Отдавна се каня да ви питам, отбягвате ли контактите с хора със соцален статус различен от вашия, когато към вас има проявен интерес от тяхна страна? По-скоро ме интересува отношението ви към тези които са по-по- от вас (пак казвам в материално отношение, не в друго). Много съм далеч от идеята да превърна темата в мерене на атрибути, които нямаме, надявам се да не избие натам.
- Публикувана: 25 март 2008, 13:38 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2008, 09:35 ч.
Отбягвате ли контакти с различните в материално отношение?
Ами повечето ми контакти в момента са с хора , които са по-по материално от мен, но никой от тях не ме е притеснил с поведението си,Дори и да ме канят на заведения, за които се предполага, че не са по джоба ми, черпят ме. 
Говоря и за приятелки и за приятели.А за тези, които не са ми толкова близки и виждам, че са доста над нивото ми, старая се да ги избягвам, за да не изпадам в кофти ситуация или те да се чувстват неловко.
Говоря и за приятелки и за приятели.А за тези, които не са ми толкова близки и виждам, че са доста над нивото ми, старая се да ги избягвам, за да не изпадам в кофти ситуация или те да се чувстват неловко. Дори и да ме канят на заведения, за които се предполага, че не са по джоба ми, черпят ме.
Не ги отбягвам съзнателно, просто съобразявам мястото за среща - ако не ми е по джоба, не отивам. Съответно ако хората, с които ще се видя, са по-зле материално от мен, гледам на тях да им е по джоба. Не се притеснявам от материалното си състояние, не се "изхвърлям", директно си казвам - "Там ми е твърде скъпо, дай да измислим нещо друго!". Не си позволявам друг да ми плаща сметките, колкото и да сме близки; също така не бих предложила да платя чужда сметка.
Естествено, поради финансови причини не се виждам с доста хора, за които изведнъж се оказа, че е по-важно КЪДЕ се срещат, отколкото с КОГО. Но това означава, че просто от самото начало не си е струвало.
Естествено, поради финансови причини не се виждам с доста хора, за които изведнъж се оказа, че е по-важно КЪДЕ се срещат, отколкото с КОГО. Но това означава, че просто от самото начало не си е струвало.
Ми просто не познавам такива хора. А и да познавах щях да ги отбягвам, защото не мога да излизам на заведение с човек, който оставя на вечер там една работна заплата. Една моя позната беше попаднала в такава ситуация, че няма и пет лева в джоба си, но си тръгва с охрана от заведението.
Поддържам отношения с всякакви хора. Истина е, че тези "колкото" мен са преобладаваща част. Но имам ценни във всяко едно отношение приятелства с хора, които са много по-богати от мен и досега никой не ми е наранил самочувствието на тази тема. Но аз съм директна, ако ме покани в скъпо заведение, което не мога да си позволя - или е повод да почерпи, което е в реда на нещата м/у приятели или пък аз предлагам нещо по-елементарно и така. Но повечето богати хора не умрАт да си пръскат парите в скъпи заведения, това е приоритет на тези дето се стремят да изградят някаква фасадка.
Дори и да ме канят на заведения, за които се предполага, че не са по джоба ми, черпят ме.
да повечето казват неее не ги отбягваме,но истината е,че точно такива хора ги отбягват заради социалният им статус,те могат да си позволят повече лукс,и затова биват изолирани от хората които не могат да си го позволят.
Обикновено този,който черпи си откарва така цял живот.И този,който го черпят и той така си откарва.Аз никога не бих допуснала да се чувствам като бедната роднина,обираща трохите от крайчеца на масата.
Разбира се това в рамките на шегата, аз нямам чак толкова богати приятели, че да е унизително за изляза с тях.
Отдавна се каня да ви питам, отбягвате ли контактите с хора със соцален статус различен от вашия, когато към вас има проявен интерес от тяхна страна?
Ако не ги знае, ще го отбягвам.
Цитат
В общи линии е така Шанел, но какво да се прави, по добре да съм бедната роднина на богат, отколкото бедната роднина на беден.
Разбира се това в рамките на шегата, аз нямам чак толкова богати приятели, че да е унизително за изляза с тях.
Разбира се това в рамките на шегата, аз нямам чак толкова богати приятели, че да е унизително за изляза с тях.
Добре,аз не те съдя.Ясно е,че ако вечеряте с приятели и те решат импулсивно да поемат цялата сметка,няма да се биете през масата с тях.Случвало се е и на мен.Но следващият път,някак си естествено,ние поемаме сметката.Не сме ги канили специално,просто от само себе си,без да се обясняваме:Еее,ама нали вие платихте предния път.Просто плащаме.Ти не постъпваш ли така?И колко пъти човек може да яде за сметка на приятелите си?Един път.
