Работещи майки - тема 1

Разбира се, всички сме различни 
Тия дни, след като написах предишния си пост, си дадох сметка, че всъщност майка ми цял живот така ни е гледала, с едно готвене в неделя и явно съм го "прихванала" от нея  Колкото и да се дърпаме, в един момент ставаме като майките си

Хайде и аз да  цопна в темата. 
Работих по време на цялото си майчинство от вкъщи. Когато синът ми навърши 1г. и 6 месеца започнах работа от офиса на пълен работен ден, а той тръгна на ясла.От тогава честно казано ми е много по-лесно да се справям.Когато съвместявах грижите за детето и работата от вкъщи нямах ни един свободен миг-времето ми бе уплътнено максимално.
Ето как протича нашето ежедневие. Сутрин ставаме в 6.00 и се подготваме за новия работен ден, пием кафе...Събуждаме дребния около 7.00 и заедно го водим на ясла.Работния ден и за двамата със съпруга ми приключва в 17.00. Той ме взема от работа и след това двамата прибираме сина ни от яслата.Времето и на двама ни до 20.00 е ангажирано най-вече с детето и занимания с него. Понякога съпругът ми го гледа, докато аз набързо мина с парцала или огладя нещо, а понякога-аз, докато той пусне прахометлата.В 20.00 къпем малкия и го приспиваме, след което вечеряме и отделяме време, което е само и единствено за нас двамата.Понякога, когато имам частна работа-това е времето в което я върша от вкъщи. Случва се и да пуснем пералня през седмицата- късно вечер преди да си легнем, простирам на другия ден сутринта.Съботата е ден на семейството- за разходки навън и активна почивка следобед. В неделя следобед пращаме малкия при баба и дядо за няколко часа-да се порадват взаимно един на друг.Това е времето ни за домаконстване и основно почистване на дома. В неделя готвим обикновенно по 2 ястия-с едното вечеряме в неделя и вторник, а с другото понеделник и сряда.Така,че до средата на седмицата има готвено и не се налага да готвим след работа вечер.Четвъртък и петък сме на аламинути, поръчваме си готова храна или хапваме навън.
Та така е при нас.

...  започнах работа от офиса на пълен работен ден, а той тръгна на ясла.От тогава честно казано ми е много по-лесно да се справям.Когато съвместявах грижите за детето и работата от вкъщи нямах ни един свободен миг-времето ми бе уплътнено максимално.
...[/quote]

Под това се подписвам с 2 ръце.
Вкъщи се организирах доста по-трудно, защото исках да обърна максимално внимание на децата, да изляза с тях на разходка, да си играем и т.н., а пък не ми се искаше и да зарязвам работата и се получаваше някакъв 24-часов маратон.
Сеага знам, че работата ми е изцяло в офиса и вечер, когато децата спят или в почивните дни (пак, когато спят или са на разходка с татко си или с баба и дядо). Останалото време е за децата ми, за съпруга ми, за самата мен, за приятели, за почивка ...

Абонат съм за тази тема. По презумпция съм просто за тук.
С голямия си син тръгнах на работа, когато той навърши 1 месец- за по няколко часа дневно, след това на пълен работен ден. При нас никога не е имало кой да помага финансово и по друг начин, живеехме под наем, съпругът ми още учеше, макар и задочно и т.н. с всички екстри, това наложи изцяло решението ни.
С втория син имахме възможност вече- собствено жилище, съпругът ми беше вече завършил и си беше намерил добре платена работа по специалност. Затова се задържах у нас 9 месеца, въпреки, че ходех по дела, не мога да зарежа клиенти, с които работя от години и с които си разчитаме взаимно един друг от дълго време. Разкри се обаче за мен чудесна възможност, кандидатствах за нова работа и успях. Не можех да отложа започването. Всичко на новото място ме удовлетворява- вид на работата, колектив, възможности, заплащане. Нито за миг не съм съжалявала.
Малкото ми дете е у нас с бавачка.
За мен работата от къщи е невъзможна. Когато съм у нас се занимавам с домашната работа и децата изцяло. Не мога да седна да работя, а малкият да ми хленчи, че иска да играе или на разходка, големият- че не разбира еди коя си задача. Работата изисква съсреодоточаване.
Смятам, че човек не е едно със семейството и децата си, те са част от него с много други неща, едно от които, за мен, е работата. Вярно е, че така времево съм по- натоварена. По- трудно е като цяло, но децата ще порастнат и не мисля, че имат нужда от родителя си по цял ден. Не смятам, че ще имам всеки ден или година такава възможност. Работата ми дава самочувствие, спокойствие при мисълта, че дори и сама мога да издържам семейството. Съпругът ми- също. Това хич не е малко за нашите условия. Освен това предпочитам децата ми да са по- самостоятелни, такива, каквито сме били ние на времето, когато нашите родители си ходеха на работа.

