Пътя, който трябва да извървим помежду си

Аз сама се опитвам да си правя дисекция и си мисля, че се справям.

И сякаш между пълното послушание и бунтарството не зная кое е за предпочитане. Но точно това да не ме наранят си мисля, че носи много болка в себе си. Аз май нямам спомен да съм си мислела колко наранявам нашите. Е след време главата увира и всичко си идва на мястото.

Fussii, тук сме единодушни,че не става дума за уважение - още по-малко взаимно.  И а з самата го пиша в предния си постинг "...човек, който се е опитал веднъж да ме подиграе   / на лични, където непоканена влезе 2 пъти преди време и сега/ и да се опитва по селски да намеква с ирония за болката ми не мога да уважавам" Един въпрос  Fussii. Ти ще уважаваш ли  човек, който  уж невинно, на лични  и ни в клин ни в ръкав  ти напомни, какви предимства ти да това, че не можеш да родиш деца? 
Анализът не ме дразни- той не е верен. Но няма нищо общо един постинг насочен към мен, със стиховете, които на теб не ти харесват- защото те не са насочени към теб. Сравнението ти е най-малкото  неуместно, а защо си решила да го направиш си знаеш ти.

А още по напред имах впредвид градивната критика на осиновените деца . Много харесвам dudence, дива-не,  sisaka,  Радмила- какво ли стана с нея? Въпреки, че не винаги са били съгласни с мен. Просто  от тях съм възприела много. Разбирам ги, пасват ми.
това е.

Дарена,   

Неколкократно помолих модераторите да се цитира какво и в отговор на какво е изпратено и ако не ми се посочи кои мои думи са неморални, обидни, негативни, порочни и пр., очаквам извинение.
Хората кротко казаха, че нямали инфо освен едно оплакване и по процедура били длъжни да ме предупредят.

НИКОГА не съм ти писала за невъзможността да се роди дете и каквото и да било в тази връзка.

Но ако пуснеш този фитил на мамите, със сигурност ще ме дискредитираш, ама защо ти е да измисляш?


Загатваш за доста долна и дори противозаконна постъпка от моя страна и съм в недоумение каква утеха ти носи това да ме оклеветяваш.
Надали някоя от жените, които ме познават - лично и по писмата между нас, както и  тези, които само ме четат, биха повярвали, че описаното от теб е истина.
Публикуваният тук постинг е сто пъти по-силен и директен от писмата на лични.
И на мен не ми се вярва, че някой има мотив за подобни инсинуации, но го виждам.
Започва нова седмица, много хора зависят от мен и отказвам да я започна, подтисната от инсинуации.

Здраве и късмет на теб и на всички останали!


 

Когато общувам с повече от двама души, които не са от най-близкия ми кръг, вярвам само на това, което виждам с очите си. Другото се нарича интригантство и ми е ... хайде да кажем доста ме отблъсква.
Единствения коментар на Мираета, който някога съм чела с очите си по този въпрос е, че тя не е имала репродуктивен проблем и затова не би могла да коментира болката на бездетните жени. Коректно ми се струва.
Директно на въпроса - да, уважавам Мираета, много. Не винаги съм съгласна с нея - това също е вярно, когато намеря за нужно си го казвам.

Темата няма как да избегне словесните битки, тъй като се нарича "Пътя, който трябва да извървим помежду си " - то си го изисква, моля ви само нека да са честни битките.

Аз ще помоля само за едно нещо, за друго наистина в момента нямам ищах.

Осиновени и осиновители, всички вие, помнете, че докато ние чепкаме емоционалните си и психологически терзания, в България има над 15.000 деца, които живеят в ситуации далеч под всякаква норма за нормално съществуване.
Много от тези деца, биха дали всичко за каквато и да е майка, ако ще да е водена от най-егоцентричните желания на света.

Не го казвам с цел да ви "набия" в очите, че сте късметлии, а за да ви подсетя, че тук четат много хора, които тепърва намират кураж да тръгнат по пътя на осиновяването. Вие готови ли сте да поемете отговорност за това, че може би с някои по-необмислени думи, сте обезкуражили бъдещата майка на някое от тези деца?

Малко повече мярка не е излишна. Истината - да, но не на всяка цена. Тази цена, може да я плати някой съвсем невинен.