Аз го прочетох преди редакцията
За такъв тип хора си има конкретни определния, които не ми се иска да употребявам. Подобен пример, познат...опънал се е на едно от лъскавите кафета, пуши Марлборо-червено, играя си с кутийката случайно отварям и мяркам как вътре са наредени цигари Средец
За такъв тип хора си има конкретни определния, които не ми се иска да употребявам. Подобен пример, познат...опънал се е на едно от лъскавите кафета, пуши Марлборо-червено, играя си с кутийката случайно отварям и мяркам как вътре са наредени цигари Средец
Аз го прочетох преди редакцията
За такъв тип хора си има конкретни определния, които не ми се иска да употребявам. Подобен пример, познат...опънал се е на едно от лъскавите кафета, пуши Марлборо-червено, играя си с кутийката случайно отварям и мяркам как вътре са наредени цигари Средец
За такъв тип хора си има конкретни определния, които не ми се иска да употребявам. Подобен пример, познат...опънал се е на едно от лъскавите кафета, пуши Марлборо-червено, играя си с кутийката случайно отварям и мяркам как вътре са наредени цигари Средец
Извинявам се, реших че не му е тук мястото, иначе аз искрено бях шокирана и обидена.
И колко пъти човек може да яде за сметка на приятелите си?Един път.[/b]
, но и аз си знам как съм се напъвала и колко пъти съм си давала последните пари за подаръци за рождени дни или други поводи или и аз да почерпя. Не, не отбягвам по-бедните от мен. Материалното състояние на хората не е критерий за мен. Избирам си обкръжението по съвсем други изисквания. 
Аз съм с високо самочувствие и то се гради на моите знания и умения. Затова съм интересна на много хора - и на по-бедни, и на по-богати. Поддържам приятелства с хора, които са на сходно интелектуално ниво, независимо от доходите им. Не допускам до себе си неграмотници /нямам предвид само правописа/, без значение дали месечния им доход е колкото моята вечеря в ресторант или обратното.
Мноого съм надута, пък!
Мноого съм надута, пък!
Важно ми е, че запазих истинско приятелство и с хора, които имат/имаха затруднения , както и с мен запазиха приятелство хора, които са много по-напред от мен в материално отношение. Говоря за хора, които познавам от деца и наистина няма никакво значение кой колко възможности има. Носила съм 60 стотинки на приятелка, да си плати чая в кафенето, а сега от нея са ми най-скъпите подаръци.. Мен са ме подкрепяли много богати приятели, които после нямаха пари да си купят килограм череши. Животът е вътрележка, а истински важните неща наистина не се купуват с пари.
Всъщност, на този етап от живота - семейство и работа, човек малко или много си е изградил определено общество около себе си и в него съвсем естествено не влизат хора с фрапиращо различен социален статус от неговия.
Така че на цялата компания ни е ясно по какви заведения ходим и какви дрехи носим.
Това важи и за приятелите, и за колегите естествено.
Така че на цялата компания ни е ясно по какви заведения ходим и какви дрехи носим.
Това важи и за приятелите, и за колегите естествено.
Не, не отбягвам по-бедните от мен. Материалното състояние на хората не е критерий за мен. Избирам си обкръжението по съвсем други изисквания.
mnogo zavisi kolko sa golemi razlichiata, no kato zialo ako imam obshti interesi s po-zamojni ot men, ne razbiram zashto da gi otbiagvam. Moje obache da se okaje problem tazi materialna razlika v opredeleni momenti,koeto mi se e sluchvalo i stava dosta tapo i za dvete strani, no sas SNOBI oredeleno ne kontaktuvam, samo kritikuvam i iarostno OTBIAGVAM.
Не ги отбягвам съзнателно, просто съобразявам мястото за среща - ако не ми е по джоба, не отивам. Съответно ако хората, с които ще се видя, са по-зле материално от мен, гледам на тях да им е по джоба. Не се притеснявам от материалното си състояние, не се "изхвърлям", директно си казвам - "Там ми е твърде скъпо, дай да измислим нещо друго!". Не си позволявам друг да ми плаща сметките, колкото и да сме близки; също така не бих предложила да платя чужда сметка.
Ето това е.
Простичко и синтезирано казано.Гледам и да не обидя, хората , на които отказвам.. и все не мога за обясня защо отказвам. Поне не свързано. Понеже в случая визирам и една от най- близките си приятелки, не мога да си простя, че не отидох на рожденния и ден. Вцепених се и отказах.
А е човек с когото сме доказали, че ни е добре, независимо дали сме на одеало на полянка или в някакво Невероятно заведение.
Не не правя разлика между хора с различено материално положение от моето. И доста често не знам как са всъщност познатите ми финансово. Имах колежка, която подържаше висок жизнен стандарт- хубава кола, скъпи телефони, модерни дрехи и т.н., всички мислехме, че е мнооого богата. Оказа се всъщност, че взема лизинги и пари назаем, които трудно връща. Но създаваше впечатлението на заможна.
Много често срещано при екс богаташите - взимат заеми, защото тудно се разделят със стандарта си.
