Без земя... Биологично динамично земеделие.

Емилия, ако те интересува прехода от химична към биологична защита, и ако ползваш руски, може би това ще ти е полезно http://kurdyumov.ru/knigi/zaschita/zaschita00.php. Дадени са и примери за стопанства, направили подобен преход. Има доста идеи за изграждането на устойчива агро-екосистема (ако мога така да я нарека). "Майсторство на плодородието" (http://kurdyumov.ru/knigi/plodorodie/plodorodie.php) от същия автор според мен е също много полезна. Това е нещо като сборник от трудове (попреразказани) на агрономи и фермери от различни страни. Поразява колко близки изводи правят на места. На мен любими са ми Фукуока и Фолкнер.
За съжаление, нормативната база за биологичното земеделие в България, доста се разминава, според мен, с условията, при които то би се развивало добре. 
Ако искаш да работиш в тази насока, да правиш проекти, и ако ти е нужна консултация, мога да ти изпратя координатите на много свестна дама, експерт, в Министерството на земеделието.

Спиролина, а какво общо има между Висарион и Анастасия (освен Сибир)?
 

Благодаря ти Pak.vessela за предложението,
на по- следващ етап може да се възползвам от предложението ти, ако не те затруднявам.
По отношение на сборниците - учила съм руски, но нещо не го вдявам. На Фукуока си разпечатах лекциите, но за Фолкнер нищо не съм чувала и нямам негови лекции, ако можеш качи ги тук.   

Емилия, разбира се, няма проблеми.
Аз и Фукуока съм го чела на руски, после видях, че са превели книгата му. Нямам нищо на Фолкнер, чела съм само това, което е включено в "Майсторството...". Обаче сега благодарение на теб като се поразрових, намерих книгата му "Ploughman's Folly": http://www.ourcivilisation.com/smartboard/shop/flknreh/index.htm.
Благодаря, че ме вдъхнови да се разтърся!   

Pak.vessela,
ама ти наистина си голяма веселушка, сега пък си ми пратила лекции на английски , ми аз си знам само български

Благодаря !

Лекинко се впечатлих от ентусиазма ви за сламените къщи.

На вилата си имаме сглобяема къща /между две плоскости има стериопор/. Всеки ъгъл е подсилен с железни колони, които затварят отстрани плоскостите да не влизат насекоми и гризачи в тях, ноооо


Това лято не можеше да се спи в едната стая, защото в стените се настаниха мравки. Не, не тези идиалистични представи за сладки щъкащи мравчета, а си представете как от всички стени като на реки излизат големи, черни, хапещи мравки и "изпращат" летящите майки в стаята! В стената някак си влезе мишка и нощем си скърцаше на воля. Не ми го побира главата как ще опазите подобни сламени къщи 

И сега сте добронамерно настроени към "паразитите", но като селско чедо ви казвам ужасно е да видиш, че детето ти гризе бисквита нахапана от плъх влязъл в шкафа. Да гледаш картофи екологично - да ги копаеш, поливаш, загръщаш, обираш колорадския бръмбър, подхранваш и накрая да извадиш по-малко отколкото си сложил. Да гледаш екологично домати и таман зарозовели да ги умори черна мана  Не знам дали имате идея какъв неимоверен труд трябва да положите за да си изкарате за прехраната, а за пазар нямате шанс даже . Неееее далеко съм от вашата идилия за екологично земеделие.

Здравей Силве,
разбирам, че имаш опит в земеделието, но все пак може и да опитам с биологичното, пък като видя, че не се получава ще премина на конвенционало, т.е. грабвам препаратите. Какви са ти наблюденията за отглеждане на картофи, мисля , че там не са необходими толкова препарати ако се отглеждат конвенционално и за това си мисля, че лесно може да се отглеждат биологично, но така като чета написаното от теб се замислям как да ги отглеждам.
Весела нова година -mas:

Eми, картофите ги нападат над и под земята вредители. Затова се гледат лесно в камениста, песъчлива почва, където няма къртици и сляпо куче. Конопищница появи ли се - не съм чувала за биологична борба с нея, а ако не я мориш ще извадиш картофи надупчени като сирене. Пробвали сме да пръскаме с отвара от люти чушки за колорадски бръмбар, но след първия дъжд все едно отглеждаме не картофи, а бръмбари - всичко пожълтява. И ако имаш шанс с упорство да пообереш възрастните индивиди /както правят бабите/ то за яйцата и ларвите, които нанасят най-големите щети нямаш шанс. А след всеки летен дъжд да пръскаш ... трябва да си невероятен ентусиаст. За ларвите на бялата пеперуда и отварата на тютюн и люти чушки не помага.
 