За да  е честна битката и да се разбере, че не съм оклеветила  никого.

   Въпросът ми беше всъшност към Фусии- как ще се почувства , ако я засегнат там където я боли най-много. Не съм казала, че този въпрос на мен ми е зададен от Мираета. Мен не може да ме засегнат на същото място. Защото аз можех да имам свои деца. Но нямах мъж до себе си. А! И ето го пикантното място, където мога да бъда убодена и от което  Мираета се възползва.

Ето писмото на Мираета до мен.
"Наритана- във всички случаи знаех ,че няа да ти е добре от моят постинг- , както и ти си знаела, че няма да се почувствам добре след твоя. На подигравки съм много чувствителна. Реагирах много меко и премерено, както и да ти изглежда това." - Реагира нито меко,нито премерено.
Ти си госпожица, и това има своите много добри страни като възможност за свобода , възможност да отделяш повече времена себе си и на детето, за четене, за съзерцание, за самоусъвършенстване. - не схващам връзката 
Ти грубо нападна момичето с тези изрази"баба ми не ми е баба и т.н.". И аз не ги харесвам. Но никога няма да и го кажа, а пред хора - още по-малко.
Тя е голяма жена, а ти елементарно не я уважаваш и с елегантните и остри токчета - бам по нея.
Разбирам, че това няма да го разбереш, защото си в другия свят  и не зависи от теб да го проумееш. Но поне се опитах да ти го кажа. 
 Друго писмо
Ще кажа само едно - ако искрено си убеденам че въпросите ти към възрастните деца са мили и хуманни - грешиш. Зловещи са.
Една уважавана жена и професионалист се отказа от темата на докторската си дисертация и я замени с друга именно за да не задава такива въпроси на деца.

Това можете до го прочетете в прирачната сянка


Божееее, колко чистоплътно, философско и похристиянски.
А най-вече логично.
Как не ни е хрумавало това.

Жена, която много уважавам и която професионално се занимава с тематиката, се отказа от темата за докторската си дисертация именно защото не пожела да задава определени въпроси на деца и тинейджъри.

 А когато аз рязко се противопоставям и давам отпор на опити за дискция с нехигиенични инструменти в душите на децата в тяло на възрастен (чрез същия тип въпроси и коментари), някои смятат, че това е акт на заяждане с определен човек.
Ами само от тази посока има такива опити - затова и само в тази посока има и защита.тук разбирате, че става дума за мен и, нали.

Това е сачо част от помията изсипана върху мен. Е Бога ми - не се възприемам така. Имам чувството, че някой се опитва да ме изкара звяр в човешка кожа. За мен това са опити за системно уронване на авторитета ми. Аз съм в този форум освен за друго и за да участвам в срещите на форума заради детето ми . 
какво става тука? - из форума следният начин на изразяване  е толериран- призраци, зловещи сенки, дисекции на душите на деца!

Ще спра дотук. И аз, като Дар нямам ищах за такава "творческа работа".

Стоя зад последния постинг на Дар в тази тема. Той е много важен. Покланям се на всяка болка, но тя трябва да бъде достойно изживяна.
Ето един пример за  такова изживяване, което ми прати една майка от неизлечимо болните деца, с който ще завърша, като преди това искам да кажа, че съжалявам, че се въвлякох  в тази унизителна дискусия.

http://www.youtube.com/watch?v=LnLVRQCjh8c

Избирателни са цитирани пасажи и повечето липсват от личните, интересно защо преобладават не личните, а постинги, които са от темите икоито всеки може да си прочете и сам. А да се криеш зад гърба на Дар, след като никой не те напада, дава доста материал за анализ, но аз нямам никакво намерение да го правя. А за това, да ни бъдат противопоставяни  болките от другия форум, думи намам. Гаранция ти давам, че ако искаш на някой от нас да му кажеш какъв е болкук за теб, да го сравниш с раздиращата болка от другия форум, би дали резултат. А ако ти е близък - да го загубиш след като си му посадила омерзение към самия него.  Не опитвай товас хора, на които държиш.

А за репродуктивни проблеми къде иде реч ??? - НИКЪДЕ !


