Депресия

Малко преди да се разделим с бившия ми мъж започнах да посещавам психотерапевт. Това беше преди повече от 2 години, но все още я посещавам веднъж седмично. Да поискаш професионална помощ не е лошо - напротив. Гледай само да спреш антидепресантите 

А как да преодоляваш депресията ще разбереш сама. Мисля, че за всеки е различно. Опитвам се да не се депресирам, а и обикновено имам толкова много работа, че нямам време за това. 

Ех, момиче.....какво да ти кажа, точните думи ми бягат напоследък.Съжалявам за това, което преживяваш, но съм убедена, че това не е края.Дълъг процес е оздравяването на подобна рана.Труден.Но-ще намериш опора в нещо твое си-аз сега няма как да ти го кажа.Защото моето е мое, твоето ще е нещо друго-панацея няма, ако знаехме рецептата тук всички-с мед да ни намажеш.Веднага бих споделила, ако я имах.Уви-няма универсално лекарство.Професионалната помощ е ок, пиши и тук.На мен ми помогна в много тежък момент.Оцелях.
Успех и кураж ти желая! 

Да на всичко казано.
И - времето също ще ти помогне много, виж, не очаквай с вълшебна пръчка да стане, години минават докато човек си стъпи на крака. Но пък послеееееееееееееее......  ще си благодарна, че така е станало. Малко повече сила и воля за момента, песимисти наоколо не ти трябват наистина.

Здравейте, много ви благодаря момичета. Знам, че не съм единствена и много от вас са преживели или преживяват подобна ситуация. А и честно казано, не смятам, че трябва да тормозя хората около себе си. Може би и затова някакси се изолирах, което естествено не е в моя полза. Обещавам си, че ще се опитвам всеки ден да гледам позитивно. Благодаря ви за съветите. Аз също много обичам природата и се чувствам много добре на въздух. И ще се радвам на виртуалните срещи с вас. Сърдечно ви прегръщам.

Наистина универсална рецепта няма! Аз 2,3 години близах рани и на моменти се чувствах много зле психически.Добре, че успях да си намеря работа, която изискваше доста подготовка и така просто не мислех за простотиите и БНД-то. Така установих че колкото по-ангажирана съм толкова по-добре се чувствам.
Еленчо, бъди силна и знай, че доброто предстои...

Здравей от мен,
Центрирала си живота  покрай и заради друг човек, в случая - мъжът ти. Дали ви е напуснал или  е умрял, ефекта  върху теб щеше да е същият, понеже  по някакви  причини ти е трудно да намериш опора в себе си. За това ще ти помогне психотерапията. Надявам се,  че не си била само при психиатър, който е дал антидепресанти, а  посещаваш и психотерапия???.... Както са ти казали и преди мен- да потърсиш помощ е най-умното нещо, което можеш да направиш за себе си сега.

Можеш да четеш в  нета, има доста инфо за това що е деперсията и какво  я поражда. Факторите са силно свързани със структурата на личността, с преживян опит и характерови особености.
Но най-важното, което  е добре да си повтаряш неперекъснато е, че важността и смисълът на живота на всеки един от нас, не  е и не бива да е свързан само и единствено  с  друг човек, било то и децата ни.  Японците казват, че децата са ни  на гости.... Ще бъдат с нас за малко и ще си поемат пътя. Същото се отнася и за другите хора в живота ни... Всеки от нас си има път.....  понякога пътищата се пресичат, но почти винаги не е за винаги
 
За да преодолееш депресията са нужни малки , прости стъпки всеки ден- да  си присадиш цвете, да си  направиш вечеря, да си вземеш филм, да прочетеш 20 страници и да запомниш какво си прочела.... Никакви големи планове или големи амбиции  към себе си... само малки, възможни и напълно постижими  неща- това е, което можеш да правиш за себе си в момента.
Ако  намираш игри, които да играеш с детето си,   ще видиш как минават минути без да мислиш  за "за него"...  концентрирай се в  дребни неща   и ще видиш как малките ти, лични победи ще започнат да те измъкват от блатото.....