Наскоро разбрах за една девойка, коятпя с еомъжила за"много голям богаташ", след месеци обаче разбрала, е дължи стотици хиляди левове. На овека му било трудно да се раздели с начина си на живот и задлъжнял на цяла София
Наскоро разбрах за една девойка, коятпя с еомъжила за"много голям богаташ", след месеци обаче разбрала, е дължи стотици хиляди левове. На овека му било трудно да се раздели с начина си на живот и задлъжнял на цяла София
Аз мисля че всяка жаба да си знае гьола...
По едно време ми се случи основно с богати да контактувам,и ми беше писнало да ме гледат странно...Примерно,професията ми е сладкар,и една високопоставена личност-Ако ти трябва терен за сладкарница,само кажи кой!-абе аз ако имам цялото оборудване,и само до терена съм опряла,на теб ли ще чаках?!,или-Наистина ли няма от кой да вземеш 10 бона?!Аз на синът ми всяко лято давмам толкова...Или-Айде да те водя на сърф!!!-Аз нямам сърф...-Ми ще ти направим...
Абе щуротии...
Затова сега си гледам средната средина,щото доа там сме я докарали...
По едно време ми се случи основно с богати да контактувам,и ми беше писнало да ме гледат странно...Примерно,професията ми е сладкар,и една високопоставена личност-Ако ти трябва терен за сладкарница,само кажи кой!-абе аз ако имам цялото оборудване,и само до терена съм опряла,на теб ли ще чаках?!,или-Наистина ли няма от кой да вземеш 10 бона?!Аз на синът ми всяко лято давмам толкова...Или-Айде да те водя на сърф!!!-Аз нямам сърф...-Ми ще ти направим...
Абе щуротии...Затова сега си гледам средната средина,щото доа там сме я докарали...
Не съм чела цялата тема,но мисля,че въпросът се състои в това,дали избягваме контакти с хора,които имат различен социален статус от нашия,а не дали избягваме приятелство с такива.
Възможно ли е според вас, да игнорираме хората,които видимо нямат нашите материални възможности?Без значение,дали са по-бедни или по-богати?
Възможно ли е според вас, да игнорираме хората,които видимо нямат нашите материални възможности?Без значение,дали са по-бедни или по-богати?
Това за смесването, че не се смесвате е малко странно, защото точно в София можеш спокойно да се смесиш с някоя звезда, елит, политици, изявени богаташи и тн. в някой столичен клуб например.
Там има смесване на 'класи', каквото не съм виждала никъде другъде.
Например, въпреки, че Джордж Клуни живее сравнително близо, няма никакъв шанс аз да се засека някъде с него, дори да опъна палатка на езерото. Докато в София само да се огледам и виждам по някой , който не ми е в класата. И е въпрос на желание да се 'смесим'.
Там има смесване на 'класи', каквото не съм виждала никъде другъде.
Например, въпреки, че Джордж Клуни живее сравнително близо, няма никакъв шанс аз да се засека някъде с него, дори да опъна палатка на езерото. Докато в София само да се огледам и виждам по някой , който не ми е в класата. И е въпрос на желание да се 'смесим'.
Отдавна се каня да ви питам, отбягвате ли контактите с хора със социален статус различен от вашия, когато към вас има проявен интерес от тяхна страна? По-скоро ме интересува отношението ви към тези които са по-по- от вас (пак казвам в материално отношение, не в друго). Много съм далеч от идеята да превърна темата в мерене на атрибути, които нямаме, надявам се да не избие натам.
иначе съм общувала и общувам и с хора с по-висок статус и при тях нямам проблем,все пак с тях не си говорим за това кой колко има 
Това за смесването, че не се смесвате е малко странно, защото точно в София можеш спокойно да се смесиш с някоя звезда, елит, политици, изявени богаташи и тн. в някой столичен клуб например.
Там има смесване на 'класи', каквото не съм виждала никъде другъде.
Например, въпреки, че Джордж Клуни живее сравнително близо, няма никакъв шанс аз да се засека някъде с него, дори да опъна палатка на езерото. Докато в София само да се огледам и виждам по някой , който не ми е в класата. И е въпрос на желание да се 'смесим'.
Там има смесване на 'класи', каквото не съм виждала никъде другъде.
Например, въпреки, че Джордж Клуни живее сравнително близо, няма никакъв шанс аз да се засека някъде с него, дори да опъна палатка на езерото. Докато в София само да се огледам и виждам по някой , който не ми е в класата. И е въпрос на желание да се 'смесим'.
Разбира се, просто шанса да срещаш хора не от твоята 'класа' и да се смесваш с тях е доста голям, всъщност.
Затова как да ги отбягваш и да не се смесваш. На едната маса може да седи Слави Трифонов, например, а на другата студентка втори курс от Пазраджик, на една кока-кола цяла нощ. Малко хора сме, не сме имали класово разделение особено допреди 20 години. От моя клас има 3-4ма , които станаха известни и богати, още толкова получиха реституция от дядовците си. Останалите са средна класа.