Но аз вече минах през своето чистилище и не смятам да падам пак от каквито и да било клевети.
Получих няколко писма и само едно да беше, пак щеше да ми стигне. Цитирам го с извинение към автора, името не соча, разбира се:

"Моляте, не губи енергия в обяснения с Дарена. Абсояютно безплодна и обречена кауза, нито ще разбере, нито ще оцени някога.
 
Хубаво е че си тук.
 "


Вече не съм сама. Има толкова хора (деца в телата на възрастни), с които се разбирам и без думи, та да искам повече след десетки години на неяснота, би било лакомия, както казва една позната.


Но ето Балу споделя и бива свалена зад борда. Ако някой от големите стига да крайно отчаяние, до непробиваема стена  и си тръгва, това бива оценено като театър, изнудване и пр. Няма да убеждавам колко не е такова.
Само ще кажа, че ако мъж доведете до такова ниво на афект, той може поради неопитност и болка и да стигне до физическо насилие, т.е. може да удари. И след като в момент не подобен афект е ударил родител, дори след време да му е простено, той сам никога няма да си прости и да възстанови нормални отношения и елементарно самоуважение.
Не изхвърляйте хората зад борда, те там са били и от години живеят, с убеждението, че са си там.
Но една жена ще се поизмъчи и ще бъде по-гъвкава, а мъж може и удари и да влезе в порочен кръг.

Има хора, с които спориш и се караш по сто пъти за какво ли не, но те не те изтикват до  положение, в което разбираш, че не си човек за тях.

Дарена,

Много хубави неща ти пожелавам. Бях искрена и може би в разсъжденията си съм се доближила до твои болки, което ти е донесло тъга, за която съжалявам и моля за извинение. 
Стана повече от ясно, че за никакви репродуктивни проблеми никого не съм обиждала.
Извинение за клеветите няма да получа явно, но вече не ми и трябва, може би пораствам.

копирам постинга ти защото го преправяш досега 2 пъти.



Дано не продължи много това порастване. Иначе  нищо ново не ми каза. Не се и защити- няма как.

Много ми е тъжно, че темата стигна то тук. Но какво да се прави...
Гадно ми е
Дарена, мила, моля те не подскачай, като прочетеш долното  . Съвсем мило и кротко се опитвам да го кажа. Разбирам от какво си афектирана, разбирам всичко, обаче кому са нужни в призивите в другата тема за сянката на осиновяването "да не търпим негативите от болката на осиновените деца". Оставям на страна разделението на нашите осиновени деца и другите осиновени деца. Нашите няма да ги боли, защото ние като родители сме други, по-добри, по-печени. Другите ги боли, защото са раснали в друго време при други осиновители.
Аз лично, всеки път, когато чета постовете на осиновените деца тук, приемам нещата, все едно синът ми ми говори. Ами какво значи да не му търпя негативите...

Не искам да адвокатствам на никого, обаче искам само да кажа нещо няколко потребители тук, няма да споменавам имена. Това са лични мои впечатления, моля за извинение, ако ще обидя някой. И тези потребители и аз работим със словото по един или друг начин. Хората като нас са "повредени". За нас думите имат много конкретна, силна и ясно заредена стойност и смисъл. Не могат да бъдат подменяни една с друга. Ние работим с езика като инструмент и затова, аз поне лично, изключително внимавам в собствените си думи, но и в думите на останалите. Затова наистина дълбоко се засягам от набързо написани думи по адрес на осиновените деца, които вероятно не носят възприетия от мен смисъл,а техния автор не това е искал да каже.   Затова може би нашите коментари звучат като заяждане .

Друга отметка. Отново мой дефект. Аз очевидно се идентифицирам засега със сина ми, това е проблем, но мисля да тръгна при специалист за това, за да не си побъркам детето. Тази идентификация, води до това, че аз ужасно се обиждам и съм свръхчувствителна на тема уважение и респект към изоставените деца. Всички пишещи мами тук имат достатъчно уважение и респект към децата си. Обаче явно аз съм наистина свръхчувствителна и съвсем честно си признавам - много се засягам от най-различни постове на потребители, които и хабер са нямали да засегнат някого. Засягам се поради гова, че придавам на думите огромна сила и важност. И хем съзнавам дефектите си, хем в такъв момент в главата ми се изписва:
"Ето как обществото, дори и най-добронамереното възможно, приема концепцтуално изоставените деца, горкото ми дете, къде ще расте..." - и се обиждам, и ужасно се засягам и ми става много, много болно.
Подминавам повечето от тези постове, защото си мисля, че  съм дребнава, че откачам, че се втелявам.
Но напр. ако си спомняте темата, в която призива беше да се обичаме - ами аз пак много се засегнах - тогава си го и написах. Добрите думи, честно казано много повече ме засягат и обиждат, защото, колкото и да е странно  покзват подценяване и неуважение.

