Аз съм чувала, че ако детето смуче пръст постоянно, дори когато е будно, е признак на някакъв стерс. Нормално било да го смуче, ако е уморено и за приспиване, защото успокоявал.
- Публикувана: 25 май 2005, 12:29 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2006, 12:37 ч.
Как да махнем пръста?
За цялата ситуация според мен са виновни родителите му, за това отказвайте пръста докато е време. За съжаление немога да ти дам съвет как, но ти желая успех.
Незнам защо, но този постинг го приех лично. Не се чувствам виновна за това, че сина ми си смуче пръста. Той е едно много обичано, весело, умно и игриво дете. А смученето на палеца не ми харесва и дори на моменти ме притеснява, но нали все някакъв кусур трябва да има, не може да е идеален
За цялата ситуация според мен са виновни родителите му, за това отказвайте пръста докато е време. За съжаление немога да ти дам съвет как, но ти желая успех.
Незнам защо, но този постинг го приех лично. Не се чувствам виновна за това, че сина ми си смуче пръста. Той е едно много обичано, весело, умно и игриво дете. А смученето на палеца не ми харесва и дори на моменти ме притеснява, но нали все някакъв кусур трябва да има, не може да е идеален
Не сам искала да обидя никого, ако си се засегнала се извинявам за укора си. Това го казах за конкретните хора тъй като те не са положили никакви усилия да го спрат, а той вече е на 12. Мъничките дечица да си смучат пръста го приемам съвсем нормално и успокояващо за него(и аз съм го правила на времето), но да не обръщаш внимание на това при толкова голямо дете, на което му е изкривена вече челюста,това не го разбирам.
Не сам искала да обидя никого, ако си се засегнала се извинявам за укора си. Това го казах за конкретните хора тъй като те не са положили никакви усилия да го спрат, а той вече е на 12. Мъничките дечица да си смучат пръста го приемам съвсем нормално и успокояващо за него(и аз съм го правила на времето), но да не обръщаш внимание на това при толкова голямо дете, на което му е изкривена вече челюста,това не го разбирам.
А да ти кажа за моя син, който както се вижада и от тикера по-долу е вече почти на 2 г. и половина и съм се отказала да правя каквито и да било опити за отказване от пръста, защото виждам, че вместо някакъв напредък постигам още по-голяма задълбоченост на проблема. Съдейки по мъжа ми, който си е смукал пръста до 5-годишен и като знам какъв инат е свекърва ми и какви безрезултатни усулия е полагала за отказването му, просто разбрах, че няма смисъл да го изнервям още повече. Явно палеца ще излезе от устата му, когато той сам реши
Аз като тръгнах на училище май спрях защото ме беше срам децата от класа ми да не разберат и да ми се присмиват. Кактоказах и в предния постинг за малките е допустимо. Имам даже чувството че почти всички го правят. Аз се възмущавах, че родителите на това познатото хлапе не му правят никакви забележки или да го подтикват сам да се бори със своя навик. Все пак е на 12 (почти 13) и както има една дума след 1 - 2 години ще тръгне "по гаджета" с пръста в устата. А то дори вече е с доста изкривена челюст.
Моята принцеса е на 4 несеца и не смучи само пръстта а целите ръце и то откъдето ги награби. Прави го от родилният дом. 
Най-евече когато е гладна или и се спи. Много се плюнчи също и мисля че и венците я дразнят. притесняваме защото когато не съм до нея да и махам ръцете а съм в кухнята например понякога в сънят си така се усмуква че има сининки по ръчичките. лекарката ми не знае как да се справим. тя е на мнение че храната не и стига . Мислите ли че дете на4 месеца което е само на кърм аи тежи 7 кила и е 62 см е недехранено ?
Най-евече когато е гладна или и се спи. Много се плюнчи също и мисля че и венците я дразнят. притесняваме защото когато не съм до нея да и махам ръцете а съм в кухнята например понякога в сънят си така се усмуква че има сининки по ръчичките. лекарката ми не знае как да се справим. тя е на мнение че храната не и стига . Мислите ли че дете на4 месеца което е само на кърм аи тежи 7 кила и е 62 см е недехранено ?
И ние си смучем палчето от доста време(3,4месечна възраст/ и то най-вече когато заспиваме или просто ни е скучно.Мисля и аз да опитам с даум-ексол но педиаторката ни посъветва да изчакаме да изкара всички зъби защото с пръста се успокоявал а с тези зъби просто доста зор виждаме.Просто се стараем винаги да му намираме някакво занимание или развлечение за да не се сеща за пръста и има ефект.А и съм чела че на постоянните зъби не повлиява но се надявам много преди това да се отървем от вредния навик.Ще бъда много настоятелна защото пръста в устата не ми е любима гледка! 
Я да ви покажа какво четох .....
