Как е раждала вашата прабаба?

аз пък много съм разпитвала всичките си баби и дядовци за онези времена  прабаба, да ми е жива и здрава, ми е разказвала, че в деня, когато родила баба тръгнала рано сутринта за вода с котлите. една съседка я видяла и и викнала "Русано, назад!", защото корема и се бил "откъртил", демек се е смъкнал надолу и раждането ще започне скоро. ама баба не я послушала. започнал да я боли кръста малко след това, ама тя отишла на нивата и "окопала 2 реда цвекло"    свекърва и видяла накъде отиваш работите и казала на прабаба да тръгват за вкъщи. по пътя ( а нивата е на около 4км от къщата  ) срещнали някакъв мъж от селото и той ги попитал къде са тръгнали, а не са на нивата и те му отвърнали, че са забравили нещо вкъщи и се връщаш да го вземат. Те навремето са пазели в тайна, когато жената започва да ражда. Някаква баба е помагала при раждането, прабаба е родила следобяд и вечерта вече станала и си започнала къщната работа. разказът е от 1942 год   

Единият ми дядо също е бил от голямо семейство - 14 деца, от които 12 (мисля бяха) оцеляват и стават възрастни. Странното е, че от тях само 3 май успяват да имат деца, другите са били бездетни. И от такъв голям навремето род сега не е останало почти нищо.

За цикъла - може би не за всички жени е било чак такъв проблем. При 10 бременности, това са си почти 8 години от живота, в които цикъл няма. И ако приемем, че са кърмили изключително поне година, докато детето проходи и може само да си хапва туй-онуй (защото не вярвам прабаба ми да е имала време да готви и пасира пюрета и после да храни с лъжичка в устата ен на брой деца)... Напълно възможно е да са имали немалки периоди от време, в които цикъл не са имали. Дори и децата да са "само" 2-3, ако са раждани с не много голяма разлика, пак е възможно.

Аз знам малко.
Например, че баща ми е роден в седмият месец и са го слагали повит върху топла керемида (толкова е бил малък), за да го топли.
Бившата ми свекърва пък е родена на село, също в седмият месец. Оставили са я на топло в полуогасналата пещ за хляба. Записали са я ден по-късно, защото не са очаквали да оживее.

Лелята на майка ми е родила 10 деца на село. Всичките са живи. Но понеже сама се е грижила за всичко - децата, къщата, ходила е по нивите, умира на 30 години. Намират я паднала от умора на миндера в кухнята посред нощ, докато чакала хляба да втаса 

Маминка ми разказваше, че децата са били връзвани в люлки на дървото на нивата. И за да спят и майките да могат да работят, са им давали попара с вино 

Ще ви кажа нещо,което изглежда почти като майтап,но е истина.Разказвала го е леля ми.Тя е била някъде на 12-13 години когато се е родил чичо ми(5-тото дете)и тя е помагала при раждането.Но понеже чичо ми се е родил 1кг.са го сложили в една голяма тава(в които пекат агнетата на село)постелена със вълна и са го държали във фурната(но не на запалена печка) и на отворена вратичка за да му е "завет"както казва леля ми.И чичо ми е оживял сега е на 55г.много е дребничък,но е оцелял.Та това са били кувьозите едно време. Звучи невероятно,но са били доста изобретателни хора тогава...А сега съвременната медицина едвам спасява деца по 1кг.
ПП:Олинце писали сме едновременно.май си е било практика това тогава.

Темата е много интересна. За съжаление нямам информация за нито една от прабабите как е раждала. Моите баби са раждали в болница, както и на мъжа ми.
Иначе и аз съм чувала от баба, че някога по време на цикъл са си слагали парцали, които периодично подменяли и перяли. Но това е всичко, което знам.

Тук си много права - реално съвременната жена има голям проблем с цикъла, тъй като организмът й не е пригоден в продължение на години да губи кръв ежемесечно. Нормалното за женския индивид от нашия подвид е репродуктивните й години да минават в цикъл на бременност и кърмене. При кърмене по инстинкт, както е било някога (и както е запазено в някои общества и до днес, върху които са правени много интересни антропологични изследвания в тази насока) разликата между децата обикновено е между 2,5 и 4г - т.е. с цикъла на бременност и кърмене за всяко едно дете майката има приблизително 3г без никаква менструация (9 месеца на бременността и после минимум 1г без цикъл, докато трае кърменето - предвид че там захранването е по инициатива на детето, в много случаи изключителното кърмене е продължавало и след годинката и съответно липсата на менструация е била още по-дълга). Така при 10-тина деца, родени за 20-30-годишен период може жената да е имала само 10-тина менструации - колкото има днешната жена само за 1 година...
Да се върна на темата - питах баща ми и за мое учудване се оказа, че баба ми с 8-те деца (родени са между 1925 и 1942г) е раждала всичките в стария и отдавна съборен родилен дом при гарата (където съм родена и аз), тъй като са били заможни търговци и дядо ми директно я е пращал с файтона в болницата Но пък леля ми - най-голямата й дъщеря - си е раждала у дома с помощта на съседките (става въпрос за центъра на София преди 50-те години на миналия век) - баща ми е бил 5-годишен тогава и много добре помни.