Пак казвам - това са си мои дефекти, не бих искала никой да обвързвам или ограничавам с тях. Просто обясняват някои неща в моето,  предполагам
и на други потребители поведение

Всъщност май за всичко аз съм виновен...

Казах, че ми харесва темата:)

Взимам си думите назад:) Само мир да има:)

Хайде, да поразсъждаваме над това.
Как "обществото" (което и да то, ние също сме част него, все пак) приема децата? Изоставените, осиновените, тези със специфични нужди и т.н.

Както е наложило благоприличието. Ето така. И в това няма нищо странно.
Когато не си воден от личен интерес да разровиш, да потърсиш, да се задълбочиш, да прогледнеш, какво може да те мотивира в  страна като нашата, да вложиш толкова много енергия, за да проумееш нещата под милозливата повърхност?
Няма какво, ето.

Колко истински предавания видяхте за действителността на семействата, където детето е осиновено?
Колко материали намерихте на чист български?
Колко осиновени деца, извън този форум са споделили историите си, усещанията си, болките си?
Колко осиновители разказаха нещата, такива каквито са?

Колко книги намерихте на пазара? Колко брошури? Колко, къде, как?

В "Часът на мама", където бяхме поканени за да споделим страховете на децата ни (малките ни деца), независимо, че през цялото време с Теди насочвахме разговора към "тъмната" страна на осиновяването, на финала журналистката ме закова с история: Как нейна позната осиновила... после родила... не били казали нищо на детето и сега си живеели като ИСТИНСКО семейство!
Рядко ми се случва, но онемях! Всички си глътнахме езиците!!!

Това е нагласата, това е отношението и ако се замислиш, всеки един от нас, някога е имал подобно. Само времето и личния досег с тази действителност променя съзнанието донякъде.

Спомняш ли си "ромската" тема? Тогава ме боля така, че и хабер си нямате! И заради нечии думи, и заради нечие мълчание...
И мен ме боля за детето ми, не за мен.
После, един ден, изключих компютъра, погледнах към нея и видях колко много има нужда от моята сила, моята сигурност, моята вяра в нея! И, че ако се страхувам от света, заради нея и тя ще се страхува. А мога да я науча да бъде себе си, да се бори, да удря, когато я удрят!

Преживей го този период. Мисля, че е хубав по своему. Това е пъпната връзка, която иначе не би ни свързвала... Спокойно.

Отклоних се от темата, но засега и без това, мисля, че имаме нужда от пауза. 

Благодаря за поредното погалване  . Много!

Фусии, благодаря за постинга ти. Обичам когато някой спокойно обеснява за що иде реч, и как се чувства. Не харесвам злоупотреби с доверието макар и в рамките на един форум.

Ще ти отговоря също така искренно , както и ти.