Ако това беше 'нормална' страна такова смесване щеше да е невъзможно. Не знам дали обяснявам разбираемо, но това мисля - всъщност се смесваме с хора от различен статус непрекъснато.
Затова как да ги отбягваш и да не се смесваш. На едната маса може да седи Слави Трифонов, например, а на другата студентка втори курс от Пазраджик, на една кока-кола цяла нощ. Малко хора сме, не сме имали класово разделение особено допреди 20 години. От моя клас има 3-4ма , които станаха известни и богати, още толкова получиха реституция от дядовците си. Останалите са средна класа.
Ако това беше 'нормална' страна такова смесване щеше да е невъзможно. Не знам дали обяснявам разбираемо, но това мисля - всъщност се смесваме с хора от различен статус непрекъснато.
Разбира се, просто шанса да срещаш хора не от твоята 'класа' и да се смесваш с тях е доста голям, всъщност.
Затова как да ги отбягваш и да не се смесваш. На едната маса може да седи Слави Трифонов, например, а на другата студентка втори курс от Пазраджик, на една кока-кола цяла нощ. Малко хора сме, не сме имали класово разделение особено допреди 20 години. От моя клас има 3-4ма , които станаха известни и богати, още толкова получиха реституция от дядовците си. Останалите са средна класа.
Ако това беше 'нормална' страна такова смесване щеше да е невъзможно. Не знам дали обяснявам разбираемо, но това мисля - всъщност се смесваме с хора от различен статус непрекъснато.
Затова как да ги отбягваш и да не се смесваш. На едната маса може да седи Слави Трифонов, например, а на другата студентка втори курс от Пазраджик, на една кока-кола цяла нощ. Малко хора сме, не сме имали класово разделение особено допреди 20 години. От моя клас има 3-4ма , които станаха известни и богати, още толкова получиха реституция от дядовците си. Останалите са средна класа.
Ако това беше 'нормална' страна такова смесване щеше да е невъзможно. Не знам дали обяснявам разбираемо, но това мисля - всъщност се смесваме с хора от различен статус непрекъснато.
Абсолютно съм съгласна с Лени.
А по темата:съвсем естествено е да се контактува с хора от твоята "черга".Сещам се за една моя приятелка от ученическите години,която покрай съпруга си премина в по-горно ниво(финансово).Говорейки си битовизми тя прави изказвания от рода ,че не може да търпи да и е студено през зимата и парното работи на 6 непрекъснато и не я интересувало ,че плащат по 300-400 лв.всеки месец,все едно аз обичам да мръзна.
Аз лично се чувствам комфортно с всякакъв тип хора, стига разбира се да ми допадат и с други черти от характера си (когато става въпрос за приятелство)
минзухар таква изказвания не ме дразнят. дразнят ме изказванията на една моя позната - какво? да работя ли? ами хич не ми се работи да ти кажа честно. аз съм свикнала да си вися с приятелки по кафетата и като ни писне тръгваме по магазините. даже гледам да възпитавам и дъщеря ми по същия начин
Момичета,много хубава и спорна тема.
От скромния си опит мога да кажа,че на мен ми влияят зле хора,които не са от моята черга.Не казвам,че съм нещо кой знае какво.Искам да ме разберете правилно.Имам частен бизнес,който ми дава сигурност и самочувствие,че всичко което постигам е плод на моя труд.И тъй като бизнесът ми е на морето,което означава,че е сезонен,а аз съм работохолик,тази зима реших да поработя любимата си професия-медицинска сестра в едно ОДЗ.Ей хора,не можах честно казано да изтърпя клюките и ежедневните разговори на моите колежки-къде пуснали евтини .....,къде олиото било на .....цена..,коя колко пари имала и каква кола карала,откъде такива пари...Честно ви казвам ниските ни заплати в сферата са подлудили хората и те си общуват само на такива теми.У никой не усещаш стремежа да промени положението си или да черпи идеи за развитето си.От друга страна хората,които са над мен ме карат да се чувствам не до там успяла и до някъде ме стимулират да вървя още нагоре и нагоре...и понякога се изморявам да мисля как да вървя още нагоре,макар че е доста стимулиращо.
И стигнах до извода,който отдавна ми го бяха казали-събирай се с равни!
От скромния си опит мога да кажа,че на мен ми влияят зле хора,които не са от моята черга.Не казвам,че съм нещо кой знае какво.Искам да ме разберете правилно.Имам частен бизнес,който ми дава сигурност и самочувствие,че всичко което постигам е плод на моя труд.И тъй като бизнесът ми е на морето,което означава,че е сезонен,а аз съм работохолик,тази зима реших да поработя любимата си професия-медицинска сестра в едно ОДЗ.Ей хора,не можах честно казано да изтърпя клюките и ежедневните разговори на моите колежки-къде пуснали евтини .....,къде олиото било на .....цена..,коя колко пари имала и каква кола карала,откъде такива пари...Честно ви казвам ниските ни заплати в сферата са подлудили хората и те си общуват само на такива теми.У никой не усещаш стремежа да промени положението си или да черпи идеи за развитето си.От друга страна хората,които са над мен ме карат да се чувствам не до там успяла и до някъде ме стимулират да вървя още нагоре и нагоре...и понякога се изморявам да мисля как да вървя още нагоре,макар че е доста стимулиращо.