Jaly

 

Благодаря ти, Jaly! Наистина! Благодаря за топлите думи и съвети, знам, че наистина е точно така, както казваш. Осъзнавам и грешката си да живея само за друг човек. И сега сама се опитвам да се радвам на малките неща, да вярвам в себе си, да разчитам на себе си, да не се мразя и чувствам виновна. В интерес на истината съм се консултирала само с психиатър. Някой може ли да сподели опита си с психоаналитик? Бих искала да ви попитам дали се виждадте от време на време, дали споделяте ...

Здравей, elencho! Аз посещавам психоаналитик, макар че започнах да го правя няколко месеца, след като се разделих със съпруга си. Има своите положителни страни и определено дава друга перспектива - различна от това, което досега си смятала, че знаеш за себе си. Признавам си, че ми е все още трудно да се откъсна от стереотипа, в който живях години наред и който ми даваше онова чувство за сигурност, което ние жените инстинктивно търсим и смятаме, че чрез мъжа до нас сме го намерили, но... такъв е живота. В него има раздели, събирания, любов, мъка, сълзи... За себе си с чиста съвест мога да кажа, че година по-късно се чувствам по-спокойна и уверена да вървя напред без онази опора, която смятах, че притежавам по презумпция. Желая ти много кураж и късмет   

И аз се срещах с психолог и определено смятам, че това изигра ключова роля за това да изляза сравнително бързо от депресията. Няма нищо срамно, аз никога и от никой не съм крила, че го правя, напротив, често съм съветвала момичетата да го правят.

Имам много да разкажа, но няма да го направя тук...
Имам си съображения. Пиши ми на лични!

  Sdravei! elencho. Iskreno ti su4uvstvam. Moia e pri men ama vse edno go niama.Pone finansvovo sum spokoina sa sega. Nie susto ste se rasdeliame i posle ne snam kak ste se opraviam
  stiskam paltzi,i mnogo mnogo kusmet i kuraj.

Разбирам те напълно и само ще ти кажа бъди адски силна заради детето. Не че в момента мога да давам много адекватни съвети, просто защото от 1 март насам ми се разкрих толкова истини че просто ме сринаха тотално. Но започнах да гледам с насмешка на нещата и да си казвам майната му на всичко, важното е детето и аз да сме си добре. Нещата ще се подредят и ще си оправиш живота, както и всички ние 

И аз бих те посъветвала да потърсиш чужда помощ. Когато започнеш терапия ще почувстваш разликата, ще намериш смисъла на живота, ще събереш парченцата от себе си и това ще върне вярвата в теб самата което от своя страна ще доведе до спиране на антидепресантите. Когато си с детето се потапяй в неговия свят и ще видиш колко по-лесно се живее и диша. Едно просто строене с конструктора или рисуване/драскане на лист хартия може да те разтовари много.
Усмихвай се винаги когато намериш повод за това. Позитивното настроение води след себе си и позитивни емоции и преживявания.
Наложи си вечер да не лягаш ядосана, разстроена, угрижена. Каквото и да се е случило си дай 2 мин. за положителна мисъл и усмивка. Погледни детето, погали го, усмихни му се нищо че то спи.... така душата ти ще е в покой.
Ако искаш може да правиш малко релаксиращи упражнения или медитация, също много помага. Дори и да не знаеш как, едно елементарно лежане в леглото и пълно елиминиране на всяка умисъл, отпускане на всяко мускулче ще са ти от полза.

На въпроса ти за опит с психоаналитик мога да отговоря че съм ходила, за това и ти го препоръчвам, заслужава си. И аз бях на антидепресанти в началото.... Минала съм по твоя път.... Има свтлина в тунела само не трябва да се отказваш а да продължаваш да вървиш все напред колкото и далечнен и понякога недостижим да ти се струва изхода. 