Хубави картофи се вадят с много загръщане и поливане, а и годината е важна. Просто има "дащни" и оскъдни години. Най-добрата тор е говеждата. Свинска НЕ се слага. Човешката също казват, че не е добре /може би защото в нея няма слама/. Ако имаш птича /ако гледаш кокошки/ слагай малко, че една шепа е разликата между торенето и изгарянето. Зажълтеят ли картофите  грабвай мотиката загръщай ги яко и поливай, поливай - може и да ги спасиш.

А и нямам идея как ще си сигурна, че във водата ти не са се просмукали нитрати!

Не съм пробвала за доматите, но ми казвах, че помага разтворена хлебна мая във вода и се полива около корените за листните вредители и мана. Но от друга страна има статии, че именно маята е причина за бума на раковите клетки в човешкия организъм, та не знам ...

Най-екологични можеш да си отгледаш тиквички. Дават много, а не се пръскат.

За дърветата без пръскане ... то плод не остава.

Дано успееш! 

Весели празници и от мен! 

За щастие реколтата далеч не зависи само от химични вещества Има далеч по-решаващи фактори 

В двора на работата на мъжа ми има две ябълки, никой никога нищо не им е правил. Тази година(за преди години не знам как е било) бяха отрупани с плод... малки невзрачни ябълчици, част от тях с червеи... но какъв вкус!!! Невероятно ароматни и сочни!

Силвето,някак много драматично ги описваш нещата.

Ние си гледахме зеле на двора в балканската къща,появиха се някакви паразите и съседите ни посъветваха да посипем дървена пепел от печката и няколко години това си работи. Сигурна съм,че има още много такива естествено методи. Хората не отгеждат плодове и зеленчуци от вчера,нито вредителите са се появили от 50 год,откакто са препаратите.

Баща ми има голяма градина и не използва никакви препарати,а само обилно полива с водата от кладенеца. Получава се!

Ако има нещо, скоето съм съгласна е,че е огромен труд,да.

Здравейте на всички,
Рядко влизам в този подраздел,но с интерес прочетох темата.
Ще ви разкажа за нас и после вие ми кажете как се справяте.
С настоящия ми съпруг се познаваме от почти деца.Аз бях на 18 год когато казахме на родителите ни,че искаме да живеем сами.Естествено за времето си всички бяха против.Кой ли ги пита  Събрахме си багажа и отидохме да живеем на една вила където нямаше ток,ползвахме газов фенер,нямаше и вода (носехме от близкото изворче)Нямахме баня-вечер,когато е тъмно единия къпеше другия.Хранехме се от това което природата е дала.
Мъжа ми ходеше на работа а аз ходех в гората да паса 2 кози и да събирам билки и горски плодове от които правех сокове,компоти.От млякото си правехме сирене и кисело мляко.Отгледахме си 100 пилета и две прасета които нямаша къща а ходеха свободно.Зеленчуци също си отглеждахме.Готвехме предимно на огън.
И така-6 месеца.Войната която ни беше обявила родата е неописуема.А ние бяхме безумно влюбени и всичко което искахме е да сме двамата.Не търсехме лукс.
Така докато аз забременея и ме приемат в болницата за задържане при едно от ходенията ми за хляб (най близкия магазин беше на 6км и ходехме пеш)
Моите родители убедиха мъжа ми,че така неможе да се живее и ни преместиха в града.
Въпреки,че винаги съм живяла там вече не се чувстах добре там,исках си дивото.Никога не съм си мислила,че някой в гората може да ме нападне или да ми се случи нещо лошо.
И след раждането на второто ни дете отношенията ни не се подобриха.Не сме се карали с никого,но и бе се понасяхме.Пречеха ни и да се върнем във вече електифицираната вила.
Така емигрирахме в чужбина с идеята сами да си построим това което искаме и да живеем независими.
Децата ни израснаха в странство и ето ни отново със старите мечти.Онова което ти дава природата е несравнимо.
Години по късно си купихме парцел и здраве и живот започваме да строим къща на село с ясното съзнание,че искаме отново да си отглеждаме кокошки,прасета ,да садим домати и копаем пипера.Отново ще берем малини от гората и ще правим сладко от горски ягоди.Ще си сушим чушки за червен пипер и т.н.
С какво се сблъскваме сега,когато сме финансово независими от родителите ни?!? Със социализациата.Хората ни мислят за луди.Приятели на мъжа ми от детинство ни се обаждат по скайп и ни говорят с подигравателен тон.Хора които не ме познават от преди ме питат къде са ме отгледали  Налага ми се да им обеснявам по 5 пъти,че това ни харесва,че децата ни вече не са деца и ще дойдат при нас само ако желаят.Затова пък ще им приготвяме екологично чиста зимнина.И най важното-ще живеем така както ни харесва.Защо,по Дяволите трябва да сме като всички?!На никого с нищо не пречим,не крадем,не убиваме. Имаме образование което не ни служи за нищо.Аз продължих единствено заради родителите ми и резултата е ясен.