така се случи, че гледах сина си до 3 год.вкъщи.след това се върнах на работа и всичко беше о.к. докато не тръгна на училище/първи клас /.времето не ми стига изобщо.той е на занималня, но някой трябва да го вземе от автобуса в 17.00 ч., а аз съм на работа до 17.30 ч. и после имам 1 час път до вкъщи.
с мъжът ми сме в непрекъснати комбинации кой ще го чака/или аз бягам от работа и се кръстя да не хвана задръстване/или мъжът ми зарязва работата си и хуква /ако е в софия /да го вземе!
освен това ходи и на английски, което е свързано също с водене и чакане.
а искам да го запиша и на плуване
за такива битовизми - готвене ,чистене и т.н.-който е свободен,когато може...
в краен случай - нещо готово/доставка по домовете/ или навън се яде....
с чистенето - също който е свободен.мъжът ми категорично отказва да глади, но още имам надежда, че един ден ще го заваря с ...ютията
ако излезем събота и неделя от софия, след това три дни не мога да вляза в график с домашните задължения.
може би всичко е въпрос на планиране, но просто не мога да се справя - не ми достига време.
а може да е и защото ако детето иска - зарязваме всичко и излизаме на разходка,на колело или просто на игра
нещо не ми стига времето , ама хич....

И аз съм като anette1104 - трябват ми 8-9 часа сън, много обичам да спя. Но завиждам на тези, на които им стига малко сън.

milsim1, а какво ще прави мъжа ти ако не го изгладиш? Аз отказвам да му гладя дрехите и да видиш как започна да вика Неволята. Тази сутрин пак се опита да ме излъже да му изгладя една риза, но не го огря

Как се организираме?
У нас няма разделение на труда. Големият син сам се взема от училище и се подготвя след обяд. Имах голям проблем именно със самоподготовката. През лятната ваканция, когато нямаше училище, използвах да го понауча на повече самостоятелност. Оставях работа по математика и БЕЛ, за 1 час максимум, но исках вечерта да е работено. И съм се карала и съм наказвала, обаче има резултат. Сега вечер проверявам и обяснявам, обаче синът е работил. Това намирам за изключително важно- да се научи детето от рано да си свършва задълженията само, а не аз като орлица да кръжа с години над него и да пишем заедно.
Докато готвя /правя го вечер, през ден/ го изпитвам по английски- това е лесно. Мусаката ми отнема не повече от 15 минути, да речем. С готвенето и всичко друго съм бърза. Мога да изпитвам същевременно за видове глаголи, мога да го карам да ми разказва по "Околен свят"- съчетавам.
С малкия се занимава през това време баща му в детската стая, да не ни се навърта и да не ни пречи.
Чистенето е през уикенда. Прането- нощем пускам, сутрин простирам. Бавачката маха и сгъва. Чиниите- в съдомиялната.

До преди 3 години работех през нощта а през деня си гледах детето защото не ходеше на ДГ сега е ученик и работя 2 на 2 по 12 часа много е гадно но нямам избор .Всеки откраднат миг го прекарвам с него въпреки че са много малко такива мигове  

Birdy,майка ми правеше от 1 пиле 4 манджи,е това не го усвоих до ден днешен,3-да,със зор,ма 4 не мога..
*
...искам да ви кажа че откакто взех съвсем съзнателно решение да "имам време"- наистина имам време..прекарах близо цялата 1ва година от живота на дъщеря ни с чувството че все нещо изпускам,че не правя това и онова..реших че това не е печеливша стратегия,малко смених фокуса и сега ми е далеч по-спокойно..обективно времето е пак толкова,но аз съм с далеч по-добро самочувствие и ми е кротко на мозъка..
*
..другото е че много мисля и смятам преди да захвана нещо ново с децата..пример-ния и балет..тьъсих сума време нещо което да е на удобно място и време,отказах 2 много добри школи защото знам че ще се изнерви ужасно ежедневието ни,изобщо го мисля по-скоро като удобство и изпълнимост,отколкото друго(малка е и не е кой знае какво къде баш танцува)..и там има съвест-детето не е на бест място,ако си бях у дома-бла-бла..на детето на 3 и 1./2 му е все едно,ако е талант безмерен ( не е ) ще се напнем насетне..

Рени, помня кога започна работа, аз още бях на старата в очакване на бебе номер две.Описвала съм тогава ежедневието си, по-късно мога да се върна пак, за да направя съпоставка.Към днешна дата отмово съм работеща майка.Не ми започна даже майчинството-прекъснах болничен.Ежедневието ми е с малка разлика от тогава в това, че успях да преместя голямата в градина в квартала, защото смених и работата, безумните разстояния направо ни разказаха играта.Та-сега съм по-добре.Като цяло иначе няма кой знае каква промяна-трудното е в това, че бавачката има работно време и аз тичам за нея.Когато бебето тръгне на ясла-тогава ще поема въздух-двете ще ги взимам от едно място и няма да се налага да тичаме така.Готвя основно вечер.Чистя основно сутрин

