Аз си купих чантата за бала от "плод и зеленчук". Само там имаше бели чанти. 
- Публикувана: 20 март 2008, 11:47 ч.
- Последно мнение: 21 март 2008, 14:30 ч.
...и не спахме цяла нощ...
Ще падна от коня.
Леле, Джули, аз 2001 завърших пък, ама университета 
МНого си готина, що да не приличаш на себе си. Ео, и ти 
Снимки имам, няма скенер. БЯх сред задръстенячките в класа, но пък после една девойка ми изкопира модела на роклята(майка ми я уши, двете измислихме модела). Яд ме е, че не се надух тогава
Иначе беше тъпня самата вечер.
МНого си готина, що да не приличаш на себе си. Ео, и ти Снимки имам, няма скенер. БЯх сред задръстенячките в класа, но пък после една девойка ми изкопира модела на роклята(майка ми я уши, двете измислихме модела). Яд ме е, че не се надух тогава
Иначе беше тъпня самата вечер.
Страшна носталгия ме гони, като се сетя за бала 
Млади, красиви, диви и щастливи, ех....
да можеше да се върне поне за малко
И снимките ми от тогава са страхотни, но ми е мъчно да ги гледам
Млади, красиви, диви и щастливи, ех....
да можеше да се върне поне за малко
И снимките ми от тогава са страхотни, но ми е мъчно да ги гледам
страхотен клас бяхме, френската гимназия Варна
много хора ни познаваха тогава в града, все се носехме навсякъде целия клас, по хотели, по дискотеки, по купони.първата абитиурентска вечер по едно време доста хора плачеха, втората вече всички, толкова ни беше мъчно, че се разделяме
повечето си останахме приятели и след това, тогава ходех с момче от нашия клас, след като се разделих с него, не се виждам с никой от класа
прежалила съм ги, но бяха страхотни години
мога да сканирам една снимка, ако си намеря снимките, в някой кашон са, прегърнали сме с един съученик 6 ч. сутринта, аз с обувки в ръката и се връщаме към хотела
ех... някъде наобяд като се излюпихме разбрах, че обувките, които съм носила не са били моите 
Оле, това ми се е случило преди 11 години Беше хубаво, снимките ми са в едно от чекмеджетата на бюрото ми, в моята стая.
Беше хубава вечер, харесвах се, целия клас се веселихме яко, за разлика от годините в класната стая, когато вечно бяхме по групички и интереси. Танци, снимки, смях.
Снимки не бих сложила тук
Беше хубаво, снимките ми са в едно от чекмеджетата на бюрото ми, в моята стая. Беше хубава вечер, харесвах се, целия клас се веселихме яко, за разлика от годините в класната стая, когато вечно бяхме по групички и интереси. Танци, снимки, смях.
Снимки не бих сложила тук
Снимки не мога да сложа.
Беше 1989г.Последният "социалистически" бал за града.До тази нощ много рядко можеше да се излиза по заведения.Нищо,че бяхме двегодишно УПК(вече съм забравила какво значи...) и бяхме на 18 години.Тогава имаше ред.
Та затова ни беше гордо някакси,интересно ,че сме самостоятелно...на ресторант
Думата ми ,обаче, е за вечерите преди бала.Никога няма да забравя задружния ни клас.Бяхме наивни,до глупост,обичахме живота,правехме страхотни планове и свирехме на китари.С китарите напред обикаляхме града и правехме серенади.Всички ни се радваха...
Защо сега не сме същите?...
Беше 1989г.Последният "социалистически" бал за града.До тази нощ много рядко можеше да се излиза по заведения.Нищо,че бяхме двегодишно УПК(вече съм забравила какво значи...) и бяхме на 18 години.Тогава имаше ред.
Та затова ни беше гордо някакси,интересно ,че сме самостоятелно...на ресторант Думата ми ,обаче, е за вечерите преди бала.Никога няма да забравя задружния ни клас.Бяхме наивни,до глупост,обичахме живота,правехме страхотни планове и свирехме на китари.С китарите напред обикаляхме града и правехме серенади.Всички ни се радваха...
Защо сега не сме същите?...
Имаше наскоро такава тема, имаше и много снимки от балове.
Имало е,но сега всички се скриха.Аз не съм я виждала.
МНого си готина, що да не приличаш на себе си.
Е именно.
Моята рокля беше класика. 40 левова, черна, къса. Реших, че пари за глупости не ми се дават. Баща ми ми даде 400лв. Аз похарчих 150 и после щраках с пръсти известно време
Посмях се.Супер темичка. 
За мен,какво да ви разкажа-трагедия.Говорим за1992 .Имах запазен час за фризьор-след едночасово малтретиране на косата ми излезнах,като `Уди-кълвача`рев,плач........през банята,и сама се пооправих.Роклята на волани/волана завършва с корда/за да може да стои бухнала роклята. Да амааааа------чорапогащника-копринен 
и целия стана надърпан от кордата още преди ресторанта.Бях с черни,велурени обувки от най-марковите ,имаше една такава мода да внасяме обувки от Сирия на килограм,а там сигурно са ги произвеждали за умрелите.Такава екстра вече не се предлага на нашия пазар-качеството на Китай-разби Сирийското 
Тогава не близвах алкохол---но брат ми,като ме видя преди да изляза-ред сълзи и сополи ме накара да дрънна една водка на екс!Е стой та гледай чудо! Грам не ми дремеше по-нататък.Луд купон.Прибрах се боса.На следващия ден заминаваме на хижа---аз от малка съм си оправна----заех се да правя на всички кафе в една тенджера.Ама пропуснах да им кажа,че съм махмурлийка и вместо захар им подсолих така чаканото кафе. 
Това с 2 думи. 
Ух, беше 1990 година, роклите се шиеха по някакви собствени модели, моята беше зелено кадифе и черна коприна, до коляното, сравнително нормална. Бях с платинено руса коса, на къса черта. Всъщност прическата ми би била супер актуална в момента. Ако не бях прекалила с грима, щеше да е супер... снимките някъде са се загубили, сега ми е интересно да ги видя пак.
Бяхме в Новотела в Пловдив, Тома Спространов ни пускаше музика, чувствахме се толкова важни и големи, чак стаи в хотела си бяхме взели. В общи линии нормална пиянска вечер се оказа.
Ако не бях прекалила с грима, щеше да е супер... снимките някъде са се загубили, сега ми е интересно да ги видя пак.Бяхме в Новотела в Пловдив, Тома Спространов ни пускаше музика, чувствахме се толкова важни и големи, чак стаи в хотела си бяхме взели. В общи линии нормална пиянска вечер се оказа.
..Тома Спространов ни пускаше музика..
..Тома Спространов ни пускаше музика..
Помислих,че си е скъсил нещо фамилията. Бързам ли-все си ги понагласям продълженията. 
Извинявам се за спама.