Не зная със сигурност дали е хипер активен/надявам се тези дни при срещата с психолога да разбера/а преди години,,,трудно проговори,три пъти си счупи ръката за едно лято,пада от три метра когато беше на 4г,вечно беше покатерен на някое дърво,имам 3 деца но той си ми е за 5,не му липсва нещо което имат другите ни деца,относно прибирането вечер няма проблеми-има вечерен час който се спазва,мислех си че е от пубертета но едва ли!
относно училищните психолози те имат малко резерви сякаш работят в името на училището а не в името на детето,не зная точно но мисля че във всеки град има комисия за противообществени прояви-звучи доста грозно,но те са екип от специалисти,които знаят как да предразположат децата и когато има проблем да помогнат,едва от няколко дни се срещам с тях възлагам големи надежди ще видим какво ще стане!
относно училищните психолози те имат малко резерви сякаш работят в името на училището а не в името на детето,не зная точно но мисля че във всеки град има комисия за противообществени прояви-звучи доста грозно,но те са екип от специалисти,които знаят как да предразположат децата и когато има проблем да помогнат,едва от няколко дни се срещам с тях възлагам големи надежди ще видим какво ще стане!
Преди психолога си направи списък със всички случки,реакции на детето и начина по който си се справила със ситуацията .Ние сме с теб и ти желаем успех-хиперактивните деца са като в"Междузведни войни"-трябва с помощтта на доктор-родител-учител да насочиш "СИЛАТА" от лошо към добро:) 
Тя обикновено тича, скача и си говори нещо, но най-странното от всичко е, че в крайна сметка първа научава приказката, стихчето или песничката и дори подава репликите на децата. 
Забелязвам, че колкото по-голяма става, толкова по-кротка и адекватна е, но има още доста какво да се желае. До скоро работихме три пъти в седмицата само с психолог (невероятен професионалист е тя). От 2 седмици вече правим комбинация от 2 посещения при логопед и едно при психолог. Нашата психоложка смята, че Мими вече не се нуждае толкова много от нея, колкото от логопед. Радва ме това, че с логопедката пишат букви и думички на компютъра, а дъщеря ми има невероятна фотографска памет. Предполагам че така постепенно ще се научи да чете. На есен ще е в предучилищна.
Определено ние сме тези, които можем най-много да и помогнем. 
, а в първи клас в характеристриката ми накрая на годината пишеше колко съм добра по всички предмети, само едно голямо "НО" на края - "Обича да говори в час и пречи на останалите деца" 
