Повечето около мен са почти като моето материално положение,имам приятелка която е доста по-добре,но до сега винаги се е държала така ,че по нищо да не личи че е така.Мисля,че е доста тактична,но приятелството не се измерва в материално отношение нали?
- Публикувана: 25 март 2008, 13:38 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2008, 09:35 ч.
Отбягвате ли контакти с различните в материално отношение?
Просто защото се оказва, че не е като вас..
Нямам възможност да харчавсяка вечер по една заплата за кръчма, но и имам определени изисквания към заведенията, които посещавам (примерно чашите да са чисти).
Имаме приятели, които са по от нас (и в двете посоки) Приятели са ни, но контактите ни се разреждат с времето.
Местата, които посещавам, са посещавани от хора като мен. Там, където ми е скъпо, не знам кой ходи.... и нещата се нареждат от самосебе си. Аз правя само пресявката по интереси.
+ тук дописвам мнението на Стефани
Ellitca,не искам да обидя никой от нашия бранш.Права си,че не всеки има шанс да подобри положението си.Особено в България.Но има хора,които дори съдбата да им поднася някакъв шанс да успеят,те не го виждат и не искат да променят нищо.Нима е трудно да научиш поне малко език и да отидеш да поработиш в друга държава за известно време за да си подобриш положението, например.Всичко е въпрос на риск и това качество се възпитава.Рискуваш!Печелиш или не печелиш!!!
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
Стигнала съм до убеждението,че българина е свикнал повече да се оплаква и да гледа на хората в чинията,отколкото да се стреми сам да направи нещо.Че и ако може и теб да спъне по пътя ти нагоре,с удоволствие ще го направи.
За това си абсолютно права.Преди 20г.бащами(лекар) беше заминал за Либия и като се върна се наслушахме на какви ли не коментари.Но тогава бяха други години ,друга политическа обстановка и т.н.
Била съм и много богата и много бедна и на средно ниво. Пред очите ми хора с милиони стигаха до там, че да ми искат пари на заем. И обратното - момчето от трабанта сега се вози на S класа. Животът е непредвидим и мъдрите хора добре го знаят. Днес си горе, утре долу. Събирам се с всички, които разбират това и приемат с чувство за хумор настоящото си състояние. Давам на по-бедните и взимам от по-богатите. С удоволствие и с разбиране. Имам самочувствие, защото заработвам парите си сама. Жени, които паразитират, са ми жалки и много се забавлявам с тях. Особено когато започнат да ми показват новите си джаджи. Аз цъкам с език и се подсмихвам 
Преди време един много богат приятел ми даде един мъдър съвет "Ако си умно момиче, никога не си взимай богат мъж, за него и най-красивата жена никога не е достатъчно красива". Та относно дамите - паразити - те много бързо биват подменяни. И поради липса на интелект и квалификация се налага да практикуват най-древната професия под прикритието "законна съпруга"
Преди време един много богат приятел ми даде един мъдър съвет "Ако си умно момиче, никога не си взимай богат мъж, за него и най-красивата жена никога не е достатъчно красива". Та относно дамите - паразити - те много бързо биват подменяни. И поради липса на интелект и квалификация се налага да практикуват най-древната професия под прикритието "законна съпруга"
Ех, че хубава тема си имате! Когато хората си остават хора, без да са ходещи "касови апарати", както Lennie по -горе каза мисля, че няма значение за едно приятелство. Тогава и по-заможния ще се съобрази с избора на заведение, за да не се чувства неудобно по-затруднения....затова са приятлите-истинските остават, независимо от това, колко са изкарали за една година или колко държави са посетили преди Великден. Моите приятели са много малко, доста хора останаха в графа "познати" просто защото "благосъстоянието' започна много да им "пречи" и започнаха много да го "извеждат навън" 
Зависи от човека.Имам богати роднини с които не общувам.Имам богати приятели с който си общуваме от много години.Мъжът ми има братовчедка която получи много реституции и стана безумно богата,но не се промени.Идва у нас на гости ,сяда на нашата бедна трапеза и се чувства прекрасно ,общуваме си по старому и всичко си е наред.Затова казвам ,че много зависи от човека.
Тази тема много синхронизира с последната книга, която прочетох "Хляб по водите" на Ъруин Шоу, както и с другите му книги.
Истината е, че с някои приятели разредихме вижданията и контактите, тъй като се взеха много на сериозно. С други, които пък се позамогнаха продължаваме да се виждаме и с кеф си прекарваме я по баирите на някоя планина, я по гостита с децата или на други не кой знае колко префърцуцани места и те са си същите готини наши приятели, с които можеш да споделиш радости и скърби.
Истината е, че с някои приятели разредихме вижданията и контактите, тъй като се взеха много на сериозно. С други, които пък се позамогнаха продължаваме да се виждаме и с кеф си прекарваме я по баирите на някоя планина, я по гостита с децата или на други не кой знае колко префърцуцани места и те са си същите готини наши приятели, с които можеш да споделиш радости и скърби.