И стигнах до извода,който отдавна ми го бяха казали-събирай се с равни!
Материалното положение е динамично...
Точно това си мислих и аз.... особено за млади хора, каквито са повечето тук...
аз ако подбирам хората, с които да контактувам - да са богати колкото мен, да са умни колкото мен, да са млади и красиви като мен трябва с никой да не се събирам.
трябва с никой да не се събирам.
Когато се пооправиш материално, наистина идва един момент в който преставаш да говориш за пари с приятелите си, което всъщност е доста приятно.
Имам позната, която след като се омъжи подходящо за заможен мъж няма друга тема, освен какви са й новите придобивки и много държи винаги да обявява и цената.
" Взехме си кана за за вода, струва 68 лева, тези лъжици са ми от Витошка и струват 212 лева". Като касов апарат е - артикул, брой, цена. Досадно е. Веднага започнах да я отбягвам.
Ellitca,не искам да обидя никой от нашия бранш.Права си,че не всеки има шанс да подобри положението си.Особено в България.Но има хора,които дори съдбата да им поднася някакъв шанс да успеят,те не го виждат и не искат да променят нищо.Нима е трудно да научиш поне малко език и да отидеш да поработиш в друга държава за известно време за да си подобриш положението, например.Всичко е въпрос на риск и това качество се възпитава.Рискуваш!Печелиш или не печелиш!!!
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
Когато се пооправиш материално, наистина идва един момент в който преставаш да говориш за пари с приятелите си, което всъщност е доста приятно.
Имам позната, която след като се омъжи подходящо за заможен мъж няма друга тема, освен какви са й новите придобивки и много държи винаги да обявява и цената.
" Взехме си кана за за вода, струва 68 лева, тези лъжици са ми от Витошка и струват 212 лева". Като касов апарат е - артикул, брой, цена. Досадно е. Веднага започнах да я отбягвам.
Ммм. Говорех примерно за интелигентни хора, които сами си изкарват парите - и двете семейни половинки.
О,да. Права си Лени. Точно жени, които не изкарват, а само харчат, най-много говорят за пари.
разбирам се с всякакъв тип хора. отбягвам контакт с тези, които непрекъснато демонстрират, че са с по-добро материално състояние. не понасям хора, които си мислят, че са повече от другите 
Ако човека е човек,не виждам какъв е проблема.Имам приятели,които са без финансови възможности,имам и приятели които могат да си позволят всичко-сега се сещам за някаква масичка с 4 столчета от остров Бали,която си бяха купили семейството на една от най-добрите ми приятелки,струваща около 2000лв. и която откакто е купена си стои на тавана
Не ми пречи кой колко пари има-ако и аз имам ок,можем да ходим и по лъскавите заведения и клубове,ако не-съжалявам,нямам възможност сега,ще отидем друг път.
Това,което най-много ме дразни е изхвърлянето.Аууу,ако знаеш какви гащи си купих-струват...;ауу,виж ми новата чанта,новите обувки,новите парцали,пък къде бяхме в събота вечер,а къде ще ходим на почивка...И всичко това естествено на висок тон,та всички да чуят и с най-големи подробности какви пари струва-изнервя ме и ме дразни.А когато човека няма нищо друго което да каже освен това,е...
Примерите са дословно взети от моя позната,много време се опитвах да я харесам,ама...Жалко,че ни се налага да се виждаме почти всеки ден
Избирам хората, с които контактувам по интелект и общи допирни точки. Хора, които ме изнервят с безразборни приказки, които ме наторват редовно с проблемите си, почти винаги ги изключвам от обкръжението си. Не обичам да си губя времето с хора, които не ме зареждат с позитивна енергия, от които няма какво да науча, на които не мога да разчитам. Относно материалното им положение - различно е. Но мисля, че контактувам с човека, а не с джоба му. Въпреки че, от опит ми се струва, че хората с по-ниски доходи отбягват другите, особено ако не познават битието им, а то може да не е много по-различно от тяхното.
Не отбягвам контакти с никакви хора, ако са ми приятни. Независимо от финансовото им положение.
Имах едни такива познати, с които преустанових контакт, защото жената ме влудяваше с вече описаните от вас щуротии. И не защото се хвалеше с придобивки, почивки и т.н, а защото с нея за нищо друго не можеше да се говори. Всичко ми се обясняваше като на второкласник, с подходящи паузи, в които аз трябваше да охкам и да забелвам очи от възхита. Хвърляше ми някаква "марка" в лицето и чака, за да реагирам. Ужасно съм щастлива, че ме подминава на улицата вече.
