Как избрахме името на децата си

Иса,с гръцката ти кръв гръцки незнаеш ли?

Това си името и двата пъти трудна работа. Първия път не знаех какво ще е- момиче или момче. Казах ако е момиче аз решавам, ако е момче бившия да си решава. Но си знаех тайно само за мен си, че ще е мома. Исках адски много да е Анна-Мария /тя свекито Александра, моята майка Мария/ - детска мечта ми е това име. Да ма свекито като чу и като се разфуча ужас'т и безуме. Било католическо и други глупости. Е след като родих и имаше опасност за бебето, нейното първо питане беше, не как е бебето или пък аз - а как се казва дали не съм размислила за името и да бъде хайде от нея да мине - Мариана. Ей като се ядосах ум да им зайде и набързо привиках служителката да запише детето Мария /като моята майка/. И фамилията писах като моята по мъж да бъде, а не както е прието в тяхната рода фамилното име да е името на дядото. Тогава вече и свекър ми обяви, че съм го закопала жив.
Втория път бях оставена сама на себе си цяла бременност да се чудя как да кръстя детето. Знаех, че ще е момиче още от началото. Исках да е Владимира на моя татко, пък и липсващия тогава баща също се казва така, имах прадядо с това име и е сходно и с моето, щяхме да сме си сестри направо. Даже когато се роди я записах така, да ама баща и нали се върна 2 дена преди това при нас, като врякна, че не иска р в името и хайде пак в големи чуденки. На буквата В не отстъпих, исках да е българско и да има имен ден и така стана Веселина, тоест баща и предложи това име. Когато трябваше да я припознава на 3-я ден, просто сменихме името изцяло и фамилията, но поне 1 ден моето Весе си живя с име такова каквото исках.
Сега с течение на времето научавам, че на Владимир първата любов е била Веселина, първия път като разбрах бая виках и се цупих, ама сега се познавам с въпросната Веселина и все повече ми харесва името, даже тя стана и кръстница.
Трети път ако има отсега съм казала никои да не ми се бърка, ще бъде мъж и ще носи старото българско име Борил в краен случай Пресиян.

Голямата щерка е Николина на свекито,малката Антоанета,защото е родена на Антоновден.

Когато разбрахме,че ще ставаме родители на близнаци и то момчета се започна едно такова трескаво мислене на имена ... И на мен все едни такива глупави идеи ми идваха, че направо на моменти ме е срам като си спомня как е можело да си кръстя децата, ама добре че на време се опомних  .
Та - още преди доста време, много преди да забременея, бях заинтригувана от едно интервю на актрисата Койна Русева, относно семейството й. Та тя има три дечица - и трите си ги е кръстила с буквичката "К" - Константин, Калоян и за третото не съм сигурна, но мисля че беше Калина. Обясни, че е избрала имената на децата си, след като се е консултирала с нумеролог, според който това били най-подходящите имена за датата на която трябва да се родят, а и че тази буква носи особена вибрация и хората, които имат тази буква в името си, ще станат силни, борбени и късметлии.
След това, четох друго интервю на друга наша известна актриса - Стоянка Мутафова, която е с рожденно име Стояна. Обаче на един афиш, за представление в което тя участвала я писали Стоянка. Като го видяла се разфучала, пожелала да сменят афишите и да и променят името, обаче неин близък приятел и колега и казал така : Не се ядосвай, приеми това за знак от съдбата - значи трябва да си Стоянка. Буквата "К" в името на човека, му носи много късмет, може и на теб да ти донесе. И така Стояна Мутафова, станала Стоянка и кариерата й претърпяла възход.
Тази информация, незнайно и за мен самата се запечата дълбоко в съзнанието ми.  И когато трябваше да избирам имената на собствените си деца, сякаш някакъв вътрешен глас ми казваше да ги кръстя и аз с тази буква. Въртях, сучех, мислих, но нищо не ми харесваше като имена. И един ден се събуждам с усещането, че вече съм избрала имената на синовете си. Имената им вече ми бяха в главата,както се казва. Мъча се, да се отърся от тази мисъл, обаче - не.
Пътуваме в колата същия ден с мъжа ми за някъде и аз му казвам : Мисля, че знам как ще се казват децата. Той не ми се върза много, защото преди това всеки ден му сервирвах по някое странно име, от което вече му ставаше лошо.
Викам му : Какво ще кажеш за Климент и Калоян. Много ми лепнаха на сърцето. Събудих се с мисълта за тези две имена. Той ме погледна, усмихна се и каза - Да, харесват ми много, това ще са!
 

