Имам проблем...

Simana,напълно те разбирам.
С моят мъж сме семейни от 14 год.В първите години беше добре.След това интимните ни отношения започнаха да стават все по-вяли и по-нарядко.Сега имам бебе на 7 мес и откак съм забременяла до днешна дата сме правили секс 4 пъти-2 пъти докато бях бременна и за 14 февруари и 8 март.Явно си мисли ,че ми прави подарък по този начин.Правила съм много опити да разговарям с него,но винаги аз съм виновна за всичко,аз не разберам нещата,аз ги преувеличавами т.н.Предметни подаръци и цветя не получавам от него нито за празник,нито за някаква годишнина,нито за рождения ми ден.За 14 год ми е казвал ,че ме обича не повече от 10 пъти-аз съм си го знаела.Не ми помага за нищо,не ме подкрепя за каквото и да било.Никога не ме е питал как се чувствам,как ми е минал деня,имам ли нужда от нещо.От друга страна аз трябва да го изслушвам всяка вечер-за работата му,за колегите му,за това как неговата работа е много важна,за ........, все едно ,че аз съм била на неговата работа.Омръзна ми.Не ме интересуват колегите му,не ми се слушат чак в такива подробности неща от този сорт.След работа сяда пред компютъра и само вика на по-голямото дете да пази тишина
Има още много за разказване.А аз искам някоя топла дума ,една прегръдка,една целувка,когато тръгва за работа.Всичко това ме разстойва страшно много.Вече плача за всичко,не мога да се владея,станах много избухлива.

Самотница, незнам какво да кажа,това наистина е ужасно! Може би и ти, както и аз трябва хубаво да си поговорим с мъжете... само дето не ми е ясно дали изобщо ще има някакъв ефект... те вечно се измъкват и се хвърлят да доказват, че те са правите без дори да си помислят, че може да са ни наранили и огорчили с действията си...

При нас всичко е на моменти, напоследък понеже си стоя само в къщи заради детето и с почти никого не се виждам т. е. част от нещата , които преди го дразнеха сега просто липсват - нещата са доста спокойни и всъщност по-принцип, ако изцяло се съобразявам с него и както се казва постоянно му "крепя яйцата" почти всичко е наред, но така или и наче и аз имам нужда от разни неща като внимание, разбиране понякога, а той като си се държи по този хладен начим, на мен ми става криво...


 

В един от последния ни раговор по въпроса той като че ли започна поддържа тази теза, което аз принципно го намирам за нормално и напълно възможно, но къде е границата между не толкова силна сексуалност(защото и аз не съм кой знае колко) и принципната липса на желание и инициативност, която може да продължи с месеци...???

iskrica_nadejda ,ти как разбра, че мъжа ти си има друга и какво направи след това?

Мисля, че все още не е станал гей!



Как точно да проверя?

Извинявам се предварително на авторката но за да не пълним форума с едни и същи теми ще ползвам тази.При нас ситуацията е почти идентична,Правим секс в най-добрият случай 1 на 10 дни но не само това а и през последните няколко месеца той трае на повече от 2 минути.
Да ви кажа честно мен хич не ме бива в разговорите на тема секс и не знам как да я подхвана иначе ми е ясно че от само себе синяма да се оправят нещата.Подхвърляла съм в кръгът на шегата няколкократно  по повод на честотата и по повод краткотрайността но явно ефект няма.
Не знам какво да си мисля дали си има друга и прави секс с мен за да отбие номера.Но това е мн тъпо ако е така макар че не е изключено като вариянт.
Чувствам се като в безизходица живеем заедно от 8 години и този проблем започна все повече да излиза на преден план през последните 2 години.
Та питането ми е как/кога да подхвана темата изчетох доста неща в който все пише че разговорът все трябва да се започне деликатно,без обвинителни реплики.Обаче аз по природа съм деликатна колкото слон в стъкларски магазин затова че приемам идей всякакви.

Денис, по горе писах, че много пъти съм се опитвала да говоря с мъжа ми по този въпрос, уж и аз все деликатно... и в повечето случаи точно както moon предлага съм го правила на момента... не мога да кажа обаче че съм постигнала някакъв удовлетворителен за мен резултат... и вече съм на мнение, че когато един човек не желае да говори по даден въпрос, както и да извърташ нещата, колкото и деликатна или обратното директна(за да се стресне напр.) да си пак няма да излезе нищо... той просто нарочно бяга от въпроса, защото така му е по-удобно - било то защото има друга жена и разбира се никога няма да си признае, или поради някаква друга пак негова си причина, но така или иначе ако така му е удобно до последно ще се прави на ударен... Диди69 беше казала, че не вярва причината да е мързел, но аз да ти кажа съм склонна все пак да я включа в графата възможни, защото моите разсъждения по въпроса са, че в една семейна среда, когато двама човека са вече от доста време заедно, страстта и тръпката намаляват все повече и в един момент на единия от двамата(в нашия случай на мъжа) се оказва, че му е по-интересен напр. някой филм по телевизията или да си гледа нещо в И-нет, отколкото да се занимава с другия( внимание,ласки,секс такива неща...), това може да почака до после или до по-после - ти винаги си му под ръка... малко грубо звучи, но според мен за съжаление е доста вероятно...
Но така или иначе първото нещо,което трябва да направиш е да говориш с него,но не само да се опиташ, а наистина да го направиш и да не се обезкуражаваш, ако не постигнеш нищо първия път, трябва да пробваш втори, трети и т.н., колкото и де иска да говори и съответно да няма и реално промяна в поведението му към теб все пак в някой от опитите нещо ще успее да ти подскаже вероятната причина за неговото държание, а пък от друга страна той ще разбере, че това наистина е проблем за теб... ...Поговори с него и ако искаш пиши какво е станало...
А аз просто не мога да измисля, какво още бих могла да направя, защото все още няма резултат от нито едно от действията му...
Moon, това със следенето е почти невъзможно... незнам защо на тенб ти се вижда толкова лесно...

 zorika ,сега му е времето хубаво да си помислиш, не се самозалъгвай че децата и дом. задължения ще спасят положението, напротив, може да стане и по-зле - казвам ти го от личен опит.Аз мислех по същия начин и сега, когато останах вкъщи да си гледам детето и общувам много по-малко хора от преди вниманието му липсва още повече - тогава не си давах сметка, че именно разнообразния ми живот ми пречи или помага, както искаш го смятай да погледна по-издълбоко на проблема, и да осъзная колко е важен... точно сега, когато все още нямата деца, е най-подходящото време да си направиш равносметка...казваш, че се страхуваш,че можеш да му изневериш, защо да му изневеряваш, просто можеш да стигнеш до извода, че направо е по-добре да го смениш с някой друг... притегли внимателно нещата в главата си - колко го обичаш, толкова ли е силна любовта ти, че да си заслужава да рискуваш да спретнете семейство, въпреки че още от сега нещата не са в много добра светлина... Не те навивам за нищо, просто ти споделям собствен опит, а ти ще си решиш какво да правиш..