Имах едни такива познати, с които преустанових контакт, защото жената ме влудяваше с вече описаните от вас щуротии. И не защото се хвалеше с придобивки, почивки и т.н, а защото с нея за нищо друго не можеше да се говори. Всичко ми се обясняваше като на второкласник, с подходящи паузи, в които аз трябваше да охкам и да забелвам очи от възхита. Хвърляше ми някаква "марка" в лицето и чака, за да реагирам. Ужасно съм щастлива, че ме подминава на улицата вече.
Не виждам какво общо мога да имам с човек,да приемем,че е жена,която ежедневно е по магазините,харчи по 500-600 на ден за дрехи,обувки и фризьор.Просто няма какво да си кажа с такъв човек,него го вълнуват други неща.В същото време не искам и да излизам с жена,която си брои стотинките като седнем в заведение,която не се радва,когато и разказвам колко хубаво сме изкарали в Гърция или на Банско,защото тя няма как да иде там,която се оплаква как не й стигат парите и аз се чувствам неудобно,че имам повече от нея.
Нямах това предвид. Представете си, че ви е приятно да си говорите, да се виждате с родител на съученик на вашето дете, с някой с който имате общо хоби, с майка от кварталната градинка, допадате си интелектуално и емоционално. Един ден го/я виждате да слиза от много скъпа кола, разбирате, че е голяма клечка или нещо подобно (аз познавам доста богаташи под прикритие напр.) Та би ли могло това да ви отблъсне? Просто защото се оказва, че не е като вас..
Нямах това предвид. Представете си, че ви е приятно да си говорите, да се виждате с родител на съученик на вашето дете, с някой с който имате общо хоби, с майка от кварталната градинка, допадате си интелектуално и емоционално. Един ден го/я виждате да слиза от много скъпа кола, разбирате, че е голяма клечка или нещо подобно (аз познавам доста богаташи под прикритие напр.) Та би ли могло това да ви отблъсне? Просто защото се оказва, че не е като вас..
в този случай не бих преустановила контакти с този човек. щом се разбираме и ни е приятно да излизаме заедно изобщо не ме вълнува какво му е финансовото състояние.
Не избягвам да контактувам със всякакви хора. Дразни ме показността - и не богатството и на бедността, което понякога е даже по-дразнещо. Има хора, които смятат, че да си беден е особен вид добродетел, а това не е така.
Имам приятели и в едната и в другата група - по-добре и по-зле от мен материално. Но имаме много други допирни точки и това не ни притеснява. А, държа да отбележа, че по-богатите ми приятели никога не ме поставят в кофти положение, това е въпрос на интелигентност и възпитание. Освен това не парадират с имането си.
Имам приятели и в едната и в другата група - по-добре и по-зле от мен материално. Но имаме много други допирни точки и това не ни притеснява. А, държа да отбележа, че по-богатите ми приятели никога не ме поставят в кофти положение, това е въпрос на интелигентност и възпитание. Освен това не парадират с имането си.
Поддържам отношения с всякакви хора. Истина е, че тези "колкото" мен са преобладаваща част. Но имам ценни във всяко едно отношение приятелства с хора, които са много по-богати от мен и досега никой не ми е наранил самочувствието на тази тема. Но аз съм директна, ако ме покани в скъпо заведение, което не мога да си позволя - или е повод да почерпи, което е в реда на нещата м/у приятели или пък аз предлагам нещо по-елементарно и така. Но повечето богати хора не умрАт да си пръскат парите в скъпи заведения, това е приоритет на тези дето се стремят да изградят някаква фасадка.
Това е и моето мнение
По-бедните ги шибам с камшик и ги карам да ми лъскат ботушите,когато ги срещна....
това е забавно,посмях се от сърце Нямах това предвид. Представете си, че ви е приятно да си говорите, да се виждате с родител на съученик на вашето дете, с някой с който имате общо хоби, с майка от кварталната градинка, допадате си интелектуално и емоционално. Един ден го/я виждате да слиза от много скъпа кола, разбирате, че е голяма клечка или нещо подобно (аз познавам доста богаташи под прикритие напр.) Та би ли могло това да ви отблъсне? Просто защото се оказва, че не е като вас..
Битието определя съзнанието. Като цъфне разликата, става конфузно.
Не бих отбягвала, ама такова нещо трудно се прикрива, а и защо. Прикрит богаташ - супер...
Просто защото се оказва, че не е като вас..
Нямам възможност да харчавсяка вечер по една заплата за кръчма, но и имам определени изисквания към заведенията, които посещавам (примерно чашите да са чисти).
Имаме приятели, които са по от нас (и в двете посоки) Приятели са ни, но контактите ни се разреждат с времето.
