Помогнете ми! Моля ви!

От сърце ти желая скоро да прегърнеш детенцето си!Със съвети не мога да ти помогна.
Но се чудя ти не си ли познавала този мъж,че си му оставила детето и заминала.Не знаеше ли що за стока е той?
Не беше ли предвидила,че може да се стигне до тук?
Не те виня,просто мисля,че си прибързала като си му гласувала такова доверие.
Желая ти успех и най-важното според мен намери си добър адвокат.

Не знам ,миличка какво да те посъветвам дано всичко най после да се оправи в твоя полза.Мога да ти дам телефона на една много силна адвокатка в Бургас ,ако можеш и се обади и направи една консултация с нея.Успех ти пожелавам  поздрави и пиши как се развиват нещата.

Пишеш жалба след жалба до Районната прокуратура... В последната си можеш да намекнеш, че ще се обърнеш към някой съдебен репортер от Би Ти Ви или Нова например, за да може прокуратурата да се размърда.

Съжалявам за това, което изживяваш. За съжаление понякога правим грешки, които трудно можем да си простим после. ПОжелавам ти  от сърце скоро да успееш да се пребориш и да се гушкате скоро с твоето детенце.
Съвет не мога да ти дам, стискам ти палци.

Ако си отчаяна...И си готова и на други методи...Една приятелка вкара мъжът си в лудница...Та нейните номера ще ти напиша,но...Намираш го в къщи,и викаш полиция,междувременно чупиш прозорец,трошиш други неща,ако трябва можеш и нещо да се порежеш,и като дойде полицията,казваш че той е буиствал,че е изпаднал в нервна криза,за достоверност можеш да попрочетеш малко литература за тези симптоми,и е хубаво да имаш свидетел,който да потвърди...Щом е имал опит за самоубииство,и щом вече имаш протоколи...А дори и само да го отведът,за теб ще бъде лесно да си вземеш детето...И после почваш атаките...Звучи абсурдно,но тя го направи!!!И сега бащата няма право дори да вижда детето...Каквото и да решиш успех!!!

А иначе за по дълга процедура,скоро говориха по радиото,че можеш да осъдиш държавата за това че не е защитила интересите на детето,като го е оставила в ръцете на баща му,без възможност да види майка си...Но за подробности,не знам дори къде можеш да прочетеш...Но се надявам ако го споменеш като вариант да ти обърнат повече внимание!!!Успех!!!Моля се всичко да се оправи!!!

Искрено ти съчуствам. Не съм юрист, не мога да дам юридически съвет. Прегръщам те, кураж и смелост.
Знам че е излишно да ти казвам че трябва да се бориш, ти си майка и ще се бориш със зъби и нокти за детето си.
Направи и невъзможното да вземеш детето при теб, ако трябва го "открадни", колкото и страшно да звучи това.

Миличка , желая ти скоро да гушнеш детенцето си!

Въпросите които си ми задала, съм си ги задавала много пъти преди да оставя детето си и сега...Познавала съм го, но не точно в тази светлина. Познавах го, как манипулира клиентите си, работниците си /не ми е правел добро впечатление, но просто бях влюбена.../ , но към мен се е държал нормално, поне до момента в който един от синовете му почина от свръхдоза. Всички жени преди мен криеха децата си от него, ненавиждаха го...а аз просто го съжалявах. Зная, че съм била манипулирана , зная че съм постъпила много глупаво и безотговорно и повярвай ми, това няма да си го простя цял живот. Независимо от това което причинява в момента на детето и мен, аз смятам, че той е баща на това дете и като такъв, най-силното ми желание е да осъзнае и да промени отношението си към собственото си дете!
А когато заминах за Германия, прецених , че докато не се установя там постоянно, докато детенцето няма здравни осигуровки, просто няма смисъл да рискувам здравето му. Прецених, че при баща си ще е по-добре, освен това бях напълно сигурна, че и баща му ще се радва ако успея да дам възможност на детенцето ни да се лекува...за Бога това е и негово дете!!! Наистина в този аспект не допусках такъв развой....понякога нещата просто се случват....
Искането на бащата сега са пари...има неплатени данъци...има неуредени сметки...толкова е лесно да бъде видяна истината от хората които трябва точно това да следят и да се произнесат....
Така или иначе съм докарала детенцето си до това положение, сигурна съм, че това осъзнаване с нищо не му помага в момента, но все пак трябва да продължа....искам просто да го гушна, да го усетя...и да му дам обичта си....Осигурила съм му и лечение, не съм поискала стотинка от никого, нито от държавата, нито от когото и да било...парадокс нали??? а не мога да го лекувам, защото просто както казват всички консултирани адвокати - "дупки" в законите ни, липса на правомощия на отговорните институции и прочие...
Силно се надявам, че ще намеря изхода!