margi28, много хубави дечица и имената им отиват много. Да са ви живи и здрави   

На Владислав името дойде от една книжка с имена. Искахме да започва с В - на татко (лека му пръст) името започваше с В, на свекърва ми също. Впоследствие се оказа, че кръстникът ми, за който цял живот съм знаела, че се казва Славчо, всъщност се казвал Владислав. Бил е кум на родителите ми, впоследствие се скараха за един имот и от години не поддържаме връзка. Та от татко, месеци след като родих, разбрах, че въпросния чичо всъщност се казвал Владислав. И понеже понякога предусещам неща (дано не звучи налудничаво), го приех като знак: чрез това случайно съвпадение на имена един вид се помирихме с него. Малко шантаво, но..

Нашата история е малко дълга но се надявам да ни изтърпите.
Когато започнахме да мислим за име бяхме в прекрасни отношения,за да няма сърдити казахме на двете страни че ще теглим чоп с женски вариант на всички имена.На първо място беше Гергана на баща ми но в последствие стана Мария  на майка ми защото една нощ сънувах баба ми/ бог да я прости почина отдавна/попита как ще се казва аз незнайно защо казах "на теб и на майка"реакциите бяха "да е живо и здраво няма значение как се казва" и си останахме Мария. 

МамаМаги, значи не съм единственото куку, което се е доверило на сън за името на бебо

Въобще не смятам че си куку!!! Много си си наред даже Последно, което четох за имената е че не трябва децата да се кръщават на роднини или на родителите. Всяко дете трябвало да си дойде с името, съобразено с датата на раждане.
Аз по едно време се бях запалила по номерология и все смятах. Всяка буква си има определена вибрация ( и на кирилица и на латиница вибрациите са различни) и в комбинация със собствено, презиме и фамилно име се редуцира до три числа, а после до едно число. В зависимост от датата, месеца и годината на раждане( там пак се редуцира до 1 число) по преценка на номеролога се поставя името което ако необходимо тушира емоция или дава на човека по-голяма амбиция и борбеност. Същото важи и за име на фирма, ако името е с определена вибрация, фирмата търпи несполуки, ако е с печеливша вибрация има шансове и повече късмет.
Аз се консултирах с астролог дали да оставя фамилното си име от бившия ми съпруг или да си върна моминското. Тя ме посъветва да си върна моминското.

И аз ги гледах тез номерологии, ама... не съм се ръководила от тях
То много отнесено ми звучат

Като останах сама и излях тонове сълзи в началото на бременността реших, че детето ми трябва да има име, което да е борбено и да му дава сили да може да се оправя добре в живота. Просто исках да му дам с името добър "начален старт" така да се каже. Ето така се появи моята Виктория. 

Ич не е отнесено, това си е цяла наука
Имам едно списание и щях да пиша в твойта тема за бебетата родени на 13.04.2008г . но като се върна довечера. Няколко изречения е , де
Отивам на зъболекар. Лек ден, момичета

Приятен зъболекар. 
Другия път като раждам знам вече към кого да се обърна за името. 

Greeneyes girl, кажи и за тези родени на 12.04 pls. 

И аз да разкажа, въпреки, че не съм самотна. Ако не е удобно моля да ми се изтрие мнението. 
Когато забременях бях сигурна, че ще родя момче и ще се казва Олег / на майка ми/. Много го харесвам това име. В 5-тия месец ми опровергаха предчувствието. До 8-мия месец не знаех как ще се казва. Бях се насочила към Йоана, но ми се стори много тривиално. Един ден с последни сили и търпение седнах да преглеждам именници и умишлено пропусках "Д", защото и мойто име така започва. След 3 часа четене на имена, които не ми допадат отворих и "Д". В момента, в който прочетох Дара, все едно прочетох история за мойто дете. Баща и беше много против, било много грубо и много щели да и се подиграват като порасне /Дара-Мара; Дара попара и т.н./. Той беше решил, че иска да се казва Преслава, но ми се стори твърде превзето и в същото време простовато. КОгато отидох да раждам му се обадих между две контракции и се разкрещях обезумяла от болка. Изпрати ми само един смс "Бебето ще се казва Дара нали? ".

джуджанка , много ми хареса твоята история