Местата, които посещавам, са посещавани от хора като мен. Там, където ми е скъпо, не знам кой ходи.... и нещата се нареждат от самосебе си. Аз правя само пресявката по интереси.
+ тук дописвам мнението на Стефани
Ellitca,не искам да обидя никой от нашия бранш.Права си,че не всеки има шанс да подобри положението си.Особено в България.Но има хора,които дори съдбата да им поднася някакъв шанс да успеят,те не го виждат и не искат да променят нищо.Нима е трудно да научиш поне малко език и да отидеш да поработиш в друга държава за известно време за да си подобриш положението, например.Всичко е въпрос на риск и това качество се възпитава.Рискуваш!Печелиш или не печелиш!!!
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
За това си абсолютно права.Преди 20г.бащами(лекар) беше заминал за Либия и като се върна се наслушахме на какви ли не коментари.Но тогава бяха други години ,друга политическа обстановка и т.н.
Била съм и много богата и много бедна и на средно ниво. Пред очите ми хора с милиони стигаха до там, че да ми искат пари на заем. И обратното - момчето от трабанта сега се вози на S класа. Животът е непредвидим и мъдрите хора добре го знаят. Днес си горе, утре долу. Събирам се с всички, които разбират това и приемат с чувство за хумор настоящото си състояние. Давам на по-бедните и взимам от по-богатите. С удоволствие и с разбиране. Имам самочувствие, защото заработвам парите си сама. Жени, които паразитират, са ми жалки и много се забавлявам с тях. Особено когато започнат да ми показват новите си джаджи. Аз цъкам с език и се подсмихвам 
Преди време един много богат приятел ми даде един мъдър съвет "Ако си умно момиче, никога не си взимай богат мъж, за него и най-красивата жена никога не е достатъчно красива". Та относно дамите - паразити - те много бързо биват подменяни. И поради липса на интелект и квалификация се налага да практикуват най-древната професия под прикритието "законна съпруга"
Преди време един много богат приятел ми даде един мъдър съвет "Ако си умно момиче, никога не си взимай богат мъж, за него и най-красивата жена никога не е достатъчно красива". Та относно дамите - паразити - те много бързо биват подменяни. И поради липса на интелект и квалификация се налага да практикуват най-древната професия под прикритието "законна съпруга"
Ех, че хубава тема си имате! Когато хората си остават хора, без да са ходещи "касови апарати", както Lennie по -горе каза мисля, че няма значение за едно приятелство. Тогава и по-заможния ще се съобрази с избора на заведение, за да не се чувства неудобно по-затруднения....затова са приятлите-истинските остават, независимо от това, колко са изкарали за една година или колко държави са посетили преди Великден. Моите приятели са много малко, доста хора останаха в графа "познати" просто защото "благосъстоянието' започна много да им "пречи" и започнаха много да го "извеждат навън"
Зависи от човека.Имам богати роднини с които не общувам.Имам богати приятели с който си общуваме от много години.Мъжът ми има братовчедка която получи много реституции и стана безумно богата,но не се промени.Идва у нас на гости ,сяда на нашата бедна трапеза и се чувства прекрасно ,общуваме си по старому и всичко си е наред.Затова казвам ,че много зависи от човека.
Тази тема много синхронизира с последната книга, която прочетох "Хляб по водите" на Ъруин Шоу, както и с другите му книги.
Истината е, че с някои приятели разредихме вижданията и контактите, тъй като се взеха много на сериозно. С други, които пък се позамогнаха продължаваме да се виждаме и с кеф си прекарваме я по баирите на някоя планина, я по гостита с децата или на други не кой знае колко префърцуцани места и те са си същите готини наши приятели, с които можеш да споделиш радости и скърби.
Истината е, че с някои приятели разредихме вижданията и контактите, тъй като се взеха много на сериозно. С други, които пък се позамогнаха продължаваме да се виждаме и с кеф си прекарваме я по баирите на някоя планина, я по гостита с децата или на други не кой знае колко префърцуцани места и те са си същите готини наши приятели, с които можеш да споделиш радости и скърби.
Не отбягвам контакта с такива хора, но така се получава в един момент. Брат ми и снаха ми допреди време бяха доста зле финансово и като ги канехме не излизаха с нас за да не се стискат и да се притесняват. Еми и ние пък не ги канехме като ни се ходи някъде където ще отидат повече пари.
Приятелите от компанията ни пък са с повече възможности от нас защото макар че взимат горе-долу същите заплати нямат деца и апартаменти за изплащане и си позволяват повече неща. Като ни поканят някъде където ще ни е скъпо предпочитам да не отидем отколкото да седим притеснено и да си броим наум стотинките. Така че обстоятелствата ни разделят а не ние самите. Ето сега за великден те заминават на екскурзия в щатите ние отиваме да обиколим родата в прованса.
