Кажи "здравей" на баща си

На 4години: С татко съм на лагер, той е футболист. Няма други деца освен мен. След тренировки татко не ходи с другите момчета,а си играе с мен. Щастлива съм. Следва мач- чувам ругатни и името на татко- крия се зад треньорската скамейка и плача...Мисля си " Защо мразят татко, защо не престанат...На 6 години: Тръгваме да пътуваме двамата с татко на автостоп. Той не ми казва,че го правим защото нямаме пари,а че защото така е по интересно...Мисля си "Татко винаги измисля забавни неща"На 8 години: На почивка сме в Шри Ланка. Никой не влиза в Океана, защото е опасно. А там има толкова красиви миди и рапани... Татко , обаче влиза и събира дузина най-красиви от най-красивите. Мисля си: "Татко е силен и смел и тъпите акули не могат да го оплашат"На 10 години: Барети нахлуват в домът ни, повалят татко на земята и започват да го бият с приклади. Има много кръв. Мисля си: "Сигурно снимат филм, татко им е позволил да дойдат у нас и да го набият на ужким. Ама... дали не го боли? Боже, това не е филм... Татко... Татко...Ох, боли ме и мен... Много... На 13 години: С татко пътуваме за чужда страна, където ще ме остави на училище. Мисля си: "Защо ще ме оставя там сама? Аз не разбирам този език,как ще го науча? Защо не иска да ме остави сред приятелите ми, мама, баба и дядо? Много е лош!"На 16 години: "Защо не мога да се прибера в 12? Радослава я пускат дори до 1! той "Защото аз казвам,че ще се прибереш в 10 или изобщо няма да излизаш!" Мисля си: " Прави го напук! Защо не е готин,като другите бащи?! " На 21години:той: "Това момче не е за тебе!" Мисля си:"За какъв се мисли този човек, от къде има такова самочувствие? Нима аз неговата дъщеря съм принцеса? Егати гадния характер!" Не се минава много време и разбирам,че е бил прав... На 24 години: "Татко,на втори ще правим годеж." Той казва "добре" и почервенява. Мъчно ми е... Но нищо няма да се промени. Татко ме обича толкова много...На 25 години: телефонен разговор: той:"Защо цял ден не вдигаш телефона?!"аз "Преди 20 минути родих момиченце. Ще се казва Бранимира, на теб ще я кръстя." От другата страна чух плач и ридание. За първи път татко плаче. Плача и аз. Не усещам болката от операцията, усещам огромна буца в гърлото...      На 25 години и 9 месеца: Пред компютъра пия кафе, пуша и пиша за татко. Треперя... Насълзяват ми се очите... Не мога да му се обадя, защото е 11::14,а той е още в самолета... Още един час и ще му звънна. И ще му кажа колко го обичам! На моят татко..., който беше, е и ще си остане страхотен баща!

Аз пък не желая дори "Здравей" да му кажа !
Просто не го заслужава 

Отдавна не бях чела нещо за бащата.
На моя баща миналото лято му  правихме юбилей-60години.Беше много щастлив него ден. Всичките му близки хора бяха около него.

И аз пропуснах последните 4 реда. Винаги съм знаела че баща ми е много достоен човек, но в деня преди да почине като че ли го видях за първи път истински!

Предпочитам да не се сещам за родния ми "татко". Добре, че имах шанс и все пак макар и късно в живота ми се появи фигура, която достойно го замести, та разбрах и аз какво е да имаш баща.

Като малка, предпочитах времето с него. Бях луда, а той ми се радваше.
Като второ дете имаше повече време за мен, за разлика от сестра ми.
После в училище той се превърна в мъж, който разбира се, не би разбрал трепетите на обърканата ми /тогава 14-15 годишна/ глава.
Сега, на моменти сме порасналата аз и той /неостарял, непораснал, все така глезещ ме/.
Обичам го, понеже уважава майка ми, какво по-добро би могъл да направи за мен.
Вълнува се, когато ме прегръща.
Вълнувам се, когато го прегръщам.
По-често ми казва, че ме обича. Аз рядко го изричам. Знае го, това е важното.

И при мен е така. Сега когато съм далече се държи бащински.

Честно казано винаги съм завиждала на децата с късмет....Нямах такъв. По-добре да не казвам нищо.

Имам прекрасен баща, който много обичам! Седя и чета всички неща и плача/много силна тема/. Искам да споделя с вас,че съм лоша дъщеря, защото много се карам с него поради причината, че много си приличаме и не отстъпваме и двамата/би трябвало аз да отстъпвам и така е редно/, но не го правя. Той е най-милия и добър татко на земята и ряко му казвам,че го обичам /броят се на едната ми ръка/защо, незнам. Един път му казах, че обича повече брат ми, а той се обърна и ми каза, че не го уважавам и че и той си мисли, че аз не  го обичам! И тогава нещо ме пребоде в стомаха,разплаках се както и в момента и разрах, че наистина не съм достойна дъщеря. Опитвам се да се променя, защото осъзнавам, че живота е кратък и не мога да си позволя да наранявам близките хора и да допусна да си мислят, че не ги обичам. Напротив искам да прекарам многа време и всяка секунда да казвам и показвам, че го обичам. Шанел, благодаря за тази тема защото днес ще отида при татко и ще му кажа, че много го  обичам и се радвам, че ми е баща.

 Много обичам баща си, той мен също. И двамата сме особени, никога не сме си го казвали. Едва преди няколко месеца събрах кураж да му го напиша на съобщение. Не прекарваме много време заедно, не се виждаме и често. Сигурно ще съжалявам някога.

Присъединявам се към вас  

Аз също. Не сме никак малко, за жалост.

Когато мама забременяла с мен татко хич не ме искал, защото майка имала много трудно първо раждане (аз съм второ дете) и се притеснявал за здравето и живота на мама. Откакто съм се родила обаче съм на татко момичето, дори имам блузка с такъв надпис и си я нося гордо, въпреки че вече избеля и се раздърпа... Много обичам и мама, и татко, защото знам, че и те много ме обичат и дават мило и драго за мен и винаги са били до мен в трудните моменти... Съжалявам само, че напоследък рядко ги виждам (живеем в различни градове) и много рядко им казвам колко много ги обичам... Довечера ще ги видя, татко е много болен и нямам търпение да ида да помогна на мама да се погрижи за него...
Дано има повече родители като моите!

Аз просто искам да му кажа "Добро утро" и да видя очите му само още веднъж. Само това искам...