е детска игра, която се играе в България. Играта се играе като децата се нареждат едно до друго и шепнешком на ухо си съобщават по ред някаква дума, израз или изречение. Всяко следващо дете предава нататък, докато не се стигне до последното, което казва на глас какво е чуло най-накрая. Много често последното дете казва нещо, което няма нищо общо с казаното от първото дете. В това се състои и забавлението от играта
Развален телефон е детска игра, която се играе в България. Играта се играе като децата се нареждат едно до друго и шепнешком на ухо си съобщават по ред някаква дума, израз или изречение. Всяко следващо дете предава нататък, докато не се стигне до последното, което казва на глас какво е чуло най-накрая. Много често последното дете казва нещо, което няма нищо общо с казаното от първото дете. В това се състои и забавлението от играта
Цитат
КРАЛЬО,ПОРТАЛЬО!
Две момичета, които изпълняват ролята на „стража", се хващат за ръце и ги вдигат високо, за да се образува „царската порта". Останалите деца са войската, която трябва да мине през портата. Войската пее:
Отваряй, кральо, порти,
отваряй, кральо.
Че кой ще мине, кральо?
Ще мине царската войска.
Но портите не се отварят и тогава войската продължава да пее:
Че ще мине царската войска
и ще те дари, кральо,
торба жълтици и кош грошове.
Тогава портата се отваря и децата минават отдолу. Стражата на портата хваща някое от децата и иска да плати обещаното. То естествено не може да плати и се моли да го пуснат. Но те го задържат при себе си. Играта продължава, докато задържат всички деца.
Две момичета, които изпълняват ролята на „стража", се хващат за ръце и ги вдигат високо, за да се образува „царската порта". Останалите деца са войската, която трябва да мине през портата. Войската пее:
Отваряй, кральо, порти,
отваряй, кральо.
Че кой ще мине, кральо?
Ще мине царската войска.
Но портите не се отварят и тогава войската продължава да пее:
Че ще мине царската войска
и ще те дари, кральо,
торба жълтици и кош грошове.
Тогава портата се отваря и децата минават отдолу. Стражата на портата хваща някое от децата и иска да плати обещаното. То естествено не може да плати и се моли да го пуснат. Но те го задържат при себе си. Играта продължава, докато задържат всички деца.
Цитат
СЛЯПА БАБА
Един от участниците изпълнява ролята на „сляпа баба". Всички се нареждат в кръг, а той застава със завързани очи в средата на кръга. Останалите започват да се въртят около него и да викат: „Сляпа баба не вижда, който вижда да бяга!". След това се разбягват, а бабата се опитва да хване някого, размахвайки ръце в различни посоки. Ако успее „да бабне", т. е. да хване някого, той заема нейното място.
Един от участниците изпълнява ролята на „сляпа баба". Всички се нареждат в кръг, а той застава със завързани очи в средата на кръга. Останалите започват да се въртят около него и да викат: „Сляпа баба не вижда, който вижда да бяга!". След това се разбягват, а бабата се опитва да хване някого, размахвайки ръце в различни посоки. Ако успее „да бабне", т. е. да хване някого, той заема нейното място.
Ние сме играли и на лимки (топчета).
Много обичахме да се катерим из околните строежи и веднъж си бяхме построили къща от строителните платна. Скачали сме от основата на крана, който строеше съседния блок, рисували сме по асфалта с парчета счупени гипсови корнизи, изхвърлени като строителен отпадък.
Играли сме на "хвърчи, хвърчи" - казваш "хвърчи, хвърчи" и докато хвърляш топката към някой от играчите, добавяш име на предмет. ако предметът хвърчи, другият трябва да хване топката, ако не хвърчи - да не я хваща. На подобен принцип беше и играта "магаре".
Играли сме на "намигванка", на "тиган", много бяха популярни в 6-7 клас в училище. Тогава така сплотявахме колектива, сега му викат "тиймбилдинг"
А, и много обичахме да висим с главата надолу от лоста за тупане на килими и въобще да се катерим и люлеем по него.
Много обичахме да се катерим из околните строежи и веднъж си бяхме построили къща от строителните платна. Скачали сме от основата на крана, който строеше съседния блок, рисували сме по асфалта с парчета счупени гипсови корнизи, изхвърлени като строителен отпадък.
Играли сме на "хвърчи, хвърчи" - казваш "хвърчи, хвърчи" и докато хвърляш топката към някой от играчите, добавяш име на предмет. ако предметът хвърчи, другият трябва да хване топката, ако не хвърчи - да не я хваща. На подобен принцип беше и играта "магаре".
Играли сме на "намигванка", на "тиган", много бяха популярни в 6-7 клас в училище. Тогава така сплотявахме колектива, сега му викат "тиймбилдинг"
А, и много обичахме да висим с главата надолу от лоста за тупане на килими и въобще да се катерим и люлеем по него.