И вашите жени ли искат това???

Хаха, една от любимите ми теми.
Аз работя и мъжът ми работи. Той понякога повече от мен.

Домашната работа се поделя, аз не съм абонирана за нея

И недей си мисли, че твоят мъж е най-заетият и най-добре платеният в целия свят, смешно е

Хайде - хайде.
Ще си наемеш някой да играе с децата, разбира се - ако ти не можеш да се справяш - обикновено на този човек, в зависимост от възрастта на децата, се казва бавач/ка или гувернант/ка.

Смятам, че ако не е ангажирана с глупости, съпругата все ще си намери работа, която да харесва, или поне хоби.

Не мисля, че е уникален - обикновен човек, който е предприемчив и в същото време не се срамува от това да поддържа половината от уюта вкъщи, защото каквото и да си говорим, той се гради с усилия от двама.


1. Не изисквам помощ, събрала съм се да живея с друг човек и е разумно да очаквам да си поделяме отговорностите и радостите, а не да съм слугиня и да чакам заплатата му.

2. Прекарва тук, колкото си искам, работя на 2 места, и двете са пряко свързани с Интернет, страницата а бгмама ми е отворена непрекъснато.




Бърди вече го е написала, да, мога да върша горното и сама, но и двамата предпочитаме вместо единия да седи и да си клати краката, докато чака другия да свърши, набързо да приключим с всичко и да седнем на ракийка 

И вашите жени ли искат това? е грешно поставен въпрос. Вие самите, като мъже, какво искате от себе си- е по- разумен въпрос. Патриархалното мислене, умело съчетано със социалистическата представа за еманципация до какво е довело у нас? Жените работят, изкарват пари, раждат деца, отглеждат ги, възпитават ги, грижат се за домакинството, изглеждат добре, добри любовници и събеседници са, могат да направят и леки ремонти и поправки в дома и тн. Една средностатистическа жена може едновременно да готви, да гледа детето и да говори по телефона, докато наум планира какво да облече, например. Може да жонглира с много роли и то успешно, а и да играе послушно момиченце пред строгия татко в лицето на мъжа си.  Представете си, че срещате тази жена в работата. Тя ще ви отвее и няма да разберете как е станало. Защо има все повече жени на мениджърски позиции, все повече жени, които се справят в работата и бизнеса значително по- добре от много мъже.
Дали наистина мъжете осъзнават, че скатавайки се в работата, скатавайки се и у дома изпадат в изключително неизгодна позиция2
Това от една страна. От друга страна защо се събираме в двойки и създаваме семейство? За мен това е, защото се обичаме /клише, но вярно/, а и защото имаме нужда от такова партньорство, за да отгледаме бъдещо поколение. как това се превръща в състезание, в което мъжа има чувството, че вече не е мъж щом е измил две чинии или е пуснал пералня? Кога и кой е обявил домакинството за женска територия? А и защо е на един мъж да е битово безпомощен и на 40 години, например, да не умее да си изглади риза, да си изпере гащите или да си приготви вечеря? Да не говорим, че зрелите отношения изключват двойката съпруг- строг баща и съпруга- послушно момиченце. В нашето семейство не обсъждаме кой какво е редно да прави, а когато някой е свободен и има нещо за вършене го върши. Ако съпругът ми се прибере от работа и аз готвя в момента, той ще пусне пералня. Ако има нужда да се пазарува ще пазарува този, който минава покрай магазина. Никога не сме правили събрание, на което да се установи кой с какво ще допринася в семейството. Но това е нашето семейство. Има други семейства и те са щастливи по други начини, включително и спорейки по 20 и 30 години кой какво трябва да свърши.
И само като уточнение- егоизма не е да искаш да се грижиш за себе си на първо място, а да държиш останалите да се грижат първо за теб.

Бояна, страхотен анализ си спретнала, съгласна съм с всичко, което си написала   

silviti, не съм се връщала много назад в темата, може и да си споменала, но от колко години си семейна или живеете заедно? От нащета, които си написала не ще да е от много. Липсата на дете  на този етап е донякъде определящ за вечерите, които си описала. Ти се опитваш да му докажеш колко много те бива - домакиня, професионалистка...
Пишеш ,че ти кара колата на ремонт и даже не мрънка за това... От години карам семейните ни коли по майстори, без да го чакам да се прибере от работа и да кърша ръце .  Дали да зема да мрънкам, че е мъжка работа?
Професионалното му издигане и реализация, обученията, свързани с това, не му пречат да поеме готвенето или миенето на чинии, когато си е в къщи или да чете приказка на Йо, докато аз работя. Факта, че повечето време от работата ми е в къщи никога не е давало повод да мисли или да показва, че той е изморен повече от мен. Не приемам определението "женска работа" и "мъжка работа".    Тъпо е и е смешно.  Мога да сменям свещи, да продухвам жигльори на карбуратори, защо той да не може да готви или да глади. И повярвай, готви по-вкусно от мен, с по-голямо удоволствие. Това не го прави по-малко успешен в кариерата му и по-малко мъжествен. Странни критерии имат някои хора за мъжественост. 