работя, откакто Габи стана на 1г. и 6 мес. и почна ясла.
сутрин от 8:30ч. до 17:30ч. (официално), но почти всеки ден до 18ч., това много ме дразни, защото трябва да ангажирам някой друг да я вземе от градина.
прибирам се към 18: 30ч.започвам да готвя, до към 19:30ч. съм сготвила и сядаме да вечеряме до 20ч., послед гледаме тв до 21ч. и почвам да я приготвям за сън, миене, приказка и да е заспала до 22ч.
събота и неделя предиобед излизаме на разходка. събота следобед чистя, а неделя следобед гладя
готвя всяка вечер, почти всяка вечер пускам пералня, сутрин простирам, сутрин си мия и суша косата, вечер само душ
искам и аз да готвя само съб. и нед., дайте, моля, примерно меню за цяла седмица.
аз готвя вечерта, почти винаги само 4 порции (за нас вечерта и за обяд на другия ден на мъжа ми)

Така, ето го и графика-ставам в 6.30.Другите спят още.Позамазвам, ако е останало от вечерта нещо, става 7.00, започвам да будя домочадието.Ако бебе не се събуди от патакламата-оставяме я да спи, ако се събуди-става и тя, преобличам и слагам в проходилката.Неспирно повтарям на всеки кой какво да прави, защото очевидно само аз съм си отворила очите.В 8.00 идва детегледачката, а ние трима трябва да сме готови за старт пред вратата.казваме си чао с бебе и тръгваме към градината.После-всеки на работа.Тръгвам си в 17.00, минавам през градина, взимам дете, после през пазар, аптека и прочее ако има нещо за купуване и бегом-защото в 18.00 трябва да освободя детегледачката.Реално съм доста уморена и приберем ли се-не излизам наново с децата.лятото обаче ще трябва.Та, като се приберем-занимавам се с децата, после по канален ред-бебе в легло, следва го каката и спретвам вечеря.Прибира се мъжа.Нищо особено е ежедневието ми на този етап смятам.Т.е.-поносимо.

Айде и аз да се запиша, нищо, че съм на работа от 4 месеца само, имам чувството, че са поне 4 години 

Бях в майчинство година и 9 месеца. Прецених, че нито искам да се връщам на старата ми работа / за което малко съжалявам, защото беше на смени и имаше много почивни дни, а и можех да правя комбинации с работното време до безкрай, но пък нямах грам професионално и личностно развитие/, нито мога да остана повече вкъщи. Бях станала изнервена и нетърпима даже в собствените си очи. Кандидатствах за мечтаната работа и след 3 етапа на интервюта започнах работа на позиция, за която винаги съм мечтала в голяма и добре известна фирма. Как се справям? Тичам лудешки и имам чувството, че някой ден ще умра от бързане  Опитвам се да насмогна с работата, която е нова за мен и страшно ме уморява, с отглеждането на малката и с много други неща
Сутрин ставам с 6-6:30, пия кафе, преглеждам форума, пускам пералня, правя закуска на малката. Към 8 и 15 с мъжа ми тръгваме на работа, а майка идва вкъщи да гледа детето. Обикновено тя готви веднъж на два дена едно голямо ядене за нас и през ден нещо мъничко за обяд на детенце. Така ги редуваме, че или обяда или вечерята на малката да са готвени същия ден. На бачкане съм до 6. Успявам да се прибера към 7, ако мъж ми е минал да ме вземе успяваме към 6 и 30. Вечеряме, пускам миална, играем с детето /предимно разлистваме книжки, че нямам сили за игри/, следва дълга процедура по къпане на цялото домочадие. Обикновено заспиваме заедно към 9 и 30 - 10.
Съботите и неделите вечно имаме програма максимум - гостита, разходки, пазаруване, спане  понякога я оставяме в неделя сутрин при свекърва ми и използваме да свършим някоя работа.

Жена идва да чисти всяка седмица, но аз всяка вечер забърсва с мопа и бърша прах. Гладенето слава богу майка го е поела.

Та това е, интересно ми е да ви чета. Да видя как се справят другите  Само аз ли се чувствам толкова уморена, само на мен ли ми иде вечер да се заровя в леглото и да не виждам никой..понякога четейки из форума се чувствам виновна, че нямам сили да обърна толкова внимание вечер на детенцето ми, вменявам си разни вини, комплексирам се, че не съм достатъчно добра майка

Дейзи, ама имаш неотменима помощница-майка ти-пере, готви....гледа дете...евалата.Обръщай си внимание на детето, като имаш наготвено и прането е проснато, щом аз успявам без тези екстри, значи и ти можеш 

Така е, права си  за съжаление дълбоко вкоренено в моята природа е черногледството, песимизма и критикарстването  майка готви, простира и глади, но пък грам внимание не обръща на детето. По цял ден тв е пуснат като фон с доста силен звук. Малката плаче сутрин и не я иска, което не се случвало когато е идвала свеки, баба ми или баща ми. Явно не й е приятно с нея и това ме побърква. Физиологичните й нужди за покрити на 6, но дотам. Това ме мъчи, ама много 

А за успяването, винаги съм подозирала, че има нещо нередно с КПД-то ми. Хич го няма горкото, енергията ми е като вчерашен полъх на вятъра, изпарява се за секунди, вечно съм разсеяна и блея. Освен това, както виждате сами обичам да се оплаквам  обещавам, че няма повече, ще черпя сили, ако позволите от вас