Моля те, намери ми приятел!

Dodo, докато четях за проблема ти и се разплаках. Не зная какво да ти кажа. Мисля, че трябва да внимаваш в това детето да не си създаде комплекси.Да стане или много затворен, или агресивен.Споделям мнението на някои от мамите, че с подкуп нещата не биха  се оправили.Може би, ако нищо не се промени, наистина трябва да смениш детската градина.Аз също имах подобен случай със синът ми, когато беше 7-ми клас.Записах го в ново училище и на втората седимца се наложи да го преместя спешно в друго, защото две момчета от класа се опитали да го бутнат от прозореца на класната стая. Слава богу, нещата се оправиха и в новото училище всичко беше о`кей.
Стискам ти палци,миличка, всичко да свърши добре.

И на мен ми стана много мъчно... Най-тежко е човек да няма приятел...
Средният ми син започна училище по късно малко,тъй като му вадихме трите сливици...И класът вече се беше сформирал...И той е имал лутания,но накрая си намери приятели...Но ми направи и впечатление,че докато говорех със учителката му,все някак като че той беше от негледаните деца,от тези дето все не са в час...А детето ми в детската все беше първо...Но аз все обяснявах-ще поговорим,ще видим какво да направим...Един ден се вбесих на себе си,и отидох при госпожата,казах и с твърд тон че аз познавам детето си,и себе си,и не е тя която ще ми каже какъв е той,и че ако има в момента пхроблем,то явно идва от друго място-визирах нея,и...От тогава синът ми си намери и приятели,и се чувства много добре в класа си...Много зависи самото отношение и на учителките...Децата гледат и копират...Та мисълта ми беше говори и с тях,но твърдо,от страната на правият...Успех!!!
А за утеха,аз бях най-тормозеното дете в ДГ,и между 1 и 3 клас...Ела да ме видиш сега...

Според мен проблемът е сериозен . Защо да не отидеш да се посъветваш с психолог. Ако имаше психолози в детските колективи, които да работят върху изграждане на групички и на вграждането на всеко дете щеше да е друго. В училищата вече има, но в детските градини- не. Все пак съм сигурна и горещо ти препоръчвам да си намериш такъв специалист ,който за кратко време може да ти реши проблема. Заведи и детето. тя ще поработи с него и ще му помогне  да преодолее това ,което му пречи за да създаде приятелства. Така ще изпълниш молбата му- Мамо, намери ми приятел!

Ами аз спокойно бих пила кафе с всяка майка на дете от групата на Анка, без да се чувствам ни най-малко изкуствено. Най-драго ми е с майката на близка нейна приятелка, но и с други майчета съм сядала в сладкарницата срещу градината (между другото, детето беше организатор на срещите Всеки път ми е много интересно, защото получавам допълнителна информация какво се случва в групата и какво мислят другите за това. Тези неща живо ме интересуват и въобще не е същото като разходка с количка в градинка, където не се сещам да съм завързала траен контакт.
А съм дръпната, дявол да го вземе, докъм края на гимназията поне бяха едни социални условности, едни срамове, то още ме връхлитат от време на време, ама за такова нещо си струва да се преодолеят.

Според мен най-добрата тактика в случая е да сприятелиш детенцето си с деца от детската извън работното й време.
Казваш че  ти е много натоварено, но опитай се някак си да намериш време поне веднъж седмично (да кажем за около час) да поканите някое от децата (по избор на сина ти ) у вас. Дори и да не познаваш добре родителите им и да не желаеш да ставаш близка с тях, това не пречи децата ви да бъдат приятели.
Веднъж свикнали децата да играят с твоето дете извън  градинат, ще контактуват с него и там.

Казвам го от опит. Моите деца са срамежливи и като тръгнаха на училище им беше много самотно, докато не започнах да каня деца у нас да си играят. Постепенно си изградиха самочувствието и си имат достатъчно приятелчета, независимо че продължават да не са достатъчно контактни се чувстват вече добре в училище.