Не съм се засегнала от думите на Мираета на лични с които ми прави намек, че съм госпожица. Удиви ме това, че човек който не позволява да се докосне дори с добро неговата болка , бърка с голи ръце в чужда, която може да е рана. Слава Богу- аз съм си я излекувала до голяма степен- не казвам съвсем. Човек, за когото моите въпроси за „зловещи”, а смятам за всички е ясно, че в никакъв случай не съм водена от такива чувства, още по-малко пък съм толкова чужда на чувствителността на осиновения човек , че да не разбирам, за какво става дума. Ще припомня освен стажа във форума- имам брат, който е осиновен. Прощавайте, но не мога да уважавам човек, който зачита само собствената си чувствителност, а е толкова  груб към чуждата.  Направих сравнение със отношението към безплодието, можеше да е с ромската тема, към която е чувствителна Дар, защото – за мен щом удряш на едното място ще удариш и на другото. Пак казвам - ни в клин ни в ръкав и изобщо не беше невинно според мен вметването за госпожицата , дето имала време. Имала време, ама едно време, не сега. Дар е засегната от мълчанието дори и я разбирам. Всеки е чувствителен на различно място.  Разбирам, че боли, но една и съща болка сме свидетели ,че се изразява по различен начин. Тук вече според мен опират нещата не до болка от изоставянето и осиновяването, а от раните на самото осиновяване, като качество на родителството.
Не мога да се съглася и с внушенията, че осиновяването е толкова голяма рана, че друга като нея няма и лек няма. Осиновяването е проблем с който може да се живее нормално, има си специфика, затова се стараем да я опознаем, за да сме полезни на децата си.  Ама да се внушава, че това е върховно нещастие от което няма оправия и ако някой влезе и каже, че е осиновен, а пък не чувства достатъчно  зле, бива сдъвкан и му се казва, че той нищо не разбира и не му е мястото тука, да поучава. Дори и добронамерано да се опита някой да предложи справяне с проблема /anette/- започват викове- ти ли ще ни откриеш топлата вода ! Внушава се, че всички методи за справяне са използвани – лек няма и това е. 

Белези остават от всички рани, но въпросът и да не оставяме раните зейнали.

Аз не пиша в тяхната тема, не им преча. Но си имам мнение, което на места не съвпада с тяхното. И не съм само аз.

Извинение ли е осиновяването за толкова тежки внушения и  обиди към нас, които цитирах по-горе в по предния постинг. - зловещи, дисекции на детски тела- каво е това.?  Един ден тук ще влезе да чете едно от нашите деца. Това ли искаме да прочете.?

Аз пак за думите и тяхната стойност... 
Изоставянето Дарена, изоставянето, не осиновяването. На никой от пишещите тук не съм забелязала осиновяването да му е проблем.

И пак за моя дефект с идентификацията ми със сина ми. За момента, тук и сега - да, наистина така мисля - няма по-голяма рана от тази майка ти да те изостави, когато си толкова мъничък и крехък. това е... Само за едно по-страшно нещо се сещам. Представям си сина ми, нямам право да разказвам неговата история, защото си е негова, но...има обстоятелства, които знам и си представям в какво състояние е бил толкова мъничък и самотен и уплашен и главата ми забучава, и пак реввам. Сигурно ще променя мнението си, никой не знае какво му готви живота и как ще се промени. Но тук и сега така мисля...

Всички осиновени деца пишещи тук - до едно казват, че раната им е от изоставянето, а лекът за тази рана е нашата любов. Къде видя безнадеждност?

Поздрави и хубав ден.  

И пак за думите се замислям... моля ви никого не нападам, никого конкретно нямам предвид... само разсъждавам...

След като толкова подменяме думата изоставяне с осиновяване - къде съзнателно, къде несъзнателно, след като общата среда приема осиновяването (а не изоставянето) като рана, дали ние възрастните нямаме проблем с осиновяването като възможно родителство. На нас ли ни е рана, че сме родители по този начин?! И си го изкарваме на децата по един или друг начин. Никак не ми се иска да се видя в такава светлина, ама може би ще ми се наложи, ако и за мен важи... Ще ми трябва малко самоанализа...

Аз за пореден път осъзнавам за себе си че съм пълен олигофрен  . Ама съвсем честно. Ето защо:
1. До преди няколко месеца - честен кръст ви слагам - през ум не ми беше минало, че има хора,които гледат на изоставените деца като на втора ръка хора. Просто аз съм отгледана в такава среда и семейство, в което от децата по-важно нещо няма. Семейството на мъжа ми е същото. Раснали сме и двамата очевидно в саксия, опазени до 34 годишната си възраст дори от мисълта, че лоши и злобни хора има. Културен шок преживях, когато разбрах, че е така. Който иска да ми вярва...

2. До днес, до ей сега, когато започнах да мисля за това - през ум не ми беше минало, че може да има хора, които да не са щастливи, че са родители чрез осиновяване. Знам, че съм тъпа, знам, че е наивно, знам... ама чак сега го схващам

Моля ви се само - никого конкретно нямам предвид - свидетелсъм как всяка една от пишещите тук мами обича детето си и е горда с него. Моля ви се