Почти всеки път когато усещам, че ме хваща това състояние, се захващам да си чистя къщата. Или се захващам с най-обикновена домакинска работа Да пазарувам в такива моменти не е за мен, защото средствата ми са много мизерни и после ще трябва да се самолекувам и от безпаричие. Опитвах се да си лежа в леглото и да си поспивам повече, обаче и това да не е за мен, защото ставам много подута, много гладна и става по-лошо. Или с малката ми дъщеря до близка детска площадка. Това е трябвало да го правя и мноооооого по-преди, а не да седя по цели нощи с цигари, кафе, сълзи и само да си задавам въпроса "Защо?". И последното най-важно поне за мен - Да казвам твърдо "НЕ". Това беше за мен, всеки е различен и си намира поотделно някакъв изход, но поне след дългогодишно затъване/ не искам да употребявам друга дума/ това се оказа най-доброто и разумно.Успех и умната!

И не забравяй. Животът не е само черно или само бяло. Ако днес ти се е случило нещо, което е разлюляло земята под краката ти, то утре със сигурност ще те изненада нещо, което ще те изстреля в небето!!! Просто бъди търпелива и си учи уроците, които ти дава животът...

А и всъщност на всички нас, в този фпорум, не ни се  е случило нищо, ама нищо лошо. Какво по хубаво от това да разбереш на време, че човекът до теб не си струва.  Всичко прекрасно ни предстои!

Научи се да бъдеш силна. Научи се да гледаш на нещата отвисоко. Научи се да си казваш, че е трябвало да преминеш през това нещо, че е трябвало да го изживееш. Трудностите ни правят по-силни. Научи се да мислиш положително и само позитивно. Ти си тази която трябва да дадеш сила и на детето си.А какво всъщност по-хубаво от това да имаш детенце до себе си, осмислила си живота си. Помисли за хората които въобще не могат да имат дете. БЛАГОСЛОВЕННА СИ.
МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ. БЪДИ СИГУРНА.
И НЕ ЗАБРАВЯ ЧЕ НЕ СИ САМА.
УСПЕХ 

Върнах се на работа;
Говорих за това какво ми се е случило, не съм се правила на щастлива, в моментите, в които бях на дъното;
Започнах да намирам време да се срещам с приятели, ако нямаше на кого да оставя детето канех ги удома;
Опознах сина си. От самосъжаление пропуснах прекрасни мигове от живота на детето си. Когато проходи, аз се наливах с вино;
Започнах да полагам грижи за себе си и външния си вид;
Записах си час при психоаналитик. Категорично отказах антидепресанти и много стриктно изпълнявах всичките му нареждания. Това също ми помогна, защото бях заета да мисля какво и кога  трябва да направя.

Малко по малко, много бавно започнах да си връщам себеуважението и живота. Сега нямам време да се депресирам. Ако нещо успее да ме вкисне хващам дребния и измисляме някаква щуротия. В мига, в който го видя и чуя как се залива от смях забравям всичко негативно.

Ще се оправиш. Освен всичко останало трябва и време.

Мила, момичетата са ти дали достатъчно много съвети. Мисля, че всеки от нас има или е имал моменти на тежка депресия. А най-лошото е, че пролетта спомага за появата на депресивни състояния...Колкото и да звучи странно! Наскоро четох, че броя на хората в тежка депресия и опитите за самоубийство зачестяват рязко точно през пролетта.....Не звучи оптимистично....
Затова и аз подкрепям различните методи за подобряване на настроение - почивка от детето, когато е възможно; повече време навън - светлината действа добре на настроението; колкото и странно да ти звучи - не много сън (макс 8 часа), повечето часове също прецакват работата; намери нещо, което ти е приятно - слушане на музика, книга, каквото и да е.
Посещения при психотерапевт както са те посъветвали...аз самата така и не намерих сили и време да го направя и съжалявам за това.
Може би урока, който трябва всички ние да научим е да не се привързваме болезнено към някой - мъж, дете...Джали ти е казала за децата и тяхното гостуване....И в този ред на мисли и аз се опитвам да живея по японската философия - ден за ден, миг за миг!