"През последните месеци на бременността бебето е смукало юмручето си, така се е учило да суче. Смукането на юмрука е един от вродените навици на новороденото. След раждането то започва да си смуче юмручето колкото пъти му попадне в устата. Ако потребността от сукане се удовлетворява напълно от кърменето, бебето престава да си смуче юмрука към 3-4 месеца (после, към 6-7 месец започва “да си търси зъбките”, но това вече е съвсем различно поведение). Бебето си смуче юмрука като гърда, даже при някои деца и много забавно да се наблюдава как се опитват да си пъхнат в устата и юмрука по време на кърмене …
Детето не е пригодено да суче нещо друго освен гърда, (и юмруче в краен случай). Към биберон бебето винаги го приучват. Има деца, които веднага го избутват с език. А има и такива, които започват да го смучат. Има майки, които придържат с пръст биберона, за да не го изплюва детето. Обикновено детето получава за пръв път биберон, когато прояви безпокойство и майката не знае как да го успокои. За да се успокои бебето, трябва да суче гърдата, е, не са му я дали, ще се наложи да суче каквото дават …
Както вече казах по-горе, новороденото иска да го слагат да суче така често не защото е гладно. Иска да суче, иска при мама. Постоянно ме у нужно потвърждение на психоемоционалния и физическия контакт с майката. "
Аз имам "проблем" само с юмручето , но наскоро рових из нета заради една позната , която имаше такъв проблем с пръстчето и това което пишеше е , че е най-добре да не се настоява на детето , защото така то се притеснява повече и нуждата му от пръста расте .
Извинете ме за дългия пост
Стискам ви палци , по-скоро да се успокоите
"През последните месеци на бременността бебето е смукало юмручето си, така се е учило да суче. Смукането на юмрука е един от вродените навици на новороденото. След раждането то започва да си смуче юмручето колкото пъти му попадне в устата. Ако потребността от сукане се удовлетворява напълно от кърменето, бебето престава да си смуче юмрука към 3-4 месеца (после, към 6-7 месец започва “да си търси зъбките”, но това вече е съвсем различно поведение). Бебето си смуче юмрука като гърда, даже при някои деца и много забавно да се наблюдава как се опитват да си пъхнат в устата и юмрука по време на кърмене …
Детето не е пригодено да суче нещо друго освен гърда, (и юмруче в краен случай). Към биберон бебето винаги го приучват. Има деца, които веднага го избутват с език. А има и такива, които започват да го смучат. Има майки, които придържат с пръст биберона, за да не го изплюва детето. Обикновено детето получава за пръв път биберон, когато прояви безпокойство и майката не знае как да го успокои. За да се успокои бебето, трябва да суче гърдата, е, не са му я дали, ще се наложи да суче каквото дават …
Както вече казах по-горе, новороденото иска да го слагат да суче така често не защото е гладно. Иска да суче, иска при мама. Постоянно ме у нужно потвърждение на психоемоционалния и физическия контакт с майката. "
Аз имам "проблем" само с юмручето , но наскоро рових из нета заради една позната , която имаше такъв проблем с пръстчето и това което пишеше е , че е най-добре да не се настоява на детето , защото така то се притеснява повече и нуждата му от пръста расте .
Извинете ме за дългия пост
Стискам ви палци , по-скоро да се успокоите
И аз ще разкажа патилата с моя Марти, който в момента е на 1 г и 8 м и от 4 месеца не си смуче пръста. Започна от съвсем мъничък и смучеше палчето на лявата ръка нон-стоп. След мощна кампания "анти-палче", която включваше мазане с Даум Ексол, лепене на лейкопласт, увиване с ластичен бинт, та накрая и зашиване на ръкавите на блузките, моят хитряга отказа палеца и.....мина на показалеца. Аз издивях! Започнах втора кампания включваща гореизброените, плюс сварена настойка от пелин и люта чушка - без резултат. Накрая заминахме с таткото на море и бабата се обади на пожар, че мехурчето на пръста се е възпалило. Започнахме едни превръзки, мазане да спреме инфекцията. И детето явно се изплаши и... спря. Просто така спря и сега изобщо не се сеща за пръстчето.
Успех с вашето!
Успех с вашето
!
Здравейте, съгласна съм с Лекси , че смукането на палеца не е наследствено. Защото нито аз нито мъжът ми сме си смукали палците , а пък синът ни ,който е вече на 3 годинки си смуче палеца от 3-тия ден от раждането. Той още юмручето не можеше да си разтвори , но палеца си намести в устата и от тогава та досега. Не ми е приятно като го гледам така с пръста в устата , но от други мерки , които съм предриемала нямаше никаква полза! Не съм съгласна , че това е признак на недохраненост на бебето, а по-късно не достатъчна любов към детето ! Синът ми е кърмен до 10ия м. не е бил недохранено бебе и сега е едно щастливо обичано дете!Докато не стане време за лягане и не лапне приспивалката.......... 
Според мен всичко е индивидуално , но не трябва да се отказваме да ги насърчаваме дори и на игра към отказване от този вреден навик! 
Според мен всичко е индивидуално , но не трябва да се отказваме да ги насърчаваме дори и на игра към отказване от този вреден навик! 
Фортуна, мисля че по-емоционалните деца имат нужда от успокоение от натоварения ден и многото впечатления, затова сучат палеца.
Нашият син се отучи сам, започнахме да му даваме малка играчка, която да спи до него на възглавницата и много му говорехме, че е вече голям и изведнъж, за няколко дни той изостави този навик. Като се има предвид, че е инатливо дете и трудно бива убеждаван за каквото и да било, бяхме учудени колко лесно се отучи.
Това е скромния ми опит, успех на всички в борбата за добра захапка
Нашият син се отучи сам, започнахме да му даваме малка играчка, която да спи до него на възглавницата и много му говорехме, че е вече голям и изведнъж, за няколко дни той изостави този навик. Като се има предвид, че е инатливо дете и трудно бива убеждаван за каквото и да било, бяхме учудени колко лесно се отучи.
Това е скромния ми опит, успех на всички в борбата за добра захапка