Приятелите от компанията ни пък са с повече възможности от нас защото макар че взимат горе-долу същите заплати нямат деца и апартаменти за изплащане и си позволяват повече неща. Като ни поканят някъде където ще ни е скъпо предпочитам да не отидем отколкото да седим притеснено и да си броим наум стотинките. Така че обстоятелствата ни разделят а не ние самите. Ето сега за великден те заминават на екскурзия в щатите ние отиваме да обиколим родата в прованса.
Не ми пука, когато сядам на една маса дали имат или нямат възможност за това заведение. Да са преценили преди да седнат. И аз преценявам дали да седна там. Общувам и с по-богати и с по-бедни от мен. А ако не мога да си позволя това, което те могат, просто казвам, че нямаме възможност за такава екскурзия, заведение или почивка. Това е . Всяка жаба да си знае гъола.
Песента "Всички сме равни на този свят, и бедни и богати..." не важи за мен. Виждам, че това не е така.
Песента "Всички сме равни на този свят, и бедни и богати..." не важи за мен. Виждам, че това не е така.
Отбягвам контакти с парвенюта. С такива които ме гледат от високо, защото мислят че са богати. С такива които ме преценят по това как съм облечен или с каква кола съм.
Всъщност, пази боже сляпо да прогледа, както е казал поета.
Всъщност, пази боже сляпо да прогледа, както е казал поета.
И аз отбягвам такива, много ме дразнят и се мислят за най-великите.
В същото време не искам и да излизам с жена,която си брои стотинките като седнем в заведение,която не се радва,когато и разказвам колко хубаво сме изкарали в Гърция или на Банско,защото тя няма как да иде там,която се оплаква как не й стигат парите и аз се чувствам неудобно,че имам повече от нея.
Имала съм такива изживявания, макар ние съвсем да не сме богати.
Направо неприятно и става на събеседничката ми, дори и иде да ми се сърди, че и говоря за пътувания, почивки. В резултат на това започнах да избягвам теми за екскурзии, когато съм с нея, също да споменавам разни заведениия и подобен род забавления, за които трябват пари. Започнах дори да не коментирам какво готвя (това ми е хоби), защото и там взе да се усеща горчивина, продуктите все скъпи звучат. Накрая наистина не остава какво да си кажем
Не, любопитна съм и ми е интересно, на някои се възхищавам, има какво да науча от тях. Но не общувам с разни позьори, които обичат съзнателно да показват, че са се замогнали. Не ми е обидно, ако някой иска да ме почерпи, поне моите познати или приятели не биха го направили, за да ми покажат, че са нещо повече или да ме унизят, а просто защото са над нещата или имат предостатъчно пари и храната или пиенето не им е кой знае какъв разход или ме сварват в по-затруднена ситуация и знаят, че въпросното заведение може да ми скъпо за момента.
Темата безспорно е доста интересна. Не отбягвам срещи и контакти с хора независимо от техния социален статус, но впечатленията ми за съжаление са че доскоро близки приятели започват да ни отбягват само защото в един момент ги е загризала много яко зависта - боде ги в очите всичко, което те за момента не могат да си позволят - и колата, и апартамента и каквото и аз трудно бих се сетила. А всъщност от тази тяхна постъпка губим и ние и те. Никога няма да откажа да помогна с каквото и да било, на някого когото съм чувствала близък, а пък и те могат да се поучат на готово от нашите грешки, да поискат някакъв съвет ако трябва, защото никой не получава без да дава, но май това на много хора не им изнася да осъзнаят.
Имам една приятелка,която живее като баровка на един остров,съпруга й е лекар и са много добре материално.Старая се да си запазя приятелството с нея,защото се познаваме от деца и е направила доста за мен.Но ми става все по-трудно,самата тя е човек,който се стреми да бъде център на внимание навсякъде, има много високо мнение за себе си и си мисли че е успяла дори и само защото мъжа и е успял.Бях им дори на гости,наистина си живеят разкошно,ама някак си са изкуствени тия хора.Та не ме кефят богаташите,лъскавите направени богаташи и не обичам да ме черпят.Искам да си постигна всичко в живота сама
Не ме интересува какъв е материалният им статус и въобще имат ли такъв... има по-важни неща!!!
Напълно съм съгласна с Пепиляжка-нямам такива приятели с различен статус от моя.
Не ме интересува какъв е материалният им статус и въобще имат ли такъв... има по-важни неща!!!
Напълно съм съгласна с Пепиляжка-нямам такива приятели с различен статус от моя.
Може, може
, и в двата случая може.По твоята логика, трябва да се чувствам комфортно с всеки с моя статус от материална гледна точка.
Еми не съм съгласна с теб
Всичко свеждате до ходене по заведения и черпене. А нещата са по-дълбоки. И хора с наистина различно материално положение нямат и не могат за имат много общо.
До някъде е така!
По принцип не избягвам контакт нито с по-богати, нито с по-бедни.Но ако има голяма разлика в материалното положение, тогава не мисля че може да се получи някакво приятелство.Говоря наистина за огромна разлика.