Ако такъв човек буди само насмешка у вас - значи умственият ви капацитет не позволява да мислите по друг начин. 
Изключително съжалявам да прочета, че все още има жени, които живеят с разбиранията на прапрабабите си, че мъжът е този, който е длъжен да осигури дом, приходи и т.н. А ти какво правиш? Готвенето, чистенето и домакинстването като цяло са задължения, които са и на двамата партньори. И като равностоен партньор ти също си длъжна да докарваш приходи в семейния бюджет. Учудена съм, че като цяло се подценявате и смятате, че не може да изкарате колкото мъжа си. Ми, може. Даже и повече може да изкарвате - и това не ви прави по-малко жена, нито мъжът ви по-малко мъж.
Ама както се казва в една реклама "Не става само с ядене, трябва и акъл", за да проумееш, че вече не е 18-ти век.

Момичета (и момчета), не нападайте Силвити твърде много. Очевидно е, че е съвсем млада домакиня и още не й е дотежало. Нека си прави нещата с любов, щом й доставя удоволствие. Въпросът е, че ако мъжът й свикне, после много трудно ще го научи да й помага, а без това наистина не може. Силви, по-добре помисли къде можеш да го включиш в домакинството, така че да му е приятно. Трябва да си знае, че има някакви задължения. Домашни помощници или не, в един момент винаги оставате сами с децата и ако тогава не може да се включи, просто ще си имаш едно дете в повече. Помоли го примерно да вдигне масата или да пусне пералня, после го похвали колко добре се е справил, има разни такива тънки женски хитрости да го включиш. Моят не е от домакините и също много се изморява на работата, но пък винаги ще прибере разхвърляните играчки, докато слагам децата да спят или ще вдигне масата, или ще свърши поне това, което може (виж пералня и миялна сигурно не е пускал повече от три пъти в живота си, а сушилнята - нито веднъж). Но знам, че ако види, че съм изморена, няма да ме остави да се боря сама с домакинството, докато той спортува или гледа тв. Така че погледни на нещата в перспектива - създай някакви навици, докато е време, че после...

А иначе, в противовес на повечето мнения, които прочетох, не смятам, че мъжът трябва да върши домакинската работа наравно с жената по задължение. По-скоро според това кой колко е ангажиран професионално, биха могли да си разпределят задълженията. Моята професия е такава, че позволява да обръщам повече внимание на децата (а и това си е естествена наклонност на майката все пак), така че винаги, когато някой е болен или някоя гледачка отсъства, оставам вкъщи и поемам щафетата. Но това ме устройва идеално, защото пък финансовата тежест е изцяло на неговите плещи. Предпочитам този вариант, отколкото да настоявам да се редуваме например и да се боря да настигна неговите доходи.

Това пък какво значи? Че тя много е успяла и иска и дърпа и теб да постигнеш повече и ти се дразниш?

Не е мисля, че проблемът е, че са младо семейство, самият й начин на мислене е, че е недостойно и срамно един мъж да се занимава с ежедневните неща, след 20 г., дори да й тежи, пак ще се срамува, ако той хване да измие едни чинии.

А "наравно", разбира е условно, няма как да се сложи категорична черта по средата, по-скоро вечер, когато единият върши нещо, другият да не седи като гост, а да хване другото, ако има за свършване, ако жена му току що е метнала дрехите на простора, къпе децата и после отива да ги приспива, не виждам нищо по-нормално той да вдигне масата и да пусне миялната или да ги измие на ръка, а като се върне тя, да седнат да си поговорят на чашка, да правят секс или да си пуснат някой хубав филм, вместо тя тепърва да запретва ръкави за разчистване и миене. Колкото и голям шеф да е, никой не го кара да кОпа 2 дка, няма да се сецне от 3 чинии  

По финансовия въпрос също не е много ясно, не винаги финансовият резултат в края на месеца зависи от положените усилия, има и много тежък труд, но с ниско заплащане и т.н., мисълта ми е, че умората в края на деня не е равна на парите и че това, че заплатата не трябва да се използва като повод за отмяна на задължения, които са нормални да поеме всеки баща и съпруг

Така е, дори понякога тежкият труд е по-ниско заплатен.

Вижте, когато има любов, в едно семейство нещата се нареждат и решават. Всички сме изморени, особено като се появят децата. Но когато работите един за друг, а не един срещу друг, ще се намери начин да се погрижите за всичко и дори да ви остане поне мъничко време един за друг.