Идеята да се говори с учителките с подтик за организиране на децата групово е чудесна, само не знам дали е реализуема и доколко госпожите ще вземат проблема присърце.

Друг вариант - ти си познаваш по-добре детето и ще прецениш дали става  - да се опитва да бъде лидерът в групата. Да измисля интересните игри, да дава тон на интересните занимания.  Но детето трябва да има такива наклонности - насила няма да стане. Но ако мислиш, че има такива склонности, поощри го.

Успех в справянето с ужасно неприятната ситуация.

И аз много плаках за моите самотни дечица навремето и мога да си представя какво ти е

Противно на повечето мнения, аз мисля, че най-глупавото в случая е да се подкупват децата. Това е най-лошата услуга, която може да се свърши на детето.
Приятели не се поднасят на тепсия, те не се купуват от магазина, те се заслужават и спечелват. Децата се надушват...
И въобще не е вярно, че се гледат децата спрямо това кой какво носи и има. Това поне го гледам всеки ден и хич не е така, повечето деца са презадоволени, имат всичко и не се впечатляват от нищо. Почти без изключения.

Така мисля и аз.
Повечето мнения, обаче, са такива, защо "противно"?

Аз мисля, че дори е желателно родителя да подкрепя детето си в социализацията. Мога да ви дам примери и от книжките за Франклин и от Мечо Пух, а също и от реалния живот. Не случайно във фирмите има тийм билдинг, където целта е опознаване и сплотяване на колектива. Ако поради учителка или по други обстоятелства детето е изпаднало от тази социализация, майката трябва да положи усилия да приобщи детето. В тази връзка мненията на Maria.St и Aнда много ми харесват. Обикновено родителите се намесват, когато детето им дружи с деца, които те не харесват и това моделиране на приятелството се счита за приемливо. Не виждам защо обратния процес, когато детето не  дружи почти с никого, да не се подпомогне за промяна.
Естествено носете на бонбони в джобчетата, дори за пръв път чух за това нещо. Но например почерпка за рожден ден, имен ден или друг подходящ повод в семейството, аз винаги ще я правя с цел детето да се почувства добре и репутацията му сред децата да е на ниво. Друг е въпроса, че при такова събитие трябва да подготвяме и детето за приятелствата, това е многостранен процес.

И аз бих ти казала да опиташ да се срещаш сина си с децата от групата допълнително.  2мата най-близки приятели на сина ми са тези, с които се срещаме и извън градината.  Не е лесно да се влезе във вече оформена приятелска група. Според мен ще помогне да създадеш условия за сина си да се среща с останалите деца от градината и в по-малки групи (по 2-3 деца)  - така ще му е по-лесно да общува.

Не мисля, че носенето на играчки или бонбони не би спомогнало за създаване на приятелства

Аз поощрявам носенето на играчки в градината, с цел размяна и споделяне. Така се завързват и взаимоотношенията. Вчера Матей занесе една хубава играчка в ДГ и като се върна ми сподели щастлив, че едно дете (забравих му името ) му е дало меча си, а пък той е дал неговата си играчка и са играли заедно. За мен няма значение дали дадена играчка ще се счупи, ако тя е изиграла ролята си на сближаващо средство между децата. По-скоро го насочвам да носи играчки, които не са му чак толкова любими в момента, защото счупването им води до голяма драма и той много страда.

На това се опитвам да науча децата си. Дъщеря ми по трудно се приобщава. В ДГ имаше една "приятелка". Всъщност тази "приятелка" я командваше и манипулираше както си иска. Дъщеря ми разбираше това, но се страхуваше да не остане сама и слушаше като кученце. Когато тръгна на училище се срещна с други деца и си намери приятели - такива, които зачитат мнението й. Един ден срещнахме "приятелката" от ДГ. Щерката се засили към нея, но тя просто и обърна гръб, направи се, че не я познава. Върна се при мен и ми каза "Исках само да и кажа здравей." Беше много тъжна. Аз не взех отношение, оставих я да си разсъждава сама. Сега е на 8 години и се надявам, че знае какво значи приятел, какви са отношенията между приятели или поне има понятие.

Здравейте и от мен . Дъщеря мие много общителна в детската градина и изобщо не сме имали такъв проблем . Такъв проблем имаше по - скоро на детската площадка , където ходим да играем . Та там от известно време идва едно детенце , което се държи много особено . Недоверчиво , на страна от другите деца , не се включва в игрите в пясъчника . Аз като стоя тами гледами мистана много мъчно за детенцето и поразпитах другите майки защо е така . Те ми разказаха , че и в градината детето се държи по същия начин , тъй като майката на това дете е абсолютна пропаднала алкохоличка , бие го ,тормози го , нищо не му купува , ходи едно такова мръсно, изпоцапано и въобще няма самочувствие . Постепенно започнах да подканвам детето да влезе в пясъчника и да играе с другите деца.Помолих и дъщеря си , когато е на градина да играе с това дете и сякаш то стана малко по - самоуверено .

Ще ви разкажа и друг случай , също много показателен . От известно време ходя да поработвам в един частен детски център в наши град . На едно детско парти ми направи впечатление едно момиченце , което за най - малкото нещо се разплакваше , а е на 7 години .Оказа се , че детето е родено с две малформации и страда много от това . Просто няма самочуствие . И тук искам да кажа , че много е важно родителите да вдъхват кураж на децата си .

Аз никога не пропускам да кажа на децата си колко много ги обичам и че са най най от всички деца. И налице си имам две кукли със самочувствие и увереност , че са най -хубавите деца на света. Така че подкрепяйте децата си и ги обичайте , казвайте им го и им го показвайте .

В нашата градина има учител от ресурсен център. Ще се консултирам с нея. Разговарях и с учителките му. Помолих ги да го насърчават в общите игри. С него също разговарям по-активно по темата. Вече обсъждаме кои другарчета от групата му да поканим за рождения му ден, който наближава.
Лошото е, че той е малко объркан. Именно защото липсват една или две обособени приятелски фигури, Дени ми изброи поне 15 имена, които иска да покани на партито си. Опасявам се, че капацитетът/ на детският клуб, а и моят/ няма до го позволи, та вероятно малко ще намалим бройката 

За мен също няма значение дали играчката ще бъде счупена в градината от друго детенце. Дени и брат му и сами се справят прекрасно с това и то у дома.
Снощи обаче бях поставена в деликатна ситуация. Сутринта Дени отиде с един Спайдърмен, който баща му му бе донесъл като подарък от Щатите. Това, че играчката е по-скъпа не е толкова съществено, колкото това, че е подарък за него. Та, казва ми Дени, че го бил подарил на момченце от групата си. Което пък на свой ред му подарило истинска карта
Това, което направих бе да му обясня, че е хубаво да е щедър. Но и че трябва да цени щедростта на другите и подаръците, които е получил. С постъпката си рискува да обиди татко си. Затова го посъветвах на следващия ден да предложи на момченцето да му подари спайдърмена / той все пак вече е негова собственост/, а пък Дени да му подари нещо друго в замяна.
Мислите ли, че това бе най-правилното решение ?

Додо, много добра идея (за размяната). Най-вероятно и родителите на другото дете ще се сетят, че подаръкът не е много подходящ и може да улеснят връщането.
Аз например не разрешавам да се подаряват наши неща по този начин нито да се приемат подаръци (без повод), защото не знам доколко ценна (емоционално и материално) е играчкат на другото дете. Но децата от нашата ДГ май вече са обработени на тази тема, затова и размените са за една вечер и на другият ден всичко се връща по местата. Е, понякога има леки загуби, но като цяло е важно действието на размяна и връщане на чуждата вещ.