 

На това ще трябва да се науча и аз. Звучи малко егоистично, но човек постигнал вътрешен мир е много по-полезен и за себе си и за околните. Моят личен урок е никога повече да не обичам някого, повече от себе си!

Аз мисля, че това е урока на повечето хора - да не обичат никого повече от себе си...Но в смисъл на - обичайки се, ти постигаш вътрешна хармония, имаш нужната увереност и себеуважение и чак тогава можеш да обичаш и други хора.....А не да обичаме не в болезнено-вкопчения смисъл, в който ние много често го правим (не изключвам и себе си, но работя, работя по въпроса ).

От 1 седмица съм в някаква много грозна депресия.
Обърнала съм го на спомени и съжаляване за най-разнообразни моменти които няма да се върнат.
Едно от нещата които ми каза един приятел тези дни е че всичко което ни се случва е за добро, дори в момента и да не го осъзнаваме.
Чакам си доброто.
 

Галя, аз също вярвам в това, макар че още нямам доказателства 
Ще мине 

Аз си го повтарям за да повярвам, ама нъцки.
Просто вече ми дойде в повече и не мога да си помогна.
Вчера психотерапевтката ми каза да не си насилвам, а да си изживея тъгата - ама писна ми от тази тъга.
Кроя някакви планове, уж да се разсейвам.
И на всичкото от горе и в офиса тази седмица всичко се скапва.
Хубавото всъщност е, че след месец ще ми дадат нов проект и екипа ми ще е по-голям.
Като се замисля имам мноооого колеги около мен и съм си набелязала вече един.

Е това е приказка  Около мен пък само жени, та се налага да си набележа шефа 

И аз си набелязвам шефовете за да не се депресират и да се чувстават малоценни.
А иначе 95% от колегите ми са мъже, ама са все обвързани .
Плувам в море и всички риби заети, не ги е срам.

Вие поне имате риби наоколо, а аз само водорасли.   
По въпроса за тъгата - не знам колко време изисква. Колкото повече време сте/сме били заедно, толкова по - дълго се съвземаме.
Аз например тъгувам за всичко, което сме имали, за прекрасните моменти заедно. Но в такива изключително болезнени моменти си припомням болката и обидата. И бързо изтрезнявам от опиянението на носталгията. Уф, как поетично прозвуча... 

Сиси, няма такава зависимост. Всичко е въпрос на себеусещане и характер. Аз, например никога на съм имала особено високо самочувствие, но след раздялата съвсем го изгубих. Още повече, че в момента дори и не си представям някой мъж изобщо да ме забележи. 
И до характер. Колкото повече си непукист - по-лесно става. Другите като мн - депресии, нерви, безсъние.
А когато сам си поискал раздялата - там пък е още по-бързо (не казвам безболезнено), защото още докато сте били заедно си я изживял.
Та затова и във форума често изпъкват различията.

Права си Сабина, така си е   
Обаче днес все пак е петък и ти имаш повод да черпиииш 

Аз скоро се реших да пиша за проблемите си! Но ще си позволя да ти напиша, как успях да изляза от тежка депресия
В продължение на два месеца след, като ми се стовариха проблемите, не знаех коя съм!Не ми се събираше с никого, сутрин не ми се ставаше,не можех да намеря мястото си в живота,чувствах се загубена, пиех и антидепресанти /но не виждах полза от тях/.
Един ден брат ми го хвана яд и реши да ми "...бие няколко шамара за осъзнаване"!Доста неща ми каза, но в съзнанието ми се заби едно нещо: "Ако ти се предадеш, на кого ще разчита Елена /дъщеря ми/или и ти, като баща й ще я оставиш" Това ми дойде, като студен душ Беше прав!Заради дъщеря си трябваше да бъда силна!
Тук във форума някъде бях чела ".....когато ти се плаче-плачи, когато ти се смее-смей се". Аз точно това правя
Опитвам се да гледам напред и си мечтая, нещата да се подредят,важното е само да сме живи и здрави! Не е лесно, но няма как.