Как се справяте вие,срещате ли разбиране от приятели и близки?
В майка България на различните се слагат епитети,на инвалидите се гледа като на хора втора категория.

Щастие, това което разказваш е много интересно. И аз си мечтая за живот в хармония с природата и натам са насочени усилията ми. Въобще не ме интересува кой какво мисли и ще си каже. Е вярно, нямам приятелки с които да кисна по кафетата, но честно казано така се чувствам по-добре. Онова, коетов ти дава природата, никой друг не може да ти го даде.

Ето малко изпробвани комбинации от растения:

 *Моркови и лук-взаймна защита срещу морковената и лукова муха.
 * Салата и реички-Салатата предпазва репичките от земните бълхи
 * Целна и зеле- Зелето не се напада о бялата зелева пеперуда а целината от ръждата
 * Кромид лук,чесън и праз осигуряват защитата срещу патогенните гъби
 * Чубрица в редовете на фасула- Листните въшки отминават фасула
 * Босилек до краставиците- Препазват краставиците от мана
 * В междуредията на ягодите лук,чесън или праз- Прогонват голите охлюви,мишите и опазват ягодите от патогенни гъби
  * Невен в ягодите- срещу ягодовата немагода.
  *Бял пелин между френското грозде- Опазва го от ръжда
  * Лавандула около розите ил други културни растения-прогонва мравкте и листните въшки
  * Латинки под овощните дървета срещу листните въшки

Растения които взаимно подтискат развитито си;

 * Фасул и лук
 * Зеле и лук
  *Картофи и лук
  * Червно зеле и домати
  *Магданоз и зеле

Щастие, благодаря за комбинациите!   
Би ли споделила от къде си намерила тези идеи? А дали си ги изпробвала?

Sillveto, и според мен нещата съвсем не са толкова черни! Смятам, че има 2 основни проблема, които ако останат неразрешени дават невъобразимо множество от под-проблемчета: 1. Разрушаване и обедняване на почвата; 2. Монокултурите.
Тези проблеми обаче са съвсем разрешими. Щастие е дала пример за съчетаване на култури. То наистина е много важно. А що се отнася до първия проблем - трябва да се прилагат по-рационални методи за обработка на почвата (а не да се оре), при което тя не само не обеднява, а напротив от година на година става все по-плодородна. Трябва да се почете, практиците са го описали. В тази тема има линкове към полезни четива. Аз лично имам малко практичен опит, но миналата година успях да си отгледам домати без нито едно пръскане. Пък и защо да пръскам, абсолютно не са боледували. Даже есента преди първите слани изглеждаха невероятно свежи и готови да плододават още сума време. Нищо общо с доматите на моите родители, които бяха редовно пръскани. Мога още да добавя, че и на вкус бяха по-различни - моите определено бяха по-плътни и сладки. Но аз като виден нахалник не ги и поливах - най-много веднъж в седмицата, ако не е валял дъжд. Виж, тиквичките, които отгледахме бяха наистина с коренно различен вкус и аромат - нямаше го онзи натрапчив мирис, който аз така не харесвам. И това на съвсем невъзстановена почва. Имахме и картофи - интересното беше, че колорадски бръмбари бяха нападнали само растенията в средата на редовете. Отстрани растенията, които граничеха с леща, тикви или просто "бурени" бяха чисти. Чистенето на възрастни, яйца и ларви беше еднократно. Отгледахме още репички, моркови, грах, царевица, малка диня и пъпешче, кромид лук, чесън, праз. Всички живееха при тези спартански условия. Добивите не бяха особено големи, но вложените време и усилия - също. Излиза, че основното, с което трябва да се занимава човек е да мисли, а не да работи.

Щастие,много ценна информация.Благодаря