Трябва да говориш със съдия изпълнител. Попитай някой да ти препоръча, или отиди при който и да е частен.

Към ДАЗД обръщалали си се?
Те сега са доста под пара, може да се задействат.

Точно  Агенция за закрила на Детето са с най-ограничени правомощия. И като ги видях колко бавно и несигурно стават и там нещата...съжалявам, но това е мнението ми. Всичко в тази агенция е предимно афиши...красиви и удобни кресла, плакати по стените...красиви думи...чак да ти трепне сърцето...но уви все още нищо не са направили...всъщност аз така и не видях нещо съществено да правят, въпреки че техен служител видя за какво става дума и сама ми каза - това е ужасно! Но до тук...всички спират до тук...казват ми, че от човешка гледна точка ме разбират и подкрепят, но законите били такива и онакива...всеки се оправдава със "скапаната" държава...а тя е скапана, защото просто никой от нас не си върши работата! Така мисля аз.

Не само че съм говорила със съдия изпълнител, но и вече имах насрочено изпълнително дело за днес. Днес трябваше да си приберем детето, обаче в последния момент се появи трета адвокатка на мъжа ми и подаде уважена жалба за изпълнение на изпълнителното дело от съда. До обяд папката в съда с делото по отношение на това, защо са спрели изпълнителното дело не се появи...моите адвокати нямаха достъп. Абсурд! Само се говореше, че по всяка вероятност съдийката е някоя позната на неговата адвокатка...че става дума за повече пари от моите....не ми се разправя...аз вече не вярвам, че живея в България, а в Талибания....

Сестра ми навремето имаше подобни проблеми,беше голям кошмар.Съветът ми е и ти да пробваш грубия вариант-отвлечи детето!Сериозно!Планирай го и го направи!Сестра ми го направи преди години и сега е на светлинни години от тогавашния си живот.Тръгна от Варна с малката на ръце-беше казала на изрода,че излиза за малко/той преди това беше отвлякъл малката от вкъщи-разби вратата и я взе от креватчето и,та сестра ми се принуди да отиде да,,живее,,с него,ако непрестанния бой и тормоз са живот/,без багаж,почти без пари,хвана влака за София и така...Действай,преди да е станало твърде късно!

Благодаря на всички за съветите! Те са ценни за мен, защото човек в мъката си се обърква и не е напълно трезв във вземането на решения...особено когато става дума за нещо толкова важно. Вашата подкрепа е просто знак за мен, че доброто и истината трябва да бъдат спасени, че тази битка между живота и живуркането в нашата държава ще бъде в полза на децата ни!
Далеч не се имам за безгрешна и никога не съм в позиция единствено и само на обвинения спрямо другите, вярвайте ми не спирам да се обвинявам, но смятам, че и това не е спасение, нито пък е правилния път. От вас сега , от това , което ми пишете и начина по който ме подкрепяте, зная, че добрите хора и съпричастността могат да спасят човешки животи. За мен днес просто е още един тежък и изпълнен с въздишки ден...и мечти да гушна сина си....
Благодаря на всички за разбирането и съветите още веднъж!
Прегръщам ви!

 всяко нещо което не ни убива ни прави по силни.действай момиче,радио телевизия вестници вдигни шум до бога.