което пък води до ранен климакс... Изчерпано количество яйцеклетки.

Интересна темичка, но аз няма как да се включа, защото не са ми разказвали, а дори и да га го правели, е било отдавна и не помня.

Прабаба ми, да ми е жива и здрава е родена през 1911г. Питала съм я, казвала ми е, че и двете си дъщери ги е родила вкъщи. Но етърва й, която е родила 5-6 години след нея вече е раждала в родилен дом в селото. А майката на дядо ми е починала от аборт, пила някакви билки и най-вероятно е получила кръвоизлив. Често се е случвало в ония години. Сестрата на прабаба ми пък починала при самото раждане, три денонощия се мъчила и на третия ден като я натоварили в каруцата да я карат към града издъхнала. 

Майката на дядо ми е родила него и брат му сама.После свекърва й й се е сърдила, че не я е викнала да й помага.
 майката на баба ми я е родила седалищно у дома. Помагала някаква баба Райна ,дето помагала и на други родилки. и като срещнела баба ми (вече като голямо момиче) все й казвалаВанче, Ванче , ако знаеш как ме измъчи докато се родиш! А за майка ти да не говорим! Но все пак и със седалищно раждане  са се справяли!!!!

Двете ми баби са раждали в къщи с помоща на "акушерка", жена без никакво образование. Първата бременност на едната ми баба е била много трудна и бебето било седалищно и сигурно голямо, нямало как да го измъкнат и се наложило да го разкъсат за да го извадят.
Тя още си спомня за това и казва, че е било най лошото нещо в живота и.
Тя ми е разказвала много интересни неща от нейния живот.

Много интересна тема!
Баба ми ми е разказвала, че прабаба Неделя била на нивата целия ден. Вечерта се прибрала след цял ден усилно копане и я родила вкъщи! Помагала някаква по-възрастна жена, която практикувала т.нар. "бабуване". Прабаба още след раждането се надигнала, нямало е време ни за ох, ни за мох - готвила, чистила, е на другия ден не е отишла на нивата, но скоро след това - да и бебето мъкнела със себе си! Прабабите ни са достойни за възхищение! Ние сега само "ох" да кажем и хайде болничен и почивка, а в онова време не е имало такива работи, е имало е и много фатални случаи, затова ние сме си късметлии че живеем във времето на новите технологии, когато живота ни по време на бременност и при раждането е по-добре защитен!

За прабабите нищо не знам, но двете ми баби са раждали в родилен дом. Едната е родила чичо ми - 4900 г, седем дни не  е ставала от леглото, не са й разрешавали. За баща ми вече е посещавала курс за безболезнено раждане към родилния дом и й поставили оценка ,едва като родила - среден три  , а е родила този път много лесно и бързо. Водите й изтекли, докато отивала за олио, което се купувало с купони, докато дядо ми си почивал в къщи слеодбед.  Насред Витошка й изтекли водите. Тя си е селска жена и казва, че и това раждане боляло, но още вечерта била добре и й се прискало кюфтенце. Другата баба ражда вуйчо ми седалищно, той е бил едро бебе, 4500 г, казва, че се мъчила като куче, само два часа напъвала да излезе, "с единия крак върху доктора, другия - върху акушерката". До днес като се сдърпат баба и вуйчо, тя все му вика, че бил тръгнал в живота "с гъза напред".После тогава не шиели, ами слагали някакви скоби отдолу, забравих им името, тя ми ги каза, но не запомних. Възстановяването й е било около една година, днес се оплаква, че имала смъкване на органи. Затова когато сестра ми роди със секцио, всички се тюхкаха как щяла да се възстанови, а баба рече, че понякога по-малко боли да те оперират. За сметка на това майка е родена много бързо и лесно.

Прабаба е родила дядо в къщи.Преди това е имала починали деца и след трудна бременност се родил дядо.Много малък и слабичък.Записали го 10-ина дни след раждането,защото не било сигурно дали ще оцелее.Кърмила го е до 4г и нещо.Както играел на пътя,се прибирал и молел мама за малко млекце на филийката
А баба е родила майка и леля в здравната служба на селото.Акушерката й се карала,че не е ходила на консултации.А тя казва ,че от работа главата си не можеш да вдигнеш,какви консултации.
Трудни времена са били.

За прабабите не знам нищо, но баба ми по майчина линия знам че е раждала в къщи. Родила е много деца, но не знам точно колко. Оцелели са само 4. Майка ми е била последното дете и разликата между нея и първото дете - вуйчо ми е 18 г. Баба е била на 35 г. и 9 месеца се крила от цялото село, че е бременна. Накрая като родила тайно и сама майка ми, я оставила на една ожъната нива. Срам я било, че ражда толкова късно! Добре че най-големия ми вуйчо я прибрал и я отгледали. След това раждане на баба е започнала менопаузата. На 35 години  !
А как се е крила в късната си бременност и до днес не мога да си обясня! За съжаление тя почина преди доста години и не